Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

ВС на САЩ връща във федералните апелативни съдилища делата за щатските закони за модериране на съдържание в платформите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Юли

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Жарко – като открадната целувка
Загадъчно – като пътека в злак
На брега видях забравена обувка…
Разбрах, че Лятото е тук! И пак!

Полепва залезът по длани на смокини
Солта рисува изсъхваща кора
Търпението чакам да отмине
Да се слея с идната зора…

/Flo, 07.2024/

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2024 по данните за 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните десет години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад MPM2024 представя картината за 2023 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Въпросникът ce актуализира, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда, но данните позволяват сравнимост по години и по държави. Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

България участва в изследването от началото (пилотното изследване за 2014) – 2024, 2023, 2022, 2021, 2020, 2017, 2016 и 2014 година.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция.

Докладът за България е изготвен от български екип.

Най-нисък риск е определен по базовите показатели – законодателна рамка. По-висок е рискът в другите три области – политически показатели, пазарен плурализъм и социално включване. По-подробно аргументацията може да се види в доклада за България, тук – на български език.

ВС на САЩ за марката “Тръмп е твърде малък”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 13 юни 2024 Върховният съд на САЩ единодушно постановява , че 15 USC § 1052(c) , разпоредба от закона за търговските марки, забраняваща регистрациите на име на живо лице от лице, различно от това лице, не нарушава разпоредбите за свобода на словото на Първата поправка.

По този начин ВС на САЩ потвърждава отхвърлянето на Службата за патенти и търговски марки на САЩ на заявка за търговска марка за „Тръмп е твърде малък“, препратка към разговор между Доналд Тръмп и Марко Рубио по време на президентски дебат през 2016 г.

Специализираните издания коментират по-широкото значение на това решение. Въпросът е в разнообразието на мотивите. Водещото решение се позовава на история и традиции, аргумент, характерен за консервативното крило. Томас, Самуел Алито и Джон Робъртс са съгласни с този аргумент, но използването му заплашва установени демократични стандарти, които по този път биха могли да бъдат преразгледани, особено става дума за стандарта Съливан (New York Times v. Sullivan).

Неслучайно ирландският професор Eoin O’Dell казва в блога си “ще гледам с нарастващ ужас как прилагат този подход”.

ВС на САЩ: Как Първата поправка на Конституцията на САЩ се прилага към технологичните платформи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Murthy v Missouri . Върховният съд на САЩ с решение, взето с 6 на 3 гласа, остави отново открит въпроса какви ограничения налага Първата поправка на Конституцията на САЩ. Става дума за властта на правителството да влияе върху технологичните платформи за споделяне на съдържание. Съдът не се произнесе по съществото на делото и вместо това постанови, че ищците не са легитимирани да водят делото. Решението се фокусира върху процедурни въпроси и липса на правни основания за завеждане на делото.

Съдия Алито е автор на особеното мнение, към което се присъединяват съдиите Томас и Горсуч. Според него „високопоставени правителствени служители оказват непрестанен натиск върху Facebook, за да потиснат свободата на словото на американците” и “съдът неоснователно отказва да разгледа тази сериозна заплаха за Първата поправка”.

Случаят възниква от искания на служители на администрацията платформите да премахват конспиративни теории и публикации относно ваксината срещу коронавируса и т.нар. изборни измами. Главните прокурори на Мисури и Луизиана, и двамата републиканци, се обявяват “за свобода на изразяване” и срещу възможността да се противодейства на дезинформацията като обвиняват федералните агенции, че са поели ролята на „министерство на истината“ на Оруел. Апелативният съд на САЩ за пети окръг издава категорична забрана за комуникация между правителството и технологичните компании. Върховният съд, в решение, написано от съдия Барет, постанови, че Апелативният съд греши в своите заключения.

Медиите окачествяват решението като победа на администрацията на Байдън, защото ВС не установява, че комуникациите на правителството с платформите на социалните медии за дезинформация за Covid-19 нарушават Първата поправка. Решението на ВС позволява на правителството да призовава технологичните компании да премахват неистините, без това да е нарушение на Първата поправка – което е ключов проблем, тъй като дезинформацията се разпространява и сега, в навечерието на президентските избори 2024.

Наричат решението “удар върху дългогодишното усилие, подкрепяно от републиканците, за приравняване на модерирането на съдържанието с цензурата”.

И тук е така, ако слушаме най-големите източници на дезинформация.

