Tag Archives: София

Триизмерна карта на бъдещото строителство в София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Изглед към горната част на бул. Черни връх

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

Изглед към бул. Тодор Александров.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

The post Триизмерна карта на бъдещото строителство в София first appeared on Блогът на Юруков.

Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Все се говори за прозрачност и отчетност, но донякъде иронично остават доста мъгляви понятия. Писал съм за това доста през годините, например за фонда за лечение на деца, връзките на лекари с фарма компании и размислите на Радев дали е нужна прозрачност въобще. Тук опивам три малки примера какво се научава и какво можеш да направиш, ако имаш достъп, достъпност и поставени в контекст данни.

Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За съжаление, за София конкретно, тъй като във всички останали градове почти липсва информация.

В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Преди 5 години някой подава сигнал, констатира се нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и дирекции в общината докато накрая потъва. Сега имат нов сигнал за същото и отговорът от район Изгрев е общо взето „тогава строителен контрол каза, че няма нарушение и оставихме случая“. Обаче, ако някой намери стария сигнал и прочете какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.

Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че аналогични сигнали от различни хора от квартала има 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин открили нарушение и е дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храстчета, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.

Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето бяха предупредени от район Изгрев и не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвиден проекта и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.

Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство. Това включва подкупи за получаване на становище за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.

Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:

  • isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
  • Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
  • Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
  • call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
  • Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
  • Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
  • Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
  • Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.

Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.

The post Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори first appeared on Блогът на Юруков.

Шахтите на София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.

В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.

Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.

За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.

Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.

Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.

The post Шахтите на София first appeared on Блогът на Юруков.

Нагледно какво ще се строи в една част на София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.

The post Нагледно какво ще се строи в една част на София first appeared on Блогът на Юруков.

Авариите покрай обилния сняг

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Доста снимки в мрежата видяхме за паднали дървета в София. Още повече съобщения за спиране на тока в последните два дни. Видяхме и репортажи в медиите и за двете и дискусии какво се прави и какво следва да се прави по въпроса. За да илюстрирам както мащаба на проблема, така и колко е полезно да гледаме на тези неща с данни, извадих две справки от последните 48 часа.

Паднало дърво в София снощи.

Първата справка е директно от базата ми с данни от сигнали до столична община – CallSofia. Писах за това колко непрегледен е сайтът им и как трудно се намират стари сигнали. Затова направих удобен инструмент, с който да се преглеждат. В тези данни извадих справка за всички сигнали за проблеми със зелена система подадени на 25 и 26 ноември. Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130.

Разбира се, това далеч не са всички такива случаи, а само онези, за които е подаден сигнал. Такива обикновено са онези блокиращи пътното платно. Дори като се обезопасят дърветата, най-често се оставят на тротоара – също както снегът, който се избутва от пътя, където явно пречи най-много. Ще забележите също, че почти липсват сигнали за парковете, където несъмнено ще има доста повече. Въобще пешеходните зони са винаги второстепенни и по-скоро място за складиране.

Втората справка е от данни, които така и не ми е останало време да визуализирам по правилен начин. Опитах се, всъщност, в началото на година като експеримент. Преди време започнах да тегля всички аварии на ток, вода и парно в София. За тока събирам данни за целият регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия.

В последните два дни сайтът особено на ЕРМ падаше доста често. Затова имам доста дупки в данните. Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни най-малкото за всички продължителни. Навярно е имало още по-краткотрайни. Общо видях 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 мин. Колко имота или хора са засегнати обаче е невъзможно да се каже. Търсих такава справка по различни канали, но изглежда никой не си правил труда да разбере.

2.4% са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа. 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин. Тук ще видите конкретно София:

Тук може да отворите двете карти на нова страница – тази за сигналите за дърветата и тази за спиранията на тока.

The post Авариите покрай обилния сняг first appeared on Блогът на Юруков.

Не-анонимен отговор на подвеждащата реклама на Артекс

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

От небезизвестните Артекс са използвали правото си на отговор към статията на Капитал за новата им кула в Дианабад. В него са пуснали редица подвеждащи твърдения и откровени лъжи, но не са пропуснали възможността да се пробват да си направят реклама, макар и в текст описващ очакваните проблеми на района и самата им сграда.

Първо, намекват, че проблемите с инфраструктурата в квартала засяха сградите на „други строители“. В действителност, именно Диамант 1, а и в новият Диамант 2, спира тока точно толкова, колкото другаде. В последните три месеца само в Диамант 1 е имало поне 6 спирания на тока от по средно час и множество други от под 15 минути.

Второ, описват като някакво решение изграждането на нов трафопост. Това е нещо, което всяка сграда в карето вече има и доказано не помага. Проблемът е, че мрежата е претоварена към самия квартал и новата сграда така планирана ще я претовари допълнително влошавайки подаването и на другите им две сгради. Същото важи и за топлата вода и парното, където разпределителят за съседните сгради е в Диамант 1 и заради лошото качество на изпълнение се получават редовно проблеми, включително спирания и сериозни вибрации.

Пропускат да споменат и че сегашните им сгради са все още строителна площадка. Толкова години след завършването ѝ Диамант 1 се довършва, особено градината. В описанието си колко е зелена сградата пропускат да споменат колко дървета изсякоха вече в имота, както и че е невъзможно строителството без да изсекат или поне осакатят дебелите дървета отсреща на улицата пазещи сянка на цялата улица.

