Няколко неща се случват – и добри, и не дотам. Недоброто е, че съм доста болен и то точно по Великден и прилежащите му почивни дни. Даже си изгърмях два дни платен отпуск, като си мислех, че съединявам почивните дни за малко по-голяма ваканция, а пък то една ваканция… цяла седмица съм с кашлица и на купешки илачи. Ама как да знам, че ще се разболея? Докторът ме пита дали ми трябва болничен, а аз му викам не, аз си имам отпуска – зачуди ми се за секунда, преди да се сети.
Та лошо е да се боледува, но явно стресът ми е дошъл в повече и тялото е казало “баста”. Бронхит, но като гледам как не мина след антибиотика, дано не е някаква пневмония. А яка доза пих – Аугментин 1гр. през 8 часа. В понеделник ще ида до поликлиниката – поне ни е наблизо, даже по-близо от в Надежда.
—
Между другото, сайтът ми вече не е на Drupal. От преди малко. Преди два дни някъде ми щукна да не се занимавам да копирам на ръка от Друпал в Уърдпрес, както бях почнал преди половин година (и спрял пак някъде тогава). Отворих си конзола в MySQL, за всеки случай и за по-визуално ориентиране се заиграх с пробни заявки през графичен клиент и накрая взех да копирам публикациите от едната база поокастрени и натъкмени в другата. Признавам си – не стана докрай и не стана съвсем добре, затова порових във вечното спасение – някое и друго търсене в мрежата. Не е срамно да си признаеш, а и както вика един приятел, “сисадмините без гугъл сме загубени”. Ползвах някои заявки на хора от нета и накрая съдържанието беше преместено. Само с етикетите и категориите не успях автоматично както трябва. Ще ги добавям на ръка в скоро време, тъкмо ще прегледам самите текстове. Снимките почти ги няма все още, на старото място са, но ще ги премествам и тях.
Отказвам се от всякакви допълнителни, нестандартни и рядко нужни екстри, каквито бях изсипал в Друпал и ще поддържам минимална инсталация на WordPress. Лесна поддръжка и всъщност колкото може по-малко поддръжка, това е целта. Спестеното време по-добре са го отделям за писане и снимане, отколкото за ровене в код и четене на иначе прекрасната документация на drupal.org. Та честит ми нов блог-дом!
Темата е под-вариант на TwentyTwelve, промених я доста, но нещо все още не ми харесва шрифтът, не ми пасва за четене много. Ще се дооправя в движение. Чудя се дали, за да ми е по-лесно, не преместя и фотоблога така – въпреки че Pixelpost е страхотен и удобен, само спам-контролът му куца (а и си е изоставен проект, колкото и да е кофти).
—
Най-хубавото е за десерт, разбира се. Който знае какво е “May the 4th”, може да се е досетил. Успяхме да намерим време този късен следобед и до тъмно, с една почивка за следобедна закуска по средата, да изгледаме с децата “Междузвездни войни: Нова надежда“. Или “Епизод 4″. Тоест първият… тъй де. Гледахме обновената версия, от 1997г., с добавените кадри, с надписи на български. Светко се оказа, че си ги е чел съвсем свободно и бързо през цялото време, а аз и Краси се редувахме да им четем – всъщност да четем на Оги. И двамата са много впечатлени, разказвахме им за идеите и им давахме прилики с приказките, с доброто и злото, различните видове характери и различните мотивации на хората…
Светли е много доволен и, познайте – казва, че е Дарт Вейдър. Той му бил харесал най-много, а и освен него готини били Джаба и R2. Джаба участва в римейк версията, затова. R2 – ясно, най-готиният дроид. Но Вейдър… И тогава се сетих, че и аз като малък повече харесвах Империята и Вейдър. Оня Император ми беше гаден, но виж Лорд Вейдър си е друга работа! Даже му рисувахме шлема по тетрадките… Бунтовниците и джедаите във старите серии са някаква шайка несериозници, като се замисли човек – за разлика от новите серии, където си е пълно с джедаи.
Майтапа настрана, тези филми са класика на жанра, нещо повече – обемат го почти целия.
May the 4th be with you!
