Строителна измама и/или масова практика

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Нашумя случай за хората платили жилища на зелено преди години, които сега са готови, но не ги получават. Обиколи медиите. Това, което последните пропуснаха да кажат обаче за тази схема е кой я организира.

Накратко се случва следното – купувате апартамент на зелено с идеята, че има риск да не се случи предвид, че сме в България, но поне е по-евтино. Години наред строителят се бави, спира, започва, но все нещо се случва. Има най-малкото акт 14. Почти завършва строежа и изведнъж къса договора с аргумент, че не може да завърши апартаментите. Обещава, че ще върне платените преди години пари и веднага продава на нова свързана фирма същите тези практически готови апартаменти, за да бъдат препродадени на вече значително по-високи към днешна дата пазарни цени.

За прекратяването се уповават на алинея, която обаче не е приложима в случая. По-високи разходи за строеж следва да се аргументират и коригират в разумни размери (а не както дойде, както ще стане дума по-нататък) по съществуващ механизъм, а възможност за значително по-голяма печалба за строителя, каквато е същинската причина тук, не попада в хипотезата на въпросната алинея. Искрено се надявам, че ще се престрашат купувачите и ще съдят, защото съдейки по досегашната практика по подобни дела, почти е сигурно да спечелят.

Абсолютна схема и измама. Зад нея стои фирма собственост на политик от Атака, който беше депутат, после общински съветник и заместник председател на СОС и който ГЕРБ след това направиха областен управител на София през 2017-та. През 2015-та купува триетажна къща от майката на Пеевски за баснословна сума.

Групата на същия предприемач Николай Пехливанов строи хотели и почивни комплекси, а в последните години и жилищни сгради където такива не следва да има. Негова е Тинтява 80, която получи акт 14 в края на 2023-та и от тогава е практически изоставена като строеж. Причината може би са рекламираните много непродадени апартаменти, чиито прозорци ще са на метри от преминаващото метро. В последните месеци се чува друга схема, която разиграва там – кара купувачите да плащат 100% индексация или губят всичко. Както и да решите да смятате инфлацията и да комбинирате секторни индекси не излиза толкова. Вече има дела, някои от които са били спечелили според купувачите. По обясними причини доста от тях се притесняват да говорят за това публично, но се споделя доста в групата им.

До този същия строеж, впрочем, от години има незаконно сметище. Установено е от общината, както и кой е виновникът. Заградил си е част от имот на БДЖ, който трябваше да се използва за линеен парк, изсекъл е десетки дървета, изнесъл е тонове почва, за да си го изравни и го използва за склад за строителни материали и сметище. Към този момент има няколко контейнера, генератор и инертни материали. БДЖ като пряк собственик знаят, сегашният областен управител като представител на крайния собственик знае, но нищо не правят вече години наред. А дори си има табелка „частна собственост“ до оградата.

Първата схема, която нашумя тези дни обаче, не му е първа – прилагал я е и в дружба, където подобно на Тинтява 80 и други обекти има сигнали, че не би следвало да получава акт 16, тъй като озеленяването е бутафорно и изцяло с дървета с кашпи и трева на няколко сантиметра над бетонирания изцяло парцел.

Та всичко това се пропуска от медиите като информация, а го знаят много добре, защото собственикът и всичко изписано се намира с един клик и съм убеден, че са потърсили. Просто са решили да не го споменават в ефир, защото за всеки дори непряко свързан за голямото Д е опасно да се говори. Столчета изстиват.

Наскоро в интервю ме питаха какво може да спука балона на имотния пазар. Доколкото доста хора не са съгласни, че има балон, а аз не съм съгласен, че това може да се нарече пазар, има доста фактори, някои от които ще са спиране на евросредства като източник на пари за крадене и от там нужда за изпиране на тези средства. Друг е продължителен срив в IT индустрията, където повече хора, че имат спешна нужда да ликвидират част от инвестициите си в сектора, т.е. ще бъдем залети от спешни обяви за имоти.

Друг фактор за намаляване на строителството е нелоялни бизнес практики и откровени измами като тази горе. Доколкото купуването на зелено е рисково конкретно в България, това, което виждаме в последните 2-3 години е пагубно. Има цели комплекси, които остават незавършени, фалирали фирми оставили подизпълнители и купувачи на червено и схеми като тази. Единствената добра новина тук е, че с по-доброто осъзнаване на риска в този вид инвестиции, хората биха се насочили към далеч по-полезни за обществото и растежа на икономиката инструменти като акции и бондове. На този етап бетонът като инвестиция е сравним единствено с крипто.

