Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Тайфуни с корпулентни имена

   от Николай Слатински


  1.
  Да цитирам един студент от днес:
  - Нашите управляващи чули, че при демокрацията има разделение на властите и си ги разделили - тази на мен, тази на теб, тази на него... После всеки започнал да прави със своята власт каквото си иска...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Днес разговарях по молба на мой приятел и колега с трима души от провинцията. Споделиха страшни неща за живота там. Единият ми каза:
  
  - Това с Дунарит е пробвано и изпробвано само при нас поне няколко пъти и номерът е минавал, абсолютно им се е получавало да си заграбят каквото са набелязали, защото прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И в началото на 90-те имаше страх, ама имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на СДС. Сега няма, абсолютно няма. БСП е нищо! Пълно нищо от гледна точка да ни отстоява интересите, да й пука за нещо - само си кихат един друг с властта и си казват Наздраве!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Нека не ми се сърдят онези, които не са от ЦСКА за привидно спортния и навярно звучащ твърде пристрастно коментар. Аз не ходя на мачове и дори не гледам мачове по телевизията. Не разбирам вече от футбол и имам по-важни работи, в които да инвестирам толкова бързо стопяващото се Време. Защото, както е казано, човешкият живот е едно мигване с клепача на Времето.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Искам да сме Държава! Много ли искам?

   от Николай Слатински


  Честно казано, малко съм като знаменития съветски джаз певец и артист Леонид Утьосов (1895-1982). Той веднъж се върнал в Одеса, оставил куфарите, плеснал с ръци и казал: Одеса, така си се променила, че не мога да те позная!
  После погледнал - куфарите му ги няма. И пак плеснал с ръце и казал: Познах те, Одеса, все си си същата!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Déjà-vu: "Уотъргейт" – прилики и разлики

   от Николай Слатински


  Трябваше ми да прочета едни неща за аферата "Уотъргейт" (оттогава всяка крупна афера е "гейт").
  Като махнем липсата на аналогичен конкретен повод, всичко друго бе за мен като déjà-vu - толкова познато ми прозвуча:
  -- И тоталната деморализация на изживяващата се като изборни аристократи политическата каста.
  -- И задънената улица на властта.
  -- И безумно противоречивите, нелепи, смешни и потресаващи изказвания на самия връх на управленската пирамида, плачещи за обяснение не от психолози, а от психиатри.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Моите тревоги и опасения са, че:
  -- при този запушен отвсякъде социален живот;
  -- при тази всеобща липса на перспективи, стратегия и надежди;
  -- при това всепоглъщащо опошляване на всичко;
  -- при тези загубили всякакво чувство за приличие; реалност и самосъхранение корпулентности...
  няма да ни се разминат възможно най-лошите сценарии.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Добрич със суджуците, Винеградец с детето-снайпер не бива да се разглеждат така, както се разглеждат – като изолирани случаи. В соца се разсъждаваше по подобен начин – на отделни места, отделни хора погазват социалистическата законност, но иначе социалистическото ни общество става все по-развито и демокрацията все по-общонародна...
  Тези случаи не са някакви случайни, епизодични пъпки, загрозяващи днешното лице на нашата държава. Не са неестетични пъпчици, които като ги намажеш с крем „Здраве” и с малко фон дьо тен и лицето на държавата ни ще светне и ще засияе с непорочна красота.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Още само веднъж и за последно за черно-белите учебници.
  Моят опит бе да поставя този проблем в по-широк контекст. В контекста на уродливото общество, в което се превърна България след края на Прехода и особено през последните десетина години – години, които ще останат в историята ни, в това съм убеден, като много лоши за страната, като развихряне на некомпетентността и арогантността, като пълна липса на стратегия и на каквато и да било програма за управление, която да произвежда бъдеще, модернизация, жизнен стандарт и сигурност за държавата, обществото и гражданите.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За черно-белите учебници – 2

   от Николай Слатински


  Аз реагирам много по-спокойно на факта, че дори нещо за мен да е очевидно, не просто много хора могат да мислят другояче и дори противоположно на моето виждане, а и хора, които са ми близки по светоусещане също така могат да мислят по даден проблем другояче и дори противоположно на моето виждане.
  Ние сме различни, много различни и както казваше някога попът в нашето село – всеки си е башкА луд.
  Затова и приемам, че за черно-белите учебници може да са на коренно друго от мнението ми даже иначе сродни по манталитет ФБ-приятели. Дори гледам да не се шокирам, като изтъкват аргументи за правото на избор, за различните маратонки и джиесеми, които имали учениците, за плурализма и свободата.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За черно-белите учебници – 1

   от Николай Слатински


  Във Фейсбук цитирах мой приятел:
  - Това с черно-белите учебници е страшно.
  Много по-страшно е, че има толкова много деца за такива учебници.
  Още по-страшно е, че властта не вижда в това нищо страшно.
  А по-по-най-страшно е, че според идеологията и манталитета на властта, България ще продължава да се управлява така, че тези деца ще стават с пъти повече...

чети по-нататък