Днес Светлана ще ни разкаже за миналогодишната си почивка на най-близкия до София остров – Амулиани или Амуляни, между „пръстите“ на Халкидики. Приятно четене:
Амулиани
август
2018 година
Идеята да отидем до Гърция беше спонтанна, 10 дни преди пътуването избрахме остров Амулиани (Амоляни) и резервирахме вила c морски изглед (90 евро за нощувка). Пътуването с кола беше 6 часа от София до резервираната вила на Амулиани. Избрахме да минем през Кулата – Серрес – Трипити.
Оттам тръгва
ферибота за Амулиани.
Ферибот има на всеки половин час (това не се спазва стриктно), автомобилите се качват на борда задължително на заден ход и служители от ферибота с удоволствие помагат на жените, които не се справят особенно добре с такива маневри (ние бяхме точно от тези).
Важно да знаете е, че когато автомобилът ви е паркиран на ферибота, повече нямате достъп до него, защото паркирането е точно „врата до врата“ така, че не е възможно да отворите врата, камо ли да влезете в колата си. Затова всемете всичко необходимо с вас веднага след слизане от колата си.
Цената е 2.50 евро на човек и 10 евро за автомобил. Билети се купуват на ферибота на 2 етаж след паркирането на колата. Пътуването с ферибота продължава около 20 минути.
На самия остров има безброй вили и апартаменти
за всеки вкус и джоб с тераски Sea-View. За шофьори: улиците са много тесни,
стръмни и има много
паркирани коли, шофирането не е на самия
остров не е за препоръчване. Посетихме два пясъчни плажа – Аликес и Карагаця.
Аликес
От пристанището е възможно да стигнете пеша до
плаж Аликес, около 20-30 минути
вървене пеша, покрай маслинови дървета. Плажът е голям, разделен на няколко части, има сервитьори и е комфортно. До 10 сутринта има достатъчно свободни шезлонги дори на първа линия съвсем до морето.
Ние винаги пристигахме към 9 часа и почти нямаше хора. Шезлонгите са безплатни, но се изисква консумация от 3 евро на човек. Има храна (Self-Service) и безалкохолни/алкохолни (Service).
Плаж Аликес
Карагаця
Плаж Карагаця се намира на 2 км от пристанището, има добър асфалтиран път, до там отидохме с колата. Към 9 часа сутринта има места за паркиране дори на сянка, плажът е все още празен и може да си изберете, къде да се настаните. След 11 часа вече няма никакви места, защото плажът не е голям, но пък е много красив. Този плаж ни хареса повече от Аликес.
На този плаж шезлонгите също са безплатни, тук също се изисква консумация 3 евро на човек. Напитки се сервират от момчетата на бара, обаче храната е на самообслужване. Морето е чисто, тюркоазено и приказно.
Плаж Карагаця
Плаж Карагаця
Има една подробност, която искам да спомена: на плажа няма тоалетна, ама никаква. Не ми се мисли, какво правят всички тези хора, ние ходихме доста далече пеша зад паркирани коли да търсим
храсти.
Карагаця
И на двата плажа има големи медузи, които се изваждат от морето още сутринта, за да е безопасно за децата. Това наблюдавахме всеки ден. В крайна сметка, на плажа имаше доста извадени от морето умиращи медузи, което ни караше да се замислим, дали това точно е правилния начин, за да се спасим от тях. Вижте, колко са красиви.
Медузи
Един ден решихме да отидем на плажа в 8.30 часа, за да можем да отидем с лодка до Магарешките острови. Ето така изглежда плаж Аликес по това време рано сутринта.
Аликес рано сутрин
Магарешки острови (Дреня)
В деня преди пътуването до Магарешките острови, след 8 часа вечерта отидохме на пристанището, за да се осведомим за транспорта. Имаше човек, който ни попита как се казваме и колко души ще пътуваме. Повтори го два пъти и следващия ден имената ни бяха в листа с резервации.
Ierissos, , 630 75, GR
Лодката отпътува в 12 часа от пристанището, добре е да сте там петнадесет минути по- рано, за да седнете в лодката на сянка. Цената на билета е 11 евро на човек.
Първо лодката обикаля целия остров, получавате информация за плажовете, за скалите, за съжаление- само на гръцки език, така че чухме и разбрахме само дума „паралия“ (плаж). Човекът опита да
говори и на английски език, но не му се получи особенно добре и спряхме да му
обръщаме внимание.
Лодката спира на един малък остров, където няма шезлонги и чадърчета, жега е, има само овце и няколко дървета, но скалите и цветът на водата си заслужават да ги видите. Това място не е подходящо за плаж, но за снимки е истинско удоволствие. Невероятна красота!
Добре е да си вземете шапки и чадъри. На този остров има 1 час престой.
Магарешки остров
След посещението на този малък остров, същата лодка отплува към един друг, но по-голям остров. Там вече има плажове с чадъри и шезлонги, но тъй като времето на пристигане е около 2 часа следобед, на плажа няма почти никакви места. Ние имахме късмет да намерим един шезлонг и след половин час– още един. Плажът е стандартен за Гърция, само че тук вече няма сервитьори, тук всичко е на самообслужване. Опашката е дълга, а чакането – досадно, но човекът от персонала прави всичко възможно да ви е забавно, за да не се отегчавате от дългото чакане. Много се забавлявахме с него.
Препоръчвам домашното бяло вино, много е
хубаво и леко.
На острова до плажа има доста паркирани лодки,
в морето влизахме само, за да се охладим малко. Гледката към другите острови
беше много крсива и затова препоръчваме тази обиколка с лодка.