“Куинс Парк” замина за Монтроуз с един доста променен състав. След като си осигуриха участие в плейофите още в предишния кръг, този път “паяците” играха освободени от напрежение, като мениджърът Спиърс даде шанс за изява на някои от младите надежди на клуба. Обратно на това домакините от “Монтроуз” излязоха със задачата да догонят “Берик” на 4-то място, за което трябваше да вземат задължително 3 точки от тази среща. “Куинс” обаче показаха добра игра и успяха да сломят своя съперник с 2-1. И при двата гола асистенции записа Тони Макпарланд. Първо, той намери от корнер Тони Куин в наказателното поле, който откри резултата с глава. През второто полувреме, отново след центриране на бившия полузащитник на “Селтик”, юношата Скот Гибсън успя да вкара дебютния си гол за “Куинс Парк”. Преди това домакините бяха успели да изравнят с попадение на техния голмайстор Мартин Бойл. В последните 2-3 минути на мача червени картони получиха Капуано (КП) и Грей (“Монтроуз”), а “паяците” имаха и силна претенция за дузпа, която обаче не беше уважена от главния арбитър.
“Куинс Парк” си осигуриха и през тази година участие в плейофите с изразителна победа над “Ийст Стърлингшър” с 5:1. Два гола за “паяците” отбеляза Джейми Лонгуърт, а с по едно попадение се отличиха Андерсън, Бърнс и Конъли. Шанкланд пък пропусна да отбележи, като уцели гредата, а след неговият изстрел Лонгуърт за втори път прати топката в страничния стълб. През втората част “Шайър” също удариха греда, а единствения гол за тях беше вкаран от Джейми Глазгоу в 37-та минута за 1-1. Въпреки победата след мача дойдоха лоши новини за “Куинс Парк”, след като стана ясно, че капитанът Рики Литъл, който се контузи на загряването преди срещата, всъщност има фрактура на глезена и ще пропусне остатъка на сезона. Също заради травма в глезена и титулярният вратар Нийл Пари пропусна съботния мач, но при него възстановяването най-вероятно ще бъде бързо. До началото на плейофите се очаква да се върне в състава и Джеймс Бръф, за да подсили ударената от контузии напоследък защита на “паяците”. В другите мачове от кръга “Монтроуз” загуби от “Клайд”, което направи разликата между “Куинс” и другите претенденти за плейофите на 7 точки, които няма как да бъдат стопени в оставащите два кръга до края на редовния сезон. В надпреварата за 4-то място докрая остава да спорят „Берик“, „Монтроуз“ и „Елгин“. Най-вероятният съперник на “райетата” в елиминациите обаче ще бъде “Питърхед”, който напоследък направи много силна серия, включително и победата с 1-2 на “Айброкс” срещу “Дъ Рейнджърс” в събота.
В отсъствието на четирима титуляри “Куинс Парк” допуснаха пета загуба в последните шест мача, този път срещу състава на “Берик Рейнджърс”. В групата за мача не бяха включени контузените до момента Андерсън, Макпарланд, Бръф и Галахър. С изключение на Джеймс Бръф, който лекува контузия на глезена вече няколко седмици, другите бяха потърпевши с контузии от предишния мач срещу “Анан”. Въпреки тези проблеми, с доста експериментален състав и схема (с дебют на Маккена за мъжкия отбор), гостите от Глазгоу започнаха срещата отлично и още в 4-та минута Ъркарт вкара за 0-1. Всичко в мача обаче приключи твърде бързо. Само за петнадесетина минути, между 10-та и 25-та мин., домакините вкараха три безответни гола и обърнаха резултата до непосилното за “паяците” 3-1. През второто полувреме, макар че “Куинс” опитаха да се върнат в мача, “Рейнджърс” добавиха и четвърти гол, а в края Тони Куин пропусна да намали разликата, уцелвайки гредата. Така “Берик” взеха важни три точки в борбата за място в плейофите. От загубата на “Куинс Парк” пък се възползва “Питърхед”, който победи “Стърлинг” като гост и излезе на второ място в класирането, с по-добра голова разлика от “паяците”. Целта за “Куинс” сега е да се мобилизират в последните три мача и да си осигурят мястото в четворката, което все още изглежда съвсем реално за тях. Затова обаче абсолютно задължителна се явява победата в следващия кръг срещу “Ийст Стърлингшър” на Хемпдън”, както и осигуряването поне на точка от последните два кръга срещу преките конкуренти “Монтроуз” и “Питърхед”.
