Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Йерархия от мрежи, хранещи се с корупция

   от Николай Слатински


  Понякога не ти остава нищо друго, освен да се самоцитираш отпреди известно време:
  България се управлява по йерархично-мрежова корупционна система (йерархична структура, която на всяко ниво има мрежов характер, сиреч е йерархия от надградени една над друга мрежи), захлупила страната.
  Тази йерархия от мрежи се ражда от корупция, разгръща се чрез корупция, храни се с корупция и произвежда корупция.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Четирите основни измерения - глобално (т.е. светът), континентално (т.е. Европа), регионално (т.е. Балканите и Черноморието) и национално (т.е. България), както сочи Науката за сигурността, са неразривно свързани за нас и въздействат на нас - като хора (на социумно равнище), граждани (на обществено равнище), българи (на идентичностно равнище) и човеци (на индивидуално равнище).
  Поради стратегическо безсилие, управленска немощ, политически скандали и информационно (медийно) оскотяване,
  ние живеем в сиво безвремие и паралелна реалност -
  за разлика от другите народи и общества,
  които живеят в реалното време и реалното пространство,
  където се случват множество събития и кипи както пълноценен и смислен, така и тревожен и противоречив живот.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  При толкова свежи млади хора в аудиториите, амбициозни, с мисли като бръснач, трябва да се мобилизират, да ударят по масата на властта и да кажат - искаме равен шанс за реализация!
  Не може ние, професори, доценти, асистенти да подготвяме стойностни специалисти с цената на много лишения и ниско платен труд, а накрая да ставаме на практика производители на нови кохорти безработни магистри...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Биологическото (животинското) работи повече с опасности и заплахи.
  Социалното (човешкото) работи повече с предизвикателства и рискове.
  -- Опасностите и заплахите пораждат страх и агресия. Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ примитивната част на човешкия мозък, тази на инстинктите и рефлексите.
  -- Предизвикателствата и рисковете пораждат мобилизация и стремеж към натрупване на знания (себеактуализация). Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ когнитивната (познавателната) част на човешкия мозък, тази на анализа и синтеза.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За Каталуня - с тревога и огорчение

   от Николай Слатински


  За Каталуня ще кажа само следните четири изречения:
  1. Това не е добро и не е добре за Европа. А всичко, което не е в полза на Европа за мен е повод за тревога и огорчение.
  2. Процедурата да гласуваш е нещо демократично; демократично е и да се спазват законите. Недемократично е да не спазваш законите, недемократично е да използваш монолога на силата, вместо диалога на мъдростта.
  3. Демокрацията мисли и действа чрез логиката и-и (конфликт с ненулева сума, печелят и двете страни), а страда и деградира чрез логиката или-или (конфликт с нулева сума, губят и двете страни).
  4. Въпросът е не дали ще има верижна реакция, а каква ще бъде скоростта й, затова не разбирам хората у нас, които се радват, че Каталуня ще се отдели от Испания - те са като мургавия брат, който варил млякото, то се надигало и той потривал доволно ръце, че тенджерата се пълни ... докато млякото изкипяло и го оставило с празни ръце и празен стомах.
  

 

Николай Слатински

 Народът ни е добър, но...

   от Николай Слатински


  По време на соца имаше такъв израз:
  - Народът ни е добър, но хората са лоши...
  
  Та народът ни е добър, но...
  
  1. Под прозореца ми минава ключова улица с оживено движение. Завали ли дъжд, понеже улицата е осеяна с дупки и е цялата в локви, през известно време чувам викове на отчаяние или крясъци с псувни. Това са последици от безмилостната война, която шофьорите водят с пешеходците. Опръскват ги с вода и кал от локвите. И нямат прошка. минават сякаш нарочно така, че да не остане сухо място по техните жертви.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Някога, на село, кучето на единия ни съсед постоянно лаеше и налиташе да хапе другия наш съсед и четириногия и пернатия ( :) ) му добитък, като така създаваше много ядове на всички.
  Двамата съседи попитаха моя мъдър дядо (стар-татко) какво да правят - кучето е добър ловец, не върви да го застрелят, но пък и не се търпи така. Стар-татко им даде следния съвет:
  - Ти тръгни веднъж на лов - каза той на съседа, дето кучето го лае и налита да го хапе, - мини два-три пъти край неговата къща, да те види то, че ще ходиш да ловуваш, да му потекат лигите и да стане нервно от възбуда. По едно време отвори тяхната врата и му свирни да дойде с теб. И отидете заедно на лов - с това куче и с твоите. После вече то няма да те лае! Кучето иска да стане един отбор с теб, една шайка, една хайка - заедно да гоните и трепете животните в гората, да натопи то муцка в кръвта на твоята плячка, да близне и гризне отстреляна от теб плът. И забравяш сетне за ядовете с него!
  

 

Николай Слатински

  Вчера колега с гняв и огорчение ми каза:
  - Толкова много хора у нас имат вече толкова малко, а не искат никаква промяна, застинали са като в блато и са застанали като пасивни наблюдатели!
  Какво да му кажа? И без това не е оптимистичен погледът ми за онова, което ни чака.
  Но поне малко поразсъждавах на глас пред него:
  - От пресечната точка на управлението на рисковете, теорията на вероятностите и психологията се знае, че относителните стойности могат да имат много по-съществено влияние върху хората от абсолютните...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Общество като лоша глутница

   от Николай Слатински


  Мила родна картинка в метрото...
  Две момчета, приблизително на по 15 години, седят с изпружени крака. На „Вардар” се качва майка с момиченце на не повече от 5 годинки. Момчетата си прибират краката, за да могат двете да застанат пред тях. Мъж на около 50-те, стоящ наблизо, съвсем спокойно, даже бащински казва на момчетата да станат, та да може майката и детето да седнат, да не ги блъскат хората, които ще се качат на „Константин Величков”. И почти шеговито добавя, че двете момчета я какви юнаци са станали вече, никаква блъсканица няма да им е проблем. Момчетата го гледат с безразличие, макар и очевидно примесено с леко колебание. В този момент седящата до тях жена, към 40-годишна, оказала се майка на едно от момчетата, почти избухва:
  - Защо точно те трябва да станат?! Какви са тия глупости?? От цялото метро тях ли намерихте да разкарате!? Искате от малки да учим децата си да са будали, да са слаби, да не си бранят интересите, да отстъпват своето на другите!!

 

Николай Слатински

  Дори да се абстрахираме от това каква наистина е всъщност действителността у нас;
  Дори да допуснем, че огромна маса образовани, мислещи, четящи и пишещи хора са толкова обезпокоени и уплашени, че виждат всичко само в черни цветове;
  Дори да приемем, че "София не е България" и в провинцията хората са на друг акъл и пет пари не дават какво се споделя из социалните мрежи;
  Дори да се съгласим, че вероятно у нас се случват и положителни неща (колкото и растящата емиграция на млади и не само млади, кадърни и не само кадърни, образовани и не само образовани, предприемчиви и не само предприемчиви българи да предполага, че никой не бяга от доброто)...

чети по-нататък