Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 19.07.2019 г. по гр.дело № 1071 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Сашо Дончев срещу Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения на Пеевски в негово обръщение до медиите от 10.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че в свое писмено обръщение до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в България”, ответникът Пеевски  разпространил за ищеца редица обидни и клеветнически твърдения, като “тези хора, ограбили страната ни”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, “укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана”,  „…приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск” и  др.

Ответникът Пеевски твърди,   че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл. 39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в настоящия случай. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да търси и да разпространява информация.

Съдът

Не се спори, че  ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено изявление, озаглавено „Обръщение от Делян Пеевски” по повод „Бялата книга за медиите”. Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф” и в електронното издание на “24 часа”, вестник „Монитор” и вестник “Стандарт”; ответникът е автор на публикуваното обръщение.  

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32 от Конституцията,   като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на ответника до медиите от 10.01.2018 г., публикувано във вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник „Стандарт”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на публикацията.

В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни, които не е истина, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.

Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „олигарсите …..и С.Д., но най-вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни…….”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, укрива данъци, водя съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана.”; „/…П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на..мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск.”, „….неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите..” , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.

Осъжда Делян Пеевски да заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Според медиите решението вече е обжалвано.