Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология
Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.
Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са
топлите извори Hveravellir,
разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…
В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни
Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален.
Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…
На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…
Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне
Първата бензиностанция стигаме в
Blönduós
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква
На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :) Църквата функционира от десет години
Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза
В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително).
Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“
Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват.
Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.
Очаквайте продължениетоАвтор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)
Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология
Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.
Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са
топлите извори Hveravellir,
разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…
В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни
Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален.
Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…
На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…
Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне
Първата бензиностанция стигаме в
Blönduós
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква
На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :) Църквата функционира от десет години
Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза
В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително).
Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“
Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват.
Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.
Очаквайте продължениетоАвтор: Гергана МилушеваСнимки: авторътДруги разкази свързани с Исландия – на картата:Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)
За нуждите на офиса купихме Logitech Wireless Presenter
R400 - прекрасна джаджа за
презентации, която позволява на презентатора да се разхожда свободно пред публиката и да
прелиства слайдове отдалеч. Върши страхотна работа с PowerPoint, а съм чувал, че работи и с
Evince под Linux. По същество това си е "орязана" клавиатура (като такава я вижда и Линукс),
само с четирите клавиша, които трябват за една презентация.
Имаме бутони напред и назад, бутон за стартиране на презентацията и бутон за изключване на
картината (бланк). Има и лазерна показалка. Тъй като си падам по всякакви джаджи, изобщо
няма да скрия, че много ми хареса нещото. И естествено реших, че няма начин да не го
използвам за презентациите си, понеже, нали, съм един безспорно световно известен и
навсякъде канен лектор... И ето тук Logitech ме саботираха. Ако ме следвате някъде по
социалките, може и да си спомняте, че преди време си търсех инструмент за презентации.
Изискванията ми бяха да работи под Линус, естествено, и слайдовете да се изготвят на
markdown. След доста проби, се спрях на
Preston. Като допълнителна екстра, за която не се
бях замислял първоначално, тук ще посоча и факта, че презентацията се случва в web сървър,
тоест аудиторията, ако разполага с лаптопи, таблети и прочие, и ако на мястото на събитието
има локална мрежа, може да се закачи с браузъра си за презентацията на адреса на моя лаптоп
и да я следи както на сцената, така и директно на екрана на устройството пред себе си.
Удобно, спор няма.
Обаче. На Logitech джаджата не може да управлява презентацията на Preston, защото тя е
отворена в браузъра ми, и прелистването на слайдовете става със стрелките, докато R400,
бидейки направен да работи с PowerPoint на Майкрософт, изпраща към лаптопа ми PageUp и
PageDown, а те нищо не говорят на браузъра и съответно той изобщо не реагира на тях. Лошо,
а? Не съвсем. Понеже използваме по-добрата операционна система, нищо не ни пречи да
"препрограмираме" бутоните на джаджата и да я научим да си говори с Preston (или който и да
е друг софтуер за презентиране всъщност). Лесно е.
Като първа стъпка ни трябват scan code-вете, които генерира устройството. Трябва да го
подслушаме. Първо го намираме на коя "честота" си говори с лаптопа използвайки stat:
yradunchev:~ $ stat -t /dev/input/by-id/usb-Logitech_USB_Receiver-event-kbd --printf "%N\n" /dev/input/by-id/usb-Logitech_USB_Receiver-event-kbd' ->../event13'
Сега ще го подслушаме, стартираме специалното разузнавателно средство:
За всеки натиснат бутон виждаме неговия scan code и какво изпраща. Обърнете внимание, че
виждаме 5 отговора, генерирани от 4 бутона. Сещате ли се? Бутона за старт генерира два кода
- един за старт (f5) и един за стоп (esc). После имаме бутона, който "гаси" екрана - dot. И
после двата бутона за напред (pageup) и назад (pagedown).
