Алекс Джоунс – собственик и двигател на сайта InfoWars – беше временно санкциониран в Twitter за една седмица (15 – 22 август), след като призова последователите си на война срещу медиите. Twitter е почти единствената значима платформа, която не наложи сериозно ограничение на Джоунс.
След седмица правата му бяха възстановени. Един от директорите защитава поведението на компанията (която би загубила доста, ако Алекс Джоунс или президента Тръмп бъдат отстранени, когато нарушават стандартите) с известната теза, че на слово се отговаря със слово и – ако има лъжа – другите потребители ще я коригират.
Както медиите веднага опонират: на това може да повярва само някой, който не знае за ефекта на ехо-камерите или за ефекта на радикализацията. Ако следвате Алекс Джоунс в Twitter, то вероятно е, защото сте склонни да се съгласите с Алекс Джоунс и вероятно другите хора, които следвате в Twitter, също са съгласни с Алекс Джоунс, а различните мнения не се появяват във вашата емисия.
В Twitter, изглежда, искат несъвместими неща: и да са публичен форум в съответствие с Първата поправка, и да реализират печалба от реч на омразата и разпространение на конспиративни теории.
Да бъдеш публично търгувана компания, както Twitter, има своите предимства. Но за лидерите на такива компании има и неудобства, например акционерите имат право да кажат как се управлява компанията. Време е акционерите на Twitter да се намесят за доброто на страната. Алекс Джоунс може да каже каквото иска в един публичен форум, стига да не извика Пожар! Но лидерите на Twitter не трябва да му позволяват да разпространява фалшиви твърдения, които са ясно разработени, за да предизвикат сблъсъци – а също и акционерите на Twitter.
И за да стане картината още по-сложна – нов епизод: Twitter е наложил забрана завинаги на епископ Талбърт Суон, ръководител на Божията църква “Пролет на надеждата”, за реч на омразата.
Като погледнете какво съм казал в сравнение с президента, ще се учудите как се прилагат стандартите, казва отстраненият.
Тези два примера – реакцията на Twitter на Алекс Джоунс и Талбърт Суон – са достатъчни, за да държат високо в дневния ред на законодателя въпроса може ли преценката за допустимо и недопустимо да се остави на компаниите.
Междувременно изборите през ноември наближават и компаниите са все по-загрижени от възможни политически манипулации онлайн. Но един от бившите шефове на сигурността във FB, който сега преподава в Станфорд, обръща внимание, че е време за мерки с оглед изборите през 2020 – и прави четири предложения:
Конгресът да приеме правни стандарти за политическа реклама онлайн и санкции за дезинформация;
САЩ да обмислят нова, независима агенция за киберсигурност;
На щатско равнище да се удвоят мерките за сигурността на изборите, като строгите стандарти на Колорадо са модел за следване;
Американските граждани да поискат бъдещи атаки “да бъдат разследвани бързо”, разкрити пред обществеността и наказани.
Събудих се рано, както обикновено. Слънцето точно се показваше.
Прекрасна гледка откъм палатката като за добро утро
?
Не се подмотвах дълго, сгънах багажа набързо и се натоварих на мотора. Внимателно минах през пясъка и се изкачих до главния път.
Днес трябваше да се кача до величествения Немрут и да акостирам в Диарбекир,
а е само третият ден. Карайки по пътя в едно селце, видях работещ магазин и спрях, за да си взема нещо да хапна. Имаше и течаща чешма до пътя, на която си измих очите и след като закусих пак някакви вафли и сокчета, си измих зъбите. Попътно бях решил да посетя и един интересен мост. В един момент сметнах, че ще е по-забавно да мина по малките селски пътчета.
Около Kozagac
?
Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.
?
?
?
Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.
?
?
Имаше и лек офроуд
?
Но за кратко
?
И някаква крепост край пътя
?
?
Свършиха малките пътчета и се включих в един от основните
?
Стигнах до
Cendere Koprusu (Моста над река Джендере)
?
Намирах се на новия мост
?
Гледката оттам беше добра, той се намираше успоредно на стария мост.
?
Строители на моста са XVI-тият легион по време на римския император Setimius SEVERUS (193?–?211 Сл.Хр.) Мостът е построен като величествена арка на две скали в най-тясната точка на реката. С просвет от 34,2 м, мостът е може би вторият по големина тип арка, строен от римляните. Той е с дължина 120 м и ширина 7 м.
?
Придвижих се до паркинга от едната страна на моста и се разходих, жегата беше убийствена, а беше още сутрин. Издигнати са 4 колони: за императора S. Severus, за жена му J. Domna и за техните синове –?Caracalla и Geta. Geta е убит от брат си Caracalla и колоната издигната в негова чест е съборена (211?–?217 Сл.Хр.). Caracalla е наредил да бъде изтрито името на Geta от всички камъни, където е било написано.
?
?
?
?
?
?
Гледката от самия мост е впечатляваща, имаше и доста къпещи се в реката
?
?
Един турчин на кон препускаше като гламав
?
?
?
Ето го и новият мост, по който минах
?
Реших да сляза и под моста, за да погледна оттам
?
?
?
Накиснах ботушките във водата, малко да се охладят
?
?
Върнах се обратно до паркинга, където седнах да пийна чайче и да си взема малко въздух
?
Съвзех се и се отправих към мотора. Потеглих в неописуемата жега, крепеше ме мисълта, че ще се кача нависоко и там ще е поне малко по-хладно Има пряк път, който не е главен, за Немрут откъм моста и хванах по него. В един момент видях табела за някаква забележителност и спрях да погледна.
Арсамея
Реших да разгледам. Нагоре се виеше една стръмна и тясна пътечка.
Гледката си я биваше
Ей там долу, някъде в далечината, беше мостът
?
