Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

  Да не е твоят избор Макрон - това го разбирам.
  Но да е твоят избор Льо Пен - това не го разбирам.
  Тук не става дума за ЦЦ или РР - избор, който не променя постпреходното статукво. В нашия случай в общи линии бе все едно, в главното бе все едно. И то се вижда, че ако единият избор бе по-лош, при втория не става по-добре. Меко казано не става по-добре.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  След последните избори се забелязва прегрупиране и консолидиране на институции, свързани със сигурността, контрола, обществения ред и съдебната система. Тази консолидация протича преди всичко чрез сплотяване и изграждане на единен фронт на личности, олицетворяващи съответните институции. Можем само да гадаем в какви действия ще избие тя.
  Вероятно се цели следващо завъртане нагоре по спиралата в усилията за стабилизиране и засилване на постпреходното статукво, чрез издигане на Стена между Властта (главните лица в нея) и Обществото (активните прослойки в него).

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Направих справка с Уикипедия, за да си възстановя някои подробности.
  В страшно далечната вече 1974 г., отново през май във Франция пак се провеждаха президентски избори. Най-вероятно в час на класния (всъщност на класната), аз имах задачата (или сам си я бях възложил, не помня) да изнеса някаква информация за тези избори, защото класната, др. Михайлова, светла й памет!, ни държеше будни и поощряваше нашия интерес към Европа и света - какво като беше наоколо твърдолинеен соц. А може да е било и просто много оживен спор между съучениците, в който разпалено да съм говорил за изборите...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  Говорим си в междучасието с колега за разни неща - от голямата геополитика, до малките гадости, причинявани ни от всякакви администратори.
  По-скоро ми говори той, а аз, мислейки си за свои разни работи, гледам да се отърва с някоя банална фраза.
  Казвам му:
  - Всичко е относително...
  А той:
  - Ако всичко е относително, то и това, че всичко е относително е относително...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Малките хора раждат мънички амбиции

   от Николай Слатински


  Слушах, четох, гледах какво днес бе изговорено. Усещането ми е, че тези, които слушах, четох и гледах:
  1. живеят в различна от моята реалност, а моята реалност е тази, която виждам и чувам всеки ден - в квартала, където живея, в магазините, в градския транспорт, в университетските аудитории, в структурите от системата за сигурност...
  2. имат мислене, което много силно се разминава с моето - аз не мога да мисля така и не бих си позволил да мисля по този начин - пречат ми "вагоните" с книги и големите мъдреци и интелектуалци, които съм изучавал, но също и въъзпитанието, което са ми дали моите родители и любимите ми учители, особено моята класна, незабравимата др. Михайлова.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Мисловният експеримент Македония

   от Николай Слатински


  Котката в мисловния експеримент на Шрьодингер е в затворена кутия и излиза на теория, че може да бъде и жива, и мъртва едновременно, макар че на практика или е жива, или е мъртва, но не и двете едновременно.
  Както бе казал някой, на теория няма разлика между теория и практика, но на практика има...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  "В Слънчевата система има осем планети - Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун."
  Wikipedia
  
  -- Определяме политиката си спрямо Меркурий.
  -- Когато работим, работим като Венера (от Милос).
  -- Пукната пара не даваме за нашата Земя.
  -- Постоянно се правим на паднали от Марс.
  -- Каквото не е позволено на вола, у нас преспокойно го прави Юпитер.
  -- Непрекъснато сме в дупката на Сатурн.
  -- Пием Уран.
  -- Не разбираме, че всички сме в една лодка, накрая ще я обърнем и вкупом ще се окажем във владенията на Нептун.
  
  26.04.2017 г.

 

Николай Слатински

 Спомен от началото на демокрацията

   от Николай Слатински


  Преди малко, докато чаках реда си за кафе, мъжът пред мен, слагайки си захар в кафето, ме попита:
  - Дали ще си спомните откъде се познаваме?
  - Не, не мога да си спомня, лош физиономист съм, пък и толкова много хора минаха пред очите ми за всичките тези години...
  - Печатницата в Перник, правихме вестник "Съвест! Бях метранпаж там.
  - Ех, беше много отдавна, 1990 г.!
  - Даааа, какви времена бяха, какви надежди и каква стана сега...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Несъмнено е, че България не се е управлявала само от негодни или негодници, затова макар редица лични, индивидуални, ментални, манталитетни дефекти и специфики да са безспорно сериозни, деструктивни фактори за нашето вървене в сбъркана и дори в обратна посока, за неставането на българската демокрация, то все пак причините за зациклянето в безвремие и самовъзпроизвеждащите се провали са преди всичко системни и структурни, нормативни и ценностни (говоря за заложените по погрешен начин в държавното ни устройство след 1989 г. някои политически ценности).

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Един от екзистенциалните проблеми на демокрацията е, че по демократичен път могат да дойдат на власт не-, противо-, контра- и анти-демократи.
  Като дойдат на власт по демократичен път, всички те започват да превръщат демокрацията в управляема, формална, процедурна, контролирана, фасадна, полудемократична, четвъртдемократична и съвсем-малко-демократична - докато някаква подобна демокрация им върши работа и ги възпроизвежда на власт заедно с техните котерии, клиентели, политически полиции, черноризци и местни вождчета.

чети по-нататък