Също така, на плажа имаше и Aquaglide (надуваеми водни съоръжения за деца: за
скачане, тичане, пързаляне). Аз лично съжалих, че не се
присъединих към децата. На Амулиани се върнахме към 18 часа.
Още малко факти за Амулиани:
За храна и пиене ще ви трябват средно до 40 евро на ден за човек. Нощен живот на
Амулиани няма. Има няколко бара с гледка към морето, коктейлите са с цени по 9 евро. Беше ни препоръчан ресторант Цанис (Tzanis), там ходихме 3 пъти и останахме много доволни – вкусна и
качественна храна на добри цени.
Амулиани
Препоръчвам Амуляни за семейства с деца и за по-тиха спокойна почивка. Също така, препоръчвам Амулиани за гмуркачи, мога да кажа, че дъното на морето е много красиво, със скали, водорасли и всякакви морски жители.
С Цветан отново ще отидем на манастир – този път манстирът ще е будистки, а страната – Китай. Приятно четене:
От Пекин до Хенгшанския висящият манастир край Датун
част първа на
Висящият манастир в Хенгшан
Първият автобус 1429 от Пекин или Бейджинг (Beijing) до Датонг (Datong) или както се чете Датун тръгва в 07:10 от Aвтогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station.
Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station
Най-трудното беше да открием тази мега автогара, но с помоща на този запис на китайски това беше лесно: 六里桥客运主枢纽(lìu lǐ qiáo kè yùn zhǔ shū nǐu):).
Необходимите китайските билети
Необходимите китайските билети:
· горе за Хенгшан манастира с намаление за пенсионери за 50 юана,
· долу вляво за автобуса Пекин – Датун за 145 юана,
· долу вдясно за спално купе във влака Датун – Ксиан за 348, 5 юана.
Купуването на 2 билета стана с показване на два пръста и номера на автобуса 1429 и двата йероглифа за Датун или 大同и подаването на двата международни паспорта и кеш.
Така пред нас остават 400 км за 145 юана (или 38 лева).
Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station
Качихме сме от изход № 6, отбелязан с квадратче и 6. Все пак в Китай ползват същите цифри, така че няма проблем да намериш гейта, който е отпечатан на билета заедно с началния час. Модерният автобус е с удобни кресла с европейско разстояние за краката, кафе и снакс и 20 мин. пиш пауза по средата на пътя.
Великата китайска стена
Автострадата ни води на запад през Великата китайска стена. Оттук е минал Чингиз хан за да покори „западната столица“ – Датун.
Нашата цел беше това антично архитектурно бижу –
манастир висящ горе в планината Хенг
Знаем, че храмовете обикновено се строят на равна основа, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси.
е построен по времето на Северната династия Вей (386–534).
Лесно е да го откриеш, може би като китайският другар у нас, който искал да открие родно място на вожда на Коминтерна у нас и вижда, че на картата има два града Димитровград!? Наляво към Сърбия или надясно в България? Така се почуствах и аз като видях на картата, че
има ДВА града Датун!
Дали сме взели билети за правилния? Наоколо само китайци, които разбират само китайски!!!
„Неправилният“ Датун
Слава Богу, автобусът отмина мрачния Датун, който бе обвит в сив смог от пушеците на тецове и въглищни мини.
Хоризонтът се разведрява и показва чисто еко езеро с много риба и вятърни мелници. Обръщам се към комшията и го моля да позвъни на моя couchsurfing приятел от неговия телефон, което е в пъти по-евтино, ако звъня от моята българска карта
От разговора, разбирам, че нашият couchsurfing приятел е забравил, кога ще пристигнем и е на състезание по риболов с голи ръце, но обеща да изпрати жена си да ни посрещне на автогарата. Ех, пожелавам му на слука! Също и на нас Дай рибу, рибу, дай!
Пристигаме на обяд в автогарата в
Датун, провинция Шанси
или в правилния град! Там ни посреща жената на рибаря, която не говори бъкел английски и иска да ни откара у тях. Рибарят ще лови риба още два дена, а ние имаме поръчани билети за влака за Ксиан утре следобяд. Следователно срещата ни пропада и молим жена му да ни откара до хотела край гарата, който предварително сме букнали. Като преводач ползваме нейния съпруг – дистанционно по нейния телефон
С разпечатката на хотела от Booking. com на китайски, неговата любезна съпруга бързо се оправя и потегляме към гарата. Май ни пожела добре дошли в Датун?!
Булевардът в Датун с блоковете за новодомците
Старият град на Датун
Минаваме покрай стените на Стария град, който е заграден и затворен със синя ограда. Защо ли? Кой да ти каже?
Истината по късно открих в нета.
Най-полезната карта на Датун
Най-полезната карта на Датун, която открих в нета:
Старият град е заграден долу вдясно,
Горе е гарата, хотелът и банката.
Датун е известен със своя бивш кмет Ген Яньбо (耿彦波 – Gěng Yànbō),
начело на града от 2008 до 2013 год. Кметът Ген решава напълно да възстанови градската стена на „Стария град“, да събори почти всичко в границите на стените и на съседните места извън стените. И след това да построи нов „стар град“ в традиционен китайски стил. Той искал да върне предишното величие на града, като столица на три династии и да даде нов тласък за развитие и да го привлекателен за туристите и жителите му.
„Разрушителят“ Ген в действие. Многоетажните сгради са взривени.
