Category Archives: закони и право

Съд на ЕС: фрейминг

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C-392/19VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Ще копирам първите 15 параграфа, въпросите и заключението.  Има такива заключения, които са извън традиционното – за добро или за лошо – и това е от тях; ето какво обяснява Генералният адвокат за интернет и за фрейминга:

1.        Героите във филмовата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ можеха да се придвижват в „хиперпространството“ със скоростта на светлината с помощта на „хипердвигател“. По подобен начин интернет потребителите могат да „пътуват“ в „киберпространството“ с помощта на хипертекстови връзки. Макар да не противоречат на законите на физиката, както правеше хипердвигателят на корабите в „Междузвездни войни“, тези връзки все пак поставят някои предизвикателства от гледна точка на закона, и по-специално от гледна точка на авторското право. Тези предизвикателства вече са разгледани отчасти, наред с другото, в практиката на Съда. Настоящото дело е повод тази съдебна практика да се преразгледа и допълни.

2.        Когато става дума за интернет, на практика обикновено се има предвид единствената и вероятно най-използвана функционална възможност на тази мрежа: World Wide Web, или иначе казано Мрежата или „световната мрежа“. Тази мрежа е съставена от информационни единици или ресурси, които се намират на интернет страници (web page). Интернет страница е документ, написан на езика HTLM (hypertext markup language) и евентуално съдържащ други добавени ресурси, и по-специално изображения или аудио-визуални или текстови файлове. Уебсайт (website) е структурирана съвкупност от интернет страници и евентуални други ресурси, публикувани от собственик и хоствани на един или няколко сървъра.

3.        При разглеждането на даден уебсайт компютърът създава връзка със сървъра или сървърите, на които е хостван този сайт, като иска достъп до информацията на сайта. В отговор копие на тази информация се изпраща и записва (временно) в междинната памет или в „кеш-паметта“ на компютъра. Тази информация може да се чете и възпроизвежда на екрана на компютъра благодарение на специален софтуер — интернет браузър.

4.        Всеки ресурс в Мрежата, тоест всеки файл, страница и уебсайт, притежава уникален идентификатор, наречен URL (uniform resource locator), който представлява своеобразен „интернет адрес“(2). Страницата, към която води адресът на даден уебсайт, се нарича начална страница (home page). Има два начина за получаване на достъп до ресурс в Мрежата посредством URL-адреса. Първият е този адрес да се въведе в диалоговия прозорец на браузъра, а вторият — който се разглежда в настоящото дело — да се използва хипертекстова връзка.

5.        „Плетенето на Мрежата“ (webbing the Web) се прави от хипертекстовите връзки или хипервръзките (hypertext links). Те дават възможност да се стигне директно от един уебсайт до ресурсите на друг уебсайт. Всъщност хипервръзките са самата същност на Мрежата и представляват онова, което я отличава например от Александрийската библиотека. В практиката си Съдът признава значението на хипертекстовите връзки за функционирането на Мрежата и за свободата на словото, за която последната допринася(3).

6.        Хипертекстовата връзка е команда за браузъра да търси ресурси на друг уебсайт. Тя изразява на HTML езика URL-адреса на целевия ресурс и текста или изображението, представляващи символа на връзката на изходната интернет страница(4), и евентуално други елементи, например начина на отваряне на целевия ресурс на екрана. Обикновено връзката има нужда да се активира (кликне), за да функционира.

7.        Простата връзка съдържа само URL-адреса на сайта, към който препраща, тоест адреса на началната му страница. При кликване върху връзката тази страница се отваря или на мястото на страницата, на която е била връзката, или в нов прозорец. В диалоговия прозорецът на браузъра се показва URL-адресът на новия сайт, така че потребителят разбира, че е сменил сайта. Съществуват обаче и други видове връзки.

8.        Т.нар. „дълбока“ връзка (deep link) не води към началната страница на целевия сайт, а към друга страница на този сайт и дори към конкретен ресурс на тази страница, например графичен или текстов файл(5). Всъщност всяка страница и всеки ресурс имат URL-адрес, който може да се използва във връзката вместо само основния адрес на сайта. Дълбоката връзка игнорира предполагаемия ред за навигиране на целевия сайт, като заобикаля началната му страница. Доколкото обаче URL-адресът на една интернет страница обикновено съдържа името на сайта, потребителят винаги е информиран за това кой уебсайт разглежда.

