Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

  "Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде" - http://nslatinski.org/?q=bg/node/1113.
  
  Това съм го писал преди няколко месеца. Почти същото бих написал сега.
  Разбирате ли разликата между агонизиращия и жизнения организъм?
  Единият е безразличен към своето бъдеще, а от настоящето си иска само едно - да не стане по-лошо от сегашното лошо; да не се случи нещо, което да е резултат от неговите съпротивителни сили; да зарови главата си в пясъка, защото заровена главица в пясъка сабя не я сече; да продължи да хленчи и да се вайка и да каже за онези, които се разпореждат със съдбата му - да правят каквото щат!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Ама вярно били готови за бунт

   от Николай Слатински


  Вчера си говорим с мой близък. Той ми разказва следната история, която общо-взето звучи доста типично за нашите географски ширини.
  
  - Отивам в една институция да си взема нужната ми справка. Там имам приятел и двама добри познати, та реших да използвам случая да обядваме заедно във ведомствения им стол, че и аз да хапна нещо по-прилично на по-прилични цени, щом така и така съм там.
  Като си свърших работата, отидох при приятеля, да се съберем, значи, в кабинета му. И се събрахме. Пък като започнаха те тримата един през друг – как в тяхната институция не се търпяло, как новото ръководство хал хабер си нямало от работата, как било диктатура, Оруел направо, доносничество и надзор, как се били унижавали професионалистите, как всичко отивало по дяволите, защото се рушало, станало много тежко и те щели да се разбунтуват много скоро.

 

Николай Слатински

  Не. Не разбирам, наистина не разбирам това масово коментиране на една фраза за нови бойни самолети.
  
  Да. Да, това, което не е трудно да се разбере, е че все пак фразата е на много високо отговорно лице в държавата.
  
  Но. Но какъв е смисълът да се дискутира тази фраза, след като много, твърде много пъти досега е казвано от това високо отговорно лице по същия начин нещо. После е казвано нещо противоположно на него. А след това е казвано нещо, което е противоположно и на първото, и на второто. Могат да се посочат редица примери, ала за повече убедителност на написаното, ще напомня само за АЕЦ Белене и Южен поток.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Подлеци по заповед

   от Николай Слатински


  Извън всякакви контексти на реалното ежедневие, много пъти, вкл. и в този, писан преди една година текст - http://nslatinski.org/?q=bg/node/897, аз съм се опитвал да разсъждавам над един много важен проблем за мен (казвам за мен, защото за провалите в нашия Преход и аз чувствам своя лична вина, все пак, макар и не на решаваща позиция, но бях част от първия отбор със сини политически фланелки). Този проблем, накратко и малко повърхностно заради краткостта, може да бъде формулиран така – как така запазихме само лоши(те) черти на соца и дадохме воля на лошите черти на демокрацията, а по-точно – на формалната като процедура и фасадната, доколкото зад фасадата са реалните олигархични владетели на България, демокрация. И така получихме проолигархичен политически режим, управляван по формално демократични процедури.

 

Николай Слатински

 Понеже не разбирам от футбол

   от Николай Слатински


  Понеже не разбирам от футбол, ще си позволя да цитирам един мой приятел:
  - Този олигарх си мислеше, че ще може до безкрай да консумира ползите от подарения му бизнес, а да прехвърля на държавата щетите от него... И милионите от футбола - апетитни и напълно реални, абсолютно безотчетни европейски пари - ще си ги взима за себе си, за лични капризи и личен мегастандарт и ще харчи част от тях, за да купи и футболния съюз, и цялото първенство, и една трета от А група като подизпълнители, и телевизионните права за мачовете. Дойде време да плаща и връща, ако не иска да плаче и да повръща.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Някога, виждайки колко зле работим като екип в президентството, се опитах да помогна на президента Първанов да оптимизира дейността на своите съветници и секретари.
  Първанов бе изградил силно централизирана структура, в която той е всьо и вся, с правомощията на господстващ началник. Исках да му кажа, че всяка силно централизирана структура, в която „Началникът е Бог“ е много неадекватна в екстремална ситуация и e уязвимо място в кризисния мениджмънт, защото в нея хората обикновено се опират на привичното, на добре познатото и създаващото комфорт; вниманието им лесно се приспива; целите се размиват; представата за реалността се изкривява.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Не, не ми хареса аргументът за това кой от какво разбирал - от апартаменти или самолети. И ще ви кажа защо, без да взимам страна в спора, а само от пустата му безполезна явно грижа за обществото и страната и да не ми е обидно за държавата и народа.
  
  Отдавна се знае - не само каквито сме, така започваме да говорим, но и както говорим - такива започваме да ставаме.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Когато човек споделя своето мнение за евентуалните ни и все по-евентуални нови бойни самолети, той трябва най-напред да направи декларация, че няма никакъв личен материален, т.е. користен интерес при участието си в подобна дискусия.
  Аз нямам такъв интерес!
  Споделял съм си мнението дори на специална Кръгла маса „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”, 17 януари 2012 г., София, Централен военен клуб - http://nslatinski.org/?q=bg/node/448.
  Тук декларирам още две неща:

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Управлението във и на България страда от остра научна недостатъчност.
  Тук не се визират едни или други конкретни управляващи, макар вината на едните или другите да е различна и да е нужно да бъде измерена и оценена.
  Това означава, че е скъсана връзката на управлението с науката. Управлява се интуитивно, импулсивно, импровизационно, имитационно. И най-вече по метода „Проба – грешка – пак проба – пак грешка“ или на принципа „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. С течение на годините имаме изработена вече култура, а по-точно „култура“ да се управлява без науката, въпреки науката и нерядко – напук на науката.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Моята диагноза за случващото се

   от Николай Слатински


  Аз се чувствам доста обезпокоен от това, което се случва в страната ни:
  Има общо чувство на повишена тревожност. Обществото ни се държи като организъм, чиято имунна система е отслабнала и не може да се справя с вирусите, които проникват в него.
  Последните месеци не се вижда каквото и да било управление на което и да било равнище. Произвеждат се скандали и разправии, случват се някакви стихийни неща на принципа иди ми-дойди ми, някоя ачик-ачик лобистка люта по(д)правка. Няма дискусия по важни въпроси. Европейското председателство, което е редуващо се на ротационен принцип и като цяло изобщо не отвлича съответната председателстваща държава от нейните вътрешни проблеми и от нивото на амбициите й във външната политика, тук се превръща в нещо извънредно като властово напрежение и екстремално като финансови и от различен друг ресурсен тип разходи.

чети по-нататък