В околностите на града, той наредил изграждането на нова концертна зала, музей, библиотека, център за изкуствата, плувен спортен център с 50 000 места, надявайки се 3 милионият Датун да заличи лошата си репутация на западащ град на въгледобивната промишленост. Но през 2013 Ген беше пренасочен за кмет на Тайюан, провинциална столица на Шанси. Неговият наследник, наследява един градски бюджет от повече от 30 милиарда юана ($ 6 милиарда) на червено и предприема съвсем по-строг режим на харчене. Амбициозните проекти са спрени или забавени, а жителите на Датун оплакват бившия си кмет.
„Старият“Датун
Старите едноетажки (хутунги) са сринати с булдозери за да се направи място за новият „стар град“.
Разрез на недовършената 12 метрова стена на „стария“ град от ХIV век на династия Минг.
Трябва да командироваме кмета на Перник на обмяна на опит в Датун, да види как се реставрира крепостта на Кракра!
Хотелът
„Taijia Hotel Datong Railway Station Branch” е нашият скромен (98 юана или 26 лева) чист хотел до гарата с огромна баня, твърди легла и телевизор с канал №5 по който можем да следим Европейското по футбол от Франция
Докато си оставим багажа, жената на рибаря беше изчезнала. Здраве Бог да ѝ дава!
Гарата на Датун
Наблизо е ж.п. гарата на 3 милионния град Датун в провиция Шанси. Първо посещаваме гарата за да получим ж.п. билетите си, поръчани още в България.
Къде е гишето за чужденци?
Къде е чакалнята и перона на влака за Ксиан?
Къде е стаята за проверка на багажа?
Гарата на Датун
С получените писмени указания на английски и китайски от Китайските железници лесно се оправихме и си взехме билетите.
Остана само още
да обменим валута,
тъй като юаните, които купихме в България намаляха. Кредитните карти ги държахме като резерв, защото не искахме да плащаме високи банкови такси.
Стискайки в ръката две бакноти китайска и американска, питахме срещнатите китайци Банк?… Банк? Зер банкнотите са китайско изобретение и все някой ще ни покаже къде да ги обменим! Обмяна на черно няма в Китай, няма и обменни бюра, но пък има услужливи младежи, които след като чекнат в смартфоните ни упътват с ръце.
Гишето на „Bank of China”, това е единственото място, където може да обменят долари в Китай!
След 1 час бюрократична изнервяща процедура успяхме. Ползвахме модерна комуникация – компютърен превод от китайски на български от смартфона на шефката. Накрая разбрахме, че момичето на гишето се мъчи да вкара имената ни в компютъра както са паспортите ни: на английски, но и на кирилица! Е, винаги има първи път и май ние бяхме сефтето, докато обясним, че нашите имена са еднакви и на английски и на български!
Времето лети, а ние трябва да намерим такси, което да ни откара до Висящия манастир! Къде е стоянката им?
Срещу гарата, виждаме рекламната им табела и а орлякът таксиджии чака туристите – балъци на гюме!
Доволният щофьор на такси пред рекламната табела за екскурсии до висящия манастир за 200 юана на човек
След като се спазарихме за двама пенсионери по 80 юана утре в 7:00 сутринта с показване на часовника му. Той обеща да потърси още двама пътника и сутринта да ни вземе от хотела след показаването на хотелската разпечатка на китайски. Yes! Yes! Yes!
Да, да – ама не! Висящия манастирът е отворен от 8:00 до 17:00 и е на 85 км от Датун!
Маршрутът от Датонг, Шанси до Висящия храм
За разлика от нашата следваща цел – Юнганг пещерите на Буда, които са до града и за които се надяваме да остане време утре. Неочаквано за нас, това е реализираната мечта на кмета!
Успокоени, че успяхме да се оправим без да ползваме преводач или ескурзовод, тръгнахме сами да се почерпим.
Пресни сладки пъпеши още нямаше у нас, затова се спряхме за купим един за десерт от пазара
Сутринта сме долу на рецепцията
Един преводач ни предлага екскурзия до Висящия манастир по 200 юана на човек или за двама 400. Отказваме, казваме че сме договорили с друг за по 80 юана. Но къде е той? Единствено на което можем да се съгласим е на същата цена, но сме само двама! Хотелското такси кандисва и ни качва двамата, като по пътя спира и взима още двама като прави малко отклонение до съседния Датун.
Минаваме покрай черупчестия покрив на недовършения плувен спортен център на кмета.
След 2 часа пристигаме в клисурата, където на една скала над реката виси манастир с 40 килии. Срещаме и договореното такси с две французойки, което не са пуснали да допари в двора на нашия хотел. Уви, борба за хляб!
Хенгшанският висящ манастир
Ето гооо, окачения на 75 м над реката преди 14 века манастир в планината Хенг, провиция Шанси, Китай. Дзеннн!
„Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки“
Входът за нас пенсионерите е само 50 юана, вместо 150 юана!
Е, как да не влезеш и, както казва Буда:
„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. “
Като пионерче не бях ходил на неделно училище и затова въпросът на мама ме завари неподготвен: – Хората, които вярват в Христос, се наричат християни. А как, според теб, се наричат хората, вярващи в Буда? – Будали! – обади се дядо ми
Затова днес баир-будалата още срича тези 25 дзен будистки мъдрости. Ако успеете да прочетете първата, тя със сигурност ще успокои душата ви. Това ще ви позволи да погледнете на живота от малко по-различен ъгъл и да се изкушите да потърсите останалите
#1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата.
Висящият манастир е над каньона, който е преграден от язовирна стена. Днес речната вода е укротена и изтича от тунела на съвременната ВЕЦ.
#2. Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка.
Висящият манастир в Хенгшан
Ширината на манастира се определя от стандартната дължина на стърчащите набити греди, т. е. 2,5 м. От които 0,5 м за тесен балконски проход и още 2 метра за стаята(килията).
