Доста хора се чудом чудят как така изведнъж толкова се запалих по бягането. Истината е, че изобщо не е изведнъж. Истината е, че всичко започна през 2010 - когато Зори започна да бяга, а аз се замислих за собственото си трагично физическо състояние. Ето какви мисли са се мотали из главата ми голяма някъде към края на 2010:
Времето си минава и с всяка изминала година физическото ми състояние, което никога не е било на кой знае какво ниво (да не кажа - винаги е било зле, винаги съм бил с наднормено тегло), не става по-добро, а напротив. Остаряването е естествен и неизбежен, необратим процес, но от мен зависи как ще протече. Дали на 60 ще съм жизнено и енергично старче, или мрънкащо и оплакващо се ревматично деденце -зависи от мен и от това как поддържам енергията си. Енергията трябва да се трупа днес, ако искаш да я имаш утре.
Естествено първите ми опити бяха издържани в най-добрите традиции на жанра епична древногръцка трагедия с хор и елементи на хорър. Почти си съсипах коленете. То така става - на единия ден си кюфте, на другия вече си бягащо кюфте. Ама не. Тъй че седнах си на трътката и преосмислих цялостната концепция за спортна кариера. Като за начало - налагаше се да се отърва от онзи другия, излишния човек, който носех по онова време на гърба си по двадесет и четири часа в денонощие. Точно така - цял човек, от по-дребните. Примерно 45-50 килограмов средностатистически виетнамец. Обикновено хората започват да тичат в парка, за да отслабнат. Е аз пък започнах да отслабвам, за да мога да тичам в парка. Което май ме прави малко обратен, не? Все едно, това е отговора на Често Задавания Въпрос дали бягам, за да отслабвам - не. Отслабвам, за да бягам. Две години по-късно все още не съм се отървал напълно от сиамския си близнак, но съм го "редуцирал" до степен, която ми позволява да бягам всеки ден по половин час. Остават ми още около десетина килограма за отписване.
Мога обаче да ви споделя, че преди две години съм бил абсолютно прав относно бягането и енергията, с която то ви зарежда. Може вече да съм старче на четиридесет години, обаче съм енергично старче. Доста от връстниците ми вече са истински старчета. Че дори и някои по-млади от мен.
Друг Често Задаван Въпрос е - а защо бягам всеки ден? Защото ми харесва. Защото зад гърба си имам хиляди дни, през всеки един от които съм си "спестил" 20-30 минути от бягане, и сега имам огромни спестявания за "харчене". Надявам се да съм здрав и да ми стигне времето, за да се справя, но кой от нас знае колко още му остава, или какво ще му се случи утре? За това бягам всеки ден.
Всъщност ако трябва да обобщя с няколко думи, за да не ви отегчавам, ето моя отговор на вашия въпрос "Защо бягаш (всеки ден)?":
- Защото мога.
- Защото не знам дали утре ще мога.
Минава ли ви през ума колко хора по Света всъщност не могат да бягат? А биха искали да могат. Биха искали да не са си спестявали ежедневно по двадесет минути точно от бягане. Ако само някой ги беше предупредил навреме...
Ами ето, предупреждавам ви.
П.П.: Ако не съм ви убедил, че бягането прави хората по-енергични и жизнени, елате на 19 май край езерото в Панчарево и се убедете сами. Ще се срещнете с най-жизнените хора, които сте виждали през живота си. И лично с мен, естествено, световно неизвестният отслабващ на дълги разстояния ;)
Спорна дузпа в 94-та минута даде предимство на “Питърхед” пред “Куинс Парк” в първия полуфинален плейоф в Трета дивизия. Двата отбора изиграха мача доста предпазливо, без много остри голови ситуации пред двамата вратари. “Куинс” владееха играта и имаха няколко възможности да затруднят защитата на гостите, но ударите на Андерсън, Лонгуърт и Макпарланд минаха покрай вратата. От своя страна “Питърхед също опита, но безрезултатно, да затрудни Нийл Пари чрез Макалистър и Роджърс, който дори уцели напречната греда. Трябва да се отбележи добрата игра в защита на “паяците”, които обезвредиха напълно голмайстора Рори Макалистър и през втората част той беше заменен. Мачът отиваше към закономерно нулево равенство, когато съдията Маккендрик се превърна в главно действащо лице. В добавеното време той даде несъществуващо нарушение в полза на “Питърхед” на 20-на метра от наказателното поле. След центрирането защитник на “Куинс” се опита да изчисти, но връхлетелия отзад нападател на гостите се сблъска в него, а съдията даде дузпа. Протестите на домакините не бяха уважени и Роджърс отбеляза от бялата точка за 0-1 в 94-та минута. Така пред “Куинс Парк” сега стои много тежката, но не непосилна задача да победят “Питърхед” в събота на “Балмур”. Добрата форма на “Куинс” при гостуванията може да им бъде от полза в този случай, като веднъж през сезона те вече победиха същия съперник на собствения му терен с 2-0. Статистика обаче не е на страната на глазгоуския тим. В историята на плейофите в последните години няма отбор, който да е загубил първото си домакинство и след това да е продължил. Сега фаворит за финала е “Питърхед”, а за “Куинс Парк” остава надеждата, че изненадата не е невъзможна.
