Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

  1.
  Говорим си в междучасието с колега за разни неща - от голямата геополитика, до малките гадости, причинявани ни от всякакви администратори.
  По-скоро ми говори той, а аз, мислейки си за свои разни работи, гледам да се отърва с някоя банална фраза.
  Казвам му:
  - Всичко е относително...
  А той:
  - Ако всичко е относително, то и това, че всичко е относително е относително...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Малките хора раждат мънички амбиции

   от Николай Слатински


  Слушах, четох, гледах какво днес бе изговорено. Усещането ми е, че тези, които слушах, четох и гледах:
  1. живеят в различна от моята реалност, а моята реалност е тази, която виждам и чувам всеки ден - в квартала, където живея, в магазините, в градския транспорт, в университетските аудитории, в структурите от системата за сигурност...
  2. имат мислене, което много силно се разминава с моето - аз не мога да мисля така и не бих си позволил да мисля по този начин - пречат ми "вагоните" с книги и големите мъдреци и интелектуалци, които съм изучавал, но също и въъзпитанието, което са ми дали моите родители и любимите ми учители, особено моята класна, незабравимата др. Михайлова.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Мисловният експеримент Македония

   от Николай Слатински


  Котката в мисловния експеримент на Шрьодингер е в затворена кутия и излиза на теория, че може да бъде и жива, и мъртва едновременно, макар че на практика или е жива, или е мъртва, но не и двете едновременно.
  Както бе казал някой, на теория няма разлика между теория и практика, но на практика има...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  "В Слънчевата система има осем планети - Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун."
  Wikipedia
  
  -- Определяме политиката си спрямо Меркурий.
  -- Когато работим, работим като Венера (от Милос).
  -- Пукната пара не даваме за нашата Земя.
  -- Постоянно се правим на паднали от Марс.
  -- Каквото не е позволено на вола, у нас преспокойно го прави Юпитер.
  -- Непрекъснато сме в дупката на Сатурн.
  -- Пием Уран.
  -- Не разбираме, че всички сме в една лодка, накрая ще я обърнем и вкупом ще се окажем във владенията на Нептун.
  
  26.04.2017 г.

 

Николай Слатински

 Спомен от началото на демокрацията

   от Николай Слатински


  Преди малко, докато чаках реда си за кафе, мъжът пред мен, слагайки си захар в кафето, ме попита:
  - Дали ще си спомните откъде се познаваме?
  - Не, не мога да си спомня, лош физиономист съм, пък и толкова много хора минаха пред очите ми за всичките тези години...
  - Печатницата в Перник, правихме вестник "Съвест! Бях метранпаж там.
  - Ех, беше много отдавна, 1990 г.!
  - Даааа, какви времена бяха, какви надежди и каква стана сега...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Несъмнено е, че България не се е управлявала само от негодни или негодници, затова макар редица лични, индивидуални, ментални, манталитетни дефекти и специфики да са безспорно сериозни, деструктивни фактори за нашето вървене в сбъркана и дори в обратна посока, за неставането на българската демокрация, то все пак причините за зациклянето в безвремие и самовъзпроизвеждащите се провали са преди всичко системни и структурни, нормативни и ценностни (говоря за заложените по погрешен начин в държавното ни устройство след 1989 г. някои политически ценности).

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Един от екзистенциалните проблеми на демокрацията е, че по демократичен път могат да дойдат на власт не-, противо-, контра- и анти-демократи.
  Като дойдат на власт по демократичен път, всички те започват да превръщат демокрацията в управляема, формална, процедурна, контролирана, фасадна, полудемократична, четвъртдемократична и съвсем-малко-демократична - докато някаква подобна демокрация им върши работа и ги възпроизвежда на власт заедно с техните котерии, клиентели, политически полиции, черноризци и местни вождчета.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Движещата сила „Страх ме е!".

   от Николай Слатински


  След Тръмп пак има да тръпнем - какво ще се случи в неделя във Франция....
  
  Ето какво още през 1986 г. Улрих Бек пише в световоноизвестната си книга "Рисковото общество":
  
  "Движещата сила на класовото общество може да бъде обобщена в изречението „гладен съм!". В противоположност на това движението, което започва с рисковото общество, намира израз в твърдението „страх ме е!".
  Общността, основаваща се на бедността, се заменя от общността, основаваща се на страха. В този смисъл рисковото общество като тип общество бележи началото на една обществена епоха, в която солидарността от страх възниква и се превръща в политическа сила.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Мой приятел:
  - С референ-дум-дум по демокрацията...
  
  А аз споря напразно с него - че демокрацията не е процедура, а процедурата е демократична, само когато е част от демокрацията. Тогава тя е лекарство. Иначе е отрова.
  При демокрацията дори лошата процедура може да даде добър резултат. Докато няма ли демокрация, дори добрата процедура може да доведе на власт тирани и сатрапи, фюрери и дучата, зле възпитани и слабо образовани дилетанти и най-мразещи да четат нарциси, антидемократични и антинормални популисти и демагози.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Езикът на политиците

   от Николай Слатински


  С мой приятел на кафе обсъждахме на една тема, която ме занимава отдавна. Той я подхвана днес. Каза ми:
  - В първите години политиците говорехте и по-интересно, и по-оригинално, и по-интелигентно и по-вълнуващо. Сега това е пълна скука, 300 думи, повърхностно и с имитация на емоции.
  - Да, съгласен съм. Политиците днес като правило говорят с шаблони, банално, претенциозно, надуто, менторски и като че ли са хванали Господ за шлифера и Той ги е оторизирал да вещаят Истини от последна инстанция.

чети по-нататък