Главният здравен инспектор на САЩ призовава за предупредителни етикети на видно място в социалните медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Американските медии широко отразяват призива на Вивек Х. Мърти за поставянето на предупредителни етикети (подобно на тези върху тютюневи изделия) на видно място в социалните медии, за да предупреждават потребителите, че платформите могат да навредят на психичното здраве на децата, ескалирайки своите предупреждения за ефектите от онлайн услуги като Facebook, Instagram и TikTok.

Мърти призовава Конгреса да приеме законодателство, изискващо социалните медийни платформи да включват съобщение за „редовно напомняне на родителите и юношите, че социалните медии не са доказано безопасни“.

Той цитира доказателства, че подрастващите, които прекарват много време в мрежите, са изложени на по-голям риск от тревожност и депресия. Мърти казва, че е доказано, че предупредителните етикети, като тези върху тютюневите и алкохолните продукти, променят поведението на хората.

Изследователи и държавни служители настояват за увеличаване на федералното финансиране за изучаване на темата и критикуват технологичните компании, че не предоставят повече вътрешни данни по въпроса на обществеността.

Но Мърти и други държавни служители твърдят, че има достатъчно доказателства, които предполагат, че социалните медии могат да бъдат опасни, независимо от пропуските в изследванията.

„Един от най-важните уроци, които научих в медицинското училище, беше, че при спешни случаи нямате лукса да чакате перфектна информация“, казва Мърти.

Словакия: RTVS става STVR и минава под държавен контрол

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Словашкият парламент одобри планираното от правителството преустройство и смяна на ръководството на обществения оператор RTVS, като отрича опасенията, че промените ще поставят RTVS под политически контрол и ще навредят на медийната свобода и медийния плурализъм.

Граждански организации предупреждават, че законодателството е част от орбанизацията на медиите в Словакия и очевидно противоречи на новия Законодателен акт за свободата на медиите на ЕС. Фицо действа като Орбан.

Европейската федерация на журналистите (EFJ) настоява Петер Пелегрини, президент на Словашката република, да наложи вето на законопроекта за общественото радио и телевизия. Противно на европейските правни стандарти, включително новоприетия Европейски акт за свободата на медиите (EMFA), новото словашко законодателство рискува да превърне обществените медии в правителствени пропагандни издания.

EFJ се присъединява към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и оценява приемането на законопроекта без обществена консултация като удар по демокрацията и медийната свобода в Словакия. „Новият закон организира чисто и просто завладяване на обществените медии от управляващата коалиция, в разрез с европейските правни стандарти за независимост и плурализъм“, каза президентът на EFJ Мая Север. Генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Ноел Къран също е взел отношение: съставът и правомощията, предоставени на новия управителен съвет на STVR, биха били в нарушение на ЕMFA.

Разбира се, регламентът е последна преграда, законът не може да му противоречи, но в демократичния свят просто не се прави така.

вж и реакциите срещу законопроекта

EK прилага Законодателния акт за цифровите пазари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От ЕК съобщават за активизиране на проверките за прилагане на DMA. Комисията вярва, че DMA е от полза за малкия бизнес и иноваторите, защото не добавя регулаторна тежест за по-малките компании. Новите отговорности са само за най-големите играчи, т. нар. gatekeepers. Това обикновено са мултиплатформени екосистеми. Праговете за тях са значителни: клиентска база от около 10% от населението на ЕС. Досега са определени само седем основни играча, покриващи 24 основни платформени услуги. Те включват търсачки, социални мрежи, платформи за споделяне на видео и операционни системи – Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft, Samsung.

Компаниите не трябва да предпочитат собствените си продукти или услуги пред подобни предложения на трети страни. Те трябва да позволяват на потребителите да преместват данните си на други платформи или да споделят данните си между различни платформи. Също така те трябва да отворят своите екосистеми, за да позволят на по-малките компании да работят и да предлагат своите услуги на потребителите.

Според ЕК “топката сега е в полето на компаниите”. Те трябва да ни убедят, че мерките, които предприемат, са в пълно съответствие с DMA. В рамките на един месец след крайния срок за съответствие, ЕК е открила различни случаи на несъответствие. Според Комисията Apple е проектирала своя нов бизнес модел, като ограничава разработчиците на приложения и крайните потребители да се възползват от възможностите, предоставени им от DMA. ЕК посочва, че техните нови условия не отговарят на изискванията на DMA по отношение на насочването на потребителите към опции извън Apple App Store. Според ЕК тези нови условия не позволяват на разработчиците на приложения да общуват свободно с крайните си потребители и да сключват договори с тях. От своя страна Apple обвинява регулаторната несигурност, свързана с DMA, за забавянето на пускането на основните функции на iOS 18 за европейските потребители.