Античният град на Arsemia е бил населяван от Arsames –
един от предците на крал Antiochos 1 (62 – 32 Пр.Хр.) през 300 Пр.Хр. и е използван като лятна столица на държавата.
Стълбище право надолу, не знам докъде води, но не му се виждаше краят
Жега
?
Няколко от загадките на Комагена успял да разреши немския археолог Дорнер,
който в последните години бил ръководител на разкопки в близост до мястото. Археологът се заинтересувал от името, с което местните хора наричали планината – „Ескикале“, което означава „Стария замък”. Но на върха на планината нямало следи от никакъв замък. Тогава Дорнер започнал внимателно изследване на върха и на една от скалите там открил следи от някакъв надпис.
Разчистили скалата и под слоевете мръсотия и прах се показал?
най-големият в света надпис на древногръцки език
– повече от седем метра дълъг и три метра висок. Освен всичко друго, този надпис бил изготвен и по заповед на цар Антиох І. С присъщото си усърдие и пристрастие към детайлите, царят съобщавал в него, че неговия баща – бог Митридат, е избрал този връх за свое светилище и затова всички поданници на Комагена са длъжни да му се покланят. По-надолу се описвало най-подробно как именно те са длъжни да правят това, как да се подбират благовонията, които ще бъдат кадени върху олтара и каква да бъде храната на поклонниците.
В близост до надписа археолозите разкопали четириметров барелеф, отлично съхранен и изпълнен с изключително художествено майсторство. Той изобразявал двама мъже, единият от които без дрехи, а другият облечен пищно, със странна смесица от гръцки и персйски елементи в облеклото и с персийска тиара . Мъжете дружелюбно си подават ръка. Така била изобразена личната среща на цар Антиох с бог Митридат. Дори по външност те много си приличали…
Тук са барелефите на Apollon – Mithras (Бог на светлината) и Herakles – Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете
?
?
?
Има две пещери на хълма, едната е използвана за съхранение на храна и напитки, другата за религиозни мероприятия, слизайки надолу по стълбите.
?
На върха се намира гробницата на Митридат, баща на крал Антиох и руините на мястото.
?
?
?
?
?
?
Много пареше и се отправих надолу към мотора, по пътя двама младежи вървят нагоре и ме заговориха, да ме питат откъде съм, какъв съм, единия беше доста религиозен и облечен в бяла роба, с брада, арабска шапка и след като приключихме само ми каза „Аллах бир, Аллах бир“ после се замислих, че иска да каже, че Аллах е един, явно защото са срещнали християнин и … (всъщност е казал „Господ е един (общ)“. т.е.„не се притеснявай, ние сме близки“? – това е доста учтиво обръщение към християнин от страна на вярващите мюсюлмани, нащо подобно на „комшу“ в разговор с турчин – бел.Ст.)
На слизане към мотора се опитаха да ми продадат вода в началото на обекта, но отказах. Натоварих се и пред мен тръгна едно старо БМВ със софийска регистрация, само дето вътре си бяха баш ходжи, ама истински.
Потеглих по
един павиран гладък път,
който се оказа, че води чак до върха. Не мога да повярвам, право нагоре стръмен път, направен изцяло от хубаво наредени павета, широк колкото за 3 коли и така към 15 км. Ние тук Витошка я правим с такива павета няколко години, преставям си, ако трябва 15 км да се построят, камо ли на 2 000 м надморска височина
?
?
?
Задминах бавареца с ходжите по едно време
Леко обратни завои с голям наклон
?
Пристигам на паркинга пред информационния център
Дотук с мотор, ами сега ?
?
?
?
?
Пътят към Немрут, Youtube:
?
Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:
?
?
?
?
Наклонът на паркинга беше много голям и трябваше да си подбера правилна позиция на мотора, за да не го търся някъде надолу по стръмното. Софийското БМВ паркира до мен, две софийски МПС-та едно до друго?
Две софийски МПС-та едно до друго
?
?
Размотах се малко да видя каква е хавата и се оказа, че има бусове срещу 3 лири, които те карат оттук до върха. Беше доста горещо, предстоеше и изкачване по стълби, та оставих всичко на мотора, яке, каска. Само парите, ключовете и документите си извадих. Нямаше как да разнасям и якето с мен, пък и не ми се вярва някой да ги открадне точно тук.
Айде в буса и потегляме
Закараха ни до подножието на пирамидата, оттук нагоре е пеша и хич не е малко.
Немрут или Нимрод (на турски: Nemrut Dagi) е планина с височина 2150 метра, разположена в близост до върховете Анкар в Анатолия, на 60 km от Адъяман в Югоизточна Турция. В Немрут цар Антиох I Теос построил своята гробница, заобиколена от статуи, високи 9 метра, изобразяващи както самия него, така и божества, въплътени в глава на орел или лъв. Главите на статуите са били отстранени от телата и разпръснати из местността. По следите, оставени по главите, се предполага, че те са отстранени умишлено по време на иконоборството. В култов надпис Антиох, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност към боговете и своите предшественици.
Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Негово дело са единствените направени до днес археологически разкопки.
През 1987 година планината Немрут е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е един от най-важните национални паркове в Турция и освен това е най-високо разположеният музей на открито в света.
Стигнах някъде тук
Гъмжеше навсякъде от такива буболечки, направо ти се удрят в лицето, на рояци. Не знам на такава височина какво правеха. Малко зловещо си беше, но супер величествено и красиво.
И още камъни нагоре
Стигнах до върха, гледката е спираща дъха
Не след дълго се озовах на източната тераса
В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно и наистина загадъчно човешко творение. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комагена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината.
Блестящата петдесетметрова мраморна пирамида на гробницата на Антиох на върха на планината Немрут.
Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида.
Пред нея били поставени 5 огромни статуи, високи от по 9 метра всяка – 4 на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра.
Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. Сред тях е и тази от статуята на Антиох. Това показва, че самия Антиох се е смятал за бог. В лице той прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за принадлежността му към рода на Ахеменидите.
Историята на Комагена е малко изследвана, но едно е ясно – на тази държава й е провървяло. Търговският кръстопът на древния свят е същевременно и място за среща на култури. Комагена се оказала именно такава точка, където се сблъскали и смесили културите на западния и източния свят – на Гърция, Рим и Персия, Партското царство, Двуречието.
И моя милост
Археологическата експедиция е работела на върха на планината при наистина много тежки условия – през деня температурата се покачвала до петдесет градуса, нощем падала под нулата, без вода, без никакво петънце от сянка на много километри наоколо. За пет сезона разчистила разрушеното светилище, освободила терасата от парчетата и изправила шест търкалящи се на земята грамадни глави. Четири на богове и две на пазачите на светилището – лъвът и орелът.
Тук са палили огън
Така е изглеждало, когато е било действащо
След като се полюбувах, реших да обиколя пирамидата
Уникални гледки
Озовах се на западната тераса
Отново глави
Фигура с типична фригийска шапка върху каменна стела от светилището на Нимрут Даг
Забрадките си правеха селфи
Там долу в края на пътя се намира паркингът на бусчетата, които ни качват и после ще ни свалят надолу. Отново съм единственият чуждестранен турист тук.
Слиза се по различен път от този, по който се качих
Слязох долу и бях умрял за вода. Един предвидливо на сянка продаваше половинки. Застанах на сянката и си купих вода. Започнаха да идват и други хора и да се нареждат и чакат буса, който нещо се бавеше. Дойде младежът със софийското БМВ и двамата ходжи с него. Единият си беше истински, ама много. Дълга бяла брада, типичното облекло и шапка, с гумени галоши без чорапи като тези, дето си ходя на село на нивата, явно да му държат чисти краката. Имаше и гега, ама гега да видите, изработена от хубаво дърво с много орнаменти по нея, завита в горния край. Аз бях единственият усмихнат християнин в района и ме гледаше доста лошо на умирачка. Аз се заговорих с младежа на английски език. Разказах откъде ида и на къде отивам. Ходжата се правеше, че не разбира, но си знаеше перфектен английски. В един момент ми отправи един доста строг и пронизващ поглед и ме попита „Ар ю крисчън ?“ За миг се вцепених, представяйки си как почва да ме налага с гегата, хаха, но се осъзнах след секунда и отговорих многозначително „Йес“ с широка усмивка. Опитах се да отклоня разговора, продължавайки отново да си говоря с младежа, казах му, че много пъти съм пътувал в Турция и съм впечатлен от отношението на хората към чужденците и как винаги се опитват да ти помогнат, когато имаш и когато нямаш нужда. В този момент ходжата се обърна пак към мен с онзи поглед и ме попита „Хау кен ай хелп ю“? Отново усетих леко напрежение, но не паднах духом, отново с усмивка смотолевих нещо, че всичко е наред. Сигурно чакахме около 30 мин бусчето, насъбра се тълпа. По едно време се задава бус отдолу, всички бързахме да се набутаме вътре, аз се качих, след като се запълниха местата. Ходжите се качиха на предните седалки, в един момент правостоящите слязоха, но мен ме оставиха, хората на двойната седалка до мен се сгъстиха и казаха да седна до тях, не е разрешено да се пътува правостоящ, макар, че имахме 2 – 3 км само да минем.
Това е пътят надолу
Моторът си беше на паркинга пред информационния център. Всичко си беше на него, нищо не липсваше, не се и съмнявах в това. БМВ-то беше спряно до мен, та се настаниха вътре младежът и ходжите, вече доста усмихнати и доволни, пожелаха ми Аллах да е с мен и на добър път и потеглиха. След предишното на Арсемия „Аллах е един“ това направо ми се видя екстра. Облякох се набързо и поех надолу към Диарбекир. Пътят слизаше стремглаво надолу и въпреки че беше широк, с хубава настилка от тротоарни павета, беше добре да се внимава.?
Излязох на главния вече асфалтов път. Бях огладнял и се чудех къде мога да хапна. Диарбекир не беше много далеч, но жегата беше кошмарна. Пейзажът около мен жълт, ама жълт, всичко изгоряло, камъните се пукаха от жега. Карам със 120 км/ч, поглеждам термометъра – показва 40 – 41 градуса, на такава висока температура не бях карал до момента. Якето разкопчано, като ципът само в края леко закопчан, за да не се вее, потя се в каската, все едно съм в банята под душа. Реших да се изправя за момент, уж да ме духне малко челно, та и каската отворих, голяма грешка. Все едно бях застанал срещу сешоар, право в лицето и гърдите ми, викам си: „Я си стой зад слюдата, седнал на мотора е много по-добре“. В далечината ми се видя мост, викам си: „Май миражи започнах да получавам, какъв мост“.
Не беше мираж, а уникален впечатляващ мост над язовира
Мостът, който свързва турските провинции Adiyaman и Sanliurfa. Строежа му е започнат на 26 януари 2012 г. и струва 80 милиона турски лири. Пуснат е в експлоатация на 21 Май 2015 г. Преди това Ataturk Baraji се е пресичал с ферибот.
Спрях преди моста, имаше заведения и реших, че е време да хапна. Мостът е уникален и безплатен. Невероятна конструкция, спестяваща време и пари на обикновения гражданин, движещ се по главния път. В далечината се виждаха двете пристанища, между които се е движел фериботът.
Имаше истинска кюрдска скара, поръчах си пилешки крилца. ММММ, ями, ями
За накрая, разбира се, горещ чай, не съм вярвал как помага в тези жеги
Оставаха ми около 120 км до Диарбекир реших да се опитам да ги взема наведнъж, спирането с тези черни кожи на тази жега е кошмарно.?