Лоурънс Шанкланд отбеляза поредния си гол за “Куинс Парк” и първия за тях срещу “Дъ Рейнджърс” през този сезон, но въпреки това “паяците” загубиха с 1-4. Макар резултатът да изглежда внушителен, той съвсем не отразява играта на терена. Гостите от “Айброкс” имаха няколко кратки момента през първото полувреме, в които се опитваха да владеят играта, а през втората част преминаха откровено в игра на контраатаки. Въпреки това, от създадените 6-7 ситуации пред вратата на Пари, те показаха много висок коефициент и реализираха 4 попадения. При някои от головете обаче може да се отбележи неубедителната игра на защитата на „Куинс“, която доста плахо следеше офанзивните действия на гостите и при по-агресивен подход можеше да предотврати поне 3 от головете. Резултатът беше открит от Темпълтън с далечен шут от около 25 метра, пред погледите на защитата, по същия начин той вкара по-късно и четвъртия гол, отново в антуража на защитата на „паяците“. Вторият гол беше вкаран от Еърд, след като при заучено положение от фаул Маккалък отшрави удар отблизо към вратата, Пари реагира добре и изби топката, но тя бе добита в мрежата от връхлитащия Еърд. Четвъртото попадение беше отбелязано от Хемингс, който не успя да покаже някаква особена класа, но се възползва от една контраатака и изненада „увисналата“ защита на „Куинс“. От своя страна „паяците“ се стараеха да задържат топката и да разиграват с доста пасове в центъра на терена, но пък им липсваше мощ в завършващата фаза, макар да имаха няколко доста опасни нападения. На върха на атаката отново беше поставен Майкъл Кийнън, за сметка на чистите централни нападатели. Лонгуърт беше изтеглен в полузащита, а Шанкланд влезе като резерва. Играта на „Куинс Парк“ се оживи след направените смени, когато влязоха Бърн, Шанкланд и Куин. Тъкмо след центриране на Бърнс отдясно топката стигна до Шанкланд, който с глава вкара почетното попадение за домакините. Преди това последният гол за “Куинс Парк” в Лигата срещу стария клуб “Рейнджърс” (сега намиращ се в ликвидация), датираше от февруари 1958 г., когато Бърт Кромар бележи при загубата с 1-5. Малко след гола на Шанкланд обаче, при една чудесна комбинация, Андерсън изведе Куин, но топката срещна дясната греда след неговия изстрел. Освен това, стабилна игра за “Куинс” през целия мач показаха Анди Робъртсън, а и вратарят Пари, който имаше доста точни намеси и беше без вина за головете.
Поредното неуспешно представяне на “Куинс Парк” като домакин ги лиши от възможността да вземат добра преднина пред техните конкуренти за второто място в дивизията. Този път “Елгин” измъкнаха трите точки на “Хемпдън”. След близо 18 дни без официален мач сега “Куинс” влязоха добре в срещата и водеха играта. Поради наказания от състава отсъстваха Литъл и Кийнън, който са ключови фигури през този сезон. Въпреки това “паяците” държаха инициативата, но не можаха да реализират напълно своето превъзходство в голове, като им липсваше повече острота в завършващата фаза на атаките. От своя страна “Елгин” показаха една стегната защита, но рядко застрашаваха вратата на Нийл Пари. Победният гол за тях дойде не след някакво сериозно разиграване, а след лек подарък от страна главния съдия. При един опит за удар към вратата на “паяците” Милар от състава на гостите ритна отзад крака на Бръф, а съдията реши, че този шут е всъщност препъване и отсъди дузпа за “Елгин”, която техният голмайстор Лесли отбеляза за 0-1. “Куинс Парк” имаха своите положения за гол, но не успяха да се възползват добре от тях. Накрая те имаха и силни претенции за дузпа, когато топката срещна ръката на защитник на гостите в наказателното поле. В този случай обаче реферът не беше толкова решителен и подмина ситуацията без последствия. Загубата на “Куинс Парк” означаваше, че лидерът “Дъ Рейнджърс” си гарантира титлата в Трета дивизия, въпреки че отново игра слабо и завърши 0-0 като гост на “Монтроуз”.