Рекламират хубава гледка към парка, но премълчават, че цялата гора пред сградата им на юг от гара Юнак до Симеоново всъщност е маркирана като готвена за паркинг от същите техни приятелчета в НАГ отрязали всички ограничения и контрол над строежите им. По същия начин представителите им до преди две години не спираха да увещават купувачи, че пред Диамант 1 нямало да се строи високо, а сега същите ще си гледат в спалните вечер.

Не се говори за това, че в същия имот в порутените сгради в мизерни условия от години живеят техни работници, някои от които са имигранти. Не говорят и за съмненията за корупция позволила този и останалите им проекти прекарвайки промените в ПУП известни именно с тяхното име, подарените на безценица жилища на ключови фигури в управляващата столицата ГЕРБ и умишленото прикриване на плановете и нередностите свързани с проектите им и активното саботиране на обжалванията по тях в съда от страна на общината.

Тук далеч не става дума за проблем с прозрачността, защото такава отдавна няма, а за откровена корупция, подвеждане на клиенти и активното саботиране на обжалванията по тях в съда от страна на общината.

Забавно е и как наричат критикуващите „анонимни“, при условие, че в статията сме излезли с имената и снимките си. Разбира се, макар нищо да не е излязло като разрешение за строежа, очакваме да го получат преди местните избори, защото след това уговорките под масата със сегашния главен архитект я са актуални, я не.

The post Не-анонимен отговор на подвеждащата реклама на Артекс first appeared on Блогът на Юруков.

Защо София не се справя с безразборните фойерверки?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Струпването на голям брой хора на едно място неизменно идва със своите проблеми. Някои злободневни, някои по-сериозни. Това важи както за единичен блок, така и за цял град. За да може да се спогаждаме, следва да има правила, които да се спазват, но най-вече някакво ниво на съобразителност и обръщане на внимание на околните. Не може, а и не следва всичко да се кодифицира, така че трябва да използваме здрав разум и съобразителност, както във всичко друго. За блока това може да значи да не къртиш по никое време и да не си хвърляш боклука през прозореца. За градовете – да не паркираш където и да е, да не замърсяваш, да не трошиш и да не гърмиш пиротехника когато и както ти падне.

Както повечето знаят от опит, здравият разум е трудно нещо за някои хора. Затова някои от тези неща са регламентирани и имат своите санкции. Целта им често е да пресече особено наглото пренебрегване на правата и спокойствието на околните. В случая с пиротехниката конкретно в София проблем имаше предимно с няколко заведения из града. Като цяло обаче на повечето места в било приемливо до скоро.

Решението на Столичният общински съвет

Дали покрай пандемията, дали заради друго обаче през 2021-ва ситуацията се влоши значително и се чуваха гърмежи из целия град по няколко пъти на седмица. Нещата ескалираха до там, че отдавна обсъждана промяна от Общинския съвет накрая беше приета въвеждаща разрешителен режим за пиротехниката. Едното изключение е на 31 декември до 1 часа. Другите изключения са важни и ще говорим за тях след малко.

Местните кметове трябваше да публикуват информация на страницата си, да дават разрешения както и да публикуват всяко едно. Имаха право да отказват, ако искането е за след 22 часа, при лоши метеорологични условия, както и ако се стреля в междублокови пространства в допълнение на забраните в чл. 60 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изискването влезе в сила от началото на март 2022.

В следващите два месеца имаше забележимо намаление на пиротехниката, поне в сравнение със същия период на предходната година. След няколко гърмежа около полунощ реших да подам сигнал да видя как работи контролът. Краткият извод е, че не работи. Подадох няколко сигнала в call.sofia и на 112. От общината отговориха, че нямат правомощия и само СДВР може да санкционира. В два от случаите дадох точно описания кой е ресторанта и че съм видял лично фойерверките да се изстрелват конкретно от персонала. Последствия нямаше. Единият път ми звънна само да ми се кара районният от къде съм знаел, че ония нямали разрешение да гърмят. Отговорих, че съм проверил и щом няма публикувано такова, значи нямат право.

Заявления, разрешения и глоби… може би

Стана ми интересно колко всъщност такива разрешения са искани и дадени. Затова в края на август пуснах искане по ЗДОИ до общината. Отговориха ми всички райони освен Студентски и Младост. За първите малко повече от 6 месеца ми казаха, че са подадени 38 заявления, от които 30 са приети и са издадени разрешения. Интересното в случая е, че в някои райони е имало издадени разрешения направо от Фандъкова в разрез с решението на СО. Те не са публикувани на страницата на Столична община обаче. Тук съм отбелязал местата, за които са искани разрешения. На някои има по две или три такива през месец.

За да следя бъдещи решения, направих скрипт, който да ги намира и да ме уведомява до час. Така откриха, че от искането ми по ЗДОИ до сега е имало само още две заявления – на 2-ри септември в Искър и на 7-ми декември в Студентски. Последното е единственото издадено разрешение за декември, а за октомври и ноември няма никакви. Гърмежи очаквано тогава имаше.