ЕК продължава антитръстовите разследвания на цифровите пазари по отношение на Apple, Facebook, Microsoft и Google. Европейската комисия информира Microsoft за своето предварително мнение, че Microsoft е нарушила антитръстовите правила на ЕС, като е обвързала своя продукт Teams с популярните си приложения, включени в пакетите за бизнеса
Office 365 и Microsoft 365 .

Ако Комисията заключи, след като компанията е упражнила правото си на защита, че има достатъчно доказателства за нарушение, тя може да приеме решение за забрана на поведението и налагане на глоба в размер до 10% от годишния световен оборот на компанията. Комисията може също така да наложи на дружеството каквито и да е корективни средства, които са пропорционални за ефективно прекратяване на нарушението.

Няма законов срок за Комисията да завърши антитръстови разследвания на антиконкурентно поведение. Продължителността на антитръстовото разследване зависи от редица фактори, включително сложността на случая, степента, в която засегнатите компании сътрудничат на Комисията и упражняването на правото на защита.

Is Ransomware Protection Working?

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Recently an organization I’m familiar with suffered a ransomware attack. A LockBit ransomware infected a workstation and spread to a few servers. The attack was contained thanks to a quick incident response, but there was one important thing: the organization had a top-notch EDR installed. It’s in the Gartner’s leader quadrant for endpoint protection platforms. And it didn’t stop it. I won’t mention names, because the point here is not to attack a particular brand, but the fact that the attackers created a different build of the LockBit codebase meant that the signature-based detection didn’t work and so the files on the endpoints were encrypted. Not only that – attackers downloaded port scanners and executed password spraying on the network, in order to pivot to the servers, without much trouble caused by the EDR.

Ransomware is the most widespread type of attack, we have a security industry that’s trying to cope with those attacks for a long time, and in 2024 it’s sufficient to just rebuild the ransomware from source in order to not get caught. That’s a problem. To add insult to injury, the malware executable was called lockbit.exe_.

I think we need to think of better ways to tackle ransomware. I’m not an antivirus/EDR in-depth expert, but I have been thinking the following: why doesn’t the operating system have a built-in anti-ransomware functionality? The malware can stop endpoint agents, but it can’t stop the OS (well, it can stop OS services or modify OS dlls, I agree). I was thinking of native NTFS listeners to detect ransomware behavior – very fast enumeration and modification of files. Then I read this article titled “Microsoft Can Fix Ransomware Tomorrow” which echoed my thoughts. It’s not that simple as the title implies, and the article goes to argue that it’s hard, but something has to be done.

This may seriously impact the EDR market – if the top threat – ransomware – is automatically contained by built-in functionality, why purchase an EDR? Obviously, there are many other reasons to do so, but every budget cut will start from the EDR. Ransomware has been a successful driver for more investment in security. To prevent putting too much functionality in the OS, EDRs can tap into the detection capability of the OS to take further actions.

But ransomware works in a very simple way. Detecting mass-encryption of files is easy. Rate-limiting it is reasonable. You may be aware, but CPUs have AES-specific instructions that improve the performance of AES encryption – the fact that these instructions are used may be a further indicator of an ongoing ransomware attack.

I think we have to tap into the lower levels of our software stack – file system, OS, CPU – in order to tackle ransomware. It’s clear that omnipotent endpoint agents don’t exist, no matter how much “AI magic” you sprinkle ontop of them in the data sheet (I remember once asking another EDR vendor on a conference how exactly their AI is working. My impression from the answer was: it’s rules).

As I said, I’m no AV/EDR expert, and I expect comments like “But we are already doing that”. I’m sure APIs like this one are utilized by AV/EDRs, but they may be too slow or too heavy to be used. And it may mean that this APIs can be optimized for the ransomware-detection usecase. I don’t have a ready answer (otherwise I’d be an EDR vendor), but I’d welcome a serious discussion on that. We can’t be in a situation where purchasing an expensive security tool doesn’t reliably solve the most prominent threat – “off-the-shelf” ransomware.

The post Is Ransomware Protection Working? appeared first on Bozho's tech blog.