“Куинс Парк” замина за Монтроуз с един доста променен състав. След като си осигуриха участие в плейофите още в предишния кръг, този път “паяците” играха освободени от напрежение, като мениджърът Спиърс даде шанс за изява на някои от младите надежди на клуба. Обратно на това домакините от “Монтроуз” излязоха със задачата да догонят “Берик” на 4-то място, за което трябваше да вземат задължително 3 точки от тази среща. “Куинс” обаче показаха добра игра и успяха да сломят своя съперник с 2-1. И при двата гола асистенции записа Тони Макпарланд. Първо, той намери от корнер Тони Куин в наказателното поле, който откри резултата с глава. През второто полувреме, отново след центриране на бившия полузащитник на “Селтик”, юношата Скот Гибсън успя да вкара дебютния си гол за “Куинс Парк”. Преди това домакините бяха успели да изравнят с попадение на техния голмайстор Мартин Бойл. В последните 2-3 минути на мача червени картони получиха Капуано (КП) и Грей (“Монтроуз”), а “паяците” имаха и силна претенция за дузпа, която обаче не беше уважена от главния арбитър.
“Куинс Парк” си осигуриха и през тази година участие в плейофите с изразителна победа над “Ийст Стърлингшър” с 5:1. Два гола за “паяците” отбеляза Джейми Лонгуърт, а с по едно попадение се отличиха Андерсън, Бърнс и Конъли. Шанкланд пък пропусна да отбележи, като уцели гредата, а след неговият изстрел Лонгуърт за втори път прати топката в страничния стълб. През втората част “Шайър” също удариха греда, а единствения гол за тях беше вкаран от Джейми Глазгоу в 37-та минута за 1-1. Въпреки победата след мача дойдоха лоши новини за “Куинс Парк”, след като стана ясно, че капитанът Рики Литъл, който се контузи на загряването преди срещата, всъщност има фрактура на глезена и ще пропусне остатъка на сезона. Също заради травма в глезена и титулярният вратар Нийл Пари пропусна съботния мач, но при него възстановяването най-вероятно ще бъде бързо. До началото на плейофите се очаква да се върне в състава и Джеймс Бръф, за да подсили ударената от контузии напоследък защита на “паяците”. В другите мачове от кръга “Монтроуз” загуби от “Клайд”, което направи разликата между “Куинс” и другите претенденти за плейофите на 7 точки, които няма как да бъдат стопени в оставащите два кръга до края на редовния сезон. В надпреварата за 4-то място докрая остава да спорят „Берик“, „Монтроуз“ и „Елгин“. Най-вероятният съперник на “райетата” в елиминациите обаче ще бъде “Питърхед”, който напоследък направи много силна серия, включително и победата с 1-2 на “Айброкс” срещу “Дъ Рейнджърс” в събота.
В отсъствието на четирима титуляри “Куинс Парк” допуснаха пета загуба в последните шест мача, този път срещу състава на “Берик Рейнджърс”. В групата за мача не бяха включени контузените до момента Андерсън, Макпарланд, Бръф и Галахър. С изключение на Джеймс Бръф, който лекува контузия на глезена вече няколко седмици, другите бяха потърпевши с контузии от предишния мач срещу “Анан”. Въпреки тези проблеми, с доста експериментален състав и схема (с дебют на Маккена за мъжкия отбор), гостите от Глазгоу започнаха срещата отлично и още в 4-та минута Ъркарт вкара за 0-1. Всичко в мача обаче приключи твърде бързо. Само за петнадесетина минути, между 10-та и 25-та мин., домакините вкараха три безответни гола и обърнаха резултата до непосилното за “паяците” 3-1. През второто полувреме, макар че “Куинс” опитаха да се върнат в мача, “Рейнджърс” добавиха и четвърти гол, а в края Тони Куин пропусна да намали разликата, уцелвайки гредата. Така “Берик” взеха важни три точки в борбата за място в плейофите. От загубата на “Куинс Парк” пък се възползва “Питърхед”, който победи “Стърлинг” като гост и излезе на второ място в класирането, с по-добра голова разлика от “паяците”. Целта за “Куинс” сега е да се мобилизират в последните три мача и да си осигурят мястото в четворката, което все още изглежда съвсем реално за тях. Затова обаче абсолютно задължителна се явява победата в следващия кръг срещу “Ийст Стърлингшър” на Хемпдън”, както и осигуряването поне на точка от последните два кръга срещу преките конкуренти “Монтроуз” и “Питърхед”.