Върховният съд на САЩ в решението по делото 21-476 303 Creative LLC v. Elenis (06/30/2023) застана на страната на Лори Смит, уебдизайнер, която казва, че Първата поправка на Конституцията й дава право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки.
Случаят е сблъсък между свободата на словото и правото на сексуална ориентация като част от правото на личен живот. Мнозинството разглежда решението като победа, която защитава правото на артистично изразяване според Първата поправка. Либералните съдии разглеждат решението като отстъпление от обществената защита на правата на гей хората. Президентът Байдън нарече решението на съда „разочароващо“: “Днешното решение отслабва дългогодишните закони, които защитават всички американци срещу дискриминация – включително цветнокожи, хора с увреждания, вярващи и жени.“
Съдът „потвърди днес, че Колорадо не може да принуди мен или някой друг да каже нещо, в което не вярваме“, казва след решението Лори Смит. Съдия Горсуч от своя страна казва, че съдиите са разглеждали един и същи случай, но са виждали напълно различни проблеми. Консервативните съдии виждат въпроса Може ли държава да принуди някого да говори противно на убежденията си. Той добави, цитирайки Оруел от „Свободата на печата“, есе, което той пише през 1945 г.: Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуят.
Върховният съд вече разгледа подобен спор през 2018 г., след като пекар от Колорадо отказа да създаде сватбена торта по поръчка за еднополов брак. Но този случай, Masterpiece Cakeshop срещу Комисията за граждански права в Колорадо , не успя да доведе до окончателно решение.
Оттогава съставът на съда се промени с пенсионирането на съдия Кенеди и смъртта на съдия Рут Бадер Гинсбърг. Техните наследници, съдиите Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет, изместиха съда надясно.
Според медиите двете решения бележат голяма победа за технологичната индустрия, която твърдeше, че изменението на раздел 230 може да се окаже катастрофално за интернет, ако платформите могат да бъдат съдени за решенията им за модериране на съдържание.
В първия случай, Twitter срещу Taamneh, Върховният съд отхвърля иск, който настоява Twitter, Google и Facebook да бъдат държани отговорни за нападение в нощен клуб в Турция през 2017 г.
Решението по второто дело Gonzalez срещу Google се води от семейството на студент от калифорнийски колеж, който е убит при терористична атака през 2015 г. в Париж. Семейството твърди, че алгоритмите на Google в YouTube са популяризирали видеоклипове, допринесли за атаката.
Съдиите скоро може да имат още една възможност да се изкажат по темата – на ВС предстои да решава дали да разгледа редица дела, отнасящи се до конституционността на щатските закони, приети от Тексас и Флорида, които ограничават компетентността на онлайн платформите да модерират съдържание.
Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.
Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.
Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.
Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.
Това е история за информираността на хората за финансовото състояние и спазването на законите от стара на елита. И за правото и задължението на медиите да информират по въпроси от обществен интерес.
Данъците на бившия президент Тръмп стават предмет на обществено безпокойство, след като той не публикува данъчните си декларации по време на президентската кампания през 2016 г., както е прието. Това води до критики, които продължават през цялото му президентство, и до въпроси относно собствеността и финансовото му състояние.
Тази седмица съд в Ню Йорк се произнася, че разследването на финансите на Тръмп, наградено с наградата Пулицър, е ясно защитено от Първата поправка. „Съдилищата отдавна са признали, че репортерите имат право да участват в обичайните законни дейности по събиране на новини, без да се страхуват от юридическа отговорност – тъй като тези действия са в основата на защитената дейност по Първата поправка“, казва съдът.
Компанията ще плати на дружеството за изборни технологии Dominion Voting Systems 787,5 милиона долара, предотвратявайки в последния момент съдебен процес.
Въпреки че е за около половината от иска за обезщетение от $1,6 милиарда, поискани от Dominion, споразумението е доста над размера на обезщетенията за клевета.
Единственото по-голямо обезщетение за клевета е присъденото на Алекс Джоунс към семействата Санди Хук, макар че адвокатът на Джоунс се стреми да намали присъдената от съда сума от 1,4 милиарда долара.
Адвокатите на Fox ще продължат да се занимават с правните последици от отразяването на изборите през 2020 г. на мрежата с потенциално много по-голям иск от технологичната компания Smartmatic, както и с отделно, но свързано дело от наскоро уволнен продуцент.
Fox News все още е изправена пред съдебно дело за 2,7 милиарда долара от друга компания за технологии за гласуване, Smartmatic USA. Smartmatic твърди в делото си във Върховния съд на окръг Ню Йорк, че ответниците съзнателно са разпространявали неверни твърдения, че техният софтуер е бил използван за манипулиране на вота.
В допълнение Аби Гросберг, доскоро продуцент в телевизията, твърди, че е несправедливо уволнена, след като се е противопоставила на опити за натиск да даде подвеждащи показания по делото Dominion. Fox казва, че “енергично” ще се защитава срещу всички твърдения на Гросберг.
Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.
Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.
Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.
“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора, за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.
БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”
Патриша Коен пише в New York Times, че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
През 2012 г. проучване на университета Fairleigh Dickinson стига до извода, че зрителите на Fox News са по-малко информирани за текущите събития от хората, които изобщо не следят новини.
Проучването задава въпроси за текущи събития като например “Коя партия има най-много места в Камарата на представителите?” и същевременно отбелязва какъв е източникът на новини на съответния гражданин. Иинформираността на зрителите на Fox е по-ниска от информираността на хората, които не следят новини по медиите. Това наблюдение стана известно като ефекта на Fox News.
