Category Archives: общество

Арестът на Дуров във Франция разпали дебати за свободното слово онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Арестът във Франция на родения в Русия основател на Телеграм Павел Дуров, гражданин на Франция, подчертава продължаващите спорове относно отговорността на социалните медии за разпространение на незаконно съдържание, пише WP.

Дуров е бил временно задържан и впоследствие освободен във връзка с разпространението на материали за сексуално насилие над деца, разпространение на наркотици, пране на пари и подпомагане на организираната престъпност, става ясно от съобщение, разпространено от френската прокуратура. Обвиненията включват и неправилно използване на криптографски средства и отказ да се позволи разрешено от закона прихващане на данни от страна на правоприлагащите органи. Френската полицейска агенция заявява, че Дуров не сътрудничи в борбата срещу детските сексуални престъпления. По проучване на ЮНЕСКО в половината от съдържанието, свързано с Холокоста, се съдържа отричане на Холокоста – престъпление във Франция.

Арестът на Дуров възобновява ожесточен спор, противопоставящ защитниците на абсолютната свобода на словото като собственика на X Илон Мъск, на правителствените усилия да се контролира разпространението на незаконна информация онлайн. Арестът поставя във фокус приложението Telegram, което според експерти създава уникално подходяща среда за незаконна дейност. През 2023 г. Бразилия е забранила Телеграм по повод неонацистка пропаганда и дейност, други правителства също са забранили приложението поради разпространение на незаконно съдържание, а Индия е поискала сваляне на детска порнография. Алекс Стамос, бивш директор на Станфордската интернет обсерватория, заявява, че Телеграм е ключов компонент в екосистемата на лицата, които търгуват с материали за сексуално насилие над деца.

В Европа нито свободата на изразяване е абсолютна, нито платформите са свободни да разпространяват незаконно съдържание, нито доставчиците са освободени от задължение да прихващат трафични данни и да сътрудничат в законово определени хипотези. И в България законодателството предвижда изключения от защитата на свободата на словото. Впрочем абсолютна свобода няма и в САЩ, защитата на Първата поправка не е абсолютна. Дори пар. 230 CDA за неотговорността не се прилага напр. при сексуално насилие над деца. Правилно абсолютистът Мъск предполага, че може да дойде ден, в който да го привлекат към съдебна отговорност за незаконно съдържание в Х.

Но отговорност се носи при определени условия, в този контекст предизвикателство за правоприлагащите органи е да докажат, че този, който ръководи компанията, е знаел за незаконната дейност и не се е опитвал да ограничи вредите, казва Дафне Келър, професор по интернет право в Юридическия факултет на Станфордския университет.

Конкретно за Дуров има и още едно важно обстоятелство – връзката му с Кремъл, която той се опитва да държи в сянка. Експерти определят връзката като дистанцирана, но сърдечна, и отбелязват, че според изтекли данни Дуров е бил десетки пъти в Русия през последните години, включително в деня, в който е отпаднала забраната за Телеграм.

Лични данни ли са заплатите на КПК и КОНПИ или за неизпълнението на съдебни решения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Важна статия в Капитал по принципен въпрос:

Не е спорно, че възнагражденията във висшия еталон на властта са данни от обществен интерес.

КПК и КОНПИ отказват да предоставят данни за възнагражденията си, което съдът смята за незаконно. “Трайно установено е в съдебната практика разбирането, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен”, се казва в решението на съда.

Очевидно обаче, членовете на КПК и КОНПИ, предпочитат да не отговорят и да плащат глоби, вместо да стане ясно какви заплати получават, пише Капитал. Липсата на информация е изпитан метод за поставяне на бариери пред гражданския контрол.

За неизпълнение на съдебни решения е предвидена санкция, но недостатъчна, за да мотивира – кого? – антикорупционните органи да изпълняват закона.

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

Руската пропаганда в България 2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултати от качествено и количествено проучване, реализирани в рамките на проект „Социална уязвимост и пропаганда“, изпълняван от „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“.
Изследвани са основни характеристики и тенденции в нагласите на българското общество и различни социални групи и възприемането на посланията на хибридната пропаганда.