#3. Не говорете, освен ако нямате да предложите нещо по-добро от тишината.
Манастирът е разположен в малък речен пролом. Конструкцията е окачена по средата на скалата под един величествен връх на планината, като под наклонена стряха, която защитава постройката от ерозията на слънцето и дъждовете.
#4. Колкото и силно да духа вятърът, планината няма да се преклони пред него.
Синият вход
Синият вход на висящия манастир е построен след пробиване на дупки във вертикалната скала в които са набити хоризонтално греди, които носят цялата конструкция на храма. Или както казва науката съпромат имаме хоризонтална „конзолно ляво запъната греда“
#5. Не се бой да се поколебаеш, страхувай се да не се откажеш.
„Скелето“
Ясно се вижда луфта между свободния край на конзолата и вертикалната греда захванати заедно със скоби вдясно. Това показва ясно, че вертикалните греди са поставени допълнително като застраховка на носещите конзолни запънати греди след последния ремонт.
Ха – ха, някой е забравил да свали скелето!
#6. За глупака и щастието е глупост.
През вековете манастира е оцелял от ерозията на скалите, от достигането на наводненията, от снежните лавини и горски пожари.
#7. Ако се препънеш и паднеш, това още не означава, че си на грешния път.
Пътят води нагоре по стъпалата към синята порта.
Рогоносец
Една от скулпторите в колибата е на Рогоносец
#8. По-добре да живееш в колиба, в която кънти смях, отколкото в богат дворец, където цари отегчение.
Манастирът има над 40 зали, килии и павилиони в 152,5 м2 площ, свързани помежду си с коридори, тунели, мостове и чардаци..
#9. Винаги гледай на нещата от светлата страна, ако няма такава – изчакай на тъмно, докато не изгрее слънце.
Усмихнатият Буда
Усмихнатят Буда приема всякакви пожертвания, дори и стотинки!
#10. Какво и да се случва, се случва до време.
#11. Тези, които посочват грешките ви, не винаги са ви врагове; и ако някой признава вашите заслуги, не е непременно ваш приятел.
Магазинчето има сувенири с китайските зодии
Пощенска марка с Висящия манастир
Аз си купих само една пощенска марка с планината Heng Shan с древната Xuankong Pagoda и една мини жълта кратунка, като тази на Лао Дзъ, който говори на щуреца:
Лао Дзъ
„Можеш от двора си да не излизаш,
а света да опознаеш.
Може от прозореца да не поглеждаш
а да видиш истинското Дао.
Колкото по далече отиваш,
толкова по малко знаеш.
Мъдрият не странства, а всичко знае.
Не вижда, а всичко разбира.
Бездейства, а всичко постига. “
Съгласно легендата,
строежът на първия окачен храм
е започнат от един самотен монах Лиао Ран в края на Северната династия Веи.
Окаченият над прохода манастир става важна духовна транзитна спирка през планината на пътувашите монаси: будисти, конфуцианци, даоисти. Всеки от тях изгражда свои храм в този манастирски комплекс.
Няма начин оттук да не са преминали и първите монаси християни поканени от толерантния към религиите Чингиз хан. Но следите от християнските монаси са заличени след неговата смърт.
Не видяхме модерни монаси, но видяхме модерна сателитна чиния
#12. Не се бойте, че не знаете – притеснявайте се, ако спрете да учите.
#13. Учителите просто отворят вратата, а вие сами трябва да влезете.
И изкачите по стълбата.
Манастирът постоянно е разширяван през вековете, като последно е бил реставриран през 1900 година от династията Кинг (Qing).
#14. Смисълът на живота е да умреш млад, но възможно най-късно.
Вляво тясната пътечка е издълбана в скалата за да се осигури еднопосочно кръгово движение на туристите. Тъй като каменния парапет е само половин метър е малко страшничко над урвата.
#15. Живейте, запазвайки вътрешния си мир. Изисква се време цветята да разцъфнат.
Поглед назад: високият парапет от вертикални греди малко успокоява, че манастира няма рухне над главите ни под тежеста на тълпата от туристи. Ех, преминахме от там нормално!
#16. Един приятел никога не е без недостатък; ако търсиш недостатък – ще останеш без приятелство.
Язовирната стена само психологически защитава манастира
#17. Нещастието влиза през врата, която сами сме му отворили.
В манастира има над 80 будистки скулптури от бронз, желязо, камък и кал.
#18. Никой не се връща от пътуванията си какъвто е бил преди това.
#19. Тези, които са в състояние да се изчервяват,не могат да бъдат с черно сърце.
#20. По-добре един ден да си истински човек,отколкото хиляда дни да бъдеш нечия сянка.
Залата на традиционната китайската медицина (San Jiao Hall)
Залата на традиционната китайскамедицина (San Jiao Hall) e пълна с билки и човешки модели за акупунктурните точки.
#21. Вашият дом е мястото, където вашите мисли намират спокойствие.
#22. Човекът, който е в състояние да премести планина, е започнал с пренасянето на малки камъни от едно място на друго.
По заповед на ефрейтора в двора на казармата?
#23. Ако направите грешка – смейте се над нея.
Е, аз сбърках и тръгнах нагоре вдясно Вратата бе заключена и аз се върнах, но пробвах поне!
Какво пише на полянката?
Пред скалата на Висящия храм са изписани четири йероглифа „Гун Шу“ и „Небесен дар“ като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.
#24. Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес.
