На 8-ми май министър председателят Желязков обяви, че са изготвили списък с 4400 държавни имота, за които е отпаднала необходимост и ще бъдат продадени. В следващите дни настояваше, че няма да се бавят и ще продават онези, за които било проявен интерес и в момента са в тежест на държавата. Въпреки многобройните запитвания, не стана ясно какво означава „отпаднала необходимост“, как някои са проявили или обявили, че проявяват интерес и каква е методологията за определяне на тези имоти. Казаха обаче, че всичко ще е прозрачно.
След като два месеца нямаше нито отговори, нито списък, нито методология, успях да получа данни от тях за имотите и направих карта, която да показва кои са тези имоти и къде са. Картата предизвика много реакции, включително отговор от Министерски съвет, че всъщност нямало да продават веднага, че това бил предварителен списък и след внимателен анализ ще преценят къде е отпаднала необходимост и какво да се прави. Много медии и активисти използваха картата да намират обекти, които ще се продават, а не следва по различни причини. Оказа се също, че много кметове не са били дори уведомени за плановете за държавни имоти в техните общини. За много от обектите дори не се знаеше каква е собствеността и в коя компания с държавно участие са свършили.
Затова дадох възможност за подаване на сигнали направо в картата. Получихме няколко десетки за последната седмица и се преглеждат. Целта е да се задават конкретни и добре формулирани въпроси към съответните институции от пленарна зала.
Много повече бяха запиванията къде са търговете, къде може да си купи човек имот. Сякаш доста повече хора искаха да „намажат“ от хаоса, който прозира в целия процес, отколкото такива, които искаха да спрат безвъзвратната загуба особено на апетитни парчета земя. В действителност, по-големият интерес към такива търгове не е лошо. Не се съмнявам, че има много държавни имоти, които тънат в разруха и не се използват. Принципно няма нищо лошо в това да се продадат и използва и големият интерес към тях само би следвало да повиши цената им. Както изтъкнах пред Свободна Европа, проблемът е, че сред тези 4400 несъмнено са намушкани не един и два имота, към които отдавна има апетити и планове и се използва повода да бъдат подарени сред традиционната липса на прозрачност и хаос.
Първото го намалихме. Сега натискаме по второто.
Това е наследникът на небезизвестната Агенция за приватизация. Именно те трябва да извършат търговете за онези имоти сред 4400-те, които Желязков все пак реши да продаде. Както каза – не веднага, а след внимателен анализ.
Тези дни автоматизирах следенето на регистъра им и вече в реално време на GovAlert може да се следи дали има нови търгове и промени по съществуващи. Вече са публикувани съобщения за планираните към този момент – 15 от които само 4 имат насрочени дати. Работя по това да сложа имотите, за които се отнасят търговете на картата с „ония“ списък на Желязков, както и в картата за градоустройството на София, Пловдив и Благоевград. Няма да ги включа в картата със застрояването в София. Същото важи за почти 600-те търга, които агенцията е провела в последните 5 години.
Докато разглеждах търговете, забелязах няколко познати. Сред 15-те планирани търга, има шест включени в списъка на Желязков – същите, за които каза, че трябвало внимателен анализ, който тепърва щял да се прави. Проблемът с това изказване е, че някои от тези търгове са били обявени преди да бъде направено, преди да публикувам картата си, да се разбере какво правят и да предоставят дори данните.
Иначе казано, първите шест от 4400 вече са били пуснати за продажба след решението на правителството. Доколкото последното съобщение на МРРБ, че щяло да има подробен анализ и прозрачност преди каквото и да се продава да противоречи на твърденията на Желязков преди това, тези действия на агенцията всъщност потвърждава притесненията ни, че ще бързат.
Какви са измеренията на това ще разберем тепърва. Вече може да следим за нови електронни търгове през GovAlert (търсете АППК), но не знам дали ще правят и такива, които не се обявяват в публичния им регистър и дали всички продажби от държавни институции и компании минават през тази агенция. Би трябвало, но цинизмът и опитът с работа с държавни институции неизменно носи със себе си съмнения.
Междувременно днес попаднах на интересна продажба от същата агенция. Първият етаж в тази къща заедно с 50% от общите части е бил продаден през 2021 за 540 хиляди лв. на оръжейния търговец Кирил Кленовски. Кленовски е свързан с Пеевски. През 2016-та е купил втория етаж заедно с останалото от къщата. Самата къща е паметник на културата и предвид местоположението цената е много под себестойността дори на парцела. Мисля, че знаем какво ще се случи с къщата. На това място може да се строи до 5-6 етажа освен, ако нямаш човек в СОС и ВАС. Как
The post Желязков започна да продава от онези 4400 имота first appeared on Блогът на Юруков.
