Решението е по повод жалба на три частни компании от Нидерландия отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и на Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е второто подобно решение след решението RT France – решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС.
През март 2014 г. Руската федерация анексира незаконно Крим и град Севастопол (Украйна) и оттогава осъществява постоянни действия по дестабилизиране на Източна Украйна. В отговор на тези действия Съюзът въвежда ограничителни мерки с оглед на действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна, ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и ограничителни мерки в отговор на незаконното анексиране на Крим и на град Севастопол от Руската федерация.
Съветът приема на основание член 29 ДЕС решение и на основание член 215 ДФЕС – регламент, с които забранява продължителните и съгласувани пропагандни дейности в подкрепа на военната агресия на Руската федерация срещу Украйна, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави и осъществявани от някои медии, поставени под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация, доколкото такива дейности представляват заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза.
В решението се казва:
„1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение IX, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.
2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение IX, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи“.
Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени обжалваните актове. Те изтъкват три основания, изведени по същество: първото — липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваните регламенти, второто — нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, закрепено в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и третото — нарушение на правото на добра администрация, гарантирано в член 41 от Хартата.
Правилно е да се пише приклещен, също и приклещена, приклещено, приклещени. Оказа се приклещен в ъгъла, откъдето не можеше да се измъкне. Стотици коли са приклещени в задръстване по магистрала „Тракия“.
Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.
С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър
Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.
Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.
За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.
Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.
Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.
Източници на данни
Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.
Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.
Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.
За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.
На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.
След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.
Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.
Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.
Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.
Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.
Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.
Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.
Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.
Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.
Техническо изпълнение
Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.
В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.
Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.
Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.
Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.
При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.
При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.
Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.
При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.
Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.
Конкретни казуси
Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.
Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.
Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.
На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.
На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901
Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.
Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.
Защо е важно и какво трябва да се случи?
Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.
Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.
Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.
Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.
Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.
Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.
Образувано е конституционно дело 19/2025 по искане на президента. В искането се посочва, че с § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.) се направиха съществени изменения в разпоредби от Закона за електронните съобщения.
Става дума за разширяване с нова хипотеза на регулацията за задържане на трафични данни: Съгласно добавянето на думите „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията” към чл. 2516, ал. 2 изречение първо от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се създава възможност данни относно електронно-комуникационния трафик на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производство за установяване и санкциониране на наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на продуктовия пазар.
Създава се правомощие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да иска извършването на справка за част от споменатите данни, които ще подлежат на съхранение (посредством създаването на нова т. 6 към чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС). Видовете данни, до които ще има достъп Комисията, са тези по т. 1, 3 и 5 от чл. 2516 ЗЕС „при интернет достъп”, т.е. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката и за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при реализиран интернет достъп. Когато тези данни са нужни за установяване на нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), достъпът до тях ще се осъществява „след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните” (чл. 251 г, ал. 2 ЗЕС).
С информацията, с която ще може да разполага КЗК, се осъществява необосновано навлизане в личното пространство. Имайки предвид, че нарушенията на конкуренцията не са систематизирани от българския законодател като престъпления, а като административноправни нарушения, е необосновано да бъдат предоставяни наказателноправни правомощия (като достъп до данни за трафик) на КЗК, се казва още в искането.
Достъпът до надеждни новини е основна предпоставка за функционирането на нашите демокрации. Следователно новинарските медии, работещи под редакционна отговорност и в съответствие с професионалните и етичните журналистически стандарти, играят важна демократична роля за опазването на информационната сфера, осигуряването на достъп до надеждни новини и отстояването на жизнеспособни и устойчиви демокрации.
Защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са стълбове на демокрацията и на правовата държава и играят съществена роля за улесняване на свободата на словото и правото на информация, както и за насърчаване на открит демократичен дискурс.
Чуждестранното манипулиране на информация и намеса (FIMI) и дезинформацията пораждат широко разпространени, сложни и сериозни обществени предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, наред с другото, чрез проактивно насърчаване на устойчива сфера на надеждни, плуралистични и достъпни медии. В същото време невярната информация, разпространявана без недобросъвестни намерения и пряка отговорност, представлява друго все по-често срещано предизвикателство за новинарската и информационната сфера, което се изостря от нови, често цифрови модели на разпространение и потребление.