А какво е посланието на Буда?… „Идеята на съществуването е да нямаме страх. Никога не бива да се страхуваме от това, какво ще стане с нас, ако останем сами. В момента в който се научим да сме сами, тогава идва истинската свобода“
Страхът е нещото, което спира по-голямата част от хората да преследват сами мечтите си. Когато освободим ума си от страха, че не можем да говорим китайски, животът и пътят ще се отвори за нас
Малкият Буда казва:. „Да победиш себе си е много по-велик подвиг, от това да победиш някого другиго“
Много по-трудно е да разберем какво искаме от живота и как си представяме себе си, отколкото да помогнем на друг да го направи. Да открием себе си е един от най-трудните пътища, по които трябва да поемем, защото е много сложно, но стигнем ли до края му, ще разкрием най-добрата версия на себе си.
След малък престой в Трир реших да оползотворя връщането
си с
пътуване по
Мозел
Реката е
най-големият ляв приток на Рейн (втори по големина въобще след Майн), като
извира от Вогезите (на френски: Vosges, „Вож“) и протича през Франция, Люксембург
(само по границата) и Германия, за да се влее в Рейн при Кобленц. Дълга е 544 километра и е плавателна за големи речни
кораби (1500 тона) от Мец във
Франция до Кобленц, като за целта са построени 28 шлюза – 16 във
Франция, 2 между Германия и
Люксембург и 10 в Германия).
Най-известният град по реката е Шенген в Люксембург, който обаче съвсем не е
най-голямото селище по нея.
Долината на реката
не е толкова стръмна като тази на Рейн, но
почти
по цялата ѝ дължина се отглеждат
лозя за вино
Поради това е и много обичана отсечка за
туристически пътувания. Възможно е да се направи тур за цели осем дена по
цялото плавателно течение със спирки на различни места. Някои от корабите
навлизат и по десния ѝ приток – Саар, който също има малка красива долина. Моето
пътуване започна сутринта с наблюдението на един феномен, който не можах да
заснема добре – издигащата се рано сутрин над Мозел мъгла.
Бернкастел
Пристигнах
с автобус до
двойния град Бернкастел-Куес (Bernkastel-Kues),
(Бернкастел е на десния, южен бряг, Куeс – на северния ляв), който имах възможност да пообиколя. Селището е разположено в една странична долина и предлага множество гледки с красиви стари къщи и погледи над покривите към реката.
Бернкастел
Както
се вижда, и тук лозите се използват като украса на улиците, а до кораба ми
имаше достатъчно време за една кратка разходка. За жалост, повечето магазини и
ресторантчета не бяха отворили още и градчето Бернкастел беше заспало. За
разлика от Рейн, тук на кораба имаше основно германци, основно семейни двойки
или малки компании, и основно желаещи да си попийват по пътя.
Забелязах
обаче, че корабът пропуска някои спирки, обявени в разписанието, а тръгването
понякога е от по-далечни кейове и това налага да се пристига винаги
предварително. Още след отпътуването, веднага попаднахме в рая на
лозаро-винарите.
Граах
Мозел е третият по големина винарски
регион в Германия,
като над 80
% от лозята са от сорта
ризлинг
Ризлингът
е особено бяло вино, което първоначално няма много силен вкус, но само след
секунда в устата разкрива невероятен букет от полуприкрити аромати. Годен е за
дълго отлежаване, но младият ризлинг е най-ароматен. Германците го правят в три
варианта – сух, полусух и сладък, като аз пия почти само полусухият. В долините
на Рейн и Мозел гроздето се бере относително късно, за да може една „благородна
плесен“ по него да отстрани водното съдържание от отделните плодове и така да
повиши захарността. Освен това е популярен процесът на производство на т.нар.
„ледено вино“ – гроздовете се оставят да замръзнат по лозите, за да се подсили
аромата и да се получи леко стафиден вкус. Това пък е типичен малък винарски
чифлик.
Граах
Малко
по-надолу се намира
идиличното селище Велен (Wehlen),
където се намира поредният мост над Мозел (за
разлика от Рейн, тук мостовете са честа гледка).
Велен
Велен
(снимка
Moseltal 7 – Велен)
(снимка
Moseltal 8 – Велен)
Селцата
пък могат да се определят не като толкова драматични, колкото като идилични –
закътани сред лозята, далеч по-малки и сякаш по-компактни. Корабоплаването също
е с по-малка интензивност и районът минава за прекрасно място за спокойна
почивка.
Долината на Мозел, Германия
Следващото
село е
Целтинген,
чиято
църква се вижда отдалеч.
Целтинген
Тук
преминаваме и първия
шлюз на Мозел,
където
корабът ни се смъква с 6 метра за
десет минути. Интересно е, че в шлюза корабите трябва да стоят вързани, а на
всеки 50 см има ново място, където
човек от екипажа трябва да държи въжето, докато водата се изпомпва/запълва
шлюза.
Шлюзът при Целтинген
Следващото
село по пътя е
Юрциг (Ürzig),
което
е един от най-големите винарски центрове в долината (по площи лозя, не по
големи изби). Селото се намира на един красив речен завой.
Мозел при Юрциг
Мозел при Юрциг
След него по десния бряг на Мозел се намират
безкрайни лозя
Лозята край Юрциг
Малко
по-надолу се намира и
лозето „Стълбичката“ (Treppchen),
до
което се достигало само с малки дървени стълби.
Стълбичката „Треппхен“
Малко
по-надолу стигаме до поредния двоен град –
Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach)
Понеже
по Мозел от средата на XIX век се
строят мостове, тук двойните градове не са рядкост – след построяването на
моста двата отсрещни града се сливал в един. Трарбах е по-старият от двата
града на южния бряг, като над него има и замък, който в сегашния си вид е от XIII век.