Еднолично действие на Тръмп обезсмисля правните последици на закона за ТикТок, който Конгресът прие с големи двупартийни мнозинства през 2024 г. и който Върховният съд единодушно потвърди. Законът предвиждаше платформата да бъде затворена, ако в срок до 19 януари 2025 не бъде придобита от некитайски собственик.
От писмо на главната прокурорка Памела Бонди до ТикТок, станало публично по реда на достъп до обществена информация, се вижда, че Тръмп е решил, че законът “ще попречи на изпълнението на неговите правомощия в областта на външните работи и националната сигурност”. Ето защо с изпълнителен акт от 20 януари разпорежда на DoJ (Министерството на правосъдието) да не изпълнява закона и то безапелационно се подчинява.
Както пише Ню Йорк Таймс, ако президентът може да нареди на правителството да разреши на компаниите да нарушават закона – това не е нищо друго освен ярко заграбване на властта. “Това е просто спиращо дъха“, казва професор по право в Университета на Минесота, който е писал за забраната на TikTok, от гледна точка на конституционното задължение на президентите да се грижат за прилагането на законите.
И други президенти са били агресивни в упражняването на функциите на правоприлагащите органи, но никой не е спирал изцяло изцяло действието на закон, казва професор от Харвард, като цитира решение на Върховния съд от 1838 г., според което Конституцията не дава на президентите власт, която британският крал е имал – да блокират закони.
Apple u Google правят платформата TikTok достъпна за потребителите на смартфони и други мобилни устройства в магазините си за приложения. Други компании, които имат писма от Министерството на правосъдието да не спазват закона, са Akamai, Amazon, Digital Realty Trust, Fastly, LG Electronics USA, Microsoft, Oracle и T-Mobile.
Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.
Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.
В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.
Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.
В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.
Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.
Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.
Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.
За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.
Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.
Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.
Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.
Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.
The post Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща? first appeared on Блогът на Юруков.
Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите над резултатите от търсенето. Група независими издатели настояват за спешна временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.
Обобщенията с помощта на АI се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение при онлайн търсенето и причинява значителни вреди на издателите, включително издателите на новини, под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели, Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите им за обучение на голям езиков модел на Google и/или за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.
Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията: “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.
Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.
Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.
И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.
Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.
Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.
Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:
Влошеното качество и оскъдното количество на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:
Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.
Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално, така че стратегиите за справяне изискват образование, активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми.
И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите.
Наследството от 45 години тоталитарен режим е държава, в която служби и прокуратура се използват за политически цели, а основните им функции са понякога на заден план. И в тази среда изтичането на записи, снимки, протоколи от разпити се сблъсква с разбираемото недоверие у избирателите и с усещането за “активни мероприятия”.
Такава е реакцията на всички партийни ядра. И това може да даде измамна увереност на политическите ръководства, че няма електорален проблем. Това е обобщение на база на множество примери в историята, като последните и най-ярки такива са при ГЕРБ – снимките с пачките и кюлчетата, записите “ще му размажа физиономията”, а преди това “Мишо Бирата”.
Реакцията на ГЕРБ и техните най-верни избиратели беше да се игнорира съдържанието и какво значи за нивото на изгнилост на институциите и да се постави фокус върху това дали записите и снимките са истински, кой ги е направил, откъде са изтекли, защо са изтекли и кой има интерес от тях. Но тогава една немалка част от периферията на ГЕРБ си тръгна. Не шумно, не с късане на ризи в социалните мрежи, но си тръгна на следващите избори.
И тъй като прокуратурата и антикорупционната комисия в последните години успешно си изградиха образа на бухалки на Пеевски, а „прихващането“ чрез морков и тояга е основен милиционерски похват, сега много хора в ядрото на общите ни избирателите с колегите от Продължаваме промяната са убедени, че това е скалъпен скандал. Поредното “активно мероприятие”. Задават се същите въпроси – дали записът е истински, кой го е правил, откъде е изтекъл, защо сега и кой има интерес.
В миналото за такива скандали отговорност не се е поемала. Сега Кирил Петков пое такава, което ние отчетохме като отговорното и разумно политическо действие. И то е именно такова, и то не само от вътрешнопартийна гледна точка.
Във всички такива случаи в историята, обаче, неглижирането на ситуацията винаги е носело вреди. И ще направим грешка, ако не си вземем поуки и не вземем мерки. Ако не направим вътрешни разследвания, ако не изкореним предпоставките за такива проблеми. Убеден съм, че колегите от ПП до своя форум през септември ще направят всичко това, за да бъдат премахнати съмненията в коалицията.
Защото докато част от избирателите смятат, че всичко е постановка, друга част очакват убедителен отговор на случилото се.
