Реваншът на “Куинс Парк” срещу “Питърхед” приключи безуспешно за “паяците” с нова загуба, този път с 1-3 на “Балмур”. Така след “Арброут” (2010), “Албиън Роувърс” (2011) и “Странрар” (2012), сега “Питърхед” се яви като поредният препъни камък пред устрема на “Куинс”, а към тази поредица може да се добави и загубата при изпадането от Втора дивизия през 2009г., също в плейофен сблъсък, от третодивизионния тогава тим на “Стенхаусмюър”. Малката интрига, която беше се запазила след първата среща се изпари още в първите 10-на минути на двубоя, когато димакините поведоха с два бързи гола, които вдигнаха общия резултат до непосилното 0-3. С това мачът на практика беше приключил. Все пак паднаха още две попадения, по едно за домакините и за гостите, за да се стигне да крайния общ резултат от двата плейофа 1-4. За “паяците” се разписа Лоурънс Шанкланд, ставайки водещ голмайстор, с 15 гола за сезона. Мениджърът на “Куинс Парк” отново направи някои изненадващи промени в състава, пускайки като титуляр преотстъпения доскоро в “Карлюк” Иън Уат и изваждайки Лонгуърт, Кийнън и Макпарланд. Всичките опити на “паяците” обаче да преодолеят лошия късмет в плейофите се оказаха неуспешни и техния сезон завърши без шанс за промоция. Победителят от този двубой “Питърхед” ще играе на финала срещу “Ийст Файф”, който пък отстрани драматично “Берик” с 2-1 в продълженията. Двата финални мача са на 15 и 19 май.
Добрите новини за “Куинс Парк” все пак са, че една значителна част от досегашните титуляри вече преподписаха и за другия сезон, сред тях влизат Андерсън, Куин, Бърнс, Кийнън, Спитал. В следващите седмици ще проследим и останалите, които ще водят “Куинс” по терените на Трета дивизия.
С наближаването на поредните избори знаете ли кое най-много ме дразни? Не са скандалите и всякаквите компромати, с които ни заливат от медиите и ни губят времето, вместо да вземат всички да се изпосъдят, изпозатворят и кротнат най-накрая. Не са и безбройните псевдо благотворителни дейности, дето някой си дарил пари на крайно нуждаещи се и представете си, по някаква случайност се оказва в края на репортажа, че е водач на еди-коя си листа някъде си. Нито ме дразни и истерията по това колко било нужно да се гласува – в интерес на истината, този път е най-толерантно досега, или поне така ми си струва, понеже не надавам ухо. А и точно този път положението прилича като да е най-близко до истинска нужда от гласуване и истински смисъл от него. За съжаление на лелите пред входа и на младежите от партийните клубове, нужда няма, няма и смисъл. Да, знам, че от негласуването за пореден път ще спечелят мутрите и мошениците, но… те и от гласуването ще спечелят – няма празно в тая система, колкото и да ни облъчват за друго предизборните клипове.
Та най-много ме дразни това с продаването и купуването на гласове. Ще го кажа кратко – ако някой иска наистина да спре търговията с гласове, да вземе да я спре! Започва се не с пресконференции, а просто като престанеш да купуваш. Вече е ясно, че няма как да стане нерентабилно – колкото и да говорят, че гласуването щяло да промени това – пълни глупости, няма 90% активност, а и да има, то винаги има фалшифициране на резултатите като резервен вариант. Да слезем от облаците – търговията с гласове е тук и ще остане. Въпросът е какво правим.
С надписи “купуването и продаването на гласове е престъпление” не става. Престъпление било – ха! Все едно мисълта за закона ги е спирала преди. Плашат кучета с кокали.
Не става и с журналистически “разследвания”. Това ми е и поводът да се подразня така – оня ден един по телевизията направил геройски репортажи и заснел как някакви цигани някъде си уговаряли търговия с гласове. Скрити камери, после полицаи, после пък в друг случай и вече без полиция репортерът замахва да се бие с продавача, гони го по улицата с микрофон, задава му “морални въпроси”… Смех, смех…
Никой не заслужава тормоз от измислени телевизионни разследвания. Ако някой наистина е търгувал с гласове, то:
1) не е работа на телевизията да наказва и да порицава
2) щом циганите продават и ги хващат тях, кой тогава купува бе, да му се не види? КОЙ, кой е този, дето е поръчвал – намажете се с боя, направете се на цигани и идете да предлагате гласове в партийните централи, че да може да “хванете” купувачите. То така, с дребните риби и баба знае
Нали “купуването и продаването” на гласове е престъпление, не видях да пише само продаването. Голямо важно, че Хасан ще полежи в ареста малко – той баш в ареста се е изучил. Но кой купува? Щото така всичко ми стои леко странно – значи върти се една бесна търговия на гласове, значи едни престъпления де, и в цялата тая търговия продавачите ги бият през ръцете, докато купувачите получават параграф от новогодишното обръщение на президента в стил “ребята, давайте жить дружно и да не купуваме повече гласове”.