Както пишат анализатори, Fox News е черна дупка, в която фактите изчезват и се преобразуват в пропаганда. Пропагандата е предубедена, пристрастна информация, която трябва да попречи на аудиторията да мисли самостоятелно и да я накара да повярва в идея, политика, политически играч или продукт.
“Гледането на Fox News може да бъде като влизане в алтернативна вселена – свят, в който Владимир Путин всъщност не е толкова лош, но ваксините може и да са; и където някои необуздани десни фигури се славят като герои, но Антъни Фаучи, висш служител на общественото здравеопазване на Америка, е ненадминат злодей”, пише The Guardian.
Поразително, но да се пренесем у нас – зрителите на определени медии вероятно също ще се окажат по-малко информирани за фактите, отколкото някой в планината.
Ню Йорк Таймс за пореден път обръща внимание върху факта, че стандартите на решението The New York Times Company v. Sullivan са под заплаха – в случая заради законопроект в щата Флорида, свързван с губернатора Рон Де Сантис.
Родител, разстроен от премахването на книга на гей тематика от рафтовете на библиотеката, отива на среща на училищното настоятелство и нарича председателя на настоятелството фанатик и хомофоб. Напълно законна реч, защитена от Конституцията. Върховният съд по дело, което датира отпреди близо 60 години, постановява, че дори тази реч да включва фактически грешки, тя е защитена срещу искове за клевета. Даваната в момента защита няма да бъде възможна, ако бъде приет законопроект, внесен в парламента на Флорида.
ДеСантис се готви за президентска кампания през 2024 г. Според Ню Йорк Таймс има вероятност законопроектът да бъде приет. Той ще бъде оспоред във ВС, но вече открито се говори, че това е начин “да се даде ход” на Върховния съд да отмени или съществено да промени стандартите в Ню Йорк Таймс срещу Съливан. Двама съдии, Кларънс Томас и Нийл Горсуч, вече призоваха ВС да преразгледа това решение.
Атакуването на този стандарт е сериозен риск за свободата на изразяване.
Списание New Yorker ги нарича „случаите, които могат да счупят интернет“. Google, гигантската търсачка и майка на YouTube, уебсайтът за споделяне на видео, засегнат по едно от делата, смята, че промяната в §230 CDA (неотговорността на посредниците за съдържание на трети лица) би застрашила основните функции на интернет.
В Париж през 2015 г. е убит Нохеми Гонзалес, 23-годишен американски гражданин, чиито родители търсят обезщетение от Google. Делото е Gonzalez v. Google.
Атака на групировка “Ислямска държава” в нощен клуб в Истанбул през 2017 г. убива 39 души, включително йорданския гражданин Наврас Аласаф, чиито американски роднини водят дело срещу Google, Facebook Inc. и Twitter Inc. Делото е Twitter Inc. v. Taamneh.
В съдебните дела се твърди, че интернет компаниите са позволили публикуване на видеосъдържание, подбуждащо към насилие, и друго съдържание, което радикализира и насърчава към тероризъм.
Интернет компаниите отговарят, че работят добросъвестно за недопускане и отстраняване на съдържание, свързано с тероризма, и че не носят отговорност за терористичните действия.Те казват, че инвестират милиарди долари в разработването на сложни системи за безопасност и сигурност, които работят за бързо идентифициране, блокиране и премахване на терористично съдържание – обикновено преди изобщо да бъде видяно от всички потребители.
Опасенията за съдбата на §230 са свързани и с поведението на съдиите, като например съдия Кларънс Томас. В две становища през 2020 г. и 2021 г. Томас твърди, че §230 се тълкува твърде широко.„Днешните цифрови платформи предоставят възможности за исторически безпрецедентни количества реч“, пише Томас в становище от 2021 г. по Байдън v Knight First Amendment Institute . „Също така безпрецедентен обаче е концентрираният контрол върху толкова много реч в ръцете на няколко частни лица. Скоро няма да имаме друг избор, освен да разгледаме как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура, като цифровите платформи.”
Тези проблеми ще се появят по-ясно в случаи, произтичащи от законите за модериране на съдържание, приети в два щата – Тексас и Флорида. Тексас, един от двата щата, които са приели закони, забраняващи на платформите на социалните медии да цензурират реч въз основа на гледна точка, твърди в кратка информация по делото Google , че „прекалено широко тълкуване“ на §230 ще затрудни прилагането на неговия закон. Той е реакция на възгледа, че “големите технологични компании цензурират и премахват съдържание, изповядващо консервативни политически възгледи, въпреки липсата на имунитет срещу подобни действия в текста на §230, според сенатора Тед Круз, R-Тексас.
Адам Липтак пише, че ВС на САЩ отлага гледането на двата закона за съответствие с Първата поправка, като иска от администрацията на Байдън становище по казуса дали Конституцията позволява на Флорида и Тексас да попречат на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.Ако съдът в крайна сметка разреши разглеждане, както изглежда вероятно, той ще изслуша аргументите не по-рано от октомври и вероятно няма да излезе с решение до следващата година.
Много хора вече вярват не без основание, че платформите не са неутрални, ползват личните данни на потребителите и приоритизират съдържанието така, че да увеличат максимално престоя в платформите, да увеличат максимално рекламите и да увеличат максимално техните печалби.
*
§230 CDA:
“No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider,”
