Skip to content

Category: politicsSyndicate content

Николай Слатински

 Откакто се помня и откакто помня

   от Николай Слатински


  Честно казано, ако управляващите ме бяха попитали за съвет... Не, че ще ме попитат и не, че когато по длъжност бях призван да давам съвети този, на когото трябваше да ги давам се нуждаеше от тях, камо ли да ги чуе, какво оставаше пък да се вслуша в тях.
  Та, исках да кажа, ако управляващите ме бяха попитали за съвет, щях да им дам само един:
  Спешно, срочно, неотложно, незабавно да се съберат само заради едно – да спрат всевъзможните, разнопосочни, стихийни, необмислени, първосигнални, гротескни, понякога истерични, нерядко взаимно изключващи се, най-често абсурдни действия, които не стига, че понякога са социално жестоки и откровено недемократични, но са и недопустимо опасни спрямо обществената тъкан и нормалното функциониране на държавата като единен организъм.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  "Едно общество от овце с времето задължително ще създаде правителство от вълци."
  Бертран дьо Жувенел (1903-1987), френски философ.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Подготвяйки се за следващата учебна година, прочетох отново няколкото много стойностни дипломни работи, защитени по време на последната сесия. Иска ми се да давам примери от тях (с указване на авторството) по време на лекциите - и защото има какво свежо и оригинално да се цитира, и за да окуража студените-магистранти, да видят какво могат техните колеги, а щом колегите им могат, значи могат и те самите.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Всеки опит да се прави наука (както при мен в последните месеци) изисква огромни усилия, множество прочетени книги и статии, критично мислене, постоянно вътрешни съмнения и непрекъснати съизмервания с голямата Наука.
  В същото време, ако човек работи в сферата на обществените науки (а аз правя точно това, пишейки за Рисковото общество), то за него неминуемо все по-изострено става отношението към мизерията на нищатата и нищета на мизерията, наречени реалност, нашата реалност.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Подозирам, че горчивият плач по Европа и „свалените гащи на Запада“ на някои много важни персони в българската политика, правосъдие, икономика, финанси, култура, спорт и медии има сред своите причини и искреност, съвсем първосигнална искреност.
  А тази искреност е свързана с паническото им осъзнаване, че:
  1. Реалните големи пари, които те по най-лесен начин получават и най-безотчетно присвояват в своя полза - това са европейските пари.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  1.
  Стори ми се, че днес нашата комплексираност и провинциалност изби на повърхността с цялата си сила.
  Прав ще се окаже моят приятел, който казва:
  - Соцът, българският соц най-сетне намери себе си - в демокрацията, в българската демокрация.
  Аз само ще го допълня:
  - Българският соц можеше без демокрация, но българската демокрация без соц очевидно не може…

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Нашето управление през последните (най-вече и особено) 10-15 години ми прилича на работата на Глупавия часовникар от притчата за Глупавия и Умния часовникари.
  
  Работилниците на двамата часовникари били една до друга, те правили едни и същи часовници от едни и същи части. Като умения, според хората от градчето, уж били горе-долу еднакви. Въпреки това единият фалирал, а другият просперирал.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Европа е изправена пред изключително сериозен проблем, резултат от влизането в резонанс, от преплитането и взаимното разпалване помежду им на две много опасни явления:
  1. рязкото засилване в различни общности на нашия континент на Ислямизма с неговите опасни характеристики – фундаментализъм, радикализъм, екстремизъм и фанатизъм (все по-често и на все повече места ние наблюдаваме абсолютно масова и безпрецедентно агресивна ислямизмизация на цели мюсюлмански анклави);
  2. безпрецедентната Бежанска вълна (вълни).

чети по-нататък

 

Николай Слатински

Законът за ненужната компетентност и Синдромът на придобитата институционална некадърност (СПИН)
  Разбира се, че отстрани се вижда по-добре. Всеки кибик ражда идеи, които могат да засрамят с прозорливостта си Боби Фишер и Гари Каспаров. Но нито един кибик не е станал не просто гросмайстор или поне международен майстор, а дори майстор…
  Горното е моето политкоректно въведение към това, което ще напиша в качеството си (доколкото това е качество) на страничен наблюдател.
  
  Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на управленска компетентност, знание, интелигентност и професионализъм, аз наистина си давам сметка колко тежки последици има ЗАКОНЪТ ЗА НЕНУЖНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ у нас.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 30 години стигат!

   от Николай Слатински


  Да оставим настрана емоциите, политическите пристрастия, идеологическите (пред)убеждения, личните изгоди и щети и да погледнем трезво на случващото се в България.
  Моят политологичен подход си има своя система за ранно сигнализиране (от комплексни и интегрирани аналитични датчици, сензори, оценители, аларми, сетива и възприятия).
  Съгласно изводите ми, за това съм писал нееднократно, сегашният политически модел на функциониране на обществото ни е тотално изчерпан. Повече така не може да (се) продължава. Този постсоц модел банкрутира, фалира, компрометира се и се провали.

чети по-нататък