Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Déjà-vu: "Уотъргейт" – прилики и разлики

   от Николай Слатински


  Трябваше ми да прочета едни неща за аферата "Уотъргейт" (оттогава всяка крупна афера е "гейт").
  Като махнем липсата на аналогичен конкретен повод, всичко друго бе за мен като déjà-vu - толкова познато ми прозвуча:
  -- И тоталната деморализация на изживяващата се като изборни аристократи политическата каста.
  -- И задънената улица на властта.
  -- И безумно противоречивите, нелепи, смешни и потресаващи изказвания на самия връх на управленската пирамида, плачещи за обяснение не от психолози, а от психиатри.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Моите тревоги и опасения са, че:
  -- при този запушен отвсякъде социален живот;
  -- при тази всеобща липса на перспективи, стратегия и надежди;
  -- при това всепоглъщащо опошляване на всичко;
  -- при тези загубили всякакво чувство за приличие; реалност и самосъхранение корпулентности...
  няма да ни се разминат възможно най-лошите сценарии.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Добрич със суджуците, Винеградец с детето-снайпер не бива да се разглеждат така, както се разглеждат – като изолирани случаи. В соца се разсъждаваше по подобен начин – на отделни места, отделни хора погазват социалистическата законност, но иначе социалистическото ни общество става все по-развито и демокрацията все по-общонародна...
  Тези случаи не са някакви случайни, епизодични пъпки, загрозяващи днешното лице на нашата държава. Не са неестетични пъпчици, които като ги намажеш с крем „Здраве” и с малко фон дьо тен и лицето на държавата ни ще светне и ще засияе с непорочна красота.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Още само веднъж и за последно за черно-белите учебници.
  Моят опит бе да поставя този проблем в по-широк контекст. В контекста на уродливото общество, в което се превърна България след края на Прехода и особено през последните десетина години – години, които ще останат в историята ни, в това съм убеден, като много лоши за страната, като развихряне на некомпетентността и арогантността, като пълна липса на стратегия и на каквато и да било програма за управление, която да произвежда бъдеще, модернизация, жизнен стандарт и сигурност за държавата, обществото и гражданите.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За черно-белите учебници – 2

   от Николай Слатински


  Аз реагирам много по-спокойно на факта, че дори нещо за мен да е очевидно, не просто много хора могат да мислят другояче и дори противоположно на моето виждане, а и хора, които са ми близки по светоусещане също така могат да мислят по даден проблем другояче и дори противоположно на моето виждане.
  Ние сме различни, много различни и както казваше някога попът в нашето село – всеки си е башкА луд.
  Затова и приемам, че за черно-белите учебници може да са на коренно друго от мнението ми даже иначе сродни по манталитет ФБ-приятели. Дори гледам да не се шокирам, като изтъкват аргументи за правото на избор, за различните маратонки и джиесеми, които имали учениците, за плурализма и свободата.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За черно-белите учебници – 1

   от Николай Слатински


  Във Фейсбук цитирах мой приятел:
  - Това с черно-белите учебници е страшно.
  Много по-страшно е, че има толкова много деца за такива учебници.
  Още по-страшно е, че властта не вижда в това нищо страшно.
  А по-по-най-страшно е, че според идеологията и манталитета на властта, България ще продължава да се управлява така, че тези деца ще стават с пъти повече...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Откакто се помня и откакто помня

   от Николай Слатински


  Честно казано, ако управляващите ме бяха попитали за съвет... Не, че ще ме попитат и не, че когато по длъжност бях призван да давам съвети този, на когото трябваше да ги давам се нуждаеше от тях, камо ли да ги чуе, какво оставаше пък да се вслуша в тях.
  Та, исках да кажа, ако управляващите ме бяха попитали за съвет, щях да им дам само един:
  Спешно, срочно, неотложно, незабавно да се съберат само заради едно – да спрат всевъзможните, разнопосочни, стихийни, необмислени, първосигнални, гротескни, понякога истерични, нерядко взаимно изключващи се, най-често абсурдни действия, които не стига, че понякога са социално жестоки и откровено недемократични, но са и недопустимо опасни спрямо обществената тъкан и нормалното функциониране на държавата като единен организъм.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  "Едно общество от овце с времето задължително ще създаде правителство от вълци."
  Бертран дьо Жувенел (1903-1987), френски философ.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Подготвяйки се за следващата учебна година, прочетох отново няколкото много стойностни дипломни работи, защитени по време на последната сесия. Иска ми се да давам примери от тях (с указване на авторството) по време на лекциите - и защото има какво свежо и оригинално да се цитира, и за да окуража студените-магистранти, да видят какво могат техните колеги, а щом колегите им могат, значи могат и те самите.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Всеки опит да се прави наука (както при мен в последните месеци) изисква огромни усилия, множество прочетени книги и статии, критично мислене, постоянно вътрешни съмнения и непрекъснати съизмервания с голямата Наука.
  В същото време, ако човек работи в сферата на обществените науки (а аз правя точно това, пишейки за Рисковото общество), то за него неминуемо все по-изострено става отношението към мизерията на нищатата и нищета на мизерията, наречени реалност, нашата реалност.

чети по-нататък