Ето ме и на входа на Диарбекир, новата част
Първото нещо, което прави впечатление, са новите постройки и това, че са тип затворен комплекс. Разликата от при нас е, че затвореният комплекс е с бетонни стени, високи поне 4 м, завършващи с кльон от навита бодлива тел. Не знам хората как живеят при такива условия. Бях си заложил на GPS-а един от няколкото набелязани хотели, този точно пишеше, че има подземен паркинг и се намираше на входа на стария град, което беше и моята цел. Лесно го намерих и спрях пред хотела. Цената в букинга беше около 50 лв, влязох и попитах има ли единична стая. Време беше да се изкъпя, след толкова време без баня. Имаше стая на цена 35 лв с подземен гараж, включен в цената рай. Качиха ме да ми покажат стаята, метнах каската и якето и слязохме да видим с мотора какво се случва. В този град нещата стояха малко по-различно и не беше най-безопасното място на света. Когато слязох долу, баш беят на хотела даваше зор: „Мотор, мотор“ и сочи да го прибираме в гаража, явно и на него му беше притеснено. Едно от момчетата ми отвори гаража и ми посочи да се наместя в едно коридорче, за да не заемам място за кола. Поогледах се, хич не ми се виждаше лесна маневрата. Рампата много стръмна, ама много, прави ляв завой с вираж и точно на него аз трябва да счупя мотора на 90 градуса и да вляза вдясно в коридорчето като прескачам и праг. Преди да се спусна, спрях и започнах да обмислям план за висш пилотаж и как точно да стане, за да не се изтъркалям с мотора по рампата. В крайна сметка измислих нещо и реших да се пробвам – по-добре, отколкото да го оставя отвън и сутринта да намеря само рамката, хахаха. Спуснах се, като се бях подпрял стабилно на дръжките. Точно там, където трябваше да завия, спрях и гледах мотора да е в изправена позиция и аз да съм стъпил с десния крак стабилно, тъй като с левия на виража нямах възможност. Оттук трябваше с една маневра право на дясно да потегля и прескоча бордюра, нямах право на грешки. Включих на първа и с една рязка и премерена маневра се метнах в коридорчето, което беше равно. Трябва да се отбележи, че не паднах, но сърцето ми се разтупка. С няколко маневри успях да го обърна и насоча в обратната посока. Дотук добре, малко ми беше в шише как ще го изкарвам на следващия ден, нагоре щеше да е още по-тежко. Извадих си багажа, който беше опакован в пликчета, едно от момчетата предложи да ми помогне. Гледах да не се налага да слизам пак до мотора и да взема всичко, което щеше да ми е нужно, а то не беше много. Платих си на рецепцията, колкото струваше и се качих в стаята. Тук беше моментът, в който установих, че имам само един адаптер 220 V към USB и мога само едно устройство да зареждам. За батерията на фотоапарата имах отделно зарядно за щастие, но камерата, телефона и каската се зареждаха с това едно зарядно. Имаше WiFi, та можеше да пиша, което значеше и бързо изсмукване на батерията. Сложих телефона да се дозареди, тъй като в жегата на мотора не искаше да се зарежда, прегряваше, вдигаше над 60 градуса, въпреки, че се обдухва и ми изкарваше съобщение, че изключва зарядното, за да не унищожи батерията.?
Пуснах климатика, чийто конденз течеше вътре в стаята. Влязох за едно душче, много освежаващо и приятно след жегите, през които минах. Пооправих си багажа и беше вече към 18 ч. време за разходка. Преместих зарядното на каската, важно е да имам работещ блутут, за да може да слушам какво ми говори GPS-а.Сложих статива, фотоапарата и камерата в раницата, нахлузих бялата шапка идиотка на главата и поех. На рецепцията помолих за карта на стария град и да ме ориентират къде какво може да се види. Драснаха ми с една химикалка района и поех. Първата гледка до хотела, мотор с кош, приличащ на ИЖ.
И първи гледки към небезисвесната стена на Диарбекир
Град Диарбекир (Diyarbakir), който е често срещан и като Диярбакър, е разположен на река Тигър, в югоизточната част на Турция.
Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, до 1515 г., когато е превзет от Селим Първи, са се редували с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди и др. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната.
Старият център на града има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях са се разпрострели много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии.
Първото нещо, което ще забележите, е крепостната стена, с която е опасан градът. Нейните черно-базалтови стени са изградени по време на Византийската империя. Запазени са 16 крепости, а самата крепостна стена достига височина от около 12 м. и дължина от 5 км.
Като втората по големина в света, Диарбекирската крепостна стена може да се похвали с 82 кули и запазени 4 основни порти. Те са украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. Тъй като голяма част от нея е запазена, стената е най-посещаваната от туристите атракции, които използват удобното място, за да разгледат града от високо и да си направят впечатляващи панорамни снимки. От нея се разкрива невероятна гледка към стария град.
Тръгнах по една от главните улици, типично ориенталска гледка.
Бях си сложил бяла шапка идиотка, никой не ходеше тук с такава и хората ме заглеждаха, явно си личеше, че не съм местен. Веднага я свалих и прибрах в раницата. Аз съм си с тен и приличах на местните та беше по безопасно да не се отличавам много. Други чужди туристи освен мен нямаше, само аз бях.
Бях взел някаква карта от хотела и се опитвах да се ориентирам на къде са стените, но реално си ходих право напред, исках да стигна до другия край на стария град.
Улични музиканти
Много приятно местенце, нещо като вътрешен двор с масички и кафенета. Имаше и по етажите още масички и кафенета. Покривът на двора, беше покрит с бяло платно, за да не пече вътре жаркото слънце.
След като го разгледах и наснимах, продължих по улиците.