Благоприятни предпоставки за разколебаност на общественото мнение относно направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него: в общи линии това е картината, която регистрират проучванията през последните 6-7 години. Според ориентацията по партии картината изглежда така:

Но като цяло данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на България и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи).

Спада делът на активно информиращите се по вътрешно или външно политически теми (от 56% на 43%), за сметка на ръст в рядко или изобщо неследящите актуалните събития (21% през 2024 г., при 15% през 2023 г. заявяват, че не следят).

Целият доклад

NovoNachalo.com – Ново начало с Делян Пеевски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Сайтът

Съобщение на Ивайло Мирчев в социалните мрежи информира, че МВР е свалило novonachalo.com – нов сайт за политическа сатира, създаден от активисти на Да! България (наши активисти, пише Мирчев). От хостинг компанията съобщават, че сайтът е спрян по разпореждане на МВР (ГДБОП) и всякакви допълнителни въпроси да се отнасят към тях. Това е станало в 14.03 ч. на 14.08.2024 г. Има приложена кореспонденция на Мирчев с доставчика в потвърждение на казаното, изяснява се впоследствие, че това е СуперХостинг.

Малко по-късно сайтът тръгва отново, този път се хоства извън обсега на действие на ГДБОП – на сървър извън България.

Междувременно министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е намерен от журналисти и казва няколко неща: че ще даде подробна информация на другия ден, че сайтът се е асоциирал с двама политици, които са се разкрили по този начин (посочва Мирчев и Божанов), и че сайтът е фалшив. На въпроса защо е фалшив министърът отговаря с два въпроса: “Аз да съм част от някоя партия? Според вас фалшива новина ли е това?”

Съдържанието

Сайтът е вдъхновен от загадъчното ново начало, заявено от Пеевски, определен е от Мирчев като политическа сатира и съдържа както истински клипове с участието на Пеевски или свързани с Пеевски, така и пародийни материали, интервюта и други подобни. Очевидно не е опасен за националната сигурност. Бегло проследяване не показва сайтът да съдържа реч на омразата или лични данни или други предвидени от закона тайни. Единствената индикация за причините за свалянето е изказването на министъра, че сайтът е фалшив.

Безусловно е прието, че сатирата и пародията не са част от дезинформацията, вж например Кодекса на ЕС. Не е дискусионно, следователно, че материали с пародиен характер не се третират като незаконно съдържание.

Правното основание и причините

От началото се знае (от доставчика), че доставчикът е свалил сайта по искане на ГДБОП. Не се знае на какво правно основание. Тази информация е поискана писмено и от ГДБОП, и от министъра и има поет ангажимент от министъра за подробна информация.

Мерки по отношение на съдържание онлайн могат да се вземат, ако то е незаконно, тоест не е в съответствие с правото на Съюза или правото на съответната държава членка. Пародиите не се включват в обхвата на понятието дезинформация, така че остава неясно каква разпоредба от правото на Съюза или българското право е нарушена. Няма данни и това да е установено със съдебен акт.

Според Законодателния акт за цифровите услуги

54) Когато доставчик на хостинг услуги реши на основание на това, че предоставената от получателите информация е незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия, да премахне или да блокира достъпа до информация, предоставена от получателя на услугата, или по друг начин да ограничи видимостта ѝ или извличането на печалба от нея, например въз основа на сигнал или по собствена инициатива, включително единствено чрез автоматизирани инструменти, той следва да уведоми по ясен и лесноразбираем начин получателя на услугата за своето решение, за съответните причини и за наличните възможности за правна защита чрез оспорване на решението, с оглед на отрицателните последици, които тези решения могат да имат за получателя на услугата, включително за упражняването на основното му право на свобода на изразяване. Това задължение следва да се прилага независимо от причините за решението, по-специално независимо от това дали действието е предприето, тъй като докладваната информация се счита за незаконно съдържание или за несъвместима с приложимите общи условия. Когато решението е взето въз основа на получаване на уведомление, доставчикът на хостинг услуги следва да разкрие идентификационните данни на лицето или образуванието, подало уведомлението, на получателя на услугата само когато тази информация е необходима, за да се установи незаконосъбразността на съдържанието

И на финала – за пресконференцията на министъра

Вместо очакваната информация за правното основание и причините на свалянето на сайта, министър Калин Стоянов се е фокусирал върху обаждане на Божанов до ГДБОП. От известната ни кореспонденция между Да!България и доставчика на хостинга се вижда, че именно доставчикът насочва Мирчев да се обърне към ГДБОП за правното основание и причините за премахване на съдържанието – което е право на въпросните хора от Да!България (вж по-горе рецитал 54 от регламента).