Преглед на заявленията показва някои интересни неща. Нито едно не отговаря стриктно на условията, а няколко дори не отговарят на формалните изисквания в решението на СО. Например, заявления във Витоша, Нови Искър и Изгрев са подадени и решения са публикувани по-малко от 3 дни преди събитието. В един случай – няколко часа преди гърмежите. В един случай в Банкя е разрешена пиротехника до 23:00, макар СО да са решили, че може до 22:00. Четири разрешения са в междублоково пространство. Половината са на по-малко от 300 метра от училища или детски градини. Седем са на по-малко от 500 метра от болница или медицински център. Три разрешения са точно до бензиностанция, а едно е било на 330 метра от резиденция Бояна.

Тук проблемът не е в местните кметове, макар да следва да съблюдават поне часа на исканията. Дефинициите в решението на СО и Законът за оръжията са свободни за интерпретация. Освен да се ходи на място или да се търси подробно на картата къде ще се стреля, трудно може да се разбере кое е междублоково пространство и какво всъщност се счита за такова. Има определение в други нормативни актове, но надали някой е обръщал внимание. Лоши метеорологични условия също може да значат каквото и да е. По-важното е, че не ясно какво означава „в близост“ според ЗОБВПИ. В строгия смисъл може да значи на територията или двора на училище или църква. Тъй като видимо е оставено на здравия разум и собствена преценка на полицията, то има повече смисъл да се гледа далечината, на която може да измине изстреляна ракета. При грешно боравене, това хоризонтално може да е между 300 и 500 метра в зависимост от ракетата.

Това би означавало, че на 300 и 500 метра от изброените в закона и решението на СО обекти в София не трябва да се използва пиротехника. Ако прегледате картата на столицата колко училища, градини, болници, медицински центрове, бензиностанции, църкви и други защитени обекти има, то консервантивно поне 2/3 от жилищната площ на града не следва да се използва пиротехника. Това особено важи за жилищните квартали.

Гръмката тишина извън наредби и закони

Тези 20 души заявили пиротехника поне са се постарали да минат както си му е реда. Към тях има поне пет пъти повече, които разчитат на бездействието на контролните органи. Част от искането ми по ЗДОИ беше и броят подадени сигнали и наложени санкции. Същите ония санкции, за които СО припомни вчера, че щели да глобяват, освен на 31-ви срещу 1-ви. Впрочем, толкова не са в час хората на Фандъкова, че вчера даже са объркали пред БТА, че можело да се гърми до 2 часа на 1-ви януари – по наредба в до 1 часа. Та на моето запитване отговорът беше, че между март и август тази година е нямало нито един регистриран сигнал за такова нарушение в което и да е районно кметство. Никой в София не се бил оплакал според тях над 6 месеца. Съответно няма и нито една наложена санкция. Това е абсурдно, защото аз лично съм подавал няколко по телефона и през call.sofia. Знам за поне 10 сигнала в район Изгрев и Красно село. Някои от тях лесно могат да се намерят в портала на общината по ключови думи.

Въпреки настоятелните ми напомняния МВР реши да не отговори на това колко сигнала са получили, включително от телефон 112. Отговориха обаче, че не са санкционирали никого между март и август 2022 нито във връзка с решението на СО, нито по чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВПИ. С други думи, практически няма контрол над използването на пиротехника в София.

Причини за това има няколко. Обективната е, че се стреля 2-3 минути и се бяга. Това дори е услуга, която някои доставчици на фойерверки предоставят – идват с буса, правят шоу, събират нещата и си тръгват. Известно е обаче, както с шума, някои заведения имат уговорка с местните патрули да не им правят особен проблем. Известни са и заведнията, от които редовно се стреля – най-вече по празници. Някои дори го предлагат неофициално като част от пакета.

Тук идва един любопитен аспект от Наредбата за опазване на обществения ред в София. Чл. 8 прави изключение за пиротехника при масови мероприятия, включително „сватбени, семейни и фирмени тържества“. До тук добре. Алинея 2 обаче изисква да се иска разрешение за това мероприятие и то може да бъде отказано от общината. Ал. 7 пък забранява „внасянето, продажбата и употребата на спиртни напитки“. С други думи, поне де юре, сватбите следва да изберат или алкохола, или фойерверките.

Основната причина за бездействието обаче е нехайството на СДВР и принципно лошата координация между полиция и община за проблемите на града. Много от проблемите като безразборното паркиране, опасното каране и фойерверките не се решават с акции и индивидуална инициатива на някой полицай, а със системни действия и надзор. Ясно е, че не може да се хване всеки, който гърми, за да избива комплекси, но в повечето случаи говорим за едни и същи извършители, често като част от бизнес. В основата си причината за липса на контрол е, че СДВР не разпознава пиротехниката като проблем и не работи добре с хората и месната власт, също както цялата структура по други теми.

С още санкции и регистри не се решават проблеми

Липсата на активност от страна на Фандъкова и СДВР доказано не може да се реши, освен с избори. По инерция, към това нехайство и бездействие се подхожда с още забрани и наредби. В случая обаче тази на СО допълва Закона за оръжията добавяйки междублоковите пространства и лошото време като фактор за отказ. В началото на ноември Административен съд София отмени тази част от наредбата с аргумента, че вече е уреден този режим на разрешение и не е работа на районните кметове да дават още едно разрешение. Отсъждането се обжалва и няма да влезе в сила до тогава.

