Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Европа ще се справи и изправи

   от Николай Слатински


  В своята книга "След Европа", макар да включва за аромат една щипка оптимизъм, Иван Кръстев все пак остава верен на заглавието.
  Днес има и обективни, и субективни причини европесимизмът да е печеливша позиция, за някои дори и кауза, за трети - убеденост, а за твърде много дори предопределеност.
  Мнозина в България стискат палци за края на Европа, макар ако се замислят какво това означава за България, едва ли биха щастливи от този факт. То при донякъде дисциплиниращите усилия на Европа спрямо страната ни, ние си живеем в проолигархичен постсоц, политиката ни е дълбоко пропита от корупция, мениджмънтът на държавата - от некомпетентност, граничеща с некадърност, политическият ни език - от простота, граничеща с простотия, правосъдието - от безнаказаност, обществото ни - от безхаберие към бъдещето.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Някога един наш, по-възрастен от нас съмишленик, чичо Гришата, светла му памет!, често прекарваше времето си в клуба на СДС и обичаше да си говори с мен, даже ми се струва, че по бащински ме обичаше. Той постоянно ръсеше различни сентенции, някои от които смущаваха всички ни. Даже бяхме склонни да мислим, че чичо Гришата, как да го кажа по-меко, леко е изместил центъра.
  Една от неговите сентенции от онова време на митинги и избори, беше:
  Глас народен – бич Божи!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Моята схема на разсъждения за процесите в Европа е проста и ясна и като всяка подобна схема е уязвима. Но аз я смятам за вярна, правилна и точна. Така съм устроен, такава е ценностната ми система.
  Съгласно тази моя схема, всичко, което е лошо за Европа го възприемам като лошо.
  Като лошо за мен, за моите деца, за нашата държава, за нашето бъдеще.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Територията Абсурдия

   от Николай Слатински


  Детайли от два разговора в междучасията днес.
  
  Към мен се приближава мъж на около 35 г. Опитвам се да се усмихна, макар че при 8 часа лекции единственото, което искам е да взема глътка въздух и никой да не ме закача за нищо. Той ми казва:

 

Николай Слатински

  Когато понякога сравнявам късния изчерпал се постсоц и сегашния проолигархичен постсоц, някои ме обвиняват в носталгия. Абсурд. Правя го, за да видим уродливите черти на днешния ни живот и може би да ни се прииска да живеем по-нормално, отколкото сега...
  Понякога просто времената са други, но понякога ние сме други и не задължително по-добри.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Винаги бях много скептичен, когато поради липса на реални правомощия и понеже като правило правителството не му възлагаше да прави каквото и да било, президентът Първанов трескаво дирише онова, дето може да го съобщи като конкретно свършена работа при пътуванията му по широкия свят.
  Често взимаше в делегацията си някой шеф на някаква агенция, който да подпише там нещо, че да не е без нищо.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Може, всичко може - ако има стратегическо лидерство, мениджърско визионерство, висок професионализъм и мобилизираща към не-униване и не-хленчене, изграждане и надграждане, без-корумпиране и без-опростачване култура!
  Изобщо не сме малка страна, малко по ръст ни е управляването.
Не сме лузърско общество, лузърско ни е набиваното отгоре в главите поведение.
Не сме некадърен народ, некадърно е племето, докопващо се да ръководене на всички нива и във всички дейности.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Глухарите са глухи

   от Николай Слатински


  1.
  Нелепите вопли и масовата мобилизация по повод хасковския позор, ми приличат на сцената "Бият Паниковски!" от "Златния телец" на Илф и Петров. Ето пасаж, а за повече - на приведения линк - https://chitanka.info/text/16079/13:
  Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
  — Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
  — Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
  — Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
  — Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
  — Повече от пет минути.
  — Тогава веднага да бяхте казал. Ей, че глупав старец! Хайде да идем да погледаме! Из пътя ще ми разкажете.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Горният праг на уродливост

   от Николай Слатински


  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1189
  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1221
  Не, тези текстове не е нужно да се четат.
  Те могат да се дописват буквално всеки изминат ден.
  В много отношения сегашното ни общество е по-уродливо дори от късния соц...
  Не се притеснявам, че все още малцина приемат тази моя теза. Притеснявам се, че тя може да е вярна.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За проваленото заседание на КСНС

   от Николай Слатински


  Обидно, много обидно е, че заседанието на КСНС се провали просто защото някои хора са отписали това заседание и затова са го зачеркнали като присъствие.
  Така разбират приоритетите си, такава им е институционалната култура.
  И заседанието на КСНС е станало безпредметно, сиреч ненужно и безполезно, ялово и импотентно.

чети по-нататък