Tag Archives: Сезони

Стари ленти – чернобяла зима

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT3475_dtbw

Да побързам да пусна още от Зимата, преди да е избухнала зелената бомба! Да да, не се подсмихвайте – ще си избухне независимо дали сте се сетили поне веднъж да посетите зимните пейки в Шарколес.

02_PICT8278_dtbw

Или сте имали оная смелост, еее… отпреди десетина (или 15?) години, когато преследвахме заскрежените клони и листа. И на минус 15 се гушеха минолтите зад ципа на якетата и се вадеха, колкото да щракнеш два-три кадъра, и пак се прибираха. Преди да ти замръзнат и чорапите в ботушите.

03_pict7474_dtbw

Сегашните са някакви остри зими, сухи… Няма ги тези накити, които Щерката на Зимата разхвърля след всеки нощен бал.

04_pict0012_dtbw

.. Нито пък Малък Сечко си забравя виличката за чийзкейк по первазите на балконите…

05_PICT8891_dtbw

Да не говорим, че клюнести ледени пеликани хептен влязоха в Синята книга (Книга на изчезналите и застрашените от изчезване създания от Леденото царство, издателство “GlobalWarming”)…

06_PICT3524_dtbw

Тази зима само веднъж чух песента на капчуците – веднага след последния сняг. Подкупващо усмихващата мелодия, в която усещаш скокливите стъпки на косовете и дъха на кокичета, изпод снега.

07_PICT6129_dtbw

Обичам го това време… Когато чакам чудото на следващия ден. Когато радост е всяко събуждане и усмивка – всяко късче синьо небе. И когато трябва да се разделя с отминалото време и предния сезон с целувка.

08_pict7082_dtbw

Есенно лято по Шишман

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC02101_dt

Или лятна есен,… както и да го наречем важното е, че този топъл вятър, който ни накара да хвърлим якетата, който плисна усмивки по улиците, който завихри палитри по тротоари и улици и пребоядиса настроенията…

02_DSC02071_dt

… е нетипичен! Неочаквана някаква такава ваканция. Всяко утро си казваш “Е, хайде още малко, още ден, два… А може и седмица да се задържи така!” Има още пътеки необходени, още рокли неразмятани, още коси нецелунати от слънце. И още сладоледи… неопитани! ;)

03_DSC02075_dt

И с удивление си намираш цветовете, които цяло лято някак си пропуснал. И детайлите, които после изплуват заедно с усмивка и спомен за мелодия…

04_DSC02080_dt

А пък е жега! Истинска лятна жега та чак гюрука да свалиш. Да се изфукаш… Докато не ти декорират предното стъкло…

05_DSC02085_dt

Вървиш и попиваш с всички сетива – това вибриращо и бълбукащо разнообразие от образи, звуци, форми и цветове.

06_DSC02079_dt2

07_DSC02092_dt

Време за чудо и приказ! Време да се забавиш след работа, да пиеш по бира или кафе, … да пориташ след училище…

08_DSC02097_dt

… да срещнеш сродна душа.

09_DSC02102_dt

Изненадващо, неочаквано, като топлия вятър…

Предвестници

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC04390_rtcg


Под стъпките ми хруска есента
Пред взора ми – отстъпва зимата
По-леко от вятъра
По-свежо от кокиче в леда
По-меко от косите на мъха
Е моето докосване…
Скорците дойдоха!

DSC1850_rt

2023

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC5610_rt


Честита да е!
Така ми се иска да не занича в задния двор на мислите ми. Да си остане бляскава, пълна с очаквания и искрометна! Никога да не разбира, че тази година прагът между двете ми беше трудно да го прескоча, защото ми лъха хлад напред.

Затова, нека някой друг пожелае да надникне в мислите му. И да е светла!

Коледно

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

MC


Весела Коледа!
Да сте здрави и всички любими хора – да са с вас!
Да няма мрак, да няма тъга и никога, никога самота…
Светло да ви е – в душите, в очите и в мислите.
И да се обичате! ❤

Златното дърво

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC4275_rt

Намерих го миналата есен. На една алея, до която ме доведе реката. По пътя на златните води, по пътеката на златокрилите мушици, които в октомврийския следобед танцуват над килима от шарки.

02_DSC4310_rt

Тази година, като видях че в стаята ми нощем става по-светло, когато започнаха да стават невидими плочките от падналите ясенови листенца, когато утрините станаха хрупкаво-ясни и слънцето започна да разплита мъгли,.. отидох да го намеря отново.