Районните кметове може би биха се съгласили, че не им е работа. Факт е, че ЗОБВПИ в голяма степен урежда правата и задълженията при боравене с пиротехника. Факт е обаче и че полицията абсолютно бездейства в контрола над въпросния член. Отделно има хипотези, които изискват разбиране за спецификите на района. Отделно е добре да се уведомяват хората в съседство, че ще има гърмене. В този смисъл решението на СО от преди година, въпреки недостатъците си, постигна напредък.

Истината е, че закон има, но за пореден път не се спазва, както по много други параграфи. СДВР оплита всичко в административни безсмислици и дори препраща към прокуратурата, които симулират дейност на принципна основа. Отчасти ги разбирам – заради беззаконието и безсметните чадъри в институциите не знаят дали ще попаднат на човек, дето има човек и после ще им трият сол на главите. Ако мога да цитирам познат в СДВР – ако утре направи проблем на мутра и ония го пребие, не знае дали ръководството няма да го накаже, че си е изцапал с кръв униформата. В този смисъл може само да аплодираме онези 20-тина души, които все пак са си направили труда да поискат разрешение за пиротехника.

Тука е така… както си го направим

Започнах с това, че съвместното съжителство се базира на компромиси. Това важи както за дома, така и за блока и на ниво град. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите в разумни граници. Това, което се случва с пиротехниката в последните две години в София надхвърли отдавна тези граници и разума.

Навярно всичко това ви се струва излишно, стъпкване на правата на хората да правят каквото си искат или неизбежна част от градската среда. Градът обаче е такъв, какъвто си го направим. Голяма част от него е кочина, защото именно ние сме си го направили такава. В случая с пиротехниката има редица обективни причини да се търси силно ограничаване, особено имайки предвид взривоопасните вещества, които се складират на територията на болници и бензиностанции. Отделно не следва да чакаме отново да се запали нечия тераса или училище от „заблудила“ се ракета, за да се замислим, дали всъщност не е добра идея да се поспре с това. Не на последно място, макар явно да предпочитаме да не ги виждаме много съдейки по сегрегирането на училищата наложено от директори и родители, децата със специални потребности съществуват и фойерверките им се отразяват доста различно от на вашите деца, например. Сигурен съм, че някои хора с домашни любимци биха се включили с подобни притеснения и опит. Да не започвам дори за замърсяването на въздуха, за което говорим особено активно в последните години.

Затова обръщайте внимание на този и подобни проблеми, защото са неразделна част от качеството на градската среда. Мислете добре на изборите тази година. А в следващите дни – не забравяйте, че няма нито едно издадено разрешително за пиротехника до 8 часа на 31 декември, но и на Фандъкова не и пука, а на структурата под Милтенов не изглежда да иска да направи нещо по въпроса.

The post Защо София не се справя с безразборните фойерверки? first appeared on Блогът на Юруков.

Данните на Call.Sofia в разбираем и удобен вид

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Община София има портал за сигнали и жалби, в който всеки жител или гост на града може да съобщи за проблем – call.sofia.bg. Използвам го активно още преди да се преместя от Франкфурт в София и като замисъл го намирам за добра идея. Самият сайт не е особено добър от гледна точка на използваемост, но по-важното е, че практически всички сигнали се разпределят на районните кметове, които често нямат ресурс или дори право да ги решат.

Подбуден от типично българския ни цинизъм, исках да видя, дали сигнали от сайта изчезват. Повод за това беше наблюдението, че на началната страница се виждат само последните 5000. Затова както с документите на Направление архитектура и градоустройство, написах скрипт, който през час да тегли най-новите сигнали. Тъй като исках да видя къде е имало исторически най-много проблеми, изтеглих всичко назад във времето заедно с обновленията и геометриите. Почти всички сигнали имат посочено местоположение като точка, но някои хора си правят труда да отбелязват пътища и цял регион.

Така се оказа, че имам всичките им данни и мога най-малкото да вадя статистика. Като например брой сигнали със статус приключен – 13%. Повечето сигнали – 77% – получават едно или повече уведомления без да са отбелязани като приключени. Историята на статусите пък ми позволи да видя за колко време отнема от подаването до последното обновление по сигнал. 11% отнемат повече от месец. Също така през работните дни се подават два пъти повече сигнали отколкото през почивните, а в петък – с 10% по-малко от предходните четири дни. Най-много сигнали има за пътна инфраструктура – 28%. На второ място с над два пъти по-малко сигнали е паркирането с 12%. Едва тогава следва замърсяването с 10%, сметоизвозването и осветлението с по 9%.

За да осмисля обаче данните географски и да мога да ги прехвърлям в реално време, имах нужда от инструмент. Затова малко по-малко създадох интерактивна карта, която да показва като колони броя на случаите. Колоните са с основа 50 на 50 метра, а всеки случай добавя около 2 метра над височината им. Има филтри, с които да се избират конкретни данни по години или друг период, категории и прочие. Натискайки на дадена колона ще видите списък с всички сигнали на това място с линове към оригиналния сигнал. Списъкът със сигналите на даденото място, както и панелът с филтрите може да се скриват. Вдясно под бутоните за увеличение на картата има бутон за показване отново на филтрите. Бутонът под него е за промяна на прозрачността на триизмерната визуализация върху картата. Полезно е, ако искате да се ориентирате по-добре за улиците под въпросните колони.