Ми не е честно някак. А репортерите, дето гонят хората и се карат по улиците заради ексклузивната новина, са си отрепки така и така.
Доста хора се чудом чудят как така изведнъж толкова се запалих по бягането. Истината е, че
изобщо не е изведнъж. Истината е, че всичко започна през 2010 - когато Зори започна да бяга,
а аз се замислих за собственото си трагично физическо състояние. Ето
какви мисли са се мотали
из главата ми голяма някъде към края на 2010:
Времето си минава и с всяка изминала година физическото ми състояние, което никога не е било на кой знае какво ниво (да не кажа - винаги е било зле, винаги съм бил с наднормено тегло), не става по-добро, а напротив. Остаряването е естествен и неизбежен, необратим процес, но от мен зависи как ще протече. Дали на 60 ще съм жизнено и енергично старче, или мрънкащо и оплакващо се ревматично деденце -зависи от мен и от това как поддържам енергията си. Енергията трябва да се трупа днес, ако искаш да я имаш утре.
Естествено първите ми опити бяха издържани в най-добрите традиции на жанра епична
древногръцка трагедия с хор и елементи на хорър. Почти си съсипах коленете. То така става -
на единия ден си кюфте, на другия вече си бягащо кюфте. Ама не. Тъй че седнах си на трътката
и преосмислих цялостната концепция за спортна кариера. Като за начало - налагаше се да се
отърва от онзи другия, излишния човек, който носех по онова време на гърба си по двадесет и
четири часа в денонощие. Точно така - цял човек, от по-дребните. Примерно 45-50 килограмов
средностатистически виетнамец. Обикновено хората започват да тичат в парка, за да отслабнат.
Е аз пък започнах да отслабвам, за да мога да тичам в парка. Което май ме прави малко
обратен, не? Все едно, това е отговора на Често Задавания Въпрос дали бягам, за да отслабвам
- не. Отслабвам, за да бягам. Две години по-късно все още не съм се отървал напълно от
сиамския си близнак, но съм го "редуцирал" до степен, която ми позволява да бягам всеки ден
по половин час. Остават ми още около десетина килограма за отписване.
Мога обаче да ви споделя, че преди две години съм бил абсолютно прав относно бягането и
енергията, с която то ви зарежда. Може вече да съм старче на четиридесет години, обаче съм
енергично старче. Доста от връстниците ми вече са истински старчета. Че дори и някои
по-млади от мен.
Друг Често Задаван Въпрос е - а защо бягам всеки ден? Защото ми харесва. Защото зад гърба
си имам хиляди дни, през всеки един от които съм си "спестил" 20-30 минути от бягане, и сега
имам огромни спестявания за "харчене". Надявам се да съм здрав и да ми стигне времето, за да
се справя, но кой от нас знае колко още му остава, или какво ще му се случи утре? За това
бягам всеки ден.
Всъщност ако трябва да обобщя с няколко думи, за да не ви отегчавам, ето моя отговор на
вашия въпрос "Защо бягаш (всеки ден)?":
Защото мога.
Защото не знам дали утре ще мога.
Минава ли ви през ума колко хора по Света всъщност не могат да бягат? А биха искали да
могат. Биха искали да не са си спестявали ежедневно по двадесет минути точно от бягане. Ако
само някой ги беше предупредил навреме...
Ами ето, предупреждавам ви.
П.П.: Ако не съм ви убедил, че бягането прави хората по-енергични и жизнени, елате на 19
май край езерото в Панчарево и се убедете сами. Ще се
срещнете с най-жизнените хора, които сте виждали през живота си. И лично с мен, естествено,
световно неизвестният отслабващ на дълги разстояния ;)
Продължаваме с разходката на Петър и Биляна в долния ляв ъгъл на България ;) Започнахме с Мелник и Роженския манастир, а днес ще посетим Рупите и Самуиловата крепост.Приятно четене:
Екскурзия из Югозападна България
част втора
Рупите и Самуиловата крепост
След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към
Рупите
Следваща дестинация – Рупите. Би трябвало да стигнем за броени минути до там, но се оказва, че има ремонтни работи по изграждането на АМ “Струма” и се налага да се върнем до Сандански и да ползваме обходен маршрут…
Пристигаме в Рупите. Приятно впечатление ни прави, че всичко е уредено, а не се налага да плащаме нито паркинг, нито тоалетна (навсякъде по маршрута ни бе така).
Влизаме в комплекса и буквално усещаме прилив на енергия…
Рупите е местност, разстилаща се по десния бряг на река Струма
Едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.
Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна…”
Хребетът, за който говори Ванга, всъщност е
Кожух планина,
възвишение в Рупите. Според нея Кожух е ключът към разгадаване на древното ни минало. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.
В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.
Началото на пролетта е. Тук всичко се движи, тича, лети, пее, жужи, играе, скача, плува… Червеноуха костенурка си плацика в топлите минерални води, докато децата тичат по поляната, от която чуваме и някакви домашни птици… Жаба се скрива в гъсталака до езерото, защото над нас прелита щъркел! А дърветата са обсипани с цвят! Какво хубаво място да оставиш мартениците си!
През 1992 г. пророчицата построява
черквата “Св.Петка Българска”,
превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора.
Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник акад. Светлин Русев, като
образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод
Сред критичните мнения относно иконите на Светлин Русев е това, че художникът е изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.
Така или иначе, на 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.
Днес храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.
Пред 2002 г. в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.
Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред…
Докато се разхождаме из Рупите, някакси в ушите ми звучи една позабравена песен на Георги Христов – Посвещение. Два дни след като си тръгнахме от това свято място, научихме, че вещите на Ванга са били предадени от държавата на Община Петрич. Те ще бъдат изложени в къщата ѝ, а старите и повредени ще се бракуват. В полза на Община Петрич са били предадени повече от 1411 предмета – след 17-годишни спорове и процедурни пречки! Дано ги видим другия път…
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев казал:
“Кандилото, което е на ток, още светеше. През всичките тези години не е засегнато. Не е изгоряла дори и крушката в него. Това място е свято.”
Продължаваме към последната дестинация от нашата екскурзия –
Самуиловата крепост
Спираме пред входа на красив парк край река р. Струмешница.
Национален парк-музей „Самуилова крепост“
тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП “Златарево” към парка-музей покрай брега на реката води красива алея.
Докато се разхождаме, виждаме, че дърветата са буквално обсипани от лишеи. Лишеите абсорбират вода и минерални вещества от дъждовната вода и директно от атмосферата. Това ги прави изключително чувствителни към замърсяванията на въздуха. По тази причина, те представляват много добър индикатор за нивото на замърсеност.
Чрез степента на развитие на лишеи в обкръжаващата ни среда, можем да съдим за чистотата на въздуха, които дишаме – наличието на лишейни популации е индикатор за чист въздух и обратно, отсъствието на лишеи говори за замърсена околна среда. Видите ли толкова лишеи някъде – въздухът е много чист и хубав!
В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на
цар Самуил
в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула.
Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави.
Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят.
Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14 000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.
В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра.
Самата крепост, известна по-късно като
Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система
Тя се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни, концентрично разположени рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият — в самото му подножие. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си.
Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен в Самуиловата столица в Преспа.
Какво е останало днес обаче? На върха на хълма ще видите нещо като оранжерия и нещо като летяща чиния. В “оранжерията” е останало това…
При цялото ми уважение към историята и културното ни наследство, всички оставаме нескрито разочаровани – в “оранжерията” има една дупка… Не, че сме велики археолози, ама със средностатистически багер можем да ви я направим същата на всяко едно друго място.
Добрата новина, която ни казаха: през 2014 г. нещата ще се променят – спечелен е проект от ЕС, с който съоръженията ще се реставрират, ще има указателни табели, атракции като стрелба с лък и др. Стискаме палци да се случи! Остава ни хубавата гледка от наблюдателницата:
На какво чудно място сме само – ако хванете картата на България, се намираме в нейния долен ляв ъгъл. На пет километра от нас е македонската граница (селото в далечината на снимката горе е в Македония). Но на толкова е и гръцката, която върви по билото на Беласица…
Програмата е изпълнена! Прибираме се… Гладни сме! Гладни сме!
След толкова ходене директно паркираме пред ресторант “Морско дъно” в Петрич – рядко добро място на нормални цени, с лек фокус върху морските храни… Преядохме!
На връщане към София си напазарувахме от една крайпътна оранжерия – за 2 лева можеш да си вземеш чувалче пресни марули… как да не се възползваш! Направихме си и равносметка – 450 км за 2 дни и чудесни спомени.
През цялото време от Петрич до София, Яничка ни четеше предсказания на Ванга. Така приключваме и нашето кратко, но много зареждащо пътуване.
