Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света (2013 г.) днес ЕП гласува Резолюция на ЕП относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В резолюцията са записани препоръки като:

47. предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48. подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49. припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50. призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51. призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52. подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53. призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54. насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55. подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

Назад към Париж (4): Монмартър и мостовете на Париж (с кораб по Сена)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта. Днес сме в Монмартър и ще се разходим с корабче по Сена
Приятно четене:

Назад към Париж

част четвърта

Монмартър и мостовете на Париж

с кораб по Сена

Дойде ред и на

Монмартър

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме

пеша нагоре по rue Lepic

rue Lepic

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа…

Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео

е живял и Винсент ван Гог

– имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

Galerie Atelier на улица Lepic 102

… И ето, че сме пред

ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“,

построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век около нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си Париж – където и да погледнеш – изкуство.

Реноар – Бал в Мулин де ла Галет

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

Пред ресторант Moulin de la Galette

Стълбите

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

35 Rue du Chevalier de la Barre, 75018 Paris, Франция

До

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur,

може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите. (8480)

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през

Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници.

Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистро Le Consulat

Бистрото Le Consulat

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Отляво е

кафене La Bonne Franquette,

стар хан на повече от 400 години. През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir,

а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово.

И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

Довиждане, Монмартър!

––––––

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин –

с корабче по Сена

Кораби има всякакви – по-големи, по-малки, само за туристическа обиколка или с ресторант… има билети за пълна обиколка, има билети и с прекъсване: слизаш, разглеждаш и после вземаш следващото. Непрекъснато има всякакви промоции, така че не се колебайте. Един общ поглед от необичайна гледна точка никога не е излишен. А и мостовете…

Обикновено

пътуването започва от Понт Ньоф, Pont-Neuf,

мост от две части, който свързва левия и десния бряг на Сена, минавайки през най-западната точка на остров Сите. За да бъде по-устойчив, двата му участъка са построени под лек ъгъл.

И въпреки че името му означава „новия мост“, то всъщност това е най-старият мост на Париж и първият каменен с обособени тротоари. Открит е в присъствието на Анри ІV през 1607 година. През 1614 г. неговата вдовица Мария Медичи поръчва статуя в чест на убития си съпруг, но по време на Френската революция тя е унищожена. Днешната скулптура е изработена през 1814 г. и е поставена в средната част на Понт Ньоф.

Мостът е рисуван от Реноар, Търнър, Писаро, Моне, Пикасо – и всеки го вижда по различен начин. А през 1985 година Кристо Явашев и Жан-Клод представят на света една от най-интересните си творби „Опакованият Понт Ньоф“, за чието обгръщане са използвани 41 000 кв.м. златиста материя.

За 400 годишния му юбилей е основно реставриран. На преден план на снимката се виждат прочутите парапети, където влюбени от цял свят закачат своите „любовни катинари“ и хвърлят ключа в Сена, за да бъде любовта им вечна.

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети)

свързва Дома на инвалидите и Айфеловата кула с „Шанз-Елизе“. Построен през 1896 – 1900 г. заедно със сградата на Гран Пале и е открит по време на Парижкото изложение. Носи името на руския император Александър ІІІ. Украсен е с множество позлатени херувими, нимфи, пегаси. Гледали сме го във филмите „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, „Ангел-А“ на Люк Бесон и др.

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите

е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Мостът на изкуствата, Pont des Arts,

е първият железен мост в Париж. Построен е по заповед на Наполеон Бонапарт и е свързвал Лувъра, наричан тогава Дворецът на изкуствата, с левия бряг. Бил е особено популярен и едно време парижани даже са си устройвали пикници на него.

Рисуван е от много художници – Огюст Реноар, Кес ван Донген, Пиер Бонар. А тази картина с поглед към Сите и Нотър Дам е на Пол Синяк.