Трарбах
Срещу него, на по-равнинния ляв бряг по течението на
реката е Трабен – квартал с множество вили от XIX век.
Трабен
Малко
след като преминахме Трарбах реших да изпия поредната чаша ризлинг на кораба,
както и да похапна. Оказа се, че гастрономията не е много успешна и яденето в
градчетата по реката е доста по-добро. Впрочем, цените на храната в Германия ми
направиха приятно впечатление, като са значително по-ниски от тези в съседна
Франция, например.
Последва
поредната порция от засети до върха с лозя склонове и поредното
миниатюрно селце – Енкирх
Енкирх
След
мъничко преминаваме и покрай
Пюндерих (Pünderich)
Това село се намира до един от
най-фотографираните меандри на Мозел почти в центъра на долината между Трир и
Кобленц. Основният поминък и тук са лозарството и туризма, като това е и
мястото, където жп линията отново излиза на брега на реката от високата равнина
на север. За съжаление, не успях да заснема завоя, но снимки може да намерите в
интернет. Самото село обаче показва превъзходни примери на типичната германска
архитектура.
Пюндерих
На
снимката можете да видите също така как се транспортира трактор върху ферибот –
именно тази пасторалност ме кара да харесвам Мозел толкова. Времето тук сякаш е
спряло.
Срещu
Пюндерих се намира
замъкът на Св. Богородица –
Мариенбург (Marienburg)
Този замък всъщност е построен на мястото на стар манастир от XII век, който се издига на най-високата точка на един полуостров между два завоя на Мозел. Мога само да съжалявам, че нямах време да се изкача догоре за прекрасната гледка (снимки можете да видите в Wikipedia на https://de.wikipedia.org/wiki/Marienburg_(Mosel) ). Това е изглед отдолу.
Замък Мариенбург край Пюндерих
Pünderich, Rheinland-Pfalz, 56862, DE
Така
корабът ми бавно се приближи към последната си спирка
винарският център Цел (Zell an der
Mosel)
Цел на Мозел
Това е един от градовете с множество известни изби, а рекордьор е
избата „Черната котка“ (Zeller schwarzer Katz),
която е известна в цяла Германия. Тук се провеждат празници на виното в началото на септември, а градчето предлага множество възможности за храна и разходка. И тук улиците са украсени от множество лози.
Цел на Мозел, улица
За
съжаление, оттук ми се наложи да гледам долината от прозореца на влака. С
последната снимка от
град Трайс – Карден (Treis-Karden)
се прощавам с долината на Мозел и приключвам
този пътепис.
Трайс – Карден
Какво
пропуснах? Извън описаните тук места в района на долините на Рейн и Мозел си
струват и още няколко места:
–
Кобленц – градът, разположен при вливането на Мозел в Рейн има красиви
крайречни улици, малък запазен средновековен център и 4 замък в околностите си, до част от които се достига с лифт;
–
Трир – един от най-старите градове в Германия, Трир може да ви предложи
великолепна средновековна катедрала, няколко римски руини и музея вродната къща
на Карл Маркс;
–
Майнц – също стар римски град с относително запазено средновековно ядро и един
от най-големите карнавали по Рейн в началото на Великия пост (по католически).
Отдавна не бяхме ходили до Атон, затова днес Цветан ще ни разкаже за поклонението си в манастира Ксиропотам на Света Гора. Приятно четене:
Света гора – Атон
До манастира Ксиропотам и назад
„Xiropotamou monastery“ е акварел на Doug Patterson
Света гора не се описва, тя се преживява, всеки манастир на този благословен от Бога полуостров диша с Божията благодат. Аз се опитвам да счупя оковите на мнимата свобода, да скитам по света и да консумирам, и затова се опитвам да се завръщам ежегодно “да заредя батериите“ или да потърся свободата от страстите, свободата на покаянието и смирението.
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)
е най-стария манастир на Света гора, но заема 8-то място в класацията на светогорските манастири. Той е основан от императорите Константин VI (913 – 959) и Роман I Лекапин (920 – 944). Името му (сух поток) произлиза от пресъхналия през лятото буен поток.
Манастирът Ксиропотам е разположен по средата на пътя от пристанището Дафни до столицата Карея. Автобусът спира на прашния път до къщичката (на разклона за пътеката надолу към манастира Пантелеймон). С автобусен билет за 2 евро вие трябва да слезете там и да продължите пеша още 1000 крачки насреща в отклонението нагоре към Ксиропотам.
Манастирът Ксиропотам открай време беше недостъпен и заобикалян
от обикновенния турист – поклонник, сякаш бе поставен под карантина.
Получавайки разрешението за нощувка за нощта, в която се отбелязва празника на манастира – „Въздвижение на животворния кръст“на 27/ 14 септември по стар/ нов стил, това много ме зарадва и аз приех това рядко благоволение от игумена за голяма чест. От 1981 година манастирският устав е отново общежителен, т.е. 60 монаха (включитено 20 отшелника) живеят заедно и се молят заедно под ръководството на игумена Йосиф. Това може би обяснява доскорошното нежелание да се премат поклоници за нощуване.
Maнастирът Ксиропотам е над 140 метра над нивото на морето в залива Дафни
На ферибота имаше съобщение, че манастирът не приема гости в понеделник и вторник, защото се подготвя за празника в сряда. Така, че след пристигането си в Дафни с ферибота от Уранополис, аз бързо се преориентирах да потърся гостоприемство в съседните манастири – Кутлумуш и Иверон.
Слава Богу, че те нямаха проблеми с настаняването на „моно атома“(един свободен електрон).