След обратна връзка от Linkedin и кмета на Слатина Георги Илиев добавих няколко неща, включително филтър по райони, за да може да се сравни активността и случаите разпределени там. Може също да се превключва показване на абсолютен брой сигнали, както и спрямо населението на региона. Границите и оценката за населението на последните взех от отворените данни на практически закритата вече Софияплан.

Преди обаче да погледнем самите данни, както винаги следва да поговорим за условностите им. Както при Фонда за лечение на деца поет в последствие от НЗОК, тук също показват единствено това, което се поддържа като масив от данни от СО. Има сигнали с автоматично добавен маркер на мястото на Софийска община. Тях съм ги скрил от картата, например. Има и такива добавени с други общини и области. Има сигнали със сбъркана година в датите, както и понякога с десетки пъти изпратен един и същ сигнал за едно и също нещо. Има също много тестови сигнали използвани видимо за проверка на нови категории и функции.

Активността по сигналите идват най-вече от районните кметства, почти винаги под формата на сканирани и прикачени писма. Рядко се случва да добавят изрични коментари – най-вече при отхвърляне на сигнал. Тук е важно да се разбере, че получен отговор или дори „приключен“ сигнал не означава, че даденият проблем е решен. Това може да се декларира дори в приложените документи, но дори тогава няма някаква форма на проверка или потвърждение. Системата не позволява последващи коментари или обновления или дори съгласие с изпратения статус или информация. Връзката е еднопосочна.

По подадените сигнали може да съдим най-вече за активността по теми, райони и конкретни места. Именно тук визуалното представяне на информацията помага най-много. Докато самата карта на call.sofia да показва някаква форма на групиране по клъстъри, то не позволява откриване на „горещи точки“. Всъщност, използват точно същото групиране в картите си преди единадесет години. Основният проблем обаче е, че показват само активните сигнали, т.е. тези, на които не е отговорено, а се очаква разглеждане. Освен, ако един по един не разглеждаме десетките хиляди преди това познавайки поредните им уникални номера, няма да знаем къде е имало голям интерес към даден проблем. Именно това направих.

Единственото, което може да ни покажат тези данни обаче е точно това – активност, интерес и някаква форма на доверие, че нещо може да се случи по дадената тема, та дори това да е само публичност. Повечето сигнали не означават непременно повече проблем, а наболял такъв, активна група граждани на това място или голям трафик от хора. В централната част на града минават най-много хора и очаквано има повече активност.

Това, което не се забелязва е значимо увеличение на активността през годините. След очаквано ниската активност през 2020-та, има едва леко покачване през 2021-ва, също както предходните две. Излизат между 54 и 60 хиляди сигнала на година, което изглежда много докато не сметнем, че става въпрос за 164 сигнала дневно в град с два милиона жители и ужасна инфраструктура.

Видимо липсва, е двустранна комуникация, прозрачност какво се случва и какво се планира, както и оценка на свършеното от подалите сигнала и живеещите в региона. Това неизменно се обвързва с липсата на самостоятелност при голяма част от решенията и бюджетите на районните кметства, както и абсурдното управление на градското планиране във всичките му аспекти.

Независимо, подаването на сигнали има голямо значение, защото постигат публичност на конкретни проблеми. Отваряйки данните на този портал постигаме и донякъде прозрачност на историята на тези проблеми и натрупването им. Картата, която направих, е пример как следва гражданите да използват отворените данни на администрацията, а защо не и частни организации. За разлика от първата ми визуализация за българчетата родени в чужбина или тази на активните българи зад граница, тази за сигналите в София може да се използва за реално изследване на данните.

Разбира се, както с НАГ и доста други ведомства, обсъжданите данни въобще не са изначално отворени, така че се наложи да ги отворим през публичните им API-та. Това не прави инструмента call.sofia по-малко полезен, а просто морално остарял и създаден по-скоро за комфорт на кмета на София, отколкото на жителите на града.

Интерактивната карта ще намерите тук. Използвал съм d3.js и dc/crossfilter, както при повечето ми графики. Този път вместо leaflet използвах директно api-a на mapbox за триизмерна визуализация и векторните им tile-ове предвид количеството информация, което се показва и обработва в реално време. Oтворените данни са готови за сваляне тук в CSV и GeoJSON формат. Последните съдържат пълен списък със сигнали, статусите и геометрията към тях, както и справките, които използвам за картата. Първите се обновяват на всеки час докато справките за картата – всеки петък вечер.

The post Данните на Call.Sofia в разбираем и удобен вид first appeared on Блогът на Юруков.

Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Презастрояването на градовете в пословично, но далеч не толкова, колко усилията на местните власти да избегнат по всевъзможни начини публичността на плановете, обсъжданията и документите свързани с тях. Разбира се, има светлини надежда, в които кметове като Георги Илиев сериозно се старят да разпространяват такава информация и да канят съгражданите си. В повечето случаи обаче, дори когато формално изискванията по закон бъдат изпълнени, практически някой ги забелязва закачени до кабинет А на етаж Б в сграда В на общината.

Ситуацията в София е една идея по-добра, тъй като има що-горе добър портал на Направление „Архитектура и градоустройство“. Проблемът обаче е, че твърде често документите за определени апетитни сгради се укриват умишлено от администрацията прикрити зад „технически грешки“, а обществените обсъждания направо се прескачат. Това, разбира се, може да се промени единствено с кадърен кмет начело, който да следи изкъсо администрацията си. Това обаче го няма в София, няма и да го има още няколко години. Кметовете на райони, които имат желание да действат, нямат достатъчно лостове. Решение би била и работеща прокуратура, но и това го нямаме. За последното обаче има какво да направим и то е на изборите на 11-ти юли.