А ето го и

Passerelle Debilly – пешеходен мост,

издигнат като временно съоръжение за Световното изложение в Париж през 1900 година. Заедно с Айфеловата кула той е символизирал инженерните постижения на епохата. И нещо любопитно – след падането на Берлинската стена и отварянето на досиетата, се оказало, че е бил любимо място за тайни срещи на агентите от Щази. Сигурно затова Брайън де Палма снима сцена от трилъра „Фатална жена“, Femme Fatale, с Антонио Бандерас и Ребека Ромейн-Стамос именно тук.

Pont de la Tournelle

– свързва площад „Турнел“ с остров Сен Луи и е украсен с 15-метров стълб със статуята на Св. Женевиев, покровителка на Париж. Особено известен е сред феновете на сериала „Шотландски боец“, тъй като на кея до него главният герой Дънкан Маклауд привързва шлепа си.

Приятна разходка!

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакр Кьор:

Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:

Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!

Booking.com

Добър турнирен резултат за Макфърсън в първия полуфинален плейоф

от Куинс Парк България

лиценз CC BY-SA

Роби Лийч изравни резултата на „Охълвю“. Сн. queensparkfc.co.uk

В първия сблъсък от полуфиналните плейофи „Куинс“ гостуваха на „Стенхаумюър“ на „Охълвю“ и успяха да стигнат до заслужено реми. Интересен факт беше, че почти половината от настоящия състав на домакините беше попълнен от „бивши“ играчи на „Куинс“, оставили добра следа в близката история на глазгоуския клуб.

Макар гостите да започнаха мача по-активно, „Стени“ поведе в резултата в 27 мин. Попадението отбеляза Мартин Скот. Резултатът се запази непроменен до почивката. Още в първите минути на второто полувреме обаче Роби Лийч изравни за 1:1. Срещата продължи равностойно.

В 79 минута „Куинс“ претърпяха сериозен удар. Един от най-стабилните им изпълнители и голмайстор през сезона Адам Къминс получи директен червен картон и остави отбора с 10 човека в последните 13 мин. Домакините не можаха да оползотворят численото си превъзходство и логично мачът приключи нерешен 1:1.

„Стенхаусмюър“ – „Куинс Парк“ 1–1
1:0 Скот – 27′, 1:1 Лийч – 46′

„Стенхаумюър“: 1. Смит, 2. Мийкън, 3. М. Дънлоп, 4. Р. Дънлоп, 5. Доналдсън, 6. Фери, 7. Макгуигън (64‘), 8. Пейтън (88‘), 9. Макменамин, 10. Скот (78‘), 11. Фърнс.
Рез.: 12. Марш, 14. Кук (64‘), 15. Холеран, 16. Далас (78‘), 17. Макмин, 18. Лонгуърт (88‘).

„Куинс Парк“: 1. Уайт, 2. Милън, 3. Бърнс, 4. Фодърингам, 5. Къминс (чк –79‘), 6. Гибсън, 7. Лийч, 8. Брейди (83‘), 9. Кийна, 10. Донъли (80‘), 11. Галт (45′).
Рез.: 12. Ор, 14. Дохърти, 15. Маклохлан (80‘), 16. Рът, 17. Мортимър (45′), 18. Маквей (83′), 19. Макфърсън.

Ст. „Охълвю Парк“, Стенхаусмюър, 657 зр.

БХК: Правата на човека в България 2017

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.

На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.

2018 Специален доклад 301

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна, и 23 – в Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право, участвала е в операция ЕВРОПОЛ срещу голяма пиратска мрежа в региона, отделила е допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен.

Критично отношение към доклада изразява EFF: “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад 301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но няма последователна методология за оценка кое е адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Копривщица – любимо място

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

На днешната годишнина от Априлското въстание, ще отидем до града, дал първия изстрел в най-кървавия и ефективен български бунт – Копривщица. Наш водач ще бъде Нели. Приятно четене:

Копривщица

Копривщица е едно от любимите ми места в България

– това е град с интересна история и хора, красива природа, дух и едно особено очарование, което можеш само тук да усетиш. Има магия в този град и колкото повече го опознаваш, толкова повече разбираш, че това е едно много, много специално място.