[…]
и завършват с приканване на Комисията и държавите, според компетентността си:
Да проучат начини за изясняване на приложимостта и обхвата на редакционната отговорност, както е определено в Директива за аудио-визуалните медийни услуги и в законодателния акт за свободата на медиите и във връзка с подобни понятия за медийна отчетност. Целта е да се гарантира достъп до надеждна новинарска информация и спазване на журналистическите стандарти и, когато е уместно, да се разшири използването на редакционната отговорност, така че да обхване нови участници, разпространяващи новини или подобно на новинарско съдържание, като например създателите на онлайн съдържание, които да бъдат насърчени да упражняват надеждно редакционната си отговорност. Разширяването или насърчаването на използването на редакционна отговорност сред съответните участници също с цел по-добро отразяване на цифровата реалност може да допринесе за създаването на положителни стимули за създаването и разпространението на надеждни новини, без да се излагат на риск свободата и независимостта на медиите.
Да проучат дали настоящите системи за отчетност са достатъчни за новите цифрови услуги, които подбират новинарско съдържание, включително системите с ИИ, и дали настоящите задължения за надлежна проверка обхващат адекватно търсачките и онлайн платформите. Тези услуги може да не са пряко свързани със създаването на новини и медийно съдържание и да не носят отговорност за него, като тяхното съдържание често се генерира от потребители и алгоритми. Те обаче продължават да упражняват централен контрол на информационния достъп и играят все по-важна роля в разпространението на съдържание, а в някои случаи и в създаването му. Това оказва въздействие върху медийния плурализъм, свободата на мнение и изразяване, достъпа до независими и надеждни новини, появата на местни новинарски пустини и, в крайна сметка, върху демократичните процеси.
Да обмислят начини за гарантиране на еднакви условия на конкуренция на онлайн платформите и конкретни участници в медийната среда спрямо редакционно отговорните новинарски медийни услуги, за да се допринесе за по-устойчив, независим, плуралистичен и свободен медиен сектор. Особено внимание следва да се обърне на гарантирането на справедливо регулаторно третиране на надеждните и редакционно отговорни новинарски медии, за да се предотвратят всякакви неблагоприятни конкурентни условия. Постигането на еднакви условия на конкуренция може да включва рационализиране на законодателството с цел намаляване на неравномерните изисквания и административната тежест, като същевременно се поддържат последователни регулаторни стандарти. Същевременно трябва да се положат усилия да се гарантира, че правилата и другите мерки са последователни и прозрачни и че тяхното взаимодействие е добре дефинирано, за да се осигури ефективно и съгласувано прилагане и изпълнение. Тези цели следва също да продължат да заемат централно място във връзка с всички предстоящи оценки на съответната законодателна рамка, например Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.
Да продължат да оценяват въздействието върху медийния плурализъм и редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги, когато предлагат нови законодателни, регулаторни или административни мерки, като вземат предвид разпоредбите на член 21 от законодателния акт за свободата на медиите.
Редовно да следят посочените по-горе правни актове, изпълнението, плановете за действие, заключенията на Съвета и другите имащи отношение документи и политически решения, за да оценяват непрекъснато необходимостта от по-нататъшни действия, рационализиране и съгласуваност.
Да извършват наблюдение и оценка на действащите правила в областта на авторското право, приложими за журналистическото съдържание, като например печатни публикации, в контекста на развитието на пазара, цифровите платформи и технологиите в областта на ИИ. В това следва да се вземе предвид подходящото включване на гледните точки на носителите на права и би могло да бъде разгледано в контекста на предстоящата оценка на Директивата за цифровия единен пазар.
Да подобрят наличността и достъпа до средства за подкрепа на медиите както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, и да гарантират, че те са достъпни и за доставчиците на надеждни, независими и редакционно отговорни новини, журналистическо съдържание и по-специално местни новинарски организации, без да се излага на риск независимостта на медиите. Това би могло да включва преглед на прилагането на правилата за държавна помощ, включително, когато е целесъобразно, Общия регламент за групово освобождаване в съответствие с неотдавнашните заключения на Съвета.
