Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

  Когато понякога сравнявам късния изчерпал се постсоц и сегашния проолигархичен постсоц, някои ме обвиняват в носталгия. Абсурд. Правя го, за да видим уродливите черти на днешния ни живот и може би да ни се прииска да живеем по-нормално, отколкото сега...
  Понякога просто времената са други, но понякога ние сме други и не задължително по-добри.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Винаги бях много скептичен, когато поради липса на реални правомощия и понеже като правило правителството не му възлагаше да прави каквото и да било, президентът Първанов трескаво дирише онова, дето може да го съобщи като конкретно свършена работа при пътуванията му по широкия свят.
  Често взимаше в делегацията си някой шеф на някаква агенция, който да подпише там нещо, че да не е без нищо.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Може, всичко може - ако има стратегическо лидерство, мениджърско визионерство, висок професионализъм и мобилизираща към не-униване и не-хленчене, изграждане и надграждане, без-корумпиране и без-опростачване култура!
  Изобщо не сме малка страна, малко по ръст ни е управляването.
Не сме лузърско общество, лузърско ни е набиваното отгоре в главите поведение.
Не сме некадърен народ, некадърно е племето, докопващо се да ръководене на всички нива и във всички дейности.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Глухарите са глухи

   от Николай Слатински


  1.
  Нелепите вопли и масовата мобилизация по повод хасковския позор, ми приличат на сцената "Бият Паниковски!" от "Златния телец" на Илф и Петров. Ето пасаж, а за повече - на приведения линк - https://chitanka.info/text/16079/13:
  Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
  — Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
  — Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
  — Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
  — Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
  — Повече от пет минути.
  — Тогава веднага да бяхте казал. Ей, че глупав старец! Хайде да идем да погледаме! Из пътя ще ми разкажете.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Горният праг на уродливост

   от Николай Слатински


  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1189
  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1221
  Не, тези текстове не е нужно да се четат.
  Те могат да се дописват буквално всеки изминат ден.
  В много отношения сегашното ни общество е по-уродливо дори от късния соц...
  Не се притеснявам, че все още малцина приемат тази моя теза. Притеснявам се, че тя може да е вярна.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За проваленото заседание на КСНС

   от Николай Слатински


  Обидно, много обидно е, че заседанието на КСНС се провали просто защото някои хора са отписали това заседание и затова са го зачеркнали като присъствие.
  Така разбират приоритетите си, такава им е институционалната култура.
  И заседанието на КСНС е станало безпредметно, сиреч ненужно и безполезно, ялово и импотентно.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Йерархия от мрежи, хранещи се с корупция

   от Николай Слатински


  Понякога не ти остава нищо друго, освен да се самоцитираш отпреди известно време:
  България се управлява по йерархично-мрежова корупционна система (йерархична структура, която на всяко ниво има мрежов характер, сиреч е йерархия от надградени една над друга мрежи), захлупила страната.
  Тази йерархия от мрежи се ражда от корупция, разгръща се чрез корупция, храни се с корупция и произвежда корупция.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Четирите основни измерения - глобално (т.е. светът), континентално (т.е. Европа), регионално (т.е. Балканите и Черноморието) и национално (т.е. България), както сочи Науката за сигурността, са неразривно свързани за нас и въздействат на нас - като хора (на социумно равнище), граждани (на обществено равнище), българи (на идентичностно равнище) и човеци (на индивидуално равнище).
  Поради стратегическо безсилие, управленска немощ, политически скандали и информационно (медийно) оскотяване,
  ние живеем в сиво безвремие и паралелна реалност -
  за разлика от другите народи и общества,
  които живеят в реалното време и реалното пространство,
  където се случват множество събития и кипи както пълноценен и смислен, така и тревожен и противоречив живот.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  При толкова свежи млади хора в аудиториите, амбициозни, с мисли като бръснач, трябва да се мобилизират, да ударят по масата на властта и да кажат - искаме равен шанс за реализация!
  Не може ние, професори, доценти, асистенти да подготвяме стойностни специалисти с цената на много лишения и ниско платен труд, а накрая да ставаме на практика производители на нови кохорти безработни магистри...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Биологическото (животинското) работи повече с опасности и заплахи.
  Социалното (човешкото) работи повече с предизвикателства и рискове.
  -- Опасностите и заплахите пораждат страх и агресия. Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ примитивната част на човешкия мозък, тази на инстинктите и рефлексите.
  -- Предизвикателствата и рисковете пораждат мобилизация и стремеж към натрупване на знания (себеактуализация). Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ когнитивната (познавателната) част на човешкия мозък, тази на анализа и синтеза.

чети по-нататък