Въпросът е горното да се осъзнае добре, а не да смятаме всички, че точно на нас няма да ни се случи. Както съм писал преди – наивно е да се мисли, че когато някой е мамил с регулации и данъци, ще бъде честен и ще спази договора си именно с вас.

The post Строителна измама и/или масова практика first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: Нови хан или Нови Хан?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пише само първата дума – Нови хан, тъй като представлява съставно (т.е. състои се от две или повече думи) съществително собствено име и не съдържа друго собствено име. Думата хан е съществително нарицателно. Според местно предание село Нови хан е съставено от три махали – Анската, Горната и Търнавската. Отец Иван […]

Съдът: Искът на Тръмп срещу Ню Йорк Таймс е решително неправилен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Федерален съдия в Тампа отхвърли делото за клевета на президента Доналд Тръмп на стойност 15 млрд. долара срещу New York Times, заявявайки, че подаденият иск от 85 страници е решително неправилен и недопустим съгласно правилата, уреждащи гражданските производства във федералния съд.

Стивън Д. Меридей, назначен от президента Джордж Х.У. Буш, разкритикува президента и адвокатите му за делото: Виден американски гражданин (може би най-видният американски гражданин) твърди, че е клеветен от виден американски издател на вестници (може би най-видния американски издател на вестници) на осемдесет и пет страници, но всеки адвокат трябва да знае, че искът не е “подиум за страстна реч на политически митинг или функционален еквивалент на ъгъла на говорителите на Хайд парк”.

Искът за обезщетение от 15 милиарда долара може да бъде ревизиран и отново подаден в 28-дневен срок и обем под 40 страници.

Реални ли са заплахите за отнемане на тв лицензии в САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отнемането на лицензии е сериозна санкция на сериозни основания, предвидени в закон.

Американските медии обръщат внимание на заплахите, които идват от председателя на FCC и лично от президента Тръмп, и проверяват доколко те имат основание. Reliable Sources на CNN обобщава, че заканите на президента са обикновено в отговор на въпроси, които той не харесва.

Нека да е ясно, че FCC не е отказвала подновяване на лиценза от десетилетия. “Отнемането на лицензия отнема толкова време, че FCC дори не се опитва”, казват адвокати. “Единствените изключения са поради тежки несъответствия в документите до FCC и никога – за съдържанието на програмата. Нито един голям телевизионен оператор не е губил лицензия от 80-те години на миналия век , а отнемането тогава беше за подкупи. Законът за комуникациите дава на лицензополучателите широка защита.

Но има друга възможност FCC да влияе – когато постъпи предложение за сливане или придобиване и FCC трябва да се произнесе. Nexstar готви сделка с Tegna. Nexstar e компанията, която притежава 32 местни станции, разпространяващи програмата на АВС. От 2003 г. тази телевизия излъчва предаването “Jimmy Kimmel Live!” – и спирането на предаването е цената, която Nexstar плаща за благоволението на регулатора.

Медиите отбелязват специално позицията на Тед Круз, сенатор (R-Texas), в подкаста му: Мисля, че е невероятно опасно за правителството да каже: Ще решим каква реч ни харесва и какво не, и ще заплашим да ви свалим, ако не ни харесва това, което казвате – Не, не, не, не! Това е точно като в Goodfellas – един мафиот влиза в бар, оглежда се и казва: Господи, хубав бар имаш! Ще бъде жалко, ако нещо се случи с него.

Има ли FCC властта да регулира речта

Свалиха шоуто и на Джими Кимъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eдин по един независимите гласове си отиват от американския ефир. След Колбер е свален от екрана и Джими Кимъл. WP обяснява ясно причините:

Nexstar търси одобрение от FCC (американския регулатор за медии и комуникации под влияние и с председател, назначен от президента Доналд Тръмп) за придобиване на Tegna, друга медийна компания. Сделката за 6,2 млрд. долара ще превърне Nexstar-Tegna в безпрецедентна мегакомпания – конгломерат с 265 телевизии в 44 щата, чийто обхват ще нарасне до 80% от американските домакинства. Но има проблем: дългогодишният праг за концентрациите – една компания не може да достигне до повече от 39% от домакинствата в САЩ. Засега. Така че Nexstar се нуждае не просто от одобрението на FCC; компанията се нуждае от FCC, за да промени това правило – или сделката е невъзможна.