И накрая – борбата с корупцията. За да не просто изтъркан политически слоган – борбата с корупцията е битка за върховенство на закона, за независим съд и най-вече, за отчетна прокуратура, която разследва обективно и всестранно всички съмнения за злоупотреба с обществен ресурс. Всички, а не само тези, които бъдат посочени от текущия политически “север”, по който се ориентира компасът на главния прокурор и антикорупционната комисия.
В момента това е Пеевски. Или “Делян”, както казва Борисов. И именно затова “войната” с него в борисовите очи е страшна, защото следващите записи могат да са (пак) на Борисов, а досъдебните производства – срещу него и хората му. Отпадането на мерките за ограничаване на влиянието на Пеевски от коалиционното споразумение беше просто поредният пример за този страх. Това е и втората разлика с предишни записи – че наказателно преследване след тях е нямало.
Но е време да си дадем сметка, че най-ефективните политики с антикорупционен ефект върху публичния и частен сектор са десните политики. Когато намалиш преразпределението от държавата, когато намалиш административното регулиране, когато стимулираш пазарната конкуренция, когато повишиш прозрачността на администрацията, автоматично намаляваш корупционния риск. Илюзия е, че с повече държава и раздути бюджети, но с правилни хора начело, ще има значително по-малко корупция. Може временно да намалее, докато не се прегрупира и като река не намери нови пътища, през които да тече.
Доброто и злото са лични морални категории. И те са много важни за хода на историята. Но ние трябва да излезем от режима на политическо противопоставяне на база на морални категории. И вместо това да променим условията, при които се упражнява публична власт. Защото иначе репресивната машината винаги ще е в ръцете на някого, ще корумпира, ще мачка, ще изнудва, ще “сготвя”. И никой няма да е застрахован.
И даже това не е толкова страшно, колкото това, че никой няма да може да изгради доверие между политическите представители и хората и ще отвори широко портите за крайния популизъм и авторитаризма, пред сринатия смисъл от демократично представителство.
Нашата трудна политическа задача е да не позволим да се стигне дотам.
Материалът Трябва да променим условията за упражняване на публична власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.
Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Медиапул обръща внимание, че втората инстанция е отхвърлила иска с различни мотиви:
Първата инстанция приема, че статията не съдържа клевети или обиди за Лев инс, като принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.
Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.
Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.
През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.
Тръмп заведе дело срещу CBS News в Тексас в края на октомври, твърдейки, че изборните му шансове са били ощетени, след като CBS излъчва редактирано интервю на тогавашната вицепрезидентка Камала Харис за предаването “60 минути”.
Адвокатите на Тръмп твърдят в иска, че CBS е виновна за “злонамерено, измамно и съществено изкривяване на новините”, предназначено да “обърка, измами и подведе обществеността”, и делото е по Закона за измамните търговски практики в Тексас, който има за цел да защити клиентите от фалшива реклама. CBS твърди в съдебно дело, че законодателството за защита на потребителите не е относимо към случая.
CBS твърди, че материалът е редактиран за да се вмести в определено време, а не е манипулиран, за да изглежда Харис по-добре, като в отговор на искане от Федералната комисия по комуникациите телевизията се съгласява да предостави вътрешни кадри и стенограми от интервюто.
Споразумението предхожда процеса на получаване на одобрение от правителството за сливането на Paramount със Skydance Media, което предстои да се гледа от Федералната комисия по комуникациите и нейния председател Брендън Кар, назначение на Тръмп.
Paramount заяви в изявлението си от вторник, че споразумението е отделно от сделката за сливане, но не е известно някой да вярва в това. Има огромна вътрешна съпротива срещу споразумението – предимно с аргумента, че това ще навреди на репутацията на телевизията и на журналистите й. Според експерти, споразуменията създават лош прецедент и увеличават шанса за повече съдебни дела срещу новинарски организации, особено когато случаите нямат правно основание.
ABC News си навлече критики през декември, че е платила 15 млн. долара – също за уреждане на дело, заведено от Тръмп.
Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, също уреди дело, заведено от Тръмп, за 25 млн. долара през януари.
Чудно е как сериозни медии предпочитат да платят за благоразположение, вместо да се защитят по съдебен път. “CBS не е направила нищо лошо – казва Марк Фелдщайн, професор по тв журналистика в Университета на Мериленд. – Това е стандартна техника за редактиране. Плащат се милиони долари за законово защитено стандартно поведение”.
Споразумението илюстрира как голяма медийна институция се поддаде на натиска на президента да защитава бизнес интересите на контролиращия си акционер и да избегне това, което може да доведе до продължителна конфронтация. През първите пет месеца от втория си мандат в Белия дом Тръмп наложи подобни мерки на университетите; на Disney, която притежава ABC News; гигантите в социалните медии; и на няколко топ адвокатски кантори, пише WP.