Полицаите са често срещани по разни ъгли в града, като стоят зад бронирани прегради
Приближих се до края на стената
Тук имаше нещо като порта в стената, която беше добре охранявана
Видях едни стълби, които по принцип са затворени с преграда, която беше леко помръдната и реших да се покатеря, преди да са ме усетили.
Гледката от върха на кулата беше впечатляваща
Обезопасяване никъде няма, не е много разрешено качването на стената и е на собствена отговорност, та трябва да се внимава, при падане няма да има оцелели.
Ongozlu Kopru
Блокове на хълма в далечината
Отвъд стената имаше и приятно паркче
Слязох от тази кула и реших да се разходя малко отвъд. Точно на портата засякох този странен мотор с кош, и пътниците му още по-странни.
Ето го и паркът отвъд стената
Кварталите бяха тип гето, като от филмите – доста потресаващо, ако не си свикнал с гледката. На едно място празнуваха нещо, сватба ли, какво е – и аз не знам.
Една от кулите на стената с турското знаме
Къщи с плосък покрив
Кафенета по улицата с много готина гледка
В един момент чух бибитки и гледам масово висящи от автомобилите хора, отиваха на мач, не на война
Една преправена моторетка
Тръгнах да се разхождам под стената, за да я разгледам от външната страна по-добре. По едно време чувам шумолене до мен и какво да видя, две змии се чифтосват. В първия момент леко се стреснах, тъй като бяха доста близко до мен, но бяха заети в любовната си игра и не ми обърнаха много внимание. Бяха от непознат за мен вид, та внимавах, не знаех дали не са отровни.
Това е нещо, което не се вижда всеки ден. На мен самия да го видя в естествената им среда ми се случва за пръв път, уникално е. Притискаха много силно тела една до друга, по някое време така се стягаха, че си мислих, ще се скъсат. Заснех ги и продължих нататък, явно трябва да се внимава къде стъпваш. Разминах се с едни хора и ги предупредих да внимават, тъй като има змии на пътеката. Тук в тази част на стената беше сравнително безлюдно, освен двама екстремни младежи които си правеха снимки.
Кафе в нищото, без посетители
Върнах се обратно там, откъдето се бях качил на стената, вече бяха сложили полицейски заграждения на стълбите, за да не се качваш горе, явно да не почне някой да стреля по полицаите. Поогледах се оттук-оттам, имаше в близост един брониран камион с гребло отпред и струйници за вода на покрива, от тези, с които разпръсват тълпата. Реших да се шмугна бързо и точно на стълбите, без да ме усетят и за нула време се озовах пак на върха на стената. Този път тръгнах да вървя по нея в посока една от другите порти. В един момент стана закрита стена с тунелче.
Изоставена кула
Продължих по откритата и част
Стръмни стъпала, по които се качваше влюбена двойка. Да, на такива места има място и за любов, освен за война
Леко загрубя пътечката по стената
Залезът над Диарбекир
И една панорама от стената към стария град
Продължих по стената
Отново полуразрушена кула
Явно и днес се използва за отбрана, имаше оставени чували с пясък, на един от отворите. Предполагам, че там се позиционира стрелец, когато е нужно.
Квартал отвъд стената
И в контраст точно от другата страна на стената имаше зелено паркче
Продължих
Трябваше ей там да стигна
Слязох малко преди Urfa Gate
Urfa Gate
Бях огладнял и трябваше да си търся място за вечеря. Хванах по друга главна улица от Urfa Gate. Доколкото се ориентирах, това е перпендикулярна улица на другата главна, по която минах преди това. Там някъде видях, че има какво да се яде. Малките улички не ми се сториха хич безопасни, затова предпочетох да се движа по главните. Стъмваше се и градът не изглеждаше никак приятелски настроен, макар привидно да цареше спокойствие. Намерих една тротоарна скара и седнах да хапна.
Донесоха ми уникално вкусни шишчета с агнешки дроб за никакви пари
След като похапнах добре, се отправих на вечерна разходка из стария Диарбекир
Улични музиканти, много забавно
И продължавам по улиците, като се придържам към главните за по-сигурно
Така изглеждат малките улички, по които не минах
На някои места из града точно като уличката по-горе просто още на входа има поставена бетонна преграда и тази улица бива запечатана и повече не съществува. слязох отвъд стената да пощракам малко нощни снимки
После поех обратно към заведението, което бях видял преди това, попътно и един площад
А ето го и през нощта, вече с отворен покрив и Hasan Pasa Hani
С това приключи и разходката ми този ден, беше станало късно и исках да поспя поне малко. Прибрах се в хотела, превключих на зарядното телефона и метнах изтощената батерия на фотоапарата в отделното зарядно. Лека ви нощ.
Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша
Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.
Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.
Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.
За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!
От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!
Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.
Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.
В архитектурен план
катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,
където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!
Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)
Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?
Коранът е подарък от моя набор президента на Турция – Ердоган
Новият мирхаб е построен в южната стената на катедралата
?
Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa
?
Ибрикът в калигафско османско изпълнение, подсеща правоверния да се измие преди намаза
Паметник на поета Намик Кемал
До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.
Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди
Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.
Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!
Под дебелата сянка на смокинята е голям кеф!
Тази уличка от чаршията води към морската врата и пристанището.
Морската порта и пристанището днес.
Морската врата на Фамагуста някога
Морската порта и крепостта отвътре
Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.
Две български юначета са яхнали и тормозят венецианския лъв
Дали лъвът ще им каже,
къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?
Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.
Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!
Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.
След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!
Останките от католическата църква на св. Георги (Латински)
Северният готически вход на св. Георги Латински
Паметник на Шекспир
Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.
О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.
Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.
Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.
До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.
След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.
Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес
Православната църква Св. Георги (гръцки) в крепостта
Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че
днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания
Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар
Тук плажът е преграден с бодлива тел.
Зад теленната ограда започва
квартал Вароша (Мараш)
Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.
Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.
До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.
От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци
Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.
Боже, пази Венеция, Кипър и България!
Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018
Литература:
Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
Университетите загубиха чувство за ролята си в обучението на американските елити за собствените си институции. Наистина съм учуден от това в Станфорд.
Днес е много трудно да се открие отдаденост на мисията за насърчаване на конституционното управление, върховенството на закона, демократичното равенство в нашата страна. Не казвам, че всеки студент трябва да изучава дисциплина за управлението на държавата – това няма да работи поради много причини. Но университетите трябва по-добре да подготвят бъдещи лидери в собствената ни страна.
Калифорния e на път да приеме закон, който не само ще възстанови защитата на неутралността на мрежата, съществуваща преди Тръмп, но и да отиде отвъд нея, като създаде най-строгите правила в страната.
Законопроектът, приет с 58-17 гласа, забранява на доставчиците на интернет да блокират или ограничават всички юридически приложения, уеб сайтове или други услуги и забранява платеното приоритизиране на данните. Сега законопроектът отива в Сената за окончателно гласуване. Пътят няма да е лек, републиканците атакуват: “Най-лошото нещо, което можем да направим, е да създадем 50 различни FCC-та”, казва Джим Патерсън (R-Fresno), който предупреждава още, че законът ще бъде оспорен пред Върховния съд. Дори законът да бъде приет – дали Калифорния ще може да прилага тези правила?
Mет месеца, след като Апелативният съд на САЩ на 2-ри федерален окръг се произнесе в полза на Oracle, Google обяви, че планира да отнесе случая до Върховния съд на САЩ.
Google и Oracle спорят в съда от осем години.Според медиите случаят е повече от битка на технологичните титани. Става дума за използването на Java за операционна система Android – но, по-общо, за средата, в която разработчиците надграждат и подобряват работата на другите, и създават съвместими програми, предназначени да се адаптират към множество екосистеми и най-новите технологии. Решение в полза на Oracle би се отразило негативно върху свободата на разработчиците да внедряват иновации в компютърните индустрии. Изявлението на Google:
Ще се обърнем към Върховния съд, за да защитим този принцип срещу компании като Oracle, чиито ограничителни практики заплашват да задушат работата на новите генерации на технологични разработчици. Това е важен въпрос с широки последици за разработчиците и цифровата икономика.
Междувременно софтуерните компании все повече работят заедно, за да разработят отворени стандарти, с което да се гарантира, че техните продукти са съвместими.
А през това време консервативната неправителствена организация Freedom Watch съди Facebook, Google, Twitter и Apple за 1 милиард долара във федерален съд във Вашингтон. Твърди се, че те нарушават Първата поправка чрез цензуриране на консервативното съдържание. В допълнение се твърди, че ответниците са сключили “незаконно споразумение за отказ да се занимават с консервативни новини и медии”, което е “очевидно антиконкурентно”.
Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под наем и започва от Сан Франциско за да завърши в Ню Йорк. Заедно ще изминем над 11 хил. км. и ще разгледаме петдесет града, природни и туристически забележителности в южната половина на САЩ.
А сега: приятно четене!
С Тойота през Съединените американски щати, 2018
първа част
Резюме (начало)
Пътешествието ми през 2018 година отново беше с автомобил, но по-различно от предишните.
Първо: Този път не бях сам, а заедно със сина ми Александър.
Авторът и синът му Александър в Ню Йорк
Второ: Оставих личния автомобил в България и с ван Тойота под наем (Rent-a-car) прекосихме Съединените американски щати. Тръгнахме от Сан Франциско на Тихия океан и завършихме пътуването в Ню Йорк на Атлантическия океан.
Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън
За двадесет и пет денонощия изминахме
11 350 км. през южната половина на САЩ
Обикаляхме на зиг-заг страната като разгледахме петдесет града, природни и туристически забележителности. На следващата снимка е картата, върху която с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрута, изминат с автомобила през Съединените американски щати.
С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.
Лично за мен пътуването през 2018 г. е
завършек на сухоземното прекосяване на Северното полукълбо с автомобил
Имам предвид това, че през 2014 г. стигнах на Изток до края на Азия (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург). Неколкократно съм достигал Атлантическия океан, като последния път беше през миналата година с пътуването ми до Западна Африка. Допълнително съм обиколил териториите между Арабско море на юг (Иран през 2012 г.) и Баренцово море на Север (Норд Кап през 2006-та плюс Северна Русия и Норвегия през 2016-та), както и Средна Азия през 2015-та. И сега, след Европа, след значителна част от Азия и след Северозападна Африка, вече съм прекосил с автомобил и Северна Америка между двата океана.
Какво са САЩ?
Всеки има някаква представа за тази държава преди да я посети. Съединените щати са водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Те имат най-силната армия в света, което им позволява да доминират над по-голямата част от нашата планета. За туристите САЩ са държавата с много природни забележителности като Ниагарския водопад и Гранд Каньон, космополитни градове като Ню Йорк и Лос Анжелис, Статуята на свободата и Белия дом. В сферата на развлекателната индустрия можем да започнем с Холивудските филми и да завършим с музиката (блус, джаз, кънтри, рок енд рол). В областта на храненето всеки се сеща за бургерите на Макдоладс и Кока-кола. Негрите-роби и индианците от романите и филмите. Каубоите, златотърсачите, панталоните тип джинси и револверите Колт от 19-ти век. Страната на свободата и неограничените възможности. И какво ли още не …
Какви са нашите впечатления от Съединените американски щати, като автомобилни туристи?
?
Природните забележителности
се оказаха много повече от очакваното. Още през втората половина на 19-ти век Съединените щати започват създаването на национални паркове и днес те са почти шестдесет на брой.
Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)
Сред природните забележителности, които ни впечатлиха най-много, можем да посочим следните.
Завоят на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)
е гледка, която спира дъха.
Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)
Glenwood Canyon Hiking Biking Trail, Glenwood Springs, CO 81601, Съединени щати
Невероятно природно образувание е
Каньонът на антилопата (Antelope Canyon),
представляващ дълбока просека сред ерозирала розова скала. Именно ерозията е създала изключителни извивки и фигури, каквито е трудно да си представи човек.
Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване
На следващо място може да се посочи
Национален парк Арките (Arches National Park)
На голяма територия са разположени множество на брой арки, създадени от природата в продължение на милиони години ерозия на скалите.
Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)
И разбира се впечатляващият
Гранд Каньон (Grand Canyon)
Дълъг над 400 км той е най-голямото и забележително природно образувание в Съединените щати. Десетки са местата, от които се откриват величествени гледки към каньона и неговите разклонения.
Александър и Валентин на фона на Гранд Каньон (Grand Canyon)
Територията на Съединените щати
е 9,8 млн. км², което е близко като площ до Канада и Китай.
Природата на тази държава е изключително разнообразна
Започнахме разглеждането от Запад, където преобладават планини. Те са част от планинската верига на Кордилерите, пресичащи целия Американски континент. До Тихия океан са Крайбрежните планини и Сиера Невада. Оказа се, че пустинните местности в щатите Аризона и Невада много наподобяват като гледки Сахара в Африка и Гоби в Монголия. Гледайки огромните площи от голи хълмове и скали, неплодородните земи и почти безлюдните райони на Средния Запад имах почти същото усещане като в Централна Азия. На Изток следват огромните по площ Скалисти планини, които преминават в хълмистите Големи равнини. Към река Мисисипи терена става вече равнинен. Почвите тук са плодородни и на тях се отглеждат разнообразни земеделски култури. На Изток е планинската верига на Апалачите, след която са равнинните терени на Атлантическото крайбрежие. Най-южната част от щата Флорида се характеризира с големи блатисти райони, където се возихме на плоскодънна аеролодка и гледахме крокодили. Освен споменатата по-горе Мисисипи, други големи реки пресичащи САЩ са Колорадо, Мисури, Савана, Колумбия. Доста на брой са езерата като най-големите пет се намират в Североизточната част, край границата с Канада. Именно с тази държава граничат Щатите на север. Мексико е южния им съсед, а разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. Най-високият връх е в Аляска и се издига почти на 6 200 метра над морското равнище. Най-ниската точка се намира в Долината на Смъртта на 85,5 метра под морското равнище.
Най-вълнуваща за нас беше обиколката на
Долината на смъртта (Death Valley)
Там разгледахме няколко природни образувания без каквато и да било растителност (причудливи скали, каменни мостове, игрището за голф на дявола) преди да достигнем най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под Морското равнище. Трудно се издържаше потискащата горещина, достигаща 50 градуса по Целзий и липсата на вятър, който да ни разхлажда.
Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)
От градовете, които посетихме, със свой „собствен дух“ се открояват два –
Лас Вегас и Ню Орлиънс
Атмосферата в тях е неповторима, различаваща се от което и да било друго населено място в Щатите.
Лас Вегас е „световната столица“ на хазарта.
И на забавленията. И на разврата. Това е един особено атрактивен свят, създаден сред пустинята Невада. Огромни хотели за по няколко хиляди посетители. Просторни игрални зали за залагания, игрални автомати, рулетки и всевъзможни игри на късмета. Луксозни магазини продаващи стоките на най-известни марки производители. Кафета, ресторанти и барове. Плувни басейни и атракциони за забавления. Малки параклиси, в които може да се сключи граждански брак. И всичко това се предлага във всеки един от големите хотели. В допълнение минаващи по улиците камиони-фургони със снимки на проститутки и телефони, на които може да се поръча доставка на момиче в хотелската стая.
Казината тук са десетки и всяко от тях разполага със стотици, дори хиляди места за хазартни игри. В добавка музика, светлини и танцуващи полуголи момичета по масите.
Лас Вегас е нещо, което не може да се опише. То трябва да се преживее.
Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас
Някои от най-известните хотели са оформени тематично. В хотел Цезарс пелъс са направени улици, фонтани и площади, пресъздаващи атмосферата на античен Рим. Може бе най-впечатляващ е хотел Венецианецът, който отвън имитира площад Сан Марко. Интериорът пък представлява стотици метри с улици, площад, канал с гондоли и фасади на венециански сгради. Хотел Париж се разпознава по умаления модел на Айфеловата кула пред него. А пък вътре човек се разхожда по средновековна парижка улица с малки площадчета. Фасадата на хотел Ню Йорк – Ню Йорк имитира небостъргачите на Манхатън. В хотел Беладжио са направени прекрасни градини с цветя и фонтани. Пред хотел Мираж вечер се имитира избухването на Вулкан. И така нататък, и така нататък …
В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите
Тук е популярен изразът:
„Всичко, което се е случило в Лас Вегас си остава във Вегас.“
Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас
Ню Орлиънс е характерен
с френската колониална архитектура и звучащата навсякъде музика. Градът е основан от французите в началото на 18-ти век на брега на река Мисисипи. Едно столетие по-късно тук е центърът на търговията с роби в южната част на Съединените щати. Днес преобладаващата част от населението е цветнокожо с африкански произход, наследници на някогашните роби.
Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати
Най-атрактивен за туристите е
Френския квартал
с характерните си сгради във френски колониален стил от 18-ти и началото на 19-ти век.
Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил
Ню Орлиънс е люлката на джаза.
Тук е роден Луис Армстронг, най-добрият джаз музикант на 20-ти век. В града ежегодно се провеждат няколко музикални фестивала и карнавал. Многобройни са джаз клубовете, които са една от основните атракции. По баровете свиреха оркестри, многобройни бяха и музикалните изпълнители по улиците.
