Понеделник

“Като дойде този период и настъпва тотално пощръкляване!” – мислеше си Жижи, пристъпвайки от крак на крак, на опашката в супермаркета. Влизаш за един хляб и като се почне… Една избира брашно двайсе минути. Жижи реши да пита лелята какво толкова се е зачела в етикета. Ма гледала колко глутен имат башната! Жижи качи вежди до рошавия си бретон, ама накрая си вика, що пък не. Я и аз като жените да взема едно кило. Най-хубавото брашно за козунаци било това за баници, а не онова там – дето е “за козунаци” и е на промоция. Ай ся де! Какво им костваше да си напишат кое за какво е, да не се объркват хората! Не, че Янаки ще разбере от какво брашно са козунаците. Жижи пуска в количката и два пакета стафиди. И за всеки случай, по една кутийка от всеки вид локум. Че и на неговата опаковка пише “Локум едно време”, ама знае ли човек. А Янаки дори не яде локум, камо ли да прави разлика. Че и се е тръшнал нещо сополив последните дни… Жижи помисли малко, па сложи и бутилка ром. Така де, за козунака трябвало (и да не вземе да я тръшне и нея хремата на другарчето)…

След още половин час, Жижи акостира вкъщи. Остави торбите и.. хукна да гони двама съседи, на които не беше събрала таксата за входа за март. Аман от заетости, че и входен бирник! Страстна седмица, че и кучи студ, на всичко отгоре!

Вторник

“Завършвам протокола и го меткам на мъжете – да четат! Няма само да пазаруват, я!” – с вид на веган пред зелева леха, Жижи поставя последния акорд на мейла – “Поздрави и весели Празници!” Сега вече може да мисли за… цъфнали магнолии! В тоя миг, влита един от по-малко флегматичните колеги. От течението прозореца се отваря с трясък и свирепият вятър напомня, че.. и в апРил има “Р”. И магнолиите тая година са също така леко пообветрени, разпарцаливени и нефризирани. Ама пак се води, че е пролет. Жижи слага шапката и тръгва към аптеката… за нови дози тера-флу за половинката.

Сряда

Реши да си пусне отпуска два дни. Гледа, всички си пускат, няма само тя да следи да не падне тавана, я! Ама някой искал подпис, задължително било, дедлайн! Бе кой слага дедлайни в страстната седмица, безбожници ньедни! Набира се пак сутринта до работата… А навън цвъркат синигери! Косове извиват неравноделни трели, оплетени като бодлива тел по 30-годишна дворна ограда. Облаците се извиват … досущ като навдигащо се тесто! Жижи тръсва глава “Аман бе, начи! Айде да идва там деня за месене, че само това ми е пред очите”. Купува 2 кубчета мая, 4 ванилии. Айде, и един пакет суха мая – да има.

Следобяд. Духа зверски, та се завихря чак под бабешкото яке (Янаки вика, че такива якета имали всички баби у квартала). Много важно! Не на всяка баба и отива мораво… Среща с приятели! Хубаво, ведро, смях, цъфнали череши и девойки… Небе – като ултрамарин с 3 капки мляко! Плуват едни накъдрени облаци, а встрани… диалог:
- Я, вижте какви облаци! Що не ги снимате?
- Абе не… И облаците се изпедерастиха нещо напоследък!…

Четвъртък

Почивка… Фигуративно казано. Дори не е хипотетично, че по план има пазаруване и яйца! Ма трябвало преди изгрев да се боядисат. Чакайте, бе, аз дори изгрева не мога да видя от строежи наоколо…. Жижи успява да стигне до банята, ма нещо хептен носов блокаж тая нощ. Странно, сапуна не мирише. Влиза в хола – няма го обичайния лек парфюмен аромат на орхидариума (набъбнал до скромната бройка 8, в най-различни етапи на жизнен цикъл и цъфтеж). Абе изобщо, нищо не е в ред – ни нос, ни гърло! Няма време за драми, отиват на пазар. След много избиране, Жижи награбва две кори от най-осраните, НО български бели яйца. Поне се надява да са бели като ги измие… В багажа има и някакво парче от чифтокопитно, което впоследствие ще се разбере на каква възраст е. И още две орхидеи (ми нямам Dendrobium, какво пък).

А, и най-важното – кутия гръцки локум с мастикс (ама нали купи 3 кутии с рози!). Връщат се и от вратата още Жижи разпаря кутийката и лапва едно парче… Нищо! Със същия успех можеше да сдъвче и плужек. Сред пудрата захар цъфва най-нещастната физиономия на света. Няма, бе! Няма грам вкус и мирис! Тотал щета! Иде и да удуши Янаки.

- Как можа, бе, как можа баш сега! Ти ми го докара това!
- Ма аз имах само хрема, не съм си губил вкуса – Янаки се опитва да се промуши през вратата на кухнята на заден ход, невредим.
- Да бе! Ти по принцип си нямаш вкус, антигурме такова! И да го загубиш, няма да разбереш.