Да насърчават начини за подкрепа на медийни проекти в целия ЕС, като например трансгранични медийни платформи и други форми на сътрудничество между независими и обществени медии, които предоставят точни и надеждни новини и представят богатото и разнообразно културно и езиково наследство на Европа. Такива проекти биха могли да допринесат за създаването на европейска публична сфера в рамките на ЕС, да се превърнат в надеждни европейски гласове в света и да бъдат ценен актив в борбата срещу дезинформацията и невярната информация.
Да проучат начините за осигуряване на възможно най-добри условия за свободна, независима и плуралистична новинарска медийна среда в рамките на конкурентен пазар, така че доставчиците на медийни услуги да могат да установят устойчиви бизнес модели или да направят необходимите корекции. Това е особено важно, като се има предвид, че големите технологични платформи придобиват все по-голям дял от приходите от реклама, а технологиите в областта на ИИ и генерираното от ИИ съдържание могат да застрашат съществуващите бизнес модели, тъй като се възползват от новинарско съдържание на европейските медийни услуги, без да допринасят за създаването на такова съдържание.
Да улеснят иновативните начини за укрепване на ориентираните към реклами бизнес модели на доставчиците на надеждни новини и да проучат как това взаимодейства с по- широкото право на ЕС. Например чрез разглеждане на начините, по които законодателният акт за свободата на медиите, Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, Актът за цифровите пазари и правилата в областта на конкуренцията могат да допринесат и да улеснят конкурентоспособността и достъпността на онлайн рекламните услуги за всички участници във веригата за създаване на стойност, включително редакционните медии. В това отношение продължава да е важно да се обърне внимание на поведението на самооблагодетелстване на контролиращите информационния вход, както и да се проучи необходимостта от изисквания за оперативна съвместимост между рекламните услуги.
Да проучат начини за насърчаване и популяризиране на рекламни практики, които допринасят за икономическата устойчивост на новинарския сектор при пълно зачитане на редакционната независимост. Това следва да се направи, без да се създават тежести или изисквания за оповестяване.
Да продължат да защитават и укрепват независимостта и ролята на обществените медии, да насърчават сътрудничеството и да гарантират, че тези медии могат да останат значими и присъстващи в цифровото пространство, като признават колко е важно обществените медии да могат да публикуват в цифров формат и в различни други формати за публикуване в рамките на европейското законодателство в областта на държавните помощи и конкуренцията и в съответствие с него. Ако е необходимо, да преценят дали настоящите правила за държавна помощ все още са подходящи за отчитането на цифровата реалност, присъствието и трайното значение на обществените медии днес за задоволяване на демократичните, социалните и културните потребности.
Да позволяват и, когато е целесъобразно, насърчават достатъчната видимост на медийните услуги от общ интерес, както е предвидено например в член 7а от Директива за аудио-визуалните медийни услуги, включително на онлайн платформите и цифровите интерфейси, които контролират или управляват достъпа до надеждни новини и тяхната видимост. Тези мерки биха могли да допринесат за борбата с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и да спомогнат да се гарантира, че потребителите имат по-лесен достъп до разнообразна, висококачествена и надеждна информация, включително местни новини, относно техните услуги.
Внимателно да проучат начините, по които мерките за видимост могат да бъдат ефективно прилагани в един все по-цифровизиран и трансграничен контекст, без да се излагат на риск националните компетентности или независимостта на медиите и без да се създава ненужна тежест за доставчиците. Едно от възможните бъдещи действия би могло да бъде държавите членки, на доброволна основа, да обменят най-добри практики относно начините, по които мерките за видимост, включително свързаните с тях технически стандарти, могат да бъдат оптимизирани и лесно приети по сходен начин в различните държави членки, с потенциал да допринесат и за текущата оценка на Директива за аудио-визуалните медийни услуги.
В сътрудничество с медийния сектор да подкрепят инструменти и усилия за това хората, рекламодателите, доставчиците на услуги и онлайн платформите да могат лесно да разпознават съдържанието от надеждни и редакционно отговорни новинарски медии. Това може да се постигне например чрез повишаване на медийната и цифровата грамотност, наличието на журналистическо обучение, както и осведомеността за стойността на точната и надеждна информация. Тези мерки биха могли да допринесат за засилване на предварителното разобличаване, разобличаването и проверката на фактите, но следва да бъдат в съответствие с професионалните и етичните журналистически стандарти, редакционната отговорност и независимост, както и със задълженията за прозрачност на собствеността върху медиите, за да се гарантира здравословна информационна екосистема.
