Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Ние, врабчетата и те, плъховете

   от Николай Слатински


  1.
  Днешният ден в личен план ми донесе победа и удовлетворение.
  Разни фактори с дисциплинарна власт над мен ме въвличат в ненужни битки, поради комплекси и знам ли какво още.
  Е, днес истината бе отстояна и един зъб на клеветата бе строшен.
  Значи може, значи и у нас може да се отстояват принципи и позиции!
  Но за тази цел са необходими хора с чест и достойнство! И те помогнаха да се случи чудо. А то си е чудо! Защото имаше такива хора - въпреки всичко и въпреки уж закона на днешния ни нелепо неестествен живот.
  Следователно мога за един миг поне да си кажа, че във и за България не всичко е загубено.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Мимикрията на обществото-хамелеон

   от Николай Слатински


  Всеки ден у нас е крачка назад. Такова е усещането на една част от хората – тези, които мислят и преживяват (почти) като мен.
  Крачка назад от Европа. Крачка назад от демокрацията. Крачка назад от модернизирането на обществото. Крачка назад от нормализирането на страната.
  А обяснение на това, което ни се случва отдавна е дадено от … математиката. Да, от математиката!
  Казвам го като бивш математик, даже като накогашен кандидат на математическите науки.
  Защо ли?

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  Това нашето - с чудесното състояние на финансите, с пълната липса на безработица, с историческите достижения, с безусловното лидерство, с тоталното отсъствие на алтернатива на властта и със скромната себеоценка на управляващите като най-добри,
малко ми заприлича на анекдота, разказан от великия философ Кант:
  Лекарят постоянно говорил на болния, че всички симптоми говорят за несъмненото му оздравяване.
  А болният на въпросите как се чувства, отговарял:
  "Умирам от непрекъснато подобряване."

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  Разбира се, че двата последователни побоя, случили се у нас само за два дни, могат да бъдат безкрайно несвързани един с друг. По принцип, както се знае от науката, а и от практиката, уличната, битовата, маргиналната, обикновената престъпност първа усеща кризата във властта, даже не толкова във властта, а във властването и веднага зачестяват побоите, квартирните кражби, обирите, разграбването или просто унищожаването на имущество из населеното място.
  Но случващото се може да породи и други притеснения. Създава се възможност обществото да се разтревожи прекалено, да си помисли, че всеки може да бъде следващият, сякаш се бие напосоки, малтретира се без определена връзка с реалността - юристи, журналисти, кой още, може би друга обществена професия и то така, че никой да не е сигурен защо е побоят и винаги да може да се спекулира, че има за какво, няма дим без огън.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Всеки изминат ден, включително и днешният, ме убеждава, че съм прав, за жалост, за огромна жалост...
  Трябва да се опомним, ако все още не е станало прекалено късно.
  
  За соца всичко е казано - обречена, неефективна, в някои отношения идиотска, дълбоко увредена система, над която Историята прочете своята неподлежаща на обжалване присъда, а здравият разум я изхвърли като ненужна вещ в задния двор на човешката цивилизация.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Лично мнение: Иво Беров и агент Талев

   от Николай Слатински


  "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."
От Иоана свето Евангелие, 8:7.
  
  Стана ми по човешки жал за Иво Беров. Мнозина от нас са изпадали до дъното, забравени от всички политически приятели. Вероятно такъв е Законът на Прехода.
  Всеки, който е личност, е бил предаван от хора, на които е разчитал. И всеки, който е личност, е правил компромиси.
  Напълно го разбирам Иво Беров, всъщност в почти всичко го разбирам. Друг е въпросът, че не вярвам твърде много на последното изречение, може би то му е било нужно, за да се оправдае пред себе си. А той няма за какво да се оправдава пред себе си.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За Юпитерите и биковете

   от Николай Слатински


  1.
  Трудно ми е вече да се променя и затова оставам силно привързан към някои свои разбирания.
  Едно от тях е, че в институциите на Държавата има нещо сакрално, символно, фундаментално, над-ежедневно. И това налага определени изисквания към лицата, които го олицетворяват в един или друг момент (етап, период, промеждутък) от социалното време.
  Всяко такова лице, сиреч човек, трябва да си дава сметка, че има две тела – едното, личното, другото – институционалното. И личното е подчинено на институционалното.   Защото ако личното му тяло е негов личен въпрос, институционалното – не е, то е на друго ниво и с друго предназначение.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Суджукгейтщинки

   от Николай Слатински


  1.
  Това със суджук-гейт [ след Уотъргейт всеки сериозен политскандал автоматично се нарича гейт] ми говори за морална деградация и интелектуална мутация на корупционерството!
  А какви времена бяха!
  
  Аз вече не бях депутат. Седя и си пия кафето с виден пернишки бизнесмен. На масата ни сяда пернишки депутат. Аз, понеже съм вече бивш, не съм явно достоен нито за забелязване, нито за съобразяване с мен. Депутатът казва директно - в нашата местна партийна централа решихме да съберем за нагоре толкова и толкова пари от такива като теб, знаеш как е, няма безплатен обяд, утре така ще можеш да разчиташ на тая власт!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Един от последните ми анализи за президента Първанов от края на 2006 г., писан когато си бях казал enough is enough и постепенно си опразвах кабинета, претъпкан с мои книги, бе за непрофесионализма в администрацията като стратегически риск за националната сигурност. Сред многото примери в този анализ най-атрактивен бе за невинното създание, което отговаря за квалификацията на българските учители и в същото време пише „очилище” и „убичам”.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Ние си мислим - 21 век, постмодерно време, уникални технологии, глобализация, всичко е коренно различно.
  Защо "ние"? - аз също си мисля така. Доста наивно, впрочем.
  А всъщност хората са си почти същите. Не само като физиология, но и като психология. Хората се променят много по-бавно от технологиите. И от промените...

чети по-нататък