Армагедон! Страстний четвъртък!
- Знаеш ли какво е да правиш козунаци и да нямаш вкус и мирис!! А? А? Цяло пакетче ванилия изсмърках и нищо! Как можа така да ме накаже майката природа и да ми вземе звука!!…
- Ахмм.., добре ще е и тва да ти вземе – вече се виждат петичките му да се подхвърлят към спалнята, където поне може да се барикадира.

След малко е изваден от там и натирен пак навън:
- Отивай да ми вземеш тест.
- Оня зеления? Аахм, от кой супер?
- Какъв супер?!?
- Тест – за миене на чинии!?
- ?? … Тест за ковид!
Една черта. Уф… Айде, да ходи да се оправя с яйцата, че цели 60 броя са това!

Настава цапотене. Жижи пухти и разтваря поне 5 вида боички. Рембранд би фъргал слюнки. След малко – и тя фърга! Бонбонената боя на Д-р Йоткер като че от разтворени желирани бонбони са я правили. Накапва тя по памука, слага яйцето, завива,.. изчаква, отвива и… яйцето получило авангарден рошав декупаж. Памука не ще да се отлепва! Жижи пустосва, олепена вече изцяло – памук, салфетки, ръце, коса, ръкавици. Айде всичко в мивката. След второто варено и къпано яйце, Д-ра замина в кофата… Ей, начи! Да си беше запарила лучени люспи. Нейсе, готови са. Янаки идва на инспекция. Наднича над натюрморта от шарени яйца, подредени по пода върху листа от супермаркетни брошури:
- Хубави са!… Ама нещщо ми малеят!?

Петък

Днес не се работило,… ама аз няма да копам в градината. Жижи уцелва пантофите и отива към банята. Стой! Миризмата на цигари едва не я събаря. От месеци на съседката и е объркан изхода на абсорбатора – не е в комина, ми в отдушника на тоалетните. И редовно в тоалетната у Жижини ухае я на пържени филии, я на запръжка, а най-често на цигарите на съседката. Аман! Обаче, точно днес, точно в тоя миг, Жижи беше готова да изтича да напрегръща коминката! Мирис, вкус, звук всичко си е на място. Давай да месиме!

Всичко по масата е като по готварска книга. На стайна температура – яйца, мляко, масло. Шупва маята. Жижи благоговейно пълни купата с неща, надничайки в рецептата. Люсва 1-2 супени лъжици от рома, гаврътва 1-2 капачки – за кураж. И се почва!.. Брех, лепи, къса се, тегава работа. Как да е, става на топка и започва едно дълго втасване. И дългото месене след това. Разстилаш тестото, загребваш мазнина, намазваш, вплиташ пръсти в него.. Масажираш, въртиш, разгъваш го и пак го събираш. В тоя момент Жижи почувства, че се отнася някъде, в друго измерение…

Мачка с длани, разпъва, потъват пръстите в плътта на мекото, оживяло тесто. Еластично, топло, с избиващи мехурчета, когато поредното движение с натиск напред, изпъва тези така лелеяни конци. Ритмично, лявата ръка с длан напред, връщаш назад топката. Подхващаш с дясната длан, натискаш напред, после връщаш. Търкаля се, омеква още, събира се и зрее. Глутени, млутени, стайни температури… А важното е ей, това сливане! Да усетиш точно колко трябва да натискаш, и колко секунди да му дадеш да си събере нишките. И пак, и пак отначало в ритъма, в който те води тази уж,.. нежива субстанция от брашно и яйца! Но всичко сякаш е в нея! В хляба насъщен! Жижи затвори очи… Даа, така трябва. Най-добре е да изключиш останалите сетива и само с ръце, само с допира на длани и пръсти да усещаш мекотата, топлината, гъвкавостта. Ей за този миг на единение, на тайнство, си струва да пробва всеки, мисли си тя. Да омесиш хляб, да видиш как се излюпва пиленце от яйце, да гушнеш мокро новородено бебе, да погалиш поникнало дръвче или развил се лист и цвят… Това дава надежда, смисъл на всичко.

Все още с унесена физиономия, Жижи оформя гъвкавата топка и я оставя да почива (тестото почивало!… никой не я пита как е раменния пояс и кръста). Като дойде ред на оплитането, настанаха сухи тренировки. Брех, да му се не види, в тубата много лесно изглежда. И с два усукани шала – също. Верно, че при последния опит върза двата шала на възел и бая зор видя да ги отмотае – като влюбени кобри! А пък като се изправиш пред тия еластични, мърдащи фитили, съвсем трудно става. Нейсе, как да е вкарахме ги във формите и във фурната. Резултатът – феноменален. Жижи ухилена и горда, подскача и се чуди как да го чофне, че да провери конците

Събота, неделя…

Децата на гости. Смях, обич, топлина, цветни яйчени черупки… Като живота – цветен и крехък, и безценен. Няма по-хубаво, да знаеш че кълнове има и ще цъфтят и след теб. Жижи държи с две ръце чашата с жасминов чай. “Усмивката на гейшата”…, така се казва тая вълшебна смес. Не, че успява да се превърне в гейша, но е забавно да пробва усмивки. На загадъчност поне може да го докара.