Когато документи и обсъждания се публикуват обаче, ни се дава шанс да участваме, реагираме и протестираме. Често формалната процедура далеч не работи заради вкоренената корупция и сенчестост на Софийска община. Да знаем навреме за нов строеж или промяна на ПУП ни дава лостове да вдигнем шум, а това често дава резултати.

Следенето на портала на НАГ не е приятно занимание. Правя го от месеци всяка седмица и е тягостно. В такива случаи опирам до автоматизация, както направих с ЦИК и заявленията в чужбина. За общата администрация имам обаче друг проект – GovAlertEu, където в серия от Twitter акаунти се пускат новини, събития и документи от всякакви държавни институции. Последно след сушата добавих бюлетина на оценката за състоянието на язовирите, например. Друг пример е, че от години пуска в почти реално време съобщения за земетресения от БАН. През тази система ми минава и автоматизация на Lipsva след като спрях проекта преди 7 години.

Сега добавих и НАГ София към списъка. Освен новини и събития се пускат съобщения за:

  • обществени обсъждания за промени на ПУП и ново строителство
  • визи за проектиране
  • градоустройствени заповеди
  • разрешение за строеж
  • разрешение за поставяне
  • разрешения за строеж на благоустройствени обекти
  • доклади на главния архитект
  • решения РИОСВ за преценяване на необходимостта от екологична оценка
  • заповеди на Общински строителен контрол

съобщения за обществени обсъждания, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и разрешителни за строеж. Може да ги следите на акаунта @NAG_SO_public в Twitter.

Проверката се прави на всеки 2-3 часа и както при всички останали наблюдавани сайтове е направена така, че да не натоварва сървърите. Където е възможно в tweet-овете показвам първите страници от дадения документ като снимка. Във всички случаи обаче целта на съобщението е да даде представа за какво става дума и дали би било интерес за следящия новини.

Тук трябва изрично да дам като положителен пример Софияплан, които публикуват доста интересни карти с анализи. Тяхната роля обаче е да напътства градоустройството и да предоставя данни, с които да се взимат решения за бъдещето на града. Както добре виждаме обаче, въпреки добрата им работа, решенията базирани на данни далеч не са в арсенала на сегашната администрация.

Разбира се, далеч по-добре било да има услуга, в която да можеш да очертаеш регион и да получаваш новини за планове специално за него. Това може да е квартала ти, улицата или градинката пред блока. НАГ всъщност има такава услуга, с която да можеш да се регистрираш и да получаваш новини. Опитах се да го направя няколко пъти, но все неуспешно. Това, което съм направил точенето на новини в Twitter не може да замести отговорността на НАГ за прозрачност, но би помогнало да има повече видимост, по-лесно следене на промените и засичане на съмнителни корекции със задна дата, за което немалко имат съмнения.

Отделно един акаунт в Twitter далеч няма да позволи на мнозинството да следят активността в НАГ. Да не говорим, че принципно никое технически решение не може да компенсира дефектите в управлението, администрацията, регулаторната рамка и правосъдието. Също както отворените данни ни позволява да насочим фенера на общественото внимание.

Подобни електронни услуги могат да станат съвсем лесни, ако портали като този на НАГ, а и други информационни системи на администрацията, се създават в съответствие със закона и предоставят автоматични интерфейси за обмен и отворени данни. Така ще дадат възможност не само на актунти като този, но и на всякакви приложения да уведомяват заинтересовани за актове на администрацията. Това не се прави обаче дори когато няма корупционен риск – просто липсва визия в законодателната и изпълнителната власт също толкова, колкото и в местната. Затова кандидатури като тази на Божидат Божанов в 24 МИР София са толкова важни на изборите на 11-ти юли.

Ако имате идеи какви други регистри и новини могат да се добавят, пишете с линк в коментарите. Може би вашият град има подобен портал или страница с обявления.

The post Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите? first appeared on Блогът на Юруков.

До Париж с влак

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

И така – започваме един двоен пътепис до Париж: двоен, защото е с двама автори, които пишат отделните части. Започваме с пътуването с влак до френката столица. Приятно четене:

До Париж с влак

част първа на

Париж през октомври

Месецът беше октомври – месецът за сбъдването на една мечта. За едно невероятно

приключение, наречено пътуване до Париж с влак

(или по-скоро с много влакове, най-различни).

Мечтая си от малка да видя Париж. Когато времето дойде, назря и въпросът как да стигнем до там? След като заминавахме за Западна Европа, решихме, че искаме да видим още от нея, освен крайната точка на пътуването си. Затова избрахме най-добрия за нас начин за това – пътуване с влак.

До Париж с влак от София

Сънно тракат…

Влакът има много преимущества

за мен и дава възможност за разглеждане на местата, през които преминава, повече от всеки друг транспорт – освен, разбира се, ако си с личен автомобил и можеш да спираш където и когато ти скимне лично на теб. Тогава обаче имаш други грижи. За разлика от самолета, от влака можеш да видиш всичко. Много по-комфортен е от автобус, с много повече пространство, възможност за разходки и т.н.