9.        Интернет страницата може да съдържа ресурси, различни от текст, и по-специално графични или аудио-визуални файлове. Тези файлове не са неразделна част от HTML документа, който съставлява страницата, но са свързани с него. Вграждането (embedding) на тези ресурси се извършва с помощта на специфични команди, предвидени за тази цел в HTML езика. Например за вграждане на изображение съществува тагът „image“ („<img>“)(6). Обикновено този таг се използва за вграждане на графичен файл на дадена интернет страница, когато той се съхранява на същия сървър, на който и страницата (локален файл). Достатъчно е обаче адресът на локален файл („относителен URL“) в атрибута „source“ на тага „image“ да се замени с адреса на файл, който се намира на друг уебсайт („абсолютен URL“), за да може той да бъде поставен на собствената интернет страница, без да се налага да се възпроизвежда(7).

10.      Тази техника използва функционалната възможност на хипертекстовата връзка, която позволява елементът, например изображение, да се покаже в браузъра от изходното му местоположение (целевия уебсайт) и следователно да не се възпроизвежда на сървъра на сайта, на който се появява. Поставеният елемент впрочем се показва автоматично, без да е необходимо да се кликва върху каква да е връзка. От гледна точка на потребителя ефектът е същият като при файл, намиращ се на същата страница, на която се появява. Тази практика се нарича inline linking или hotlinking (директно свързване).

11.      Фреймингът (framing) е техника, която позволява екранът да се раздели на няколко части, като на всяка от тях може поотделно да се покаже различна страница или различен интернет ресурс. Така на една част от екрана може да се показва изходната интернет страница, а на друга — страница или друг ресурс, публикуван на различен сайт. Тази друга страница не се възпроизвежда на сървъра на рамкиращия сайт, а се разглежда директно с помощта на дълбока връзка. URL-адресът на страницата, към която води тази връзка, често е скрит, така че потребителят може да остане с впечатлението, че разглежда само една интернет страница, а всъщност те да са две (или повече).

12.      Фреймингът понастоящем се счита за остаряла техника и не е включен в последната версия на HTLM езика (HTML5). Той е заменен с inline frame (вградена рамка)(8), която позволява поставянето на публикуван на друг сайт външен ресурс, като уебсайт, страница или дори елемент на интернет страница, в рамка, чиито размери и местоположение се определят свободно от автора на въпросната интернет страница. Вградената рамка се държи като неразделна част от тази страница, тъй като за разлика от класическия фрейминг не е техника за разделяне на екрана, а начин за вграждане (embedding) на външни ресурси на интернет страница.

13.      За да стане още по-сложно, вградената рамка може да се дефинира като място на отваряне на хипертекстова връзка(9). По този начин след активирането на връзката (чрез кликване) целевият ресурс се отваря в рамка (чиито граници може да са видими на екрана или не) на мястото, определено от автора на страницата, на която е връзката(10).

14.      Тези операции може да изглеждат сложни и да изискват задълбочени компютърни познания, но многобройните услуги за създаване на уебсайтове и платформите за споделяне на съдържание автоматизират тези процеси, като улесняват създаването на интернет страници, вграждането на съдържание в тях и създаването на хипертекстови връзки без тези познания.

15.      От установената практика на Съда следва, че хипертекстовите връзки към защитени с авторско право обекти, които са предоставени на публично разположение в интернет при условията на свободен достъп с разрешението на притежателя на тези права, не представляват действия, за които е необходимо разрешение от посочения притежател(11). По-новата съдебна практика обаче изисква тези достижения да се разгледат от малко по-различен ъгъл. В този смисъл следва да се установи дали обстоятелството, че притежател на авторските права използва технически способи, предназначени да предотвратят използването на произведението му под формата на хипертекстови връзки и посредством фрейминг, променя преценката от гледна точка на авторското право. Според мен е необходимо да се преразгледа и проблемът с вграждането на интернет страници на произведения, публикувани на други сайтове (inline linking).

И сега преюдициалният въпрос:„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Заключението:

„1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)      Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)      Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

АЕЖ-България: МВР да уважава работата на журналистите по време на протестите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява полицията да бъде внимателна към журналистите, които си вършат работата по време на протестите. Заради спецификата на професията си често репортерите са на първа линия и при размирици се озовават между полицията и протестиращи. 

Важно е всеки журналист да носи на видно място обозначение, че е представител на пресата. Това обозначение най-често е надпис на английски език PRESS. АЕЖ – България раздаде в четвъртък сутрин стикери с такъв надпис на журналистите, отразяващи протестите. Стикери могат да бъдат получени и в офиса на АЕЖ на ул. “Сердика” 20 в София.


