Tag Archives: нси

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

Числото, което ще чуете днес, е грешно

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.

Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.

Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.

Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще прочетете много в списъка със статии по-долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих същата разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми спрях да я следя, тъй като е безсмислена.

Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко годишно автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации да има промяна в липсата на контрол над качеството на данните, което ги прави също толкова ненадеждни, колкото преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.

Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са броя на многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.

Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източника им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо има. Реалния източник е различен и през времето изникват доста данни. Анализите ми за предходни години показват, че някои от ражданията няма да бъдат въведени и след няколко месеца. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек в институцията със служебен достъп. После ми беше отказано по ЗДОИ същата справка. Обсъждания сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат служебен достъп до ресурси, които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо я получават, а на други същото се отказва.

Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК и такива в чужбина, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят ражданията по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива има само за родени в страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.

По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждането (т.е. до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Нито сметката не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.

Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:

The post Числото, което ще чуете днес, е грешно first appeared on Блогът на Юруков.

Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

The post Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията? first appeared on Блогът на Юруков.

Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.

Online преброяване 2021

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

От днес започва преброяването през интернет и ще продължи до 17-ти септември. След това преброители ще обикалят всяко жилище и адрес, за да преброяват лично всички. Ако сте сте преброили електронно, достатъчно е да им дадете кода, който ще получите по мейл. Това освен, че пести време, ще намали и контактът, което е важно в сегашните условия.

Преброяването става на тази страница. Регистрирате се с мейл, ЕГН и лична карта. Мейлът за потвърждаване на регистрацията може да се забави няколко минути, също както и този с кода накрая. Важно е в преброителната карта да въведете адреса, в който действително живеете, а не там, където сте регистрирани. Ако адресът не може да бъде намерен автоматично – например, ако сте въвели на ръка описание – ще излезе карта, на която на ръка ще трябва да поставите отметка къде се намира. Това няма да е толкова лесно за някои, но за съжаление е бил единственото решение в редките случаи, които не адресите не съвпадат с регистърите. Също така да преброите само хората, които наистина живеят там – не близки, които обичайно живеят в чужбина или в друго жилище. Българите живеещи постоянно в чужбина следва да се преброят там. Всички европейски държави, както и доста други по света имат преброяване тази или следващата година. Според чл. 39 до 41 от Закона за преброяването всички данни събрани от тази анкетна карта или по друг начин за целите на преброяването са статистическа тайна, не могат да се използват за друго, няма да бъдат предоставяни на други органи и не могат да се използват като доказателства пред изпълнителната или съдебната власт.

Съветът ми е да проверявате внимателно данните въведени на всяка страница. Има възможност да се връщате и поправяте, но само преди да сте натиснали „Запазване“ на последната страница. За сметка на това доста от информацията се добавя автоматично – например дата на раждане или родствените връзки. Нещо, което може да затрудни някои, е квадратурата на жилището и конкретно на стаите, които се използват за живеене. Това са всички без килер, коридор, офис и прочие. При точката какво се отоплява, може да въведете максимално число обитаемите стаи плюс кухнята, ако е отделна стая. Не забравяйте да си копирате и номера, който ще ви излезе накрая. Би трябвало да го получите по мейл, а може да влезете в портала и да го откриете в профила си – натискате на човечето горе вдясно и после „Профил“.

В рамките на предборяването ще допитване търсещо отговор на това както ни кара да останем или да напуснем България, както и дали, колко и кога искаме деца. То ще се проведе сред 44000 случайно избрани адреса и цели да даде представа какви са настроенията в страната.

Преброяването като цяло е изключително важно за редица аспекти от живота ни. Основа е на неща като планирането на бюджета, изследвания влияещи на инвестиции и изборния процес. Възможно е дори да доведе до преразпределение на мандатите в парламента. Най-вече обаче ни дава представа какво е положението в страната и помага да оборим заблуди. Преди 10 години показах графики за етническия състав на населението на база предишното преброяване. Данните от преброяването са в основата на анализите ми за раждаемостта от последните 50 години, детските надбавки и бедността и смъртността и как я сравняваме през годините. Помогна и при показване на данните за българчетата родени в чужбина.

Редовно има критики за това как се провежда преброяването, как се следи населението и дали въобще числата отговарят на истината. При последното преброяване наистина имаше корекция надолу в населението и тя беше с 1.82%. Това е в рамките на статистическата грешка и близко до корекцията, която се наблюдава в Германия, например, при тяхното преброяване. Описал съм вече проблемите на немците с броенето на диаспората ни. Особена критика имаше също към въпросите за самоопределянето – че всеки можел да пише каквото си иска. Това всъщност е идеята на „самоопределяне“. Не може преброителите да вървят по къщите и да пришиват етнос и определения на хората пред тях.

Заради пандемията, по-широкото навлизане на интернет услугите у нас и информационната кампания на НСИ се очаква този път значително повече хора да се преброят през интернет. Ще значителен успех и показателно за интернет грамотността ни, ако успеем да минем 70%. Преди 10 години над 40% от населението беше преброено така. Доста обаче се съмняват в това. Ако имате възможност, може да помогнете и на близките си да се преброят, за да им спестите време и излишен контакт с преброителите.

Допълнение – 7 септември 10:00

За съжаление, се забелязва, че сайтът им се претоварва сутрин и вечер покрай рекламните кампании течащи по медиите. Имайте търпение, тъй като някои проверки и записи отнемат известно време.

The post Online преброяване 2021 first appeared on Блогът на Юруков.