Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.
Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение на получени в прокуратурата писма.
Фактите
Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители. Те изпращат писма до президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин. Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.
По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху съда и прокуратурата. В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата не са били означени като конфиденциални.
След публикуване на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.
Решението на ЕСПЧ
Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.
ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10, ако не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2 или не е необходима в едно демократично общество за постигането на тези цели.
ЕСПЧ установява, че публикуването на писмата е основателно.
90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]
91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.
Европейския съд по правата на човека – голяма камара – постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми – независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.
Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като необходима в едно демократично общество.
Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Съдът за правата на човека отхвърля жалба от немски блогър срещу неговата присъда заради снимка на нацисткия лидер Хайнрих Химлер в блога на жалбоподателя.
В решението си по делото Никс срещу Германия ЕСПЧ единодушно обявява жалбата за недопустима. Решението е окончателно.
Мюнхенски съд осъжда Никс за публикуване на символи (свастика), забранени от правото. Никс се позовава на чл.10 ЕКПЧ и твърди по-специално, че съдилищата не са взели под внимание целта на блога – протест срещу дискриминацията на деца с мигрантски произход.
Съдът отбелязва, че решението на Германия да криминализира употребата на нацистки символи се обяснява с историята на Германия. Символът на снимката – Химлер в SS униформа със свастика – няма друго значение освен свързаното с нацистката идеология. Това е ясно на г-н Никс, който вече е санкциониран за публикуване на снимка на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа със свастика. В случая не се разбира и каква е връзката на г-н Никс, отношението на властите към неговото семейство и дъщеря му с германо-непалски произход – и Химлер.
Според националната съдебна практика дори критична употреба на такива символи не е достатъчно, за да освободи този, който ги е публикувал, от наказателна отговорност – това, което би било основание за освобождаване от отговорност, е ясно и очевидно противопоставяне на нацистката идеология.
Съдът не вижда причина да се отклонява от преценката на националните съдилища. Намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество.
Жалбата по чл.10 ЕКПЧ е недопустима.
Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с мерките в Европа: “Германия прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”
Facebook е на път да наеме 20 000 души, за да идентифицира речта на омразата, защото законите – като NetzDG в Германия – и медиите го изискват, пише професорът по журналистика Джеф Джарвис. В същото време общият брой на журналистите в Америка е бил 32 900 през 2015 г. и вероятно е под 30 000 днес. И тези числа са на път да се изравнят.
Какво се случва – и това ли е прочутото саморегулиране на платформите, за което всички говорят като перспектива – за да се избегне плашещата медиите нова регулация?
И кое е по-приемливо за аудиторията: съдебен контрол, следователно съдебна преценка, за законност на съдържанието – или собственият съд на компании като Facebook?
Самият Зукърбърг дава противоречиви сигнали, вероятно осъзнал ясно тежестта на отговорността да вземаш решения. Известната на медиите редакционна отговорност. И ето какво казва той към този момент (защото мненията му са доста динамични, например за 24 часа се преобърна становището му да не прилага принципите на EDPR):
Първо, прозрачността. В момента не мисля, че сме достатъчно прозрачни по отношение на проблемите на платформата. Както и по отношение на тенденциите и как се движим с течение на времето.
Второ, независим процес на обжалване. В момента, ако публикувате нещо във Facebook и някой го докладва, а екипът за преглед вземе решение съдържанието да се свали, решението не може да се обжалва. Мисля, че във всяка добре функционираща демократична система трябва да има начин да се обжалва. Мисля, че можем да изградим такова звено вътрешно като първа стъпка. Но в дългосрочен план това, което наистина бих искал да постигна, е обжалване пред независима структура, почти като Върховен съд, която е съставена от независими хора, които не работят във Facebook, и в крайна сметка правят окончателна преценка за това какво е приемливо слово в една общност, която отразява социалните норми и ценности на хората от целия свят.
Защото, да си спомним и друго интервю, Зукърбърг изпитва “фундаментален дискомфорт” да седи в Калифорния в един офис и да взема решения по отношение на съдържанието за хора от целия свят. Логичното очакване е, че ще се опита да запази привлекателните страни на властта и да се освободи от отговорността за много сложни преценки.
На 10 април Зукърбърг ще отговаря на въпросите на две сенатски комисии във Вашингтон. Сесията е обявена под заглавие Facebook, социалните медии, поверителността, използването и злоупотребата с данни.
Sinclair Broadcast Group е най-голяма тв група по брой медии и също така по покритие в САЩ. Известни са с новинарско съдържание и предавания, които популяризират консервативни политически позиции и са в подкрепа на Републиканската партия.
Когато Тръмп каже следното –
So funny to watch Fake News Networks, among the most dishonest groups of people I have ever dealt with, criticize Sinclair Broadcasting for being biased. Sinclair is far superior to CNN and even more Fake NBC, which is a total joke.
