Skip to content

Category: philosophySyndicate content

Васил Видински

Магистърският курс Философията на ХVІІ-ХVІІІ век и съвременната култура (започнал през 2010-2011) има за цел да представи историко-концептуално осмисляне на шест основни идеи, чиито понятийни трансформации (между ХVІІ век и съвременността) оформят важна историкофилософска фабула. През това лято той беше разработен и като дистанционен курс в рамките на схема “Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование” (BG051PO001-4.3.04) и конкретно проекта “Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“” (BG051РО001-4.3.04-002).

 

Васил Видински

През годините сме организирали множество съвместни научно-образователни инициативи във или покрай Софийския университет. Сред тях има обаче три, които са били и по-упорити, и по-стойностни, и по-важни за израстването на техните участници. След необяснимо дълго отлагане реших най-сетне да възстановя сайтовете на два изчезнали вече семинара (Малка носовка и Ъгъл), както и да обновя страницата на единствения действащ в момента (ФС52).

 

Васил Видински

Гугъл Хром имат експериментална лаборатория с четири интересни проекта.

Единият от тях се нарича Sketchbot и се състои в следното: роботи в Музея на науката (Лондон) скицират на живо върху пясък портрети на хора. Всеки човек по света може да се снима през Гугъл Хром и веднага след това да наблюдава (заедно с посетителите) как скициращият бот възпроизвежда образа в музея. Процесът се филмира, създава се едноминутен клип и после автоматично се качва във вашия Ютюб акаунт, така че само вие да го виждате. Разбира се, можете впоследствие да направите клипа публичен.

 

Васил Видински

 Остаряването и живите организми

   от Васил Видински


Миналата година, по покана на списание Философски алтернативи, публикувах кратък текст със заглавие “Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)“. Приемам тази статия само като началото на едно по-дълго и внимателно занимание или изследване (преди няколко дена завърших друг текст, който е доста по-систематичен, въвеждащ и обобщаващ - “Исторически модел на остаряването”; надявам се да бъде публикуван още тази година).

 

Васил Видински

 Пейо

   от Васил Видински


Пейчо Каменов Пейчев, Бъдни вечер, 2011.

Това е снимката, която той си сложи преди година…

Спомен

 

Васил Видински

 Аристотел Гаврилов

   от Васил Видински


29 януари 1921 г. - 15 август 2011 г.

Факти: релационната теория за съзнанието, българската дискусия по този въпрос и четвъртото писмо до Лилия Гурова от 2008 година… Като край и поклонение, ето откъс от първото:

Из Писмо до Лилия Гурова. Има ли “Българската дискусия за природата на съзнанието” своя предистория?

 

Васил Видински

 Вир(и)туално | Vir(i)tual

   от Васил Видински


Всяка съвременна култура описва виртуалното през неговото бъдеще. Именно в този футуристичен поглед има важни и не толкова скрити ритуални нотки. Т.е. еднопосочното движение на виртуалното е да стане в крайна сметка виритуално. Това не е просто игра на думи, а дефиниция (в телеологична форма) на цяла една култура… Подобен процес може да се наблюдава при всяка крайна литература, която се превръща в експериментална поезия.

Засега, преди да бъде разгърнат, неологизмът ‘виритуално’ е по-скоро психологическо и технологичeско понятиe; неговото дълбоко основание обаче е идея: влагането на смисъл… а това, за съжаление, изглежда неизкоренимо.

 

Васил Видински

 Университетът: какво да се прави

   от Васил Видински


“Точно преди десет години, все още студенти, публикувахме на страниците на в-к “Култура” статията “Университетът: никой не знае защо” (8 декември 2000 г, бр. 48). Сега, толкова години по-късно, се събрахме да помислим заедно върху проблемите, които още тогава формулирахме и решенията, които можем да предоставим днес. Заради различията помежду ни, смятаме, че в крайна сметка този текст стои между жанровете статия и дискусия.
Тогава си позволихме констатация, която, ако се освободи от нервността на изказа и непоследователността в критиката, би могла да звучи така: никой (държава, общество, преподавателска общност, студенти) не е на висотата на ролята си, никой не е легитимен; това не изключваше и не изключва самите нас.
Сега се насочихме към по-важната част - бъдещето.”

 

Васил Видински

 Добрин Спасов

   от Васил Видински


1 януари 1926 г. - 17 септември 2010 г.

Произволен откъс от 2005: “Връщането към витгенщайнианската ‘семейна прилика’ не може да помогне на никакви модерни антиаристотелианци, защото се препъва например във въпроса: по какво се различават, да речем, нюансите на синьото от нюансите на червеното? Защо образуват две различни ‘семейства’? Ако техните елементи не можеха да бъдат анализирани като особено + общо (особени оттенъци на едно и също свойство), видовете прилика и основаните върху тях различни серии от приличащи си неща биха били невъзможни и немислими. Ето защо, според мен, и до днес няма по-разумен възглед за универсалиите от древната теза, че те съществуват in re, без от това да престават да бъдат еднакво в различното.”

* Погребението е утре, 11:30, Ритуална зала на Централните софийски гробища.