За щастие на Nexstar, председателят на FCC Брендън Кар дава сигнал, че е отворен за прекратяване на “изкуствените граници”. Но, оказва се, има условия. Nexstar притежава станции на ABC на повече от 30 пазара, а в АВС има критични гласове. В подкаста на консервативния коментатор Бени Джонсън председателят Кар казва, че политическото шоу на Кимъл е част от “съгласувано усилие да се излъже американския народ” и че FCC може да действа по два начина: по лесния начин , ако медията намери начини да промени поведението си и да предприеме действия към Кимъл, или ще има допълнителна работа за FCC напред”. Nexstar избира лесния начин и сваля шоуто на Кимъл от ефир. Намира се претекст, който дори няма смисъл да се споменава.

Кар публично одобрява решението на компанията да направи “правилното нещо”. “Местните телевизии имат задължението да обслужват обществения интерес”, пише Кар в платформата Х.

Sinclair Broadcasting Group, която също лобира пред FCC за дерегулация и за вдигане на 39-процентната горна граница – хвали Кар. Това е картината: големите играят с регулатора и са склонни да плащат цената за дерегулиране и по-нататъшни концентрации. Американците губят двойно: заради правителствения контрол върху новините и заради по-малкото независими гласове поради непрекъснатите концентрации.

Когато “Късна нощ със Стивън Колбърт” е свалена от Paramount, Тръмп пише: “Наистина е хубаво да го видя да си ходи”, “и се надявам, че съм изиграл основна роля за това!” – и една седмица по-късно FCC на Кар одобри сливането Paramount-Skydance.

Сега реакцията на Тръмп е: “Страхотна новина за Америка!”, последвана от още имена на независими водещи, които трябва да бъдат свалени. Няма завоалиране или прикриване, натискът е открит и пряк.

Публикацията на WP завършва с извода, че милиардерите ускоряват усилията си за консолидиране на контрола върху медиите и президентът е нетърпелив да им помогне да го направят, при условие че отстранят критиците му. Ако не го направят, той заплашва да използва лостовете на правителството – особено спрямо оставащите независими – за да ги накаже финансово, а настоява и регулаторът да отнема лицензии.

Гилдията на сценаристите (WGA) подкрепя Джими Кимъл:

Правото да изразяваме мнението си и да не сме съгласни е в основата на това, което означава да си свободен народ. Ако свободата на словото се отнасяше само за идеи, които харесваме, нямаше да е нужно да си правим труда да я запишем в Конституцията. Това, което е записано – колкото и болезнено да е понякога – е освобождаващото споразумение да не сме съгласни.

Срам за онези в правителството, които забравят тази основополагаща истина.

Що се отнася до нашите работодатели, думите ни ви направиха богати. Заглушаването ни прави беден целия свят.

От ACLU, организация за граждански свободи, заявяват:

“Джими Кимъл е най-новата цел на противоконституционния план на администрацията на Тръмп да заглуши критиците си и да контролира това, което американският народ гледа и чете.

Това е отвъд маккартизма. Длъжностни лица на Тръмп многократно злоупотребяват с властта си, за да спрат идеи, които не харесват, да решават кой може да говори, да пише и дори да се шегува. Действията на администрацията на Тръмп, съчетани с капитулацията на ABC, представляват сериозна заплаха за нашите свободи, основани на Първата поправка.”

NYT по темата

Чарли Кърк, речта на омразата и Първата поправка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След убийството на Чарли Кърк, десен политически активист, предприеманите мерки извеждат отново на преден план въпроса за свободата на изразяване и нейните предели. Важно за разказа е, че правната рамка на свободата на изразяване в САЩ се основава на Първата поправка на американската конституция, според която Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Но предели има – и те са уточнени от съдебната практика в САЩ – не е защитено слово призоваването към насилие.

Водещите американски медии отбелязаха, че в подкаста на Кейти Милър главната прокурорка Пам Бонди изключи речта на омразата от защитеното слово. Едва по-късно – след реакциите на експертите и на медиите – тя уточни тезата си: “Речта на омразата, която преминава границата на заплахите за насилие, не е защитена от Първата поправка. Това е престъпление. Твърде дълго гледахме как радикалната левица нормализира заплахите, призовава за убийства и приветства политическото насилие. Тази ера приключи.” Бонди е права, че истинските заплахи и подбуждането не са защитени, но коментарите й при Милър не правят такова разграничение. В това интервю и в друго интервю Бонди изглежда невежа по отношение на конституционното право по начин, който би бил поразителен за всеки адвокат и е неприемлив за главен прокурор на САЩ.

Трябва да сме категорични за абсолютната неприемливост на политическото насилие, от каквато и посока да идва и по отношение на когото и да е насочено. Но когато става дума за говоренето, защитеното слово по американското право е в по-широки граници.