Улични музиканти в Ню Орлиънс
Дори малките негърчета тропаха с пръчки по дъното на обърнати кофи, опитвайки се да правят музика и чакайки някой да им подхвърли дребни монети. Не случайно наричат Ню Орлиънс „Безгрижният град“.
?
Градът, който ни очарова със своята старинна европейска архитектура беше
Сейнт Аугустин
Разположен е в североизточната част на Флорида. Основан е от испанските колонизатори в средата на 16-ти век. Това обяснява сходството му със средновековните испански градове.
Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове
Преобладаващата част от американските градове са претрупани със сгради, между които „трудно се диша“.
Най-просторна се оказа
столицата Вашингтон
Там няма небостъргачи, булевардите са широки, а площадите и парковите зони са разположени върху големи площи.
Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани
Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон
Най-космополитния град в Щатите е Ню Йорк
Десетки на брой са туристическите забележителности. Наричат
площад Таймс Скуеър (Times Square)
„Центъра на света“. Той е изпълнен с туристи през цялото денонощие, поради което за него казват, че „никога не спи“. Заобиколен е с небостъргачи и огромни светещи рекламни билбордове.
Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.
Таймс Скуеър в 3 часа през нощта, сниман от сина ми. Това е площадът, който „никога не спи“.
Населението
на Съединените американски щати е 330 милиона. По този показател страната е на трето място в света, след Китай и Индия. Прекосявайки с автомобил територията от Запад на Изток и изминавайки над 11 хил. километра се убедих в две неща. Първото е, че
САЩ са многонационална държава
Освен наследниците на заселниците от Европа, на първо място жители на Великобритания, там живеят много негри, мексиканци, китайци и десетки други националности. Второто е, че
населението е разпределено изключително неравномерно
Най-гъсто населени са крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан, както и североизточния район около петте големи езера. По-слабо населени са областите около Мексиканския залив и големите реки. Може да се каже, че преобладаващата част от американците живеят край вода. Средната част и особено средния Запад са изключително слабо населени. Една от причините са неплодородните земи, както и обширните пустинни и полупустинни области. Забелязах, че в такива неплодородни райони са разположени голяма част от индианските резервати, в които живеят наследниците на коренното население.
Тъй като значителна част от маршрута ни минаваше по крайбрежието, няма как да пропусна
американските плажове
По принцип със сина ми отивахме на плаж привечер, около залез слънце. Използвахме светлото време през деня за да разглеждаме забележителностите. Вечер изморени и потни отивахме на плаж за да поплуваме.
Хубавите
плажове по Тихоокеанското крайбрежие
са в южната част на Калифорния, района на Лос Анджелис и Сан Диего. По на север, около Сан Франциско също има хубави пясъчни плажове, но там водата беше студена за къпане.
Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми
Най-приятни бяха
плажовете покрай Мексиканския залив
Някои от тях се простират на десетки километри. Край брега морето е плитко, поради което е подходящо за неумеещи да плуват, както и за малки деца. Водата беше топла и позволяваше дълъг престой без опасност от измръзване.
Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив
По бреговете на Атлантическия океан най-много ни харесаха
плажовете в южната част на Флорида,
започвайки от Маями бийч (Miami Beach). Между впрочем, този плаж беше отворен до 22 часа вечерта. Ходенето по пясъка и къпането по-късно вечерта, както и през нощта, се смяташе за нарушение и се наказваше с глоба. Направи ни впечатление, че отивайки на север водата в океана бързо застудяваше. Например, на Кокоа бийч (Cocoa Beach) в северната част на Флорида океанската вода беше доста по-студена отколкото в Маями. А пък на Южния плаж (South Beach) в Ню Йорк никой не се къпеше във водата.
Най-приятното преживяване по време на пътешествието
ни през Съединените щати беше разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата в южната част на Флорида. Тези лодки потъват само десетина сантиметра във водата и се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част. По този начин могат да плуват в плитката вода и да преминават през мочурищата. Освен невероятното усещане при движение със 60 км/ч, можахме да видим крокодили, водни костенурки, птици и други животни, обитаващи блатата.
Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част
Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида
Най-щурото преживяване
по време на американското ни пътешествие беше рисуването и писането със спрей по автомобилите в Кадилак ранчо (Cadillac Ranch). Това е нестандартно произведение на изкуството. През 1974 година екип от трима арт-творци заравя предните части на десет леки автомобила Кадилак в земята сред царевична нива. Сега стотици хора рисуват и пишат със спрейове върху тях. Не пропуснахме и ние да направим същото с надписи на български език.
Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак
Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване. Макар статистики да е неточно казано – говорим за оценки на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до “и падаме все по-надолу”. Естествено – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.
Негативните статистики
Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата, а има оценки само на отделни аспекти/характеристики на медиите – като например устойчивост на медиите. Използват се количествени и качествени методи.
За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:
Няма общ отговор. Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай зависи от различни фактори:
субективни впечатления от медиите за съответния период;
авторитет и опит на организацията;
прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания – тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на Репортери без граници (2000-2018).
3. Обяснението на тенденцията
Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?
Управлението на Тройната коалиция (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.
Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли по причина на членството?
Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти, който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).
Но първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че изборите – и смяната на политическите сили на власт – не водят до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.
Парламентът приема законови изменения в частен интерес на Красимир Гергов и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата, заменките и т.н.
Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов. Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите мудори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения, рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
Лицата на ТВ7 – знае се какво беше ТВ7, не-медия – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ. Работа в Алфа ТВ се оказва предимство за БНТ.
Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.
ГЕРБ се окопава в медиите – чрез хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака – или необозначени политически – или политически номади – изобщо чрез всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.
А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.
Айде в буса и потегляме
И още камъни нагоре
Не беше мираж, а уникален впечатляващ мост над язовира
И първи гледки към небезисвесната стена на Диарбекир
Входът на
президента на Турция – Ердоган
