Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Всуе се морят!

   от Николай Слатински


  Мине се не мине ден и научавам поредното хрумване на едни хора, облечени с дисциплинарна власт над мен – как да ме смачкат, как да ме уволнят. Пряката атака не успя, не им се отвори парашутът – за тяхна огромна изненада. Сега вече действат от засада. Не можаха, образно казано, да ми забият бюрократично-наказателен меч в гърдите, сега ще се опитат с нож в гърба. При това са мобилизирали цялата си огромна административна власт – и за какво? Да се разправят с мен. Много трудно е да го направят и защото нямат нито конкретен повод, нито законно основание, нито морално право, нито каквато и да било „кодексна“ причина. Лоошото е, че пишат разни необмислени и неестетични писма до научни и образователни институции, с амбицията да изкопаят нещо формално.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Когато преди време отказах и аз да чета лекции пред една от академиите за млади политици, то бе защото не ми се участваше в производство на думи, останали в 20 век. Предложих вместо да ги "обучаваме" на протокол, правилни мисли, коректни тези, банални поведения, шаблонни подходи и проч. али-бали, да им помагаме да мислят в духа на идващото време. Дадох пример с Теорията на хаоса. Пробилите добро финансиране (нарекоха го - "забърсахме поредния проект") ме погледнаха със съжаление - сторило им се беше, че малко съм изместил центъра. Опитах се да бъда по-ясен. Казах им - ако в равното поле се спънете, най-много да си обелите носа или олюпите коляното, но ако сте близо до ръба на пропастта, една нищожна стъпчица в неправилната посока и преминавате в ново агрегатно състояние! Не, още докато седях пред тях, те сложиха една отрицателна "човка" срещу моето име. Но моят отказ да работя с тях дойде едновременно с тази "човка". Дори я изпревари с няколко милисекунди.

 

Николай Слатински

  Това са пасажи (ако издържите и ги прочетете - приведени са без моя редакторска намеса), една стотна от написаното в същия дух - не, не в дипломна работа, не и в т.нар. "малка" докторска, а в "голяма" докторска дисертация, сиреч човекът е достигнал върха в науката и е станал доктор на науките.
  Обърнете внимание както на тезите, така и на езика.
  В края на краищата това не е изолиран случай. Така се пише в Науката сигурността от мнозина - взема се котле лични предубеждения, щипка лични комплекси, супена лъжица лична безкритичност и шепа лични амбиции, опаковат се с научни термини и се подгряват продължително с чужди цитати на утвърдени имена, за да се придаде достоверност на вкус.
  Останалото е технология - "свой" ректор, жури от проверени хора, рецензии, писани на крак, защита пред тесен кръг. Един час процедура и цял живот с научна степен или звание - колкото по-значими са те, толкова по-чистосърдечно е начесаното его.

 

Николай Слатински

 Всеобщо изперкване

   от Николай Слатински


  1.
  Настъпило е всеобщо изперкване! Държавата кара в насрещното платно. Моля ви, спрете я, искам да сляза! Народът се весели като за световно и не му е за първи път. Отпишете ме от него, че ще му е за последен! Всички заедно не сме си пили хапчетата. Защото всеки е изпил тези на съседа. А неговите са не той да е добре, а съседът му да е зле. Пресушаваме чаши, пълин с вино, ала не от глхарчета, а от мъзга на глухари в любовен период. Затова сме затворили очи и токуваме - току така, току онака и ни става все по-лошо. Става все по-лошо в страната ни. Но тя се управлява така, че държавата кара в насрещното платно. Кара ли казах? Всъщност - караше. Защото както я е подкарала, няма как да не я докара дотам - да се говори за нея в минало време. Жалко само, че не можах, докато можех, да сляза от нея. Както каза снощи мой приятел, когато с горчиви мисли пиехме блудкавото квартално кафе:
  - Един-единствен път в живота си закъснях - да се махна навреме от тази територия...

 

Николай Слатински

  Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество е пред събития, което могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.
  Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка“) следните същностни характеристики:
  Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Как се управлява България

   от Николай Слатински


  От Добрич бе пусната поредната грозна бримка в корупционния чорапогащник на страната ни - чак до Перник. Един голям диагонал, като тежка черта върху нормалността на България.
Ще сумирам по този повод отново своите 4 главни тези за положението в страната, по които пиша много отдавна и многократно. И ще припомня мой много кратък текст относно функционирането на корупционната система у нас.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Държавата и управлението правят това-онова в областта на сигурността (така ще наричам за по-кратко националната сигурност и отбрана, външните отношения и вътрешния ред). Има някакво щъкане, разместват се различни събираеми без това да се отразява на сбора, вдига се шум или се създава шум в системата. С други думи – не е като да не е нищо, а дали е нещо – трудно може да се каже в нарастващия дефицит от необходима информация и достатъчна публичност.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Ако аз ръководех висше учебно заведение

   от Николай Слатински


  1.
  Има случаи, когато някой с докторската си дисертация (по-рано - кандидатската) прави пробив в науката.
  Има и случаи, когато това става дори с магистърска теза.
  Е, все още не съм имал късмета сред десетките, а може би вече стотиците дипломни работи да ми попадне нещо с принос в науката. Но безусловно съм чел някои просто великолепни дипломни работи с потенциал, надхвърлящ направеното в докторски дисертации, щамповани у нас със скорост, която би накарала и светлината да си вземе бележка като много бавна. Неотдавна ми попадна и т.нар. голяма докторска дисертация, в която авторът бе излял обилно путинофилството и западофобството си под партизанското име "наука". И, естествено, бе защитил там, където подобни, с извинение, нАучни идеи са еталон за висше нАучнотворчество.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Малкото и голямото отлагателно вето

   от Николай Слатински


  Много съм разочарован от липсата на вето от президента върху промените в НПК, макар и отлагателно!
  Защото става дума не просто за някой си там закон, а за нещо знаково, което сега, в този си вид слага чертата под цял един етап от развитието на обществото ни и дава началото, а по-скоро ускорява началото на нов период, който може да се окаже разрушителен за онова, което е останало от държавността ни.
  Демокрацията ни се изражда отгоре в олигархия, отдолу - в охлокрация (тълпокрация). Това е смъртоносна смес за всяко общество - когато, по аристотеловски, отгоре управляват малцина зле, а легитимността им се черпи от стихийността на плебса, да го кажем така за по-образно...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Какво ще си кажат идните поколения

   от Николай Слатински


  В началото на демокрацията, в сградата на СДС често седеше един наш природно интелигентен съмишленик чичо Гришата, Бог да го прости, с малко, как да го кажа, смотан вид - на човек, изместил центъра.   Впрочем, той обичаше да казва - всички са изместили центъра, но на някои им личи. Или пък - много хора започнаха да си говорят сами, но някои ни карат да ги слушаме.
  Чичо Гришата понякога ни смайваше със своите сентенции, една от които бе: Глас народен - бич Божи!

чети по-нататък