Ние пристигнахме в Копривщица по обяд и веднага се настанихме в

Хаджи Иванчовата къща,

която се намира близо до центъра на града. В къщата е запазена автентичната атмосфера, но има и всички удобства, от които се нуждае съвременния човек.

Хаджи Иванчовата къща

Таванът на хотелската ни стая

Хаджи Иванчо бил родом от Копривщица,

търгувал в Близкия изток и Африка, човек видял и преживял много. Натрупал богатство и решил да си построи къща в Копривщица. След като къщата била построена, човекът решил да я украси подобаващо и я изрисувал отвън с красиви разголени жени-русалки, каквито може би е видял при своите пътешествия в странство. Местното общество обаче било възмутено от тези своеволия, а хаджи Иванчо се ядосал на тяхната реакция и заличил рисунките, като боядисал цялата къща в черно. Сега разбира се, къщата не е черна, просторна, красива и удобна е.

Черешово топче в двора на Хаджи Иванчовата къща

След като се настанихме и пихме кафенце се отправихме към центъра на града. Купихме си общ билет за всички музеи в града, който бе придружен с карта и тръгнахме по калдъръмените улички. Първо посетихме Лютовата къща.

Магазин/купчийница, тук си купихме билети за музеите

Лютовата къща

Петко Лютов бил богат търговец и търгувал чак в Александрия – даже в рисунките по тавана на голямото помещение на втория етаж могат да се забележат стените на екзотичен град, иззад които надничат камили. В Лютовата къща можете да видите плъстените килими и постелки, изработени от овча вълна, която не се тъче, а се разстила равномерно, залива се с топла вода, навива се на руло и се удря с тояги. Плъстените килими са се използвали за сватби като сватбена постеля. Всяка мома трябвало да има в чеиза си поне една такава, на която младоженците започвали да спят от първата брачна нощ.

След Лютовата къща се разходихме по тесните улички, изкачихме един хълм и се озовахме пред

църквата „Успение на пресвета Богородица“,

построена с дарение от Хаджи Ненчо Палавеев. После се отправихме към Каблешковата къща, която е изключително красива. Толкова ме впечатли, че в два поредни дни влизах в нея: стоях притихнала в стаите, седях в двора, любувах се на гледките, които се откриват от тук.

Църквата „Успение на пресвета Богородица“

Каблешковата къща

Каблешковата къща е строена по еталон на пловдивските къщи от Лулчо Каблешков, бащата на Тодор Каблешков. Още с влизането в къщата си личи, че това е бил богат дом. Качвайки се по дървените стълби на втория етаж попадаш в просторен красиво остъклен салон с изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати.

Каблешковата къща, втори етаж

В Каблешковата къща

Самият Каблешков е бил изключително образован за времето си – посещавал освен пловдивското и копривщенското класно училище и Цариградския френски лицей. Владеел е три езика, притежавал богати познания и култура и доста млад става началник на жп гарата в Белово. През 1876 год. той е избран за председател на местния революционен комитет и дава началото на събитията около Априлското въстание. Каблешков е авторът на знаменитото „Кърваво писмо” и слага край на живота си, когато е само на 25 г. веднага след залавянето си.

Ослековата къща

Ослековата къща е строена по време на Кримската война през 1856 г. за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Много красиви са външните колони, изработени от твърдо кедрово дърво, докарано чак от Ливан специално за строежа на къщата, които държат изрисувания със стенописи кьошк. Тук освен предмети от ежедневието са показани и копривщенски женски накити и прекрасна колекция от плетени чорапи и кенета.

Дантела кене

Кенето е вид фина дантела, изработвана върху основа от конски косми, които заздравяват дантелата, а освен това конският косъм задържа дантелата да не се огъва и да стои винаги опъната. Ненчо Ослеков бил човек със завидно материално и обществено положение, но и родолюбив българин. Участвал в подготовката на Априлкото въстание – в неговата къща са изработени дрехи и наметала за копривщенските въстаници и заради тази своя дейност след разгрома на въстанието е заловен и обесен.