През XI век обителта е една от най-богатите и процъфтяващи в Света гора. Тогава нейните земи се разпростирали от Иверския манастир до манастира Свети Павел. Там днес са разположени манастирите Симонопетра, Григориат и Дионисий. С течение на времето манастирските земи намаляват но и днес Ксиропотам притежава оранжерии, лозя и гори от кестени.
Празнуване на празника Въздвижения на честния кръст през 1925 г
На Кръстовден православните празнуваме не само:
1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики,
2. Намирането на Кръста на Голгота от царица Елена, но и
3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен от император Ираклий.
Император Ираклий побеждава персийския цар Хозрой II
Или както това е изобразено от Пиеро де ла Франческа:
Пренасяне на Кръста в Йерусалим
„Император Ираклий тържествено през 630 г. възвърнал в Йерусалим светинята – честния и животворящ Господен кръст заграбена от персите. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, а на главата– с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
– Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:
– Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят. “
Най-голямото съкровище на манастира Ксиропотам е
парчето от Честния Кръст Господен
с размери на вертикалната част 31 см, горна хоризонтална част 12 см и долна хоризонтална част 16 см подарени от възстановителя на манастира, император Роман, с хрисовул от февруари 1034 година. Теглото му е 320 грама. Това е най голямата част от Светия Кръст запазена в света с дупка за един гвоздей. Той никога не е напускал манастира и се излага за поклонение само на празника Кръстовден или други манастирски празници.
Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици
Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици.
В навечерието на 27 септември 2018 г., в светогорската обител Ксиропотам, бе отслужена агрипия – многочасово всенощно бдение. Интересното е, че
Кръстовден,
отбелязван с тази древна церемония, има покаятелен характер. От церемонията на обожаването се прави покаятелен ритуал на застъпническа молитва, по време на която се повтаря „Kyrie eleison“ за бедите на Империята, допуснала честния кръст да бъде пленен от персите. Богуслужението в деня на престолния празник на атонския манастир Ксиропотам бе възглавявано от Лимасолския митрополит Атанасий.
Порталът на манастира Ксиропотам
Жълтото Византийското знаме на Света гора и гръцкото знаме
Програмата за празника 14/27 септември 2018
Строгият правилник за 1 нощувка в група не повече от 5 поклонника
Още преди обяд в сряда бяхме в архондарика, където седнахме в очакване да ни настанят и почерпят с ципура, шоколадови бонбони и вода
Картина в архондарика изобразяваща Ксиропотам над бурните води в пристанището Дафни
В двора на Ксиропотам по обяд
Католиконът на Ксиропотам
Стенопис в притвора на храма в манастира Ксиропотам. Храмът е посветен на подвига на Св. 40 мъченици от Севастия.
Изходът или втория стопански вход на манастира
В ъгъла на външния двор намерих закътано място от силния вятър
Дворът на манастира Ксиропотам
В трапезарията на манастира Ксиропотам
Икона на Свети Павел Ксиропотамски и основаните от него манастири Ксиропотам и Св. Павел
Роден и образован под името Прокопий,
Свети Павел Ксиропотамски
сменя своето фино облекло на принц за просяшки дрипи и отива на Света гора до една суха река (Ксиропотам). Той си прави килия в руините на стария манастир основан в чест на св. 40 мъченици. После моли игумена Козма да го приеме за монах под името Павел, но му се отказва понеже косата му не достига до брадата. Прокопий взима гребена си и го забива в бузата си и казва: ето сега косата и брадата ми са едно. Виждайки неговата пламенна любов към Бога, игуменът го благославя за монах. За въстановения олтар на църквата, неговият роднина императорът Роман подарява част от Светия Кръст.
След смърта му неговите мощи са пренесени в Света София в Константинопол, а след това от кръстоносците във Венеция.
В този манастир се случило едно невероятно чудо:
когато пристигнали кръстоносците, изпратени от римския папа, те се опитали да накарат монасите и католически свещеници да служат заедно и да поменат папата. Редица свещеници от манастира, които били страхливи (за разлика от героите мъченици от нашия манастир Зограф) били забравили за мъчениците, които преживели изтезанията за Христос се съгласили да служит заедно с католиците. По време литургията в параклиса, балдахинът над светия олтар се сринал и паднал върху тях, като убил както католиците и православните под него. Доскоро параклисът не е беше ремонтиран и оставен в руини като свидетелство за извършеното чудо. Всяка година на празника на Светите 40 мъченици (посветени на храма на манастира), по време на Божествената литургия пониквали 40 гъби около Светия Храм, които са били събирани и разделяни между вярващите, като благословия. Казват,че от годината на съслужението с католиците, гъбите никога повече не са поникнали.
Манастирът пострадал още веднъж през XVI век от пожар и е ремонтиран с парите дадени от султан Селим.
Султан Селим
Султан Селим Явуз получил видение за Светите Четиридесет мъченици, повеляващи му да възстанови Ксиропотамския манастир, в благодарност за помощта, оказана на турците при покоряването на Египет, както удостоверява султанската грамота от 9 март 1520 г., която се пази в старобългарски превод в обителта. След това манастирът е поддържан и украсяван от Влашките войводи.
На празничната трапеза заедно с „македонците“ Спиро и Йорго от Флорина
Кръстът на купола на параклиса в лозето, сякаш се е килнал от силния вятър
Пристанището на Дафни е пусто поради силния вятър от циклона Зорбас, който е повдигнал талазите от вълни
Манастирското лозе е като по правило на припек и на баир.
Празничната почерпка след вечернята: Фондан, локум, бисквити, чай и оранжанда
На панорамната площадка с изглед към Дафни
На панорамната площадка с изглед към Дафни: аз съм кисел, след като ми се обадиха по телефона и научих,че циклона Зорбас ще ме раздели от нашата група, защото няма да има ферибот до Зограф и аз трябва да се оправям сам, т.е. всеки да си носи сам кръста!