Колкото пъти споменавах на приятели с какво ще пътувам, бях посрещана от изумление и съчувствие. Има някаква преобладаваща настройка у нас срещу влаковете като тип транспорт, настройка, която не споделям и от години си пътувам с българските навсякъде из страната, където ми щукне (и където вървят). Да, много от влаковете ни са стари и прашни (макар че в последните 1 – 2 години пътувам и в доста нови и чисти), по-бавни, с невинаги удобно разписание. Колкото пъти обаче съм си преценявала плюсовете и минусите спрямо автобусите, плюсовете са били повече. А когато ми се е налагало да взимам автобус по липса на влак – например за морето в Гърция – не ми е доставяло особено удоволствие и сравнението никога не е било в полза на автобуса.

Та в общи линии избрахме любимия вид транспорт за мечтаното пътуване –

не пътуване, ами цяло пътешествие…

но и дотам ще стигна.

Когато се пътува с влак в чужбина, трябва да се имат предвид няколко неща.

Първото и най-важно е, че, за разлика от в България,

на запад това не е по-евтиният, а по-скъпият вид транспорт

За да не му излезе много скъпо на човек и да спести маса пари, е хубаво да си купи билетите отрано – при нас около месец предварително ни спести около 50% от цената и нещата се подредиха добре.

Гара Будапеща – До Париж с влак от София

Гара Келети, Будапеща

Второто е, че

пряк влак София – Париж няма

Така че прекачванията са задължителна част от изживяването – и то във влакове на различни железници.

Как се организира такова нещо?

Лично ние отидохме в офиса на БДЖ в подлеза на НДК. Един от популярните стереотипи е, че служителите на БДЖ са дебили, които си бъркат в носа, не си разбират от работата и грам не им пука за клиентите им. Е, за пореден път се убедих, че реалността е точно обратната. Служителите, при които отидохме, не само си разбират от работата, не само им пука за клиентите, ами и са страшно компетентни, услужливи и информирани хора. Те имат връзка с всички железници в Европа и в общи линии ни дадоха варианти за пътуването ни – с различни маршрути, часове, дължини на престой, типове билети и тарифи, всичко.

За различните влакове вземаха превес различни наши изисквания – цената на билета, типа спални места, времето на престой на дадена гара, скоростта на движение и т.н. И се получи един уникален маршрут, идеален конкретно за нас. Разбира се, имахме по-голям избор (и по-ниски цени), защото до заминаването оставаше цял месец.

Маршрутът на отиване:

  1. унгарски влак София – Будапеща спален вагон, който се трансформира в седалков през деня; престой час и петдесет минути в Будапеща; спален унгарски влак, но от друг тип (по-модерен)
  2. Будапеща – Мюнхен; три сутрешни часа в Мюнхен,
  3. немски влак Мюнхен – Щутгарт,

шест минути по-късно – немски влак стрелаЩутгарт – Париж. Влак стрела, да!

На връщане:

  1. швейцарски влак стрела Париж – Цюрих, пет часа престой в града,
  2. спален унгарски Цюрих – Будапеща, цял ден престой и обикаляне на Будапеща,
  3. а оттам – руски спален влак до София.

Като цяло повечето свободно време за разходки из градовете остана за навръщане, защото така ни съвпадаха най-удобно влаковете, а и на отиване превес взе нетърпението да се стигне до Париж 🙂

Пътуване с приключение

Бяхме предупредени, че руският влак често закъснява – затова и на отиване пътувахме не с него през Белград, а с унгарския през Видин.

Хубавото при предварително закупените по този начин билети е, че ако някой влак по „веригата“ закъснее и не успеем да хванем следващия, железницата, която ни е забавила, ще ни върне всички пари – вкл. за новите билети. Разбира се, това доста би объркало плановете ни, затова избрахме руския влак само за връщане, когато не гоним никакви връзки.

Заминаване

София – Будапеща

Вагонът, в който се качихме, наистина ме впечатли – много ми заприлича на стария спален вагон, в който за първи път пътувах с влак в живота си, на тригодишна възраст. С килимите и пердетата, дори с легла от чисто дърво! Древен и същевременно искрящо чист и, вижда се, поддържан с пари и мерак. Явно не най-луксозният вариант, но както се оказа, пътувахме съвсем сами в него и това не беше еднократен случай – българите просто не пътуват с влак (понастоящем този влак е спрян именно поради ниската посещаемост)

(тук трябва да се включа и аз, т.к.в последно време редовно пътувам с влака София – Истанбул: практически съм единственията българин във влака – повечето пътници са семейства за туризъм с София или Банско, както и уикенд туристи, когато в Турция има някой дълъг уикенд, както и мнозина чужденци от далечни страни оти типа на Хонконг, Венецуела. Всъщност един-единствен път съм пътувал с българин във влака – при това мисионер, който разпртостранява християнството сред мюсюлманите. Той придружаваш майка си, която беше възрастна и едно пътуване с авотбус, просто би я съсипало. Българи, влаковете са по-хубав транспорт от автобуса, ползвайте ги! – бел.Ст.)

Влак София – Будапеща – До Париж с влак от София

Влак София – Будапеща

Влак София – Будапеща – До Париж с влак от София

Всичко прекрасно,

напуснахме Видин

с точно 5 минути закъснение и бяхме уверени, че нямаме проблем за Будапеща.

