Имаше едно такова детско филмче, за една гимназия, където ставаха странни неща, хора изчезваха, пътуваха във времето и всичко това заради някаква черна дупка, дето току се появяваше в някоя от стаите.
Започнах така да се чувствам вкъщи. Е, не съвсем де, не съм изперкал толкова, но ето – сега ми няма очилата. Все съм се забавлявал как някои хора си губят очилата, не вярвах, че може колкото и внимателен да си, просо ей-така изведнъж да ти изчезнат очилата. Колкото и паметлив да си, да забравиш къде си ги оставил. Е, вярно, че аз не съм образец за внимателност, нито за паметливост… тоест помня де, но помня портове, сокети и директории, също и донякъде синтаксиса на sed, но вярно, че често слагам нещо някъде, на специално и различно място, “за да не го забравя”… и забравям къде точно е мястото.
Но очилата са проблем. След един ден взиране вече започнах пак да фокусирам – особено с екрана ми е най-трудно, но като че ли е по-малко размазано от началото. Но все пак си е проблем. Имах нужда вече от нови стъкла, усещах, че не са ми таман, а и сигурно одъртявам и пресбиопията чука на вратата. Бях започнал да се заглеждам в реклами за нови видове очила, нови операции, даже се сетих, че имаше йога упражнения за очи, дето уж коригираха почти всичко.
Сещам се и че когато си вадих капитанското, лекарят в Транспортна болница ми се накара, че не било разрешено да карам яхта с очила, следващия път нямало да ме пусне… Сега, аз знам, че сигурно си е просил “почерпка” и сигурно няма такова жестоко ограничение, но пък ако си оперирам очите, коригирам най-вече астигматизма и евентуално и пресбиопията, ако се е появила вече, би трябвало да съм ОК. Някой правил ли си е такива операции? Не се сещам за приятели, но то пък кой се хвали с такива неща. Знам за смяна на леща заради катаракта, но това е май по-рутинно, а и за щастие нямам перде, само не мога да фокусирам съвсем точно.
Но както и да е, една събота и неделя ще отиде за основно пренареждане и претърсване на всичко вкъщи. Не стига, че не мога да си намеря фотоапарата, а сега и очила нямам. Така де, с какво да го търся? :) И него, и един куп други неща, че и бормашината…
Наскоро попаднах на детски конкурс за есе на космически теми – наистина те кара да погледнеш на света по различен начин.
Покрая края на сезона в Лига 1 беше извършена регулярната промяна в ръководството на „Куинс Парк“. Досегашният двукратен президент д-р Алан Хътчисън отстъпи позицията си на Джералд Кроули, който до момента беше член на Комитета. Той е роден на 3 юли 1962 г., и има записани 110 мача като титуляр с екипа на „паяците“, в които е отбелязал и 19 гола, в периода 1980–83 година. Заедно с това настъпи и раместване в Комитета. Напуснаха Рос Кейвън и Ричард Синклер, заменени от Дейвид Хънтър (играл 1982-84), Андрю Макгленън и Греъм Шилдс.
Малко статистика: през 2014г. по пътищата в Исландия са се движили 90 електромобила. В момента са 6 000. Както казва Jón Björn Skúlason от 
На 28 април в „Милениум“ ложата на „Хемпдън“ се състоя церемонията по връчването на годишните награди за най-добър играч през сезона за „Куинс Парк“. Преди обявяването на победителите обаче Скот Гибсън получи от президента Алан Хъчисън плакет за достигането на квота от 100 мача с екипа на „паяците“ в кариерата си, като той е също така и един от юношите на клуба. Във връчването на наградите участие взе и мениджърът Макфърсън.
В реванша, изигран след 4 дни в Глазгоу, нещата се развиха по още по-злополучен начин за „Куинс Парк“. Те доминираха над „Стени“, отправиха доста удари към вратата на Смит, но така и не съумяха да материализират своето превъзходство. Точно обратното, гостите откриха първи в 17 минута с гол на Макгуигън. Едва в 41 минута Джерард Маклохлан възстанови равенството, след фаул, изпълнен от Рос Милън.