Адам Липтак от NYT e написал “Какво трябва да знаем за речта на омразата и Първата поправка” за Пам Бонди и всички, които се интересуват от защитено и незащитено слово. Освен Пам Бонди, той цитира и президента Тръмп, който казва АВС ми платиха 15 милиона долара за реч на омразата. Дали Първата поправка позволява да се наказва речта на омразата? Върховният съд на САЩ много ясно казва “не”. Могат ли съдилищата да забранят реч, която причинява страдание на слушателите? Върховният съд на САЩ отново казва “не”.

Отличителен ли е американският подход към езика на омразата? Да.* Но въпреки това в Съединените щати такава реч остава конституционно защитена. Все пак обаче Първата поправка не защитава подбуждането – при което се изисква вероятност от предстоящо насилие, вж решението Бранденбург срещу Охайо.

И накрая: Ако речта на омразата е защитена от Първата поправка, защо хората биват уволнявани за неща, които са казали за г-н Кърк? Отговорът на Липтак е, че когато става дума за частни предприятия, те са извън обхвата на Първата поправка, тя ограничава само правителствените дейности.

*Имам публикация за незащитеното слово по ЕКПЧ, ще я добавя в скоро време.

Белият дом даде още една отсрочка за сделката с TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп и министърът на финансите Скот Бесент обявяват, че САЩ и Китай са се споразумели за сделка за продажбата на TikTok, избягвайки законовата забрана. Това води до ново отлагане на определения срок за прекратяване на достъпа до приложението на територията на САЩ от 17 септември за 17 декември.

През 2024 година Конгресът прие закон, подписан от президента Джо Байдън, изискващ собственикът на TikTok – ByteDance – да продаде приложението до 19 януари 2025, като депутати и от двете партии изразиха опасения относно потенциалния достъп на китайското правителство до данните на американците и влиянието върху съдържанието на приложението. Тръмп е подписал три последователни акта, за да попречи на влизането в сила на закона на Конгреса, въпреки че няма законовите правомощия да го направи. Той се опита да забрани TikTok по време на първия си мандат, но по време на втората си президентска кампания вече подкрепяше приложението с тезата, че то му помага да достигне до по-младите избиратели.

Има предположения, че Oracle, която работи с TikTok, за да хоства данните на американските потребители, може да се окаже част от сделката. Според WSJ американският бизнес “ще бъде контролиран от инвеститорски консорциум, включващ Oracle, Silver Lake и Andreessen Horowitz”.

WP обяснява защо TikTok е опасно приложение.

Как се пише: бунтарът, бунтара или бунтарят, бунтаря?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише бунтарят, бунтаря, тъй като съществителните имена с наставка -ар/-яр получават определителен член -ят/-я. Книгата „Бунтарят на българското кино и театър“ е посветена на великия български актьор Петър Слабаков. Защото съм сянка вече на това, което бях, сянка на водача, на бунтаря срещу старото и войнствения крепител на новото. (А. Стойнев, […]

Има алтернатива на завладяната държава

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Днес от трибуната, като вносител на вота на недоверие, казах следното:

Проблемът със завладяната държава и превзетите институции е проблем на системната корупция по високите етажи на властта, чрез която институциите спират да действат в обществен интерес и все повече действат в частен интерес по разпореждане на малка група хора.

Безспорно на върха на пирамидата на завладяването на държавата е Делян Пеевски, който подчинява държавния апарат – чрез многогодишно и системно установяване на влияние в службите за сигурност и различни части на съдебната власт, но най-вече в прокуратурата, въпреки нищожната си политическа легитимност

Това правителство не само не противодейства на тези процеси, а гарантира тяхното разрастване и достигане до мащаби, които представляват реален риск за способността на държавата да изпълнява дори базовите си функции.

Правителството на теория функционира като правителство на малцинството, но подкрепата на ДПС “Ново начало” и защитата от наказателно преследване са изтъргувани срещу напълно безконтролно превземане на институциите от Пеевски и свързаните с него бизнес и частни интереси.

Основните механизми за противодействие на това превземане са съзнателно изключени. Системният провал в сектор “Вътрешна сигурност” и отказът от каквито и да било реформи по същество в сектор “Правосъдие” оставят без противодействие превземането на институциите. Затова нашият вот на недоверие е именно за тези два сектора.

Нещо повече – от коалиционното споразумение за формиране на това управление бяха съзнателно премахнати всички мерки за противодействие на нелегитимните влияния. Отказът и разкъсването на санитарния кордон отвори широко портите за превземането на институциите. Т.е. завладяването на държавата е осъзнат политически избор на настоящото правителство, а не страничен ефект от спорната му компетентност.