Патетичното твърдение на министъра, че ГДБОП са си свършили работата, няма да може да мине без уточнението, че борбата със сатирични сайтове не им е работа.

Министърът е заявил, че трябвало да се прави разлика между свобода на словото и сайтове за разпространение на фалшива информация и манипулация. Само че пародията е извън обхвата на понятието за дезинформация, а поне засега друга причина за сваляне на сайта не се съобщава.

Случаят е в развитие, трябва да се следи по много причини. Когато Румен Петков като министър на вътрешните работи караше доставчиците да свалят съдържание, някои сваляха, а някои не сваляха, като привличаха външни експерти по въпроса незаконно ли е съдържанието, както е настоявал Румен Петков. Зависи колко убедителни са доказателствата за незаконност на съдържанието.

АЕЖ: Свалянето на сатиричен сайт от МВР е опасен прецедент

Също са обърнали внимание върху отговорността на доставчика да прецени законосъобразността на разпореждането.

Годишен доклад на британския регулатор за комуникации OFCOM (2023-2024)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на британския регулатор за комуникации OFCOM.

От създаването му през 2003 г. до днес регулаторът е свидетел на бързи технологични промени – скоростта на еволюция означава, че регулирането е постоянно пътуване, с много обрати и завои по пътя, казват от регулатора.

Ofcom Annual Report and Accounts April 2023 to 31 March 2024

Google действа незаконно, за да поддържа монопол в онлайн търсенето

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Google действа незаконно, за да поддържа монопол в онлайн търсенето, постанови федерален съдия. Според Ню Йорк Таймс това е забележително решение, което засяга силата на технологичните гиганти в съвременната интернет ера и което може да промени фундаментално начина, по който правят бизнес.

Съдия Амит П. Мехта заявява в решение от 277 страници, че Google е злоупотребил с монопола си в търсенето. Министерството на правосъдието обвини Google в незаконно циментиране на господството му: „Google е монополист и е действал като монополист, за да запази своя монопол“, каза съдия Мехта в своето решение.

Решението е сериозен удар за Google, който е толкова тясно свързан с онлайн търсенето, че името му се превърна в глагол. Компанията трябва да промени начина, по който работи, или да продаде част от бизнеса си. Делото е U.S. et al. срещу Google.

Google е платил на Apple 20 милиарда долара през 2022 г., за да бъде Google търсачката по подразбиране на Safari, става ясно от документи, подадени по антитръстовото дело на DoJ срещу Google. Това е изнесено за първи път, като освен това се вижда, че има ръст спрямо сумата от 18 милиарда, платена за 2021 г. Google отдавна плаща, за да бъде търсачка по подразбиране в Safari и други браузъри като Firefox, и за 2021 г. е платила за тази цел общо над 26 милиарда долара.

Главният изпълнителен директор на Google, Сундар Пичай, заявява в показанията си, че Google е предпочитан, защото е създал по-добра услуга за потребителите. Но медиите изнасят интересни подробности от кореспонденция през годините, която показва налагането на монопола на търсачката.

Парадът от големи антимонополни федерални дела срещу технологичните гиганти едва сега започва, пише Ню Йорк Таймс. Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са се насочили към Amazon, Apple, Google и Meta, компанията-майка на Instagram и WhatsApp – – в опит да овладеят властта им и да насърчат повече конкуренция. FTC съди Amazon за фаворизиране на собствените му услуги. Министерството на правосъдието съди Apple, защото ограничава компаниите да предлагат приложения, които се конкурират с продуктите на Apple. Министерството има и друго дело – срещу Google, защото компанията е придобила конкуренти чрез антиконкурентни сливания и изисква издателите и рекламодателите да използват нейните технологии. Накрая, FTC съди и Meta за създаване на монопол в социалните медии чрез закупуване на Instagram и WhatsApp. Сливанията лишават потребителите от алтернативни социални медийни платформи, смята FTC.