Припомняме, че по време на протеста на 2 септември наши колеги бяха обгазени (Канна Рачева, Габриела Наплатанова, Николета Хаджийска, Борислав Мавров, Ладислав Цветков от Би Ти Ви, Николай Минков и Милена Кирова, Кристиан Минчев, Мирослав Милков и Никола Стоилов от БНТ), други бяха удряни от полицаите, а техника им счупена (Николай Дойчинов), а Димитър Кенаров е бил задържан и ритан в главата. Тези инциденти предизвикаха призиви от международната общност за незабавно и ефективно разследване.


В същото време АЕЖ не може да подмине изказването на най-високопоставения служител на МВР по повод насилието над журналисти. В петък, по време на среща при президента Румен Радев, главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Йорданов направи следните коментари:
“…това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, не означава, че трябва да биеш полицаи, не означава, че трябва да извършваш някакви нарушения или престъпления. “

“Нито един журналист не съм видял с ей такива камери, така, нали, това са, ето ги журналистите, камерите, които да снима там, да бъде задържан или да бъде бит. Не съм видял. 

Ама ако някой притежава журналистическа карта и преди това метне по мене бомба и след това извади журналистическа карта, ами да, ще бъде задържан. Какво означава бит? Те казват “Биха ме”. Аз казвам “Полицаите използваха физическа сила, която ни е позволена от закона”. Те казват “Използваха палка”. Аз казвам “Палката е помощно средство на полицая”.


На първо място изразяваме категорично съгласие, че прескартата на един журналист не дава имунитет. Нейната единствена функция е да улесни репортерите в тяхната работа – да се легитимират и да обяснят пред представителите на властта защо са там. Всеки журналист носи отговорност за своите действия и статутът му по никакъв начин не му дава защита, по-голяма от тази на всеки друг гражданин. 

В същото време не можем да подминем с лекота факта, че изказването на главния секретар на МВР внушава, че срещу нашите колеги са използвани помощни средства, физическа сила и т.н., защото са извършвали закононарушения по време на протеста.
Думите на главния секретар на МВР съдържат внушението, че задържаният наш колега Димитър Кенаров е хвърлял бомба и затова е арестуван.

Ето защо призоваваме МВР незабавно да предостави доказателства за твърденията на най-високопоставения служител в системата на полицията. Настояваме също така да бъдат публикувани всички документи, свързани с ареста на Димитър Кенаров, отвеждането му в 5 РПУ, докладите от използваните срещу него помощни средства. 

На следващо място изказването на гл. комисар Иванов показва силно непознаване на журналистическата работа. Последното нямаше да е проблем, ако това незнание не водеше със себе си и до неправомерни действия от страна на полицията.
Операторите “с ей такива камери” (вероятно телевизионни) са само част от многото журналисти, които работят на терен. На площада има фоторепортери, журналисти от печатни издания, представители на интернет медии (които излъчват на живо с не точно “ей такива камери”, а често и с мобилен телефон).
Няма как да очакваме, че редовите полицаи знаят това, щом най-висшата професионална фигура в МВР не го знае.


В изказването си гл. комисар Иванов коментира журналистите и казва: “Аз уважавам тяхната професия, с повечето се познаваме и говорим на всяко едно мероприятие.” 

От думите му може да се предположи, че представата му за журналист са само ресорните репортери, отразяващи работата на МВР, които той познава.  

Властта дължи равно третиране на всеки журналист – независимо дали е съгласен, или не с работата му, независимо дали го познава, или не.
На последно място, изказването на главния секретар предопределя или може силно да повлияе на евентуални вътрешни проверки на случаите за твърдени неправомерни действия от страна на полицията. 

АЕЖ настоява за открито и бързо разследване. Надяваме се подобни инциденти да бъдат избегнати в бъдеще. 

Обединено кралство: ревизията на медийната директива води до промени в лицензиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес британският регулатор за медиите открива консултация за евентуални промени в лицензиите на няколко основания, едно от които е третата ревизия на медийната директива. Както е известно, Обединеното кралство въвежда директивата във вътрешното законодателство. 

Промените представляват интерес, защото сходна логика би трябвало да мотивира националните  медийни регулатори да обърнат внимание на въпроса дали лицензиите са достатъчно ефективно средство за постигане на целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги след третата ревизия от 2018 г. 