Според носителите на нобелова награда за икономика за миналата година, богатите държави имат устойчиви институции, работещи в обществен интерес, а за бедните държави е характерно, че институциите им са завладяни. Така че темата със “завладяната държава” не е спор за “кресла” между политическите елити, а е в основата на това България все още да е последна в почти всички класации в ЕС. Завладяната държава отдалечава България от европейския ѝ път и води до множество негативни последици – за благосъстоянието, за стандарта на живот, за инвестиционния климат, за бизнес средата – заради липса на правна сигурност, заради рейдърство и рекет върху бизнеса, заради политическия риск.

Защото нито една политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.

Но не Пеевски е първопричината за завладяната държава – той е един карикатурен олигарх, който си играе с държавата като дете с чуплива играчка. Той превзема институциите по един махленски начин, с компроматчета и заплахи, които не би трябвало да плашат никого. Нас, например, не ни плашат. Въпреки прокурорския произвол. Въпреки бухалките.

Първопричината е, че в голямата си част политическата класа, особено в лицето на ръководствата на партиите в настоящото управление, е слаба, страхлива, пробита, наведена, вероятно “бъркала дълбоко в кацата с меда” и хваната затова. Заради този страх, колеги, България страда. Най-добре е да освободете политическия терен за хора, за които в чекмедженцето на момчето няма папчица с някой грях.

Дългосрочните вреди от настоящото правителство стават все повече с всеки ден, в който то продължава да подпомага превземането на институциите.

Вие днес няма да оспорите фактологията в мотивите ни. Вероятно ще опитате да се заядете с някоя запетая, ще твърдите, че халюцинираме, но нямате отговор. Защото знаете, че всичко вътре е вярно.

След като с активното участие на ГЕРБ, ДПС-Пеевски и ИТН, последните две редовни правителства бяха свалени, сега, в израз на политическа арогантност, основният аргумент в полза на това правителство ще бъде, че то е редовно.

И ще твърдите, че то няма алтернатива – че няма алтернатива на зависимостта от задкулисието и че единственият начин да има редовно правителство е да се дава откуп на това задкулисие в предизвестено провален опит (за пред публиката) да се реши някой обществен проблем.

Алтернатива обаче има. Алтернативата е следващото управление да бъде водено от други принципи. От разбирането, че българското общество не дължи откуп на задкулисието.

И за да не се хабите с интриги – вот на недоверие не значи, че опозицията ще формира следващото управление – както това не се случи при последния успешен вот на недоверие.

И да – всяко следващо управление също ще бъде коалиционно, ще бъде сложно, ще са нужни компромиси. Но това не е проблем за избирателите – те разбират какво значи компромис, когато той е в името на обществения интерес. Но компромис със завладяната държава не може да има. Компромис със задкулисието, със скритите зависимости, с беззаконието не може да има. Това е алтернативата, която представяме пред българските граждани.

Материалът Има алтернатива на завладяната държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Тръмп v NYT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета – по -точно делото е срещу компанията, журналисти и издателството Penguin Random House. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието и публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Ето аргументацията.

Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието. Досега Тръмп е съдил NYT два пъти, и двата пъти исковете му са отхвърлени:

  • През 2021 г. г-н Тръмп заведе дело срещу вестника заради серия от статии, които разследват финансите му и данъчните му регистри. Искът е отхвърлен през 2023 г., а г-н Тръмп е осъден да плати съдебните разноски на “Таймс”.

Издателят на NYT Sulzberger е говорил вчера на журналистическа среща: “Демокрацията е в отстъпление по целия свят. Хората на власт рушат основите на нормите и институциите, които са в основата на свободните общества. Основна цел е пресата, защото когато журналистите се въздържат от предоставяне на независима информация на обществеността, става много по-лесно за властимащите да действат безнаказано. Затова се използват гражданските съдилища, чрез които се оказва финансов натиск върху медиите.” Преди няколко месеца издателят предупреди за настъплението срещу свободата на изразяване.

През юли Тръмп заведе дело за 10 милиарда срещу The Wall Street Journal и Rupert Murdoch. Тръмп реагира веднага, след като изданието постави акцент върху добре документираната му връзка с Епстийн, като публикува статия за писмо на Тръмп по повод 50-ия рожден ден на Епстийн.

По-широката картина на войната срещу медиите (с факти докъм средата на лятото).

WP за делото

NYT за делото