Да насърчават доставчиците на новинарски медийни услуги да популяризират ясното посочване на авторството на медийното съдържание, като например практикуването на авторска онлайн журналистика, без да се излага на риск независимостта на медиите или безопасността на журналистите. Това би могло да функционира като средство за засилване на прозрачността, отчетността и общественото доверие в журналистиката, както и защитата на авторското право, като същевременно се подкрепя обозначаването като средство за разпознаваемост на генерираното от ИИ съдържание.
Да продължат да предприемат последващи действия и да обменят мнения във връзка с политическите ангажименти, поети в заключенията на Съвета от 2020 г. и в заключенията на Съвета от 2024 г. , за подкрепа на действия за медийна грамотност, които се борят с невярната информация и дезинформацията и укрепват устойчивостта във всички възрастови и уязвими групи, особено малолетните и непълнолетните лица. Това би могло да включва мерки за повишаване на обществената осведоменост относно рисковете, свързани с използването на услуги с ИИ за намиране на новинарско съдържание, и относно значението на проверката на информацията преди споделянето ѝ в социалните медии, особено за ползвателите със значителна аудитория. В този контекст да подкрепят, изпълняват или насърчават инициативи за откриване и обозначаване на генерирано и манипулирано с ИИ съдържание в съответствие със съответните разпоредби на Акта за ИИ.
33. Да подобряват знанията и обществената осведоменост относно чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство и процесите на дезинформация, например чрез мултидисциплинарни изследвания, събиране на данни за моделите на потребление на медиите и други дейности за повишаване на осведомеността. В този контекст биха могли да се използват или усъвършенстват съществуващите структури като Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и европейските мрежи от проверители на факти.
Да гарантират, че медийната политика е интегрирана в обсъждането на по-широките геополитически въпроси и политиките в областта на цифровите технологии, за да се защитят нашите демокрации и да се дадат повече права на гражданите и да се укрепи тяхната устойчивост, тъй като достъпът до надеждни новини е основна предпоставка за функционирането на тези демокрации. Това може да се направи например, като се вземат предвид ролята и последиците за медиите при формулирането на по-широки цели и стратегии на политиката, като същевременно се запази пълното зачитане на свободата на медиите и редакционната независимост.
Несъмнено Заключенията определят дневен ред на политиката към новинарството в държавите от ЕС, стига да има кой да мисли за новинарството и значението му за утвърждаване на демокрацията.
Европейската комисия е публикувала покана за обратна връзка за въздействието и необходимостта от актуализиране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), последно преразгледана през 2018 г., в бързо развиващия се медиен пейзаж.
Комисията ще анализира дали правилата на AVMSD все още са ефективни за постигане на техните цели и дали те трябва да бъдат актуализирани, за да се осигури по-специално: подходяща *видимост на европейските медии, по-равнопоставени условия между традиционните и новите цифрови участници, адекватна *защита за зрителите, особено за децата, оптимална регулация на *търговските съобщения и *европейските произведения.
Приемат се мнения до неделя, 21 декември.
Получената информация ще бъде взета предвид при планираната за 2026 г. поредна ревизия на AVMSD. Прегледът на AVMSD е част от ангажиментите на Комисията в наскоро представения Европейски щит за демокрация за устойчивостта на нашите демокрации.
EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.
Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.
Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.
Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:
§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:
1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и
2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“
Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:
§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:
„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:
1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;
2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;
3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;
4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“
Правилно е да се пише опустошителен, също и опустошителна, опустошително, опустошителни. Думата е образувана от пустош. Лисабон възкръсва от руините след опустошителното земетресение през 1755 г. Испания се бори с опустошителни горски пожари, които са принудили хиляди хора да напуснат домовете си.
В Държавен вестник, брой 99/2025 г. е обнародван ЗИД на Закона за електронните съобщения, с който се въвеждат необходими за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) изменения в българското законодателство, като чл.1 ал. 3 изрично предвижда, че “Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“
В чл. 21 се създава ал. 6: „Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“
В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34:
„30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“
В глава четвърта се създава раздел VIа с чл. 49г – 49е:
„Раздел VIа Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065
Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията:
1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;
2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.
(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.
(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.
(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.
(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“
Както е известно, ЕК изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.