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) April 2, 2018
– ето какво следва в медиите на Синклер – каскада от еднотипни изпълнения по сценарий, както се вижда във видеото:
“Някои медии използват своите платформи, за да наложат своето лично пристрастие. Това е изключително опасно за нашата демокрация.”
Видеото е публикувано и в NYT:
How America’s largest local TV owner turned its news anchors into soldiers in Trump’s war on the media: https://t.co/iLVtKRQycLpic.twitter.com/dMdSGellH3
— Deadspin (@Deadspin) March 31, 2018
Показва ефектите на медийната консолидация за правото на информация. А също показва и как това управление означава критиката като fake.
В Държавен вестник, бр.30 от 3 април 2018 г. са обнародвани измененията в Закона за развитие на академичния състав в РБ.
Ето актуалният текст на закона.
За отбелязване е новият чл.2б – в който има препратка към правилник за прилагане на закона и още една – към правилниците на висшите училища, които могат да определят и допълнителни изисквания.
Продължаваме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия,направихме преход от Местия до Тбилиси, разгледахме Тбилиси, а за последно поехме към Казбеги, наричан днес Степансминда. Днес плътно ще достигнем, границата с Русия в Дарялските теснини, след което ще тръгнем към Телави.
Приятно четене:
част шеста на
9-и ден. 2-ри август.
284 км
Времето беше разкошно този ден. Все още никакви облаци, ясно и чисто. Направих няколко снимки на Казбек.
Връх Казбек, село Гергети и на баирът църквата на Гергети – Света Троица от 14 век
После си стегнах багажа и започнах да се ослушвам. Към 8 часа хазяинът изкара от някъде една Лада Нива. Попитах го къде ще ходи. Щял да кара на
двама англичани, които после отивали към базовият лагер на върха. Попитах го дали има място, че и аз искам да се кача на църквата. Имало място и за 20 лари (15 лв) щял да ме откара и после свали. Идеално. Устройва ме. Натоварихме се и потеглихме.
Дели ги само реката Терек. В момента, в който минахме по моста и влязохме в Гергети асфалтът и паважът изчезнаха, и стана грозна работа. Тесни изровени улици с голям наклон и много свободни камъни с различна големина, повечето, като футболни топки. От селото нагоре работата стана още по-зле. Камъни, дупки, трапове, а на места доста дълбоки коловози по 50– 60 см и трябваше много внимателно да се подбира пътя. От горе слизаха други машини и разминаванията ставаха много внимателно, и с изчакване. Като видях, какво чудо е този път, се поздравих за взетото решение да не се качвам с мотора си тука. По този път можеше да се качи някой с мотор, но само, ако моторът му е чист крос. На останалите ентусиасти, които с други мотори щяха да се опитват да се качат тука, изобщо не им завиждах…
Минахме един участък в гората, който не беше особено стръмен, но за сметка на това имаше много гаден страничен наклон. Освен това почти всеки метър от този участък беше с огромни гьолове, локви и дупки пълни с вода, а самият път там беше от глина, като намазана с масло. Тези дупки бяха по 40 – 50 см дълбоки. Изкачваш се по брегът на едната дупка и веднага се спускаш в другата. И така, около 200 метра. Е тука, на това място най-често падат тези с моторите, които се опитват да стигнат до църквата. Коментираше хазяинът. Преди няколко дни измъкнахме един чех с мотор пак от тука. Даже и да не е валяло дълго време, тук това място е все така гадно и хлъзгаво. Просто мястото е такова. Обясни той.
Излязохме от гората. Целият този път от селото до църквата е дълъг не повече от 3 – 4 километра. Пред нас се видя поляната, а в другият и край беше църквата на Гергети. Тази поляна беше дълга, около 400 – 500 м, но с формата на леген. Тоест, трябва да се спуснеш на дъното и, и чак после да се изкачиш до църквата.
Поляната пред църквата
Коне по поляната
Колите бяха прекарали различни пътища, като се виждаше как бяха затъвали, боксували и поднасяли на места. Като говоря за коли имам в предвид само високо проходими машини 4х4. За всички други е немислимо да стигнат тука. Е тук на тази поляна, ако те хване дъждът и тук си оставаш, до като малко изсъхне… Пак коментираше хазяинът. Сега имаше едни малко по-сухи дири, по които се качихме до църквата.
Църквата на Гергети – Света Троица от 14 век
Църквата е на 2170 м н.м.в. Зад нея се вижда връх Казбек
Поглед към връх Казбек от църквата на Гергети
Кавказкият красавец връх Казбек 5033 м н.м.в.
Поглед надолу от църквата. Долу в ляво Гергети, а в центъра на снимката Степансминда
Преди да тръгнем надолу запалих и оставих няколко свещи пред олтара на църквата. Прекъстих се и се помолих на това свято място.
