Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 А после се питаме защо Европа е в криза?

   от Николай Слатински


  Не знам, може да е много лично и твърде крайно мнение, но докато се вълнувахме (и с пълно право!) кой е следващият фигурант, заел високия пост Председател на Народното събрание, ние май пропуснахме да си дадем сметка а кой заема поста Председател на Европейския парламент?
  Пак казвам, може да е прекалено лично и безкрайно крайно мнение - но като беше тук Антонио Таяни, аз видях един политик от средна ръка, без визия и без обаяние - поредната ситуационна и преходна фигура, издигната на много висок европейски пост...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  В самото навечерие на Българското Европредседателство, като всеки, искрено вълнуващ се и притесняващ се за държавата си разумен човек, аз очаквах много повече, много много повече от лекцията на премиера пред студентската аудитория….
  Разбира се, не всеки може да произнесе Фултънова реч, но млада студентска България заслужаваше да чуе от първа ръка програмна лекция със стратегическите приоритети на страната ни преди 1 януари 2018 г. Защото Европредседателството не е безкраен празник, а изключително сложна, пълна с подводни и препъни камъни мисия в безпримерно труден и драматичен момент за ЕС..
  Екипът, подготвил с експертиза днешното събитие би могъл да вдигне билото доста по-високо, подобни мероприятия не бива да се подценяват и недооценяват.

 

Николай Слатински

  Нашата власт през последните десетина години постоянно подтичва след случващото се. Тя реагира, има реактивно поведение.
  А сега е времето на т.нар. "черни лебеди" - събития, за които почти отникъде не следва, че ще се случат, а като се случат, последиците са огромни.
  Реагирането беше не вчера, а онзиден. Науката наричаше това Вълната на Безопасността. Тогава именно поведението бе реактивно.
  Вчера беше Вълната на Сигурността, когато поведението бе активно, действаше се превантивно.
  Днес е вече Вълната на Риска. При нея поведението е про-активно и се опира на ранно сигнализиране. Това е качествено нов, съвременен подход.
  Но нашата власт през последните десетина години не просто не е в час, тя изостава не количествено от процесите, а качествено, тя не е даже във вчера, тя е в онзиден. Тя постоянно подтичва след събитията, реагира, има реактивно поведение.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  През последните седмици двама пишман професори (на коренно различна възраст, което говори, че възрастта може да бъде порок) и един пишман журналист казаха три големи идиотщини, с извинение, нали е модно сега - три откровени дебилщини.
  Нека погледнем на трите потресаващи глупости не като всяка за себе си и на тримата, изрекли ги, като всеки за себе си, а заедно, комплексно.
  Какво е общото тук?
  Общото е, че тримата, изрекли трите глупости, са левичари, крайни и фанатизирани.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Шесто чувство: да, бе, да

   от Николай Слатински


  Понякога човек се води от Шестото си чувство. То го преследва като обсесия. И има случаи, когато Шестото му чувство не го лъже.
  Всеки от нас може да изреди поне по няколко такива случаи.
  С риск да бъда разбран неправилно, че си приписвам нещо, ще кажа, че около месец и половина-два преди датата 10 ноември, 15-тина най-близки роднини сме се събрали на семейно тържество. И както бе прието тогава, като при всички по-будни българи, в един момент започнаха разни оплаквания, мърморения и критики към Партията, генералния секретар, ръста на цените и лицемерието, обхванало масово народа и управляващите го.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Този процес тече повсеместно

   от Николай Слатински


  Това е една от най-главните характеристики на последната година-година и половина у нас:
  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079583_oktopodut_e_gladen_i_vi_kani_na_vecheria/
  Както и аз (заедно с множество други повече или по-малко прозорливи от мен анализатори) съм споделял разбирането си - сегашният политически модел (режим) на постпреходно проолигархично статукво е изчерпан и не може да продължава повече. Но по никакъв начин не се позволява другполитически модел (режим), защото Партията на властта и нейните подизпълнители искат той да продължава колкото се може повече - та нали те печелят от него баснословно. А в други условия, в дрг начин на управление те биха били несъстоятелни.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  След лекциите тази вечер преминах с бръснещ полет над следените от мен сайтове. Установих, че това, което и мен ме тревожи през следните месец-два и особено през тези 2-3 седмици, е повод за алармистки анализи на мнозина мислещи автори.
  Този период е може би най-опасният за българската демокрация от началото на Прехода. Тя е обект на покушение - но не като отделен акт, а като процес. Изяждат я, дискредитират я, израждат я и я демонтират.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  Когато змията захапва своята опашка и започва да я поглъща, сиреч сама себе си да изяжда, моето въображение работи до момента, когато змията стигне до шийните прешлени. Нататък не мога да си го представя... Явно ми е бедна фантазията!
  Властниците в България през последните десетина години сведоха демокрацията общо-взето до формална процедура; отгледаха си електорат, който по тази формална процедура регулярно ги избира да ни управляват. При демокрацията прави са онези, които в обществото са повече; при формалната демокрация прави са онези, които са повече сред гласувалите.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Невъзможността на абсурдността

   от Николай Слатински


  1.
  Понякога, като загубя всякаква надежда, започвам да се уповавам на историята на еволюцията на видовете. Еволюцията отвреме навреме си прави равносметка и като установи, че нещо е тръгнало в погрешната посока, взема мерки да го отстрани от пътя на нормалността. Пример за това са динозаврите. Ето защо си казвам - няма бъдеще за същество, род, вид, режим, система или просто някакво естествено или изкуствено творение с огромен стомах и мъничка глава. То ще се срине под невъзможността на собствената си абсурдност...
  14.11.2017 г.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  Представете си, ако бяхме нормална държава, какъв ефект би имало изказването на министър-председателя, че в парламента "има хора, замесени с наркотрафик"!
   [Каквото и да означава това "замесени С наркотрафик"...]
  Ефектът би бил взривен, потресаващ, вулканичен, епичен. От държавите-партньори щяха да полетят запитвания кои са тези хора и какво е направила досега системата за национална сигурност спрямо тях.
  Но ние явно не сме нормална държава.
  В нормалната държава в парламента няма хора, замесени С наркотрафик. Защото в момента, в който бъдат установени, те вече няма да са в парламента, а на място тъмно и влажно.
  В нормалната държава, също така, министър-председателят на прави подобни изявления - ей-така, пътьом, като хрумване, между впрочем, сякаш коментира недъзите на българския футбол или говори за нивото на река Дунав в сантиметри...

чети по-нататък