Предлага се лицензополучателите да имат задължение да уведомяват Ofcom за всякакви промени, засягащи определянето на юрисдикцията на лицензирана услуга.

Тъй като лицензиите у нас не са публични, не се вижда какво е включено и какво не е включено в тях.

За обществените медии е съвсем безспорно, че лицензиите трябва да са на сайтовете им. Засега не са,  задължението не е предвидено в ЗРТ.

Тим Дейви за безпристрастността на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Hовият генерален директор на БиБиСи Тим Дейви  изложи възгледите си за управление на обществената медия на среща с работещите в нея.

Медиите в Обединеното кралство пишат за отделни тези на Дейви, които вече предизвикаха оживени дискусии – като за източниците на финансиране, която беше отразена тук.

Друга тема е за начина, по който журналистите в БиБиСи използват социалниme медии. Дейви започва борба с обвиненията за   пристрастност на БиБиСи  – поради ангажимента на публично финансирания оператор за безпристрастни новини в тези силно поляризирани времена: „Ако сте журналист, който не се интересува от баланса, ако не можете да оставите политиката  пред вратата на редакцията –  нямате място тук.“

Очаква се и публичен регистър за  приходите, които работещи във БиБиСи получават от частния сектор, без все още да се дават подробности какво би трябвало да се декларира.

Очаква се освен това да се направи преглед на проблеми, свързани с участие на работещите в БиБиСи в социалните медии.

Медиите дават изява и на възраженията срещу тази линия на новото ръководство:  “Тя е разбираема за новинарите, но за цялото БиБиСи? Като се има предвид повсеместното разпространение на социалните медии в живота ни, доколко ще работи това ограничение? Защото, ако BBC наема само хора, които или нямат мнения, или се страхуват да изразяват мнения, може да открие, че  персоналът  е скучен и плах. БиБиСи процъфтява заради  иновациите и творчеството на хората. Може ли  да се съсредоточим върху баланса, а не върху мълчанието? “

 

Сделката за бТВ: предварително уведомление в Официален вестник на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 септември 2020 в Официален вестник на ЕС е публикувано уведомлението за сделката PPF Group/Central European Media Enterprises:

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.9669 — PPF Group/Central European Media Enterprises)

(текст от значение за ЕИП)

(2020/C 299/10)

1.    На 1 септември 2020 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1).

Настоящото уведомление засяга следните предприятия:

—PPF Group N.V. („PPF“, Нидерландия), под контрола на г-н Petr Kellner,
—Central European Media Enterprises Ltd. („CME“, Бермудски острови), под крайния контрол на AT & T Inc.

Предприятие PPF придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията едноличен контрол над цялото предприятие CME.

Концентрацията се извършва посредством покупка на дялове/акции.

2.    Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—за предприятие PPF: мултинационална финансова и иинвестиционна група с основен предмет на дейност, включващ финансови услуги, потребителско кредитиране, телекомуникации, биотехнологии, услуги на дребно, недвижими имоти и селско стопанство,
—за предприятие CME: предприятие с дейност в областта на медиите и развлекателната индустрия, което чрез своите дъщерни дружества извършва дейност в сектора на телевизионното излъчване и в други медийни сектори, основно в България, Чехия, Румъния, Словашката република и Словения.

3.   След предварително проучване Комисията констатира, че сделката, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.    Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната сделка.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Моля, винаги посочвайте следния референтен номер:

Дело M.9669 — PPF Group/Central European Media Enterprises

Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс, по електронна поща или по пощата. Моля, използвайте координатите за връзка по-долу:

Електронна поща: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu

Факс +32 22964301

Пощенски адрес:

European Commission
Directorate-General for Competition
Merger Registry
1049 Bruxelles/Brussel
BELGIQUE/BELGIË

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

Тим Дейви за финансирането на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Четем във Variety, че новият генерален директор на БиБиСи Тим Дейви, който пое ръководството на медията на 1 септември т.г., замествайки Тони Хол, е изразил мнение относно основния източник на финансиране – таксите от аудиторията.

“Цялото общество и всички възрастови групи – хората трябва да чувстват, че БиБиСи е тук за тях, а не за нас. “

„Доказателствата са недвусмислени: бъдещето на универсалната БиБиСи вече не може да се приема за даденост. Нямаме неотменно право да съществуваме. Ние сме толкова добри, колкото стойността, която предоставяме на нашата аудитория, нашите клиенти. Трябва да увеличим тази стойност. Това е нашата мисия “, казва Дейви.