от нашите. Сводовете и куполите им не са измазани, а си стоят с грубата каменна зидария, така, както са направени. Нямат и стенописи по сводовете и куполите. И винаги точно срещу олтарът има богато украсен стол (трон). Оказа се че този ден е някакъв техен празник и в църквата на Гергети двама свещеници водеха служба. Четяха и пееха. Други хора нямаше. Не исках да нарушавам ритуалите им, като щракам с фотоапарата си там, така че други снимки от църквата нямам.
Тръгнахме надолу. За слизането хазяинът качи трима украински алпинисти на средна възраст, за да ги свали долу до колата им в Гергети. Разбраха се за по 10 лари на всеки. Завързаха здрав мохабет на руски за миналото, за дружбата и за други работи. Аз не участвах. Само слушах… Всички и хазяинът, и украинците бяха категорични, че за всичко са виновни американците. За войната в Украйна също. Интересна позиция… Руснаците ги нападнаха, руснаците отцепиха и заграбиха част от територията им, а тези обвиняват американците!?!? Те с руснаците били братя!?!? Абе, какъв брат може да ти е този, който идва с оръжие в ръка и превзема част от територията ти? Както и да е. Този пътепис е за друго.
Взех си довиждане с хазяинът и жена му, и тръгнах към границата на Верхни Ларс. Бях решил да видя
и изобщо всичко наоколо.
Дарялските теснини
Имаше опашка от тирове от няколко километра още преди теснините.
[geo_mas]
Явно не ги допускаха да чакат точно в теснините. Имаше най-различни номера. Видях много ирански камиони. Видях и един нашенски ТИР с хасковски номер.
Малко преди границата с Русия
Грузинският граничен пункт на Верхни Ларс
След поредното срутване тука и затварянето на границата преди месец все още не всичко напълно е оправено
Реката Терек и в дъното Дарялските теснини
Вече се връщам обратно. Ето реката Терек и в дъното Дарялските теснини. Тук по тези места много често планината прави пътя и границата на мусака и връзката Грузия – Русия прекъсва, до като разчистят. Имаше даже затрупани ТИР-ове миналата година.
Река Терек
Село в Кавказ
Степансминда е вече зад гърба ми, но още не съм започнал да изкачвам пак Кръстовият превал
Пейзаж от Кавказ на фона на стара охранителна кула по грузинският военен път
И аз съм тука
Преди пак да изкача Кръстовият превал спрях, за да снимам това карстово образувание
Карстови отлагания в Кавказ
Интересното тука е, че всичко е на открито. Такива карстови образувания се натрупват обикновенно в пещери, но тук минералната вода е направила тези натрупвания на открито. Под пътя срещу това образувание имаше чешма и от нея течеше чиста газирана минерална вода леко кисела на вкус. Все едно, че си купил Михалковска вода от магазина… Налях си едно шише, за да си оправя стомаха.
и продължих надолу към равнината.
и ме направи вир вода, но още преди да стигна Тбилиси слънцето огря, напече, и аз изсъхнах.
Пуснах навигаторът да ме води, около Тбилиси. Не исках пак да влизам в този град.
Сега исках само да мина край него и да стигна до Кахетия и град Телави в Алазанската долина. Разбира сеö въпреки навигаторът нещата и ситуацията непрекъснато ги сравнявах с хартиената карта. Направи ми впечатление, че там, където на картата имаше едно, или най-много две села, аз в действителност минавах през 5 – 6. Освен това имената нещо не съвпадаха. Село например, което беше отбелязано на картата с някакво име, точно него с такова име го нямаше на терена. Странна работа. Имената ли са сменявали? Какво? И Степансминда на тази карта се водеше със старото си име Казбеги…
И така с помощта на навигатора, картата и известен усет за посоките на света от моя страна, горе долу държах пътя, по който бях решил да мина. Минах през един проход, изкачих един превал от 1 670 м. н.м.в. и вече бях в
На върха на превала
Натам е Кахетия
Към 17,30 часа вече бях в
Град голям горе долу, колкото Пещера, с около 20 000 души население. В центъра има два, или три луксозни хотела. Не се опитах да пробвам там цените за спането. Просто влязох в една пицария, изпих една фанта и споделих с персонала, че търся къде да преспя, но тези хотели ми изглеждат скъпи. Да. Скъпи са. Потвърдиха. Едната жена каза, че имала приятелка, която давала стаи под наем. Обади се по телефона и каза, че ме чакат. Къщата беше на 150 метра от пицарията. Имаше двор, където вкарах мотора. Баня и тоалетна в коридора, и стая за 20 лари (15 лева). Идеално.
Изкъпах се, а после излязох, хапнах едно хачапури в същата пицария, където ми уредиха спането, пих една бира, прибрах се и легнах.
Утре щях да щурмувам планината към Омало.
Очаквайте продължението
Автор: Владимир Чорбаджийски
Снимки: авторът
Ето къде още може да се намери исгодни нощувки в Телави:
Booking.com
Други разкази свързани с Грузия – на картата:
Грузия
След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:
В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).
.