Великден! Блажена тишина, мир в цветната градина в душата и. Така да е, в края на всяка седмица, че страстни са и всички напоследък…

Вратата на балкона се открехва – величествено като камъка пред пещерата на Иисусовата гробница. Жижи изтръпва – ей, сега ще чуе въпроса “Ко ще ядем? Гладен съм”. Янаки провира ухилена глава с вид на д-р Уотсън, изненадал Шерлок по бели гащи:
- Жекова отиде до магазина. Инспектирах и люляците…

“Има надежда” – Жижи се ухилва с всичкото UV на което е способна. Заравя лице в дъхавите цветчета. Хубаво е да знаеш, че някои неща си остават неизменни. А други…, е и на Великден ставали чудеса.

Сигурно сте ги забелязали тук там из централните улици на София. Всред нищото изведнъж се явява някое цветно петно, разцъфнало на най-необичайно място – електро-табло (или май се казваха “клетки”). Насред рисунката грее надписа “Не пипай! Опасно за живота!” В последните 2 години настана истинско стрийт-сафари за излавяне на всички подобни произведения.

Тези двечките са част от пернатата чета на Алекси Иванов. За него и неговите пъстри животни по “Княз Борис” и около “Пиротска” ще има отделно представяне.

Инициативата за рисуване по елтаблата не е от скоро. Ето тези графити могат да се намерят в галерията на Сан Антонио още от преди повече от 10 г. Пак добре, че още са налице…

Преди доста години това табло е изглеждало ето така (краднато от галерията на Древния, сн. от 2011 г.)

Животните са любима тема! Следващите няколко са творби на едно младо момиче – Анелия Александрова (Ая). Има си почерк, специфичен стил. Винаги намира как да съчетае сполучлива анималистична рисунка, с кауза – например, някой защитен вид птица.

А на няколко табла се мъдри величествено градската легенда – Бос Ларо

Още пернати на картинка. Бухалите май са ремикс на картинката с трите маймуни…

А пък това е пак древно попадение. Намира се, съвсем разбираемо, на елтаблото срещу Френската гимназия

Районите около училищата също са подходящи за лов на изрисувани електрически табла. Специална тема ще има за трафопостовете, вкл. и тези в училища, които са обект на друга инициатива. Още красоти следват.

А това са извадки от колекцията на кв. Изток. Впоследствие разбрах, че изрисуването им е обща инициатива на електроразпределителната компания и общината. Резултатът е .. свеж!

Тези двечките са близо до 119 СОУ и БИЛЛА (бившето Кино Изток)…

Това пък краси площадчето точно на спирката на Плиска…

В края на разходката, две елегантни произведения, които красят табла пред хотел (Хотел “Ники” ), или клуб (”Каркасон”). В тон със сградата! Супер инициатива! Дано повече такива да има…

Завършвам с една приятна изненада от нашия квартал. На връщане от една разходка до парка,… прясно прясно, още боята неизсъхнала и “Мяу!”

Не мога да събера всичко, много са! В района около Плиска попаднах на една девойка, която завършваше рисунка с един пустинен пейзаж, с оазис и няколко симпатични камили… Оказа се пак инициатива на общината, този път с посолството на Виетнам Та момичето ми разказа колко труд е, за да се изрисува едно такова табло. Особено ако преди това трябва да се изчегъртат всякакви останки от обяви по него. Да се грундира, да се подготви .. И чак тогава да се нарисува. Дано има повече такива художници, пък и да има креативни бизнесмени, търговци, общини и всички, които се сещат да ги поканят. Да плиснат още искрици красота. За усмивката на всеки.

Още от електро-графитите в пълния им блясък – в галерията на Сан Антонио. Enjoy!

… на този ден, точно по това време, лежах на носилка в един от коридорите на Майчин дом. Защо в коридора?… Обясниха ми, че трябвало да следят за кръвоизливи. Болеше ме всичко. И ликуваше всичко. Всяка частица, всяка вена, мускул и кост, ги чувствах като разтърсени. Но по-разтърсена бях отвътре. Там, откъдето се беше родил новия живот. Бяха ми го показали! Видях го – съвсем, съвсем истински! Силен, голям и гръмогласен И цяла нощ, докато не смеех и не можех да помръдна, пред очите ми беше тая черна четинка и малките точици по чипото носле! Какво друго изобщо може да има значение в тоя момент. Щастието просто те изпълва и дори болката ти е някаква такава… далечна, като че някой ти е отнесъл студената кушетка изпод теб. А ти си останал с едничката мисъл – имаш дете!…

Спомням си, че някак успях да се докопам до чантата си. Това беше най-вкусния, най-животоспасяващия портокал, който съм яла някога. Трябваха ми сили. От онази нощ насетне смисълът на животът ти е вече друг… Да си здрав и щастлив, сине! Мечтая да дочакам и твоята такава нощ.