Дейви отбелязва четири приоритета за бъдещето: подновен ангажимент за безпристрастност; създаване на уникално съдържание с високо въздействие; по-голяма стойност онлайн; повече приходи. Глобален доставчик на услуги и първокласно съдържание – това иска Дейви.

Говорейки за медийния плурализъм, Дейви казва: „Нашата амбиция е да създадем организация, която да отразява по-точно обществото, на което служим. Това са 50% жени и 50% мъже, поне 20% малцинства и поне 12% хора с увреждания. Да вземем предвид 50/20/12 и LGBTQ +. “

БиБиСи вече е извършила 450 съкращения, предстоят нови 900. В същото време броят на медийните услуги в реализираната обществена мисия на БиБиСи се е увеличил през последните три години.

Има какво да научим от Обединеното кралство.

Протести 2020 и журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров, списъкът не е пълен. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд. За сведение на комисар Хаджиев – и Съветът на Европа не мисли като него, Дуня Миятович е направила изявление.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.

Предстояща концентрация: Домусчиев купува може би

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно официално съобщение за предстояща концентрация между “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД и „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД:

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление, по което е образувана преписка КЗК/576/2020 г., с което Комисията се уведомява за намерението на “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК върху „Елит Медиа България“ ЕООД, ЕИК 130275893, „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960, „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158 и „Радио Експрес“ АД.
Търговските дейности на въпросните предприятия са:

“НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД е търговско дружество, доставчик на аудиовизуални медийни услуги, търговски телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията. Реално осъществяваната дейност включва създаване на телевизионно съдържание и разпространяване чрез кабел, сателит и IPTV платформа на седем телевизионни канала с покритие за цялата територия на България: „Нова телевизия“ – политематичен; „Кино Нова“ – филми; „Нова Спорт“ – спорт; „Диема“ – филми и спорт; „Диема Фемили“ –филми; „Диема Спорт“ – спорт, и „Диема Спорт 2“ – спорт. Програмата „Нова телевизия“ се разпространява и ефирно, чрез мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват въз основа на договор с дружеството „НУРТС Диджитъл“ ЕАД.
Дъщерното дружество на „НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП“ АД – „Нет Инфо“ АД и дружествата, принадлежащи към неговата група, предоставят следните ключови продукти и услуги:
• Уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения;
• Новини и информация – „Нет Инфо” АД предоставя цифрови новини и информация чрез новинарските сайтове http://www.vesti.bg и dariknews.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg и сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg. Тези новини и информация се подготвят както вътрешно от редактори
и журналисти, така и от външни доставчици на информация и лицензианти;
• Видео споделяне – чрез дъщерното си дружество „Ви Бокс” ЕАД, „Нет Инфо” АД дава възможност на крайните потребители да качват и споделят видео файлове на уеб-сайта http://www.vbox7.com;
• „Грабо Медия“ АД предоставя под наем пространство на собствения си интернет сайт http://www.grabo.bg на търговци за продажба от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителите на стоки и услуги на крайни клиенти в
България (предимно ваучери за хотелско настаняване, екскурзии, билети за кино и театър, вечеря в ресторант, СПА, автомобилни и други услуги);
• Предоставяне на информация за кредитни и застрахователни продукти, предлагани на българския пазар посредством интернет сайта и приложението Fina.bg, разработено от „Файненшъл Маркетплейс” АД;

„ЕЛИТ МЕДИА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – осъществява радио и телевизионна
дейност – създаване на телевизионна програма с политематичен профил и наименование „Канал 3“.

„РАДИО ВЕСЕЛИНА“ ЕАД – Осъществява радио и телевизионна дейност – създаване на радио програма с наименование „Радио Веселина“ и на телевизионна музикална програма с наименование „THE VOICE“.

„РАДИО ЕКСПРЕС“ АД – осъществява радиодейност, създаване на радио
програма с наименование „THE VOICE RADIO“.

„ВИТОША ФМ“ ЕООД – не осъществява дейност, но е едноличен собственик на капитала на : „Агенция Витоша“ ЕООД, която осъществява радиодейност – създаване на радио програма с наименование „Радио Витоша“; „Агенция Атлантик“ ЕООД, която осъществява радио и телевизионна дейност, създаване на радио програма с наименование „Magic FM“ и на телевизионна програма с музикален профил и с наименование „Magic TV“.

Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната: пазар на телевизионна реклама; пазар на телевизионно разпространение на едро. Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на 82 от ЗЗК. КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираната сделка.

