Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

  Ситуацията у нас може да се определи като диаметрално противоположна на стратегията, понякога наричана "Счупеният прозорец".
  Накратко, при "Счупеният прозорец" микроусилията на властта да се бори срещу малките, ежедневните престъпления или нарушения на реда - напр. хващане на някой, който чупи прозорец или почистване на графити, дава макроефект - поражда се чувството за работеща власт и за ред в квартала.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Мога ли сам аз, мога ли само аз?

   от Николай Слатински


  Чудя се - даже по време на соца, ако нещо в Института за тежко машиностроене в Радомир беше тотално сбъркано, алогично, непрофесионално като решения, тенденциозно като отношение към кадрите, по-активните хора се разщъквахме, а насам, а натам, сплотявахме се, изказвахме се на профсъюзни и комсомолски събрания, че даже и на открити партийни събрания (на които присъствахме и непартийците). И често успявахме да сме коректив. Да, вярно е, ставаше дума за неща от т.нар. Малка правда, не за голямата неправда, за Системата не идеше реч, там биеха по пръстите и през устата.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  "Движещата сила на народното правителство по време на революция са едновременно добродетелта и терорът - добродетел, без която терорът е фатален, и терор, без който добродетелта е немощна. Терорът не е нищо повече от правосъдие - бързо, строго, непреклонно - следователно е еманация на добродетелта."
Максимилиан Робеспиер, реч пред Конвента, 5 февруари 1794 г.
  
  Тези думи на Робеспиер са много известни. Тук те се цитират по излязлата на български чудесна книга на Йън Дейвидсън "Френската революция: от Просвещение до тирания".
В нея можем да прочетем как санкюлотите (sans-culotte, без кюлоти) - избилата на повърхността мътна пяна от крайни и безпощадни революционно настроени разрушители – се сдобиват с предводител и свой гениален манипулатор - Робеспиер, който винаги е облечен като аристократ и, естествено, ходи без кюлоти (мъжки панталони с крачоли, стигащи до под коляното).

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Загубена е Целта, главната Цел

   от Николай Слатински


  Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.
  Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Как да не се радва човек!

   от Николай Слатински


  1.
  Как да не се радва човек!
  Преди съвсем малко в кабинета ми (ако стаичката, в която сме се сврели - ледена през зимата, пещ през лятото - може да се нарече кабинет :) ) дойде студентка, писала дипломна работа с мое научно ръководство. Защитила се е с отличен!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Човекът е Човек, когато е ... Човек

   от Николай Слатински


  Уточнение: Всякакви евентуални прилики с действителни лица, институции, събития и процеси са напълно случайни.
  
  Правя това уточнение, за да няма никакви спекулации от рода на това, дето някакъв човек се бил разпознал в мой текст. Аз се опитвам да анализирам случващото се в страната ни, онези социални деструкции в обществото и тези психологически деформации в хората, които дърпат страната ни назад и надолу. И ако в близките дни опиша четирите типа (даже архетипа) на съвременния предател (подлец, мерзавец, подмазвач, нищожество):
  --- по заповед (от принуда);
  --- по изгода (от корист);
  --- по нрав (от рождение);
  --- по глупост (от простотия)
  и ако някой се разпознае в това описание, то това моя вина ли е или негова?

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Вероятно аз съм абсурдът

   от Николай Слатински


  На всяка крачка се натъквам на абсурди! Няма как да не си помисля като бивш математик, че ако реалността в толкова много отношения ми изглежда абсурдна, то вероятно тази реалност е новата нормалност, а аз съм абсурдът...
  1. Сутринта здрав и прав мъж в златна за труд и реализация възраст прескача въртящата се рамка на входа на метрото заедно с 12-14 годишния си син и като самодоволни победители нахлуват вътре да се возят безплатно и дори изпреварват 2-3 жени и се хвърлят подобно на първобитни завоеватели на седалките...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Ние се взираме във фалшивите, фалшифицираните новини. Но фалшифицираните, фалшивите новини са невярно, тенденциозно и умишлено лъжливо отразяване на действителната реалност (макар че реалността винаги би трябвало да е действителна).
  По време на късния соц имаше друго явление - вярно, по-скоро с имитация на обективност, отразяване на фалшивата, фалшифицираната, измислената реалност. И то, дори да бе понякога добронамерено, се възприемаше от голяма част от обществото като пропаганда и агитация.

 

Николай Слатински

  "Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде" - http://nslatinski.org/?q=bg/node/1113.
  
  Това съм го писал преди няколко месеца. Почти същото бих написал сега.
  Разбирате ли разликата между агонизиращия и жизнения организъм?
  Единият е безразличен към своето бъдеще, а от настоящето си иска само едно - да не стане по-лошо от сегашното лошо; да не се случи нещо, което да е резултат от неговите съпротивителни сили; да зарови главата си в пясъка, защото заровена главица в пясъка сабя не я сече; да продължи да хленчи и да се вайка и да каже за онези, които се разпореждат със съдбата му - да правят каквото щат!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Ама вярно били готови за бунт

   от Николай Слатински


  Вчера си говорим с мой близък. Той ми разказва следната история, която общо-взето звучи доста типично за нашите географски ширини.
  
  - Отивам в една институция да си взема нужната ми справка. Там имам приятел и двама добри познати, та реших да използвам случая да обядваме заедно във ведомствения им стол, че и аз да хапна нещо по-прилично на по-прилични цени, щом така и така съм там.
  Като си свърших работата, отидох при приятеля, да се съберем, значи, в кабинета му. И се събрахме. Пък като започнаха те тримата един през друг – как в тяхната институция не се търпяло, как новото ръководство хал хабер си нямало от работата, как било диктатура, Оруел направо, доносничество и надзор, как се били унижавали професионалистите, как всичко отивало по дяволите, защото се рушало, станало много тежко и те щели да се разбунтуват много скоро.