ЕК е информирала Х за евентуално нарушение на DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията e информирала компанията X за предварително становище, че Х е в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги в области, свързани с т.нар. dark patterns , прозрачността на рекламата и достъпа до данни за изследователи. По-специално, X не отговаря на изискванията за прозрачност на рекламата, тъй като не предоставя надеждно хранилище за реклами с възможност за търсене, а също забранява на отговарящите на условията изследователи да осъществяват независим достъп до публичните данни.

X има възможността да упражни правото си на защита, като разгледа документите в разследващото досие на Комисията и отговори писмено на предварителните констатации на Комисията. Успоредно с това ще бъдат проведени консултации с Европейския съвет за цифрови услуги.

Ако предварителното становище на Комисията бъде окончателно потвърдени, Комисията ще приеме решение за несъответствие, с което ще установи, че X нарушава членове 25, 39 и 40, параграф 12 от DSA. Подобно решение може да доведе до глоби до 6% от общия световен годишен оборот на доставчика и да нареди на доставчика да предприеме мерки за справяне с нарушението. Решение за несъответствие може също да предизвика период на засилен надзор, за да се гарантира спазването на мерките, които доставчикът възнамерява да предприеме, за да отстрани нарушението. Комисията може също така да налага периодични наказателни плащания, за да принуди платформата да се съобрази с правото на ЕС.

Pay or Consent: ЕК пише до Meta за евентуално нарушение на DMA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия е уведомила Meta за своята предварителна констатация, че рекламният модел на компанията Pay or Consent не е в съответствие със Законодателния акт за цифровите пазари (DMA). Този модел принуждава потребителите на Facebook и Instagram в ЕС да избират между плащане на месечна абонаментна такса за достъп до версия без реклами или използване на безплатна версия с персонализирани реклами. Meta въведе през ноември 2023 г. оферта „плащане или съгласие“, при която потребителите на Facebook и Instagram в ЕС трябва да избират между: (i) абонамент за месечна такса за версия без реклами на тези социални мрежи или (ii) безплатния достъп до версия на тези социални мрежи с персонализирани реклами.

DMA изисква платформите-gatekeepers да предложат на потребителите повече възможности за избор и да осигурят честна конкуренция чрез ограничаване на обширното събиране на данни. Ако потребителите откажат, те трябва да имат еквивалентна алтернатива. Моделът на Meta Pay or Consent не предлага такава алтернатива. В резултат платформата получава потенциални предимства в сравнение с конкурентите, които нямат достъп до такова огромно количество данни, като по този начин се издигат високи бариери пред предоставянето на онлайн рекламни услуги.

Неспазването може да доведе до глоби до 10% от глобалния оборот на платформата, които нарастват до 20% при повтарящи се нарушения. При системно несъответствие Комисията може да изиска продажба на бизнес части или да забрани по-нататъшни придобивания.

Защита на децата онлайн съгласно Законодателния акт за цифровите услуги: покана за информация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Онлайн платформите трябва да гарантират, че правата на децата са централно съображение при проектирането на техните услуги. Европейската комисия следва да изготви насоки относно начините и мерките за смекчаване на рисковете, с които децата могат да се сблъскат онлайн. Комисията публикува покана за представяне на информация, научни доклади и изследвания.

С изключение на микро- и малките предприятия насоките за защита на непълнолетните ще се прилагат за всички онлайн платформи, които са достъпни за деца, включително тези, които не са насочени към деца, но децата са техни потребители.

Поканата е със срок 30 септември 2024 г. Комисията ще използва приноса на заинтересованите страни, за да изготви насоките и ще проведе отделна консултация по проекта на насоки, които се планира да бъдат приети преди лятото на 2025 г.

Покана за информация