България е благословена страна! Неслучайно Силите ме изпратиха тук.Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат… народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.България не е бедна. Тя има народ трудолюбив, работлив. Българският народ всичко може, по силите му е всичко да произвежда. Народът ни е учен за разлика от някои други народи. Най-ученият в света!Българското писмо е едно от най-старите на земята.Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава. Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави. Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне.Българите са силни – вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели. Тачете празниците – те са средство за оцеляване.А хорото е магичен ритуал – символ на единството, на кръга. Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц.Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!Обичайте се, защото всички сте мои деца.Автори: Петър и Биляна СъбевиСнимки: авторитеДруги разкази свързани с Другата България – на картата:КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)
Спорна дузпа в 94-та минута даде предимство на “Питърхед” пред “Куинс Парк” в първия полуфинален плейоф в Трета дивизия. Двата отбора изиграха мача доста предпазливо, без много остри голови ситуации пред двамата вратари. “Куинс” владееха играта и имаха няколко възможности да затруднят защитата на гостите, но ударите на Андерсън, Лонгуърт и Макпарланд минаха покрай вратата. От своя страна “Питърхед също опита, но безрезултатно, да затрудни Нийл Пари чрез Макалистър и Роджърс, който дори уцели напречната греда. Трябва да се отбележи добрата игра в защита на “паяците”, които обезвредиха напълно голмайстора Рори Макалистър и през втората част той беше заменен. Мачът отиваше към закономерно нулево равенство, когато съдията Маккендрик се превърна в главно действащо лице. В добавеното време той даде несъществуващо нарушение в полза на “Питърхед” на 20-на метра от наказателното поле. След центрирането защитник на “Куинс” се опита да изчисти, но връхлетелия отзад нападател на гостите се сблъска в него, а съдията даде дузпа. Протестите на домакините не бяха уважени и Роджърс отбеляза от бялата точка за 0-1 в 94-та минута. Така пред “Куинс Парк” сега стои много тежката, но не непосилна задача да победят “Питърхед” в събота на “Балмур”. Добрата форма на “Куинс” при гостуванията може да им бъде от полза в този случай, като веднъж през сезона те вече победиха същия съперник на собствения му терен с 2-0. Статистика обаче не е на страната на глазгоуския тим. В историята на плейофите в последните години няма отбор, който да е загубил първото си домакинство и след това да е продължил. Сега фаворит за финала е “Питърхед”, а за “Куинс Парк” остава надеждата, че изненадата не е невъзможна.
В другия плейоф “Берик Рейнджърс” завърши наравно 1-1 с “Ийст Файф” като домакин. Първо гостите от Метил поведоха в края на първото полувреме с гол на Мюър, а “Рейнджърс” изравниха чрез Лавъри в 72-та минута. Така всичко в този сблъсък ще се реши в реванша.
Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.
Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено
Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално Continue reading →
Анжело днес ще ни води до една от забележителностите на Холандия (те си имат нов крал вече :) – Мадуродам в градчето Схевенинген край Хага. Приятно четене:
Мадуродам, Холандия
Гъливер в света на лилипутите
Пътни бележки
Вместо увод
Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Мадуродам
Адрес:
George Maduroplein 12584 RZ Den HaagThe NetherlandsРаб. време: 9:00 – 20:00, касите - до 19.00Телефон: +31(70)4162400Факс: +31(70)3512185GPS: 52.099269,4.29942Web: http://www.madurodam.nl/en/
Исторически миниатюрни модели на градчета са съществували от незапомнени времена, но такива със статут на туристическа атракция съществуват от 30-те години на 20-и век.
Повечето моделни паркове са изградени в мащаб, който варира от 1:76 до 1:9.
Континентална Европа и Азия обикновено предпочитат мащаба от 1:25, докато в Северна Америка и Великобритания се използват 1:12 и други варианти.
Реваншът на “Куинс Парк” срещу “Питърхед” приключи безуспешно за “паяците” с нова загуба, този път с 1-3 на “Балмур”. Така след “Арброут” (2010), “Албиън Роувърс” (2011) и “Странрар” (2012), сега “Питърхед” се яви като поредният препъни камък пред устрема на “Куинс”, а към тази поредица може да се добави и загубата при изпадането от Втора дивизия през 2009г., също в плейофен сблъсък, от третодивизионния тогава тим на “Стенхаусмюър”. Малката интрига, която беше се запазила след първата среща се изпари още в първите 10-на минути на двубоя, когато димакините поведоха с два бързи гола, които вдигнаха общия резултат до непосилното 0-3. С това мачът на практика беше приключил. Все пак паднаха още две попадения, по едно за домакините и за гостите, за да се стигне да крайния общ резултат от двата плейофа 1-4. За “паяците” се разписа Лоурънс Шанкланд, ставайки водещ голмайстор, с 15 гола за сезона. Мениджърът на “Куинс Парк” отново направи някои изненадващи промени в състава, пускайки като титуляр преотстъпения доскоро в “Карлюк” Иън Уат и изваждайки Лонгуърт, Кийнън и Макпарланд. Всичките опити на “паяците” обаче да преодолеят лошия късмет в плейофите се оказаха неуспешни и техния сезон завърши без шанс за промоция. Победителят от този двубой “Питърхед” ще играе на финала срещу “Ийст Файф”, който пък отстрани драматично “Берик” с 2-1 в продълженията. Двата финални мача са на 15 и 19 май.