Вятърът фучи свободно (защото няма вятърни мелници), облаците се стелят, тежките вълни се надигат, но поне не вали и времето е отлично за снимки.
Дядо Йосиф е игумен на манастира Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – светци
Стенопис от Ксиропотам – Страшният съд
Иконостасът след вечернята служба
Фиалата, от която си налях шише със светена вода
Барелефът на фиалата е с изглед на манастира Ксиропотам
Дворът на манастира с часовниковата кула и двете глави на дувховни лица или ктитори? Много приятна е мелодията на камбаните, които се бият автоматично от часовниковия механизъм.
Слънчевият часовник на външната манастирска стена дублира механичния часовник отвътре
Барелеф на духовно лице под часовника
Още един барелеф на някакъв духовник от миналото
Крилото на манастира на втория етаж, където преспахме две нощи
В коридора имаше още места за гости, които хъркаха в дисонанс.
Към края на нощното бдение в храма по време на зазоряване
Стенопис от Ксиропотам – Второто пришествие
Те-ри-рем и накрая след танца на полилеите е поклонението пред Честния Кръст
С трепет се навеждам да целуна Кръста,
но от пазвата ми се измъкват златният двуглав орел и дървеното кръстче, които ме изпреварват и първи докосват Светия Кръст. Пред олтара след целуването на голямото парче от Истинския Кръст, усещането (вкусът и мирисът) не може да се сравни с този, когато целуваш някоя частица икрустирана (вградена) в златен обков и това се запечатва в паметта ти като първата целувка.
После митрополитът те миросва и ти подава китка свеж дъхав букет от василико (босилек). В този ден постът е строг: обяд манджа с октоподи, а за вечеря – калмари!.
Сутринта с бодра крачка слязох по пътя до Дафни,
Дафни
за да разбера от капитана на пристанището, че уви днес няма да има ферибот от Уранополис и все още има забрана за навигация.
Завърнах се в Ксиропотам, но няма да спя под асмата, а обратно пак в моите чаршафи в килията си.
Литургията
След литургията и още една богата вечеря всички поклоници бяхме поканени от игумена в неговата нова и просторна приемна заедно с официалните лица от правителството и кипърския митрополит Атанасий.
Приемната на игумена
Приемната на игумена дядо Йосиф, където той ни почерпи с манастирски коняк и оранжада. С благата си усмивка ни успокои, като каза, че утре морето ще бъде гладко „равно поле“ и ще има директен ферибот Дафни – Уранополис.
Новият таван на приемната на игумена
Новият таван на приемната на игумена. Е, гледахме тавана и се молихме, докато нашите хора си бяха вече в хотела в Солун. Но пък тук също имахме асансьорJ, който ни спусна до меките легла!
Вечер в Ксиропотам
Втората ни вечер в Ксиропотам. Май беше прав Иверския старец, че мога да си остана в Света гора.
Подобна вечерна картинка със светлините на празничния Ксиропотам открих на магнитче, което си взех за спомен.
Заревото на залеза над Света гора
Господи помилуй меня грешния!
Лека нощ! Καληνύχτα!
Сбогом Ксиропотам!
Евхаристо на младите псалтове, които се сместиха да ме вземат в манастирския джип до Дафни. Вече очакваме директния ферибот да пристигне в 12:30 часа. След два дни без кораб, на кея са се събрали доста хора. Бързи малки лодки има за паралиите, сега е жетвата на лодкарите. Ако не се качим сега на ферибота, прогнозата е лоша и можем да останем още 3 – 4 дни в Света гора! Блазе ни! Браво, че нашата варненска група, водена от отец Дончо, е успяла вчера да ангажира камион, който да ги извози по суша до Уранополис след като се разбра, че фериботът няма да спре на Зограф.
Мирската суета на тревожното бързане срещу вътрешният мир и покой на Света гора
Е, щом съм с шапка значи вятърът и вълните са слаби
Първо, разбира се, дадоха билети на гърците. За да си взема билет от 6 евро, трябваше да се включа към грузинската група на Ираклий. В 14:30 ч. на кея в Уранопис ни посрещнаха дузина разтревожени за своите съпрузи румънки. Шегуваха се да не би да са станали монаси на Света гора. Малко след като пристигна фериботът, потегли и редовният автобус до Солун за 14 евро до автогара Халкидики. От там с автобус 45 за 1 евро се добрах до ж.п. гарата, откъдето тръгват нощните автобуси на „Ивкони“ и „Арда тур“ за България.
Солун
Срещу старото парно локомотивче на гарата е офисът на „Арда тур“, откъдето си взех билет до Варна за 72 лева. В съседното барче „Ола кала“ изчаках да мръкне и да дойде автобуса от Атина в 24:30.
В Стара Загора заменихме червения автобус с бял. Поспах си добре от София до Пловдив, но в Пловдив ми се наложи да тичам подир автобуса, като подир жена, защото съненият шофьор забрави да преброи пътниците. Но, слава Богу, пристигнахме живи и здрави във Варна в 14:30 ч. Благодаря на Богородица, че ми даде възможност да целуна Животворния Кръст Господен в Ксиропотам. Амин!
Писа грешният Цветан Димитров, Кръстов ден, 2018
Снимки: Цветан Димитров,
Литература:
1. Heinz Nussbaumer, Der Monch in mir, Wien, 2006
2. Лимасолски митрополит Атанасий,Света гора – Богошествената планина, Ловеч, 2016.