От прозореца на Ослековата къща

Палавеевата къща

Хаджи Ненчо Палавеев

Хаджи Ненчо Палавеев е най-крупният дарител на града,

на практика всички важни обществени сгради в Копривщица са издигнати с негови средства: църква, училище, оздравителен пансион , читалище, чешми, мостове и др. Той е бил търговец от международна величина, живял дълги години в Египет и Близкия изток. Роден е през 1859 година в Копривщица и още малък е изпратен в Цариград да се учи за абаджия. Овладява обаче и търговията и още като младеж основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазинът му за английски стоки бил нечувано за времето си събитие. Като далновиден човек той разбира, че най-важен е личния контакт с търговските партньори и затова говори английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Живее в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа. „Благодетелят на Копривщица“, така е изписано името му върху входната порта на родната му къща.

Гр. Копривщица бул. Х. Н. Палавеев 96, 2077 Копривщица, България

На излизане от тази къща се чувствах наистина замаяна, като че ли излизах от някакъв друг свят, от една невероятна история за уникален българин. Копривщенци не са го забравили, кръщават на него централния си булевард, но не са много българите (и аз също), които въобще са чували името на Ненчо Палавеев, който може би е най-богатият и благороден българин за всички времена. Още за историята на този уникален човек можете да прочете тук.

Къщата на Димчо Дебелянов

Срещу Палавеевата къща е къщата на друг именит българин –

Димчо Дебелянов

Къщата е била „къща близнак”, където са живеели семействата на бащата и чичото на поета. Още с влизането през дървената порта попадаш в красив двор с вековни борове, цветя и статуя на вечно чакащата майка, приседнала на прага, в която е вдълбан стих: „И в кротък унес чака тя, да дойде нейното дете“. В къщата са подредени детската люлка на Дебелянов, куфарчето му, ръкописи, снимки и писма. Тук те обзема едно лирично настроение, за което допринася и озвучителната уредба, по която върви запис на важни факти от живота на поета и негови стихове, които познаваме от учебниците по литература.

Статуя на чакащата майка

Къщата на Георги Бенковски

Георги Бенковски

В тази къща през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) – не знаех, че това не е неговото истинско име. Когато е на пет години, баща му умира и майка му трябва сама да изхранва семейството. За да й помогне, момчето напуска училище и започва работа като чирак. На двадесет и три години той вече се е превърнал в известен търговец, който търгува в цялата Османска империя. И докато си изкарва хляба с търговия, той обмисля начини за освобождаването на българския народ. По време на Априлското въстание Бенковски сформира легендарната Хвърковата чета. След неуспеха на въстанието той попада на турска засада и при р. Костина в Тетевенския Балкан намира своята смърт – в местността Костина ежегодно се прави възстановка на това събитие.

Тук е подредена експозиция за живота и дейността на Георги Бенковски, както и личната му пушка, с която е стрелял срещу турците. Къщата се намира в подножието на един стръмен хълм, на който е построен

паметник на Бенковски

Поредица от стълби водят до паметника, а от там се открива наистина прекрасна гледка към целия град.

Копривщица

Къщата на братя Каравелови

Това е едно от последните места, които посетихме – намира се в центъра на града, край реката. Дворът на къщата на братята Любен и Петко Каравелови е доста голям – тук се намира даже круша, която лично Любен Каравелов е засадил през 1854 г. Има три постройки: зимна къща, селскостопанска постройка и лятна къща. Тук може да се види печатарската машина, на която Любен Каравелов е печатал своите вестници, както и негови лични вещи. В друга част на къщата е подреден кът на Петко Каравелов (по-малкия брат на Любен Каравелов), който е бил три пъти министър-председател на България, министър на финансите и един от строителите на съвременна България. Неговата дъщеря Лора е съпруга на Пейо Яворов.