03_DSC4312_rt

То просто не може да не се открие! Не може да остане незабелязано! Всички притаяват дъх около него, забавят крачка, вдигат поглед към фините листенца – всяко едно като малка, златна блесна.

04_DSC4324_rt

А не знаят колко е вълшебно ако се шмугнеш под клоните. Целият ти взор полита, попива златната светлина, докъдето и колкото ти позволяват сетивата…

05_DSC4316_rt

Усмихваш се и слушаш! Търсиш оная съвършена клонка, онзи неповторимо бляскав златен цвят, който утре вече няма да го има. Какво ти утре!? Още след час или два, ще се приземи с мек шепот и спомен за синева…

06_DSC4325_rt

Със спомена за мекотата на пеперудените крила, за дима от цигарата на преминаващ младеж, за смеха на децата, за звънчетата на триколките…

07_DSC4328_rt

… за накъсания дъх на дакела, спрял да подуши дългокосите треви. Или за звука на целувка, скрита под клоните…

08_DSC4322_rt

Докосвам кората… грапава, обсипана със струпеи от лишеи. Като кожа на кит, окичена с морски жълъди. И моето дърво е такова – великан, златен колос, който плува в синева!

09_DSC4330_rt

Още много стъпки ще чуят листата. Още много звънчета на колела…

10_DSC4331_rt

Още много смях, думи, настроения,… Чуруликане, крясък на сойка, почукване на кълвач или подрънкване от играчката на прохождащ малчуган…

11_DSC4307_rt

Погалвам пак златните коси, тъмната кора, изсъхналите клонки. И живите – тези, които ще ме чакат и догодина!

Среща при фонтаните

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC4172_rt

Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.

Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.

02_DSC4156_rt

А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.

03_DSC4192_rt

Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…

04_DSC4207_rt


- Трябваше да я вдигна тая коса!… Ся ще се измокри!
- А, що бе, екстра е! Тамън малката ще те гепи, докато и даваш шишето…

05_DSC4209_rt


- Еее, най-сетне! Що закъсня, бе, брат? Фанелката ли си глади?
- Е ми… фотосесия, пичове!

06_DSC4210_rt


- Донесе ли оная джаджа?
- Е, как! … Само да се сетя ся как се слагаше, че не ми е waterproof iPhon-a…
- Остана само пресни картофи… Добре, че взех тоя чадър, че за другия няма място…

07_DSC4218_rt


- Аре малко вляво!… Абе ваше ляво! Дръж така… Бетон сте!

08_DSC4219_rt


- Мнооо отдолу стана тоя кадър!
- Верно, ще стана…
- Абе, брат, мани ги тия ръце от там! Нема да ни бият дузпа, я?
- Земи млъкни и пусни .. дамите! Да минат!

09_DSC4213_rt


- Хм, селфистикчета,… батковци трета група детска градина! Я да ходя да видя гълъбите…

10_DSC4176_rt2


- Гълъбо, моя Гълъбо! Океаните за теб ще прекося!… Я, ко’й тва? Червей!??!

11_DSC4177_rt


- Ама чакай,.. има припев! Глей я как марширува, като морски пехотинец!

12_DSC4193_rt

Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци ;)

Юни

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC3753_rt

Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…

02_pDSC3679_rtcg

До онзи ден сняг, сега гледаме да сме по-близо до водичка…

03_pDSC3760_rt2cg

Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни! :roll:

04_DSC3894_rtcg

Беборани засмяни се пуснаха по голи петички (ох, да ми падне някое… по-наблизо 😛)…

05_DSC3769_rt

А младите майки… по сламени шапки… :roll:

06_pDSC3763_rtcg

Сутрините са още свежи, следобедите – жарки! Мислите и усмивките – сребристо сини…

07_pDSC3777_rtcg

Дядовците – разсеяни! Каска – налична, колелото – вкъщи ;)

08_pDSC3768_rtcg

… а някои си карат и гонят гълъбите!

09_pDSC3774_rtcg

Привечер ухае на мед,.. на липи. Цъфнаха храсталаци, къпинаци и шипоци!

10_DSC3757_rt

А “Езерото на феите” никога не е било толкова наситено с живот, цветове и красота…

11_pDSC3920_rtcg

Юни!…

Намигване

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC3621_rt


Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…