Домусчиев поема медии от Пеевски: така изглежда новината накратко.

Защо поема – защото “купува” звучи неуместно, трудно може да се повярва, че става въпрос за бизнес, когато говорим за пропагандни медии, каквито Канал 3 и Нова телевизия несъмнено са.

Защо от Пеевски – за по-кратко, медиите използват формулата “свързваните с Пеевски медии”, както впрочем наричаха и вестниците на Пеевски, преди той да благоволи да оповести собствеността си в онова изказване “Цветанов искаше чадър за няколко престъпни босове в моите медии”.

Капитал: “Да се търси само бизнес логика в сделката е наивно.” Очевидно – за разлика от моята теза – тази публикация допуска и бизнес съображения.

Оповестено е становището на АЕЖ :

Предлаганата сделка ще официализира и сега съществуваща неформална концентрация. След смяната на собствеността на “Нова броудкастинг груп” ключови фигури от мениджмънта и журналистите на “Канал 3” се прехвърлиха в Нова телевизия – двете медии следват сходна редакционна политика, характеризираща се с подкрепа за управляващите, както и на интересите на депутата от опозицията Делян Пеевски. Макар и официално да не принадлежат на Пеевски, има съществени сходства между съдържание, появяващо се в двете медийни групи и във вестниците на депутата.

Сделката за бТВ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал информира за хода на сделката с бТВ, позовавайки се на Радио Прага и други източници:

PPF Group, собственост на чешкия милиардер Петр Келнер, е подала документи към Европейската комисия за завършване на сделката по придобиването на Central European Media Entertainment (CME), медийната компания, в която влиза и групата на бТВ. Освен българската “Би Ти Ви Медия Груп”, ако ЕК даде финално разрешение, PPF ще стане собственик на още три телевизии, съответно в Чехия, Румъния, Словения и Словакия. Сделката е на стойност 2.1 млрд. долара и бе обявена през октомври миналата година. Поставеният срок за край на сделката от страна на PPF Group е 27 октомври.

Комисията трябва да излезе с позиция по сделката до 6 октомври. Ако тя даде директно одобрение, сделката ще приключи в срока, даден от PPF Group, 27 октомври. В случай, че има допълнителни условия, окончателното решение може да се забави с до 90 дни.

Иво Прокопиев осъди Телеграф Медия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Телеграф Медия е издател на вестник Телеграф, както и на книги, които преди време са се продавали с броеве на вестника. Книгите са изцяло насочени срещу определени публични фигури и имат за цел да създадат негативна представа за тях.

Иво Прокопиев, издател, завежда дело срещу Телеграф Медия за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически твърдения.

Стана известно решението на СГС от юли 2020 в полза на Иво Прокопиев: според съда има твърдения за факти, а не само мнения; те са негативни и злепоставящи; те са неверни; те се разпространяват, след като съд вече се е произнесъл, че са клеветнически.

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. […] Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.”

В случая са налице “конкретни злепоставящи факти за ищеца, като не се ангажираха убедителни доказателства в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на елементарни правила на журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо разследване, или за верността на изнесената в публикацията информация.”

“Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се на  на чл.40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите”. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени и свързани с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. Но “това не включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права“.

“Разгласените с процесните публикации  обстоятелства за ищеца са клеветнически и позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе установила истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателствата по делото  в тази връзка не са убедителни с оглед многобройните доказателства представени от ищеца, както вече беше споменато по-горе, поради което настоящият състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая не се установява да е извършена от ответника каквато и да било проверка за истинността на разгласените относно ищеца позорни обстоятелства, което е в разрез и с елементарната журналистическа етика.

“Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че процесните изявления са били взаимствани от други журналистически публикации и разследвания по отделни теми. Издателят и авторът на невярна и клеветническа публикация са длъжни да спазват журналистическия морал и етика, да проверят достоверността на източниците си, едва когато  установят тяхната обективност да възпроизведат изнесените от тях факти и обстоятелства и  тогава не биха носели отговорност за увреждане на личностните права на засегнатия. Още повече, че по делото се събраха красноречиви доказателства, че тези източници на ответника са били осъдени – и въпреки тези данни за неистиност ответникът е разпространявал невярна, обидна и клеветническа информация за ищеца, което поведение на ответника е повече от укоримо и тревожно.”

Накратко: не-журналистика, рецидив.

Научаваме от медиите, че досега Прокопиев има спечелени дела срещу Телеграф, Пик, Уикенд, Бареков и др.

Решението не е окончателно.