Класното училище

В класното училище

В края на нашата обиколка в този чуден град заваля кротък дъждец. В такова мрачно и дъждовно време посетихме първото класно училище в Копривщица, което се намира също в центъра на града и станахме свидетели на сватба пред сградата на общината. Обаче магията на Копривщица така ме хвана, че връщайки се назад към това пътешествие не спирам да се удивявам на славните му жители. По-добър урок по история и родолюбие никога не съм имала.

Автор: Нели Митева

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Копривщица можете да резервирате тук:

Booking.com

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

Копривщица

Още много места за посещения в милата ни татковина:

Booking.com

Лига 1: април 2018

от Куинс Парк България

лиценз CC BY-SA

Отново 1 победа, допълнена с 1 равенство през април бяха прибавени в актива на „Куинс Парк“. Битката за избягване на директното изпадане между тях и „Албиън Роувърс“ беше сведена до последния кръг на сезона в Лига 1. „Куинс“ имаха по-лоша голова разлика и изоставаха 2 точки преди края. Развръзката дойде на 28 април в 36 кръг. Тогава „Роувърс“ гостуваха на борещия се за промоция „Еър“ и загубиха с 2:0, което означаваше, че само победа на „паяците“ срещу „Арброут“ на „Хемпдън“ може да ги изведе на 9-то място. С пределна мотивация „Куинс“ постигнаха хубава чиста домакинска победа с 3:0, с голове на Роби Лийч и Люк Донъли (2). Това даде още един шанс на борбените „паяци“ да останат в дивизията в плейаут с 4-я от Лига 2 „Стенхаусмюър“.

Права върху снимка: маймуната в джунглата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Във вторник 9 -ти апелативен съд отхвърли искането, свързано с известното вече селфи на маймуна (делото Наруто срещу Слейтър).

Дейвид Слейтър оставя оборудването си в джунглата и маймуната се е заснела сама. Организацията за защита на животните ПЕТА твърди, че Слейтър е нарушил авторските права на маймуната, като е издал книга за фотография “Wildlife Personalities”.

Решението: Животните нямат право на защита на права по Закона за авторските права.

Решението подлежи на обжалване.

Съобщение на ЕК: Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува Съобщение COM(2018) 236 final Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход.

Съобщението очертава цели, принципи и мерки за справяне с дезинформацията.

В частност препоръчва се

да се подобри прозрачността по отношение на произхода на информацията и начина, по който тя се създава, финансира, разпространява и насочва, за да даде възможност на гражданите да оценят съдържанието, до което те имат достъп, и да разкрие възможни опити за манипулиране на мнение.
да се насърчава разнообразието на информация, за да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения въз основа на критично мислене, чрез подкрепа за висококачествена журналистика, медийна грамотност и ребалансиране на връзката между създателите на информация и дистрибуторите.
да се насърчи надеждността на информацията, като се означава достоверната информация, проследяват се каналите за разпространение до източниците на информация и се верифицират влиятелните доставчици на информация.
в дългосрочен план да се работи за повишаване на осведомеността, медийна грамотност, широко участие на заинтересованите страни и сътрудничество между държавните органи, онлайн платформи, рекламодатели, експерти по незаконното съдържание, журналисти и медийни групи.

Законопроект за изменение на Закона за защита на личните данни и GDPR

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Мотивите са любопитни, особено частта, в която се обяснява, че законопроектът ще въвежда регламент в националното законодателство, регламентите не се въвеждат, но в случая ще се приемат национални мерки.

В анализите се твърди например, че балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е предоставена на държавите: Балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е деликатен: ако е в полза на защитата на данните, лесно можем да си представим сценарии, при които публични личности използват закона, за да ограничават критика. Ако е в полза на свободата на изразяване, е възможно журналистите да пренебрегват правото на личен живот. Правилата в тази област ще се различават в отделните държави-членки. Доколкото Хартата е правно обвързваща, съдебната практика на Съда на ЕС ще играе важна роля при определянето на този баланс.

По този въпрос – публикации от началото на годината в сравнителен план и тук също, и тук по държави