За изказването на хърватския президент Стипе Месич
„Защо този адвокат казва, че съм политически покровител на [лицето], вероятно е известно само на него, но бих му предложил да посети Врапче [психиатрична болница], когато дойде в Загреб, защото човек [като него] може да получи ефективно лечение там…”
той е осъден в Хърватия за това, че е използвал публичната си позиция и свързаните с нея медии, за да дискредитира публично професионалния авторитет и професионалното доверие към хърватски адвокат.
Президентът се е почувствал предизвикан от твърдения на адвоката, че той е „нещо като политически покровител на лице, поръчало убийството“.
Президентът настоява, че цитираното по-горе негово изявление е представлявало опит за ирония и трябва да се разбира в контекста на ситуацията, след което подава жалба до Съда по правата на човека, твърдейки нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Става известно решението по делото Месич срещу Хърватия.
Съдът подчертава, че от националните съдилища се очаква да балансират правата – да установят баланс между правото на добро име и правото на свобода на словото в съответствие с известните критерии, изведени от ЕСПЧ (в решенията по Axel Springer AG v Germany и Von Hannover v Germany), които включват:
- дали е направен принос към дебат от обществен интерес,
- известността на съответното лице,
- предишното му поведение,
- съдържанието, формата и последиците от въпросното изявление,
- тежестта на наложената санкция.
Съдът решава, че президентът „ би могъл… да отрече сериозните обвинения срещу него, без да използва оспорвания език “ [101]. Според решението личните нападки срещу адвоката са обидни и не допринасят за дебат по въпрос от обществен интерес и надхвърлят границите на приемливата критика.
Съдът приема още, че атакуването на доверието в адвоката от лице с власт като хърватския президент, с висока вероятност действа в посока възпрепятстване на адвоката да упражнява професионалните си задължения.
Същевременно обаче Съдът заключава, че изявлението е метафорично и като такова представлява чиста оценъчна преценка. Като се има предвид, че ценностните преценки не трябва да подлежат на доказване, жалбоподателят не е необходимо да доказва истинността на твърдението си.
Това е принципът и интересното е защо ЕСПЧ не се произнася в полза на Стипе Месич. Работата е в това, че публичният опит на президента да дискредитира адвоката според Съда надхвърля границите на приемливата критика и независимо дали изявлението е метафорично или буквално, то „ не само накърнява репутацията на адвоката Юрашинович, но също така може да има „смразяващ“, възпиращ ефект върху упражняването на професионалните му задължения като адвокат“ [113].
Ето защо намесата в свободата на изразяване на президента е била „необходима в едно демократично общество“, което е преследвало законната и легитимна цел за защита на доброто име на адвоката. Липсва нарушение на член 10 от Конвенцията.
Заключенията на Съда са важни за разказа, защото балансът е най-сложната задача при прилагането на член 10 ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ е от водещо значение. Тук има санкция за оценъчно твърдение – което изисква изоставяне на простия разказ, че за оценъчно твърдение отговорност не се носи.
