Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 За сизифа на Камъка

   от Николай Слатински


  Като пионерче тренирах шах и дори печелех градски първенства. След една такава убедителна победа, местният шахматен корифей Любен Пернишки изведнъж ми каза:
  - Не ставаш за големите победи, мойто момче, нямаш шампионски характер!
  - Защо? - попитах го смаян и смазан?
  - Защото ти е жал за по-слабите от теб! А те са слабаци и трябва да ги биеш така, че още преди да седнат срещу теб да са се предали мислено...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  
  С някои неща нормалният човек просто не се шегува. Казвам това по повод нацисткия поздрав на някакъв си там заместник-министър.
  Няма какво да се умува - незабавно освобождаване!
  Когато човек се шегува с неща, с които не бива да се шегува, защото са табу и грях, значи той има дълбок и нелечим комплекс, затова е и опасен. Например - т.нар. "Едипов комплекс".

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Много жестока заблуда

   от Николай Слатински


  ББ си мисли, че коалиционните му партньори ще направят още някоя и друга беля, докато се нарадват на новите постове и като ги погълне работата, ще мирясат.   Жестока заблуда! Много жестока заблуда....
  Те още не са започнали, засега само приказват на нивото на собствения си акъл. И го правят в характерния за цялостното им поведение през годините стил, както викат в Перник - така си ма'ат.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Баналност на безразличието

   от Николай Слатински


  1.
  Катон Стари (234-149), завършвал речите си в Римския сенат с думите „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши.“
  
  Ако демокрацията ни имаше инстинкт за самосъхранение, нашето общество също би трябвало всеки ден да повтаря "Освен това мисля, че главният прокурор трябва да бъде сменен."

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Тръмп - не Дали, а Кога?

   от Николай Слатински


  Опасен. По-опасен. Най-опасен. Тръмп.
  Всякакви хора са влизали в Белия дом. Но такова идиотско чудо не е било!
  Мисля си понякога - има нещо хубаво в това, че този клоун, популист, аматьор и безхаберник стана президент на САЩ. Защото това накара Европа да се опомни или поне да започне да си дава сметка колко опасен е станал масовият, ирационален, първосигнален и късоглед избирател.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  “Проф. Тиери дьо Монбриал бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет“
  
  В това, че Софийският университет е удостоил със званието "доктор хонорис кауза" големия френски учен проф. Тиери дьо Монбриал едва ли има нещо странно. СУ отдавна е вдигнал летвата на недостъпни нива в това отношение.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Мрачно предчувствие

   от Николай Слатински


  Имам мрачното предчувствие, че този път кадровият подбор удря дъното.
  Разкъсана е, според мен, много сериозно, ако не и фатално, връзката между компетентности и компетенции, между отговорности и способности.
  Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Терминал 2 е тяхната алтернатива

   от Николай Слатински


  Близко до книжарничката, откъдето се обадиха, че са ми намерили една книга, гърми мощен сърбофолк от най-ниЗка проба и група млади хора пеят, та ще се скъсат, докато броят до 12. Оказва се, че си е наш чалгафолк, защото долавям да се пее за цици и баджаци.
  В книжарничката две момчета и две момичета си купуват двутомник на съвременен наш писател и малко не им стига за книжка с хайку. Отвън им предлагам парички да си я купят. Приемат смутено-радостно.
  А аз си мисля дали между първите и вторите младежи няма вече непреодолима пропаст.
  С първите властта говори един и същ език - простаци, шестаци, кюфтаци и съответно баджаци.
  А с вторите? Тя за тях няма нито думи, нито алтернативи. И те за нея ги нямат.   Техните думи не са обърнати към нея, защото няма да бъдат разбрани. А Терминал 2 е тяхната алтернатива.
  
  12.05.2017 г.

 

Николай Слатински

 България просната възнак

   от Николай Слатински


  1.
  Пием си кафето с колега, мой набор. Той ме пита как съм прекарал празниците. Ами как - вместо на работния компютър - на домашния. И му споделих, че някога едно от децата ми ме пита - тате, какво правиш като работиш? Чета - отговарям му. Ами като почиваш? Пак чета. Как така? Ами като чета по задължение е работа, като чета за удоволствие е почивка.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Демокрацията ни е пипнала срамна болест

   от Николай Слатински


  Когато в Харков като аспирант работих над кандидатската си дисертация (сега тя у нас се нарича докторска и така да се каже се става "малък доктор") с абсолютно разбираемото название :) „Някои задачи от вискознопластичните и магнитопластичните течения на намагнитващи се среди", в нашата катедра имаше преподавател, който пишеше докторска дисертация (сега тя у нас също се нарича докторска и се става "голям доктор"). При обсъждането на почти крайния продукт от работата му, стана ясно, че той цитира един много известен съветски учен, дори академик, който обаче бе изпаднал в немилост от властта тогава поради някакви причини. А в немилост при соца си е сериозно нещо, с властта шега не бива, защото тя е всьо и вся.

чети по-нататък