За да науча R400 да си говори с Preston и браузъра ми, създадох файла
/etc/udev/logitech-r400 със следното съдържание:
0x7003E f11
0x70029 f11
0x70037 space
0x7004B left
0x7004E right
Това е моя "преводач". На бутона за стартиране съм задал два пъти F11 - така всяко
натискане, ще кара браузъра да влиза и излиза от режим full screen. Просто в моя случай това
е достатъчно. Бутона за "гасене" на екрана генерира интервал, просто защото нещо трябва да
генерира, не че ми върши някаква работа. Важните бутони за мен са наляво и надясно - с тях
сменям слайдовете. Ако вие използвате друг софтуер за презентация, който си има собствени
шорткъти, просто заменете в този файл на съответните места с неговите. И Logitech Wireless
Presenter R400 ще заработи за вас под Линукс, въпреки че официалния съпорт на Logitech
твърди, че не може и толкоз.
За да накарам системата да използва моите клавиши с R400 винаги, създадох още един файл:
/etc/udev/rules.d/logitech.rules
И сега вече мога да изнасям презентациите си професионално, докато се разхождам важно напред-назад
из аудиторията, като истински гуру :) А Logitech да имат много здраве от мен.
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра.Днес на ред е остров Спецес.Приятно четене:
Загубени из гръцките острови
3-та серия, 4-та част
Остров Спецес
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –
остров Спецес,
отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра.Днес на ред е остров Спецес.Приятно четене:
Загубени из гръцките острови
3-та серия, 4-та част
Остров Спецес
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –
остров Спецес,
отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:
Досега май не бяхме ходили при истински канибали, освен може би, когато за последен път сме чели Робинзон Крузо. Да видим дне как Цветан ще успее да оцелее сред тях ;)Приятно четене:
В транжорната на канибалите от Тоба
народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия
част първа
Към остров Самосир
Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник.
– Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.
– От Суматра, тукпо средата, където има нещо като око е езерото Тоба (DanauТoba), а в него има остров Самосир(Samosir), голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините.
– Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.
– Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.
А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А.
Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;)
– Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!)
– Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз.
– Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта.
– ОК, приет си, амин! Continue reading →
Досега май не бяхме ходили при истински канибали, освен може би, когато за последен път сме чели Робинзон Крузо. Да видим дне как Цветан ще успее да оцелее сред тях ;)Приятно четене:
В транжорната на канибалите от Тоба
народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия
част първа
Към остров Самосир
Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник.
– Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.
– От Суматра, тукпо средата, където има нещо като око е езерото Тоба (DanauТoba), а в него има остров Самосир(Samosir), голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините.
– Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.
– Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.
А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А.
Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;)
– Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!)
– Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз.
– Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта.
– ОК, приет си, амин! Continue reading →
Забелязали ли сте как всеки с повечко власт започва да говори за “народа” в трето лице? След избори такова говорене е изобилно, чуйте. Заслушайте се в думите им и ще се учудите колко често политици и журналисти говорят за “хората” или че “той народът иска”, притесняват се, че “те ще излязат на протест”, защото “хората нямат пари”… Всеки се изживява като богопомазан спасител, рицар на справедливостта – разбира се, с благороден произход, не “от народа”. Той “народът” е някъде там, встрани, навън и се лута в тъмното. Горкият – болен, гладен, окован и бос се мъчи всеки ден и всеки ден чака политиците да го разпознаят, спасят и най-накрая да започне животът му.
Говорещите не са част от народа, не се усещат такива – винаги говорят в трето лице. Те са други, различни. Не казват “ние искаме работа, храна и свобода” – може би защото такива неща си имат и или не са толкова безочливи, или са тъпи и не са се сетили, че може да лъжат с тъжен влажен поглед, че и те са хора като нас, и те са “народ”.
Какви са? И кой се грижи пък за техния “народ”? Хора ли са, извънземни ли са, какво са? Дали трябва да си от специална порода, че да ставаш за властник, или просто докато катериш стълбата, си продаваш на парче душата и “народността”?
И колко странно би звучало, ако някой политик се обърка и започне да говори за народа като “ние” и “нас”. А аз може да съм безнадежден идеалист, но все още вярвам в заедността на живеенето заедно и в конструирането на общото в обществената конструкция. Това е единственият начин премахването на “народа” като казване да е безболезнено, незабележимо и полезно. Толкова, колкото вредно е говоренето в трето лице от политици, които хал хабер си нямат нито от общество, нито от народ, камо ли от управление.