Пътят продължи спокойно, през деня започнахме да се наслаждаваме на красиви гледки – там, където нямаше разпадащи се ръждясали съоръжения съвсем като в България. По някои неща си приличаме със съседката. :)) Иначе,

най-красиви в Румъния бяха горите,

както и времето, през което ЖП линията се движеше успоредно на един от притоците на Дунава.

Румъния от влака София-Будапеща – До Париж с влак от СофияДо Париж с влак от СофияДо Париж с влак от СофияРумъния от влака София-Будапеща – До Париж с влак от София

Но в Румъния унгарският влак… започна да закъснява. И да закъснява. Час до

границата с Унгария, където нещо запецнахме

Отидох при шафнера на вагона (който едва се оправяше с английския, но въпреки това се разбирахме чудесно) с билета от следващия влак и го попитах ще стигнем ли навреме до Будапеща. Оказа се, че се очаква не само да не наваксаме закъснението, а то да се увеличи. Човекът извика началник влака – той говореше само унгарски и немски, но внимателно разгледа билетите ни, нареди да изчакаме и изчезна из вагоните.
Затаили дъх от тревога, зачакахме. След известно време той се върна и строго нареди на шафнера да ни съобщи нещо, усмихна ни се щастливо и пак изчезна. Оказа се, че

следващият влак ще ни изчака

За наш щастлив шок влакът за Мюнхен чака 22 минути на

гара Будапеща – Келети

(една от четирите будапещенски гари) наша милост + още 2 – 3 души да пристигнем, да минем заедно с началник влака си на бегом пероните и да се качим 🙂 Така на унгарската железница не й се наложи да ни обезщетява, а ние не изпуснахме безценно време и не объркахме плановете си.

Вътре за първи път

попаднах в модерен европейски влак

и онемях. Цветовете, дизайна, атмосферата, удобството…

Купетата бяха кушет, т.е. шест легла по три на стена, но можеш да си платиш да си в купе с четири легла. Ако купуваш билет отрано, надценката не е голяма, а удобството си е. Тези купета са малко по-високи от българските, а прозорецът обхваща почти цялата стена и дава допълнително усещане за простор. Леглата са малко по-тесни от това, на което сме свикнали в нашите вагони, но въпреки това са удобни.

Влак Будапеща – Мюнхен – До Париж с влак от София

Влак Будапеща – Мюнхен

До Париж с влак от СофияВлак Будапеща – Мюнхен – До Париж с влак от София

Единственото, което не ми хареса, бе, че беше наистина студено, но може би именно благодарение на по-ниската температура спах много добре и в

Мюнхен

се събудих отпочинала.

Оттук нататък закъснения нямаше

Дори подранихме с пет минути. (ох, пази Боже там да има закъснения!!! – бел.Ст.)

Мюнхен най-малко разгледахме

от всички места, на които спирахме, защото нещо се размотахме из гарата, а после дойде моментът за немския влак.

ICE влак на Гара Мюнхен – До Париж с влак от София

Гара Мюнхен

Гара Мюнхен – До Париж с влак от София

Най-новият маршрут на немските железници – ICE Мюнхен – Берлин

Гара Мюнхен – До Париж с влак от СофияICE влак на Гара Мюнхен – До Париж с влак от София

За разлика от българите,

германците явно пътуват много с влакове.

Преброих 13 дълги вагона на влака Мюнхен – Щутгарт, може и да са били повече, но багажите тежаха, а ние бързахме да намерим местата си.

Вътре – фантастично!

И пълно. На екранчетата над местата ни пишеше докъде сме. Като гарата ни наближи, изникна дестинацията на следващите пътници, които ще заемат местата ни.

Влак Мюнхен – Щутгарт – До Париж с влак от София

А Германия… невероятно е да я гледаш, дори през прозореца

По принцип влаковете, за разлика от автобусите, се движат изключително гладко и равномерно (особено немските!), а светът се плъзга около теб като панорама. Допускат да ставаш, да се въртиш по коридорите, да обикаляш и снимаш… макар че има един момент, в който впечатленията са толкова силни, че забравяш за фотоапарата, защото просто искаш да усетиш света около себе си, без да мислиш за снимки.

Та, Германия…

Разбира се, много различна архитектура. Разбира се, много различна природа. През сутрешните часове дърветата бяха обхванати от лека мъгла, която им придаваше магичен вид – като полека изпълзяващи от вълшебна пелена. Меки хълмове, меки дървета и меки храсти сред меката наситенозелена трева. Когато сред растителността имаше къщи, бяха скупчени близо едни до други и имаха високи керемидени покриви. В градските райони освен пословичната немска подреденост ми направиха впечатление и многото графити. Такъв имаше и на влака ни.

Влак Мюнхен – Щутгарт – До Париж с влак от СофияДо Париж с влак от СофияДо Париж с влак от София

Шест минути на Щутгарт

По разписание най-кризисното ни прекачване беше на гара Щутгарт, защото имахме за него само шест минути. От БДЖ ни бяха уверили, че немските железници заковават минутата и няма как да закъснеем, а също така и че всичко на гарите им е така организирано, че няма губене. Още купувайки билетите, знаехме на кой перон ще спрем и до кой трябва да стигнем.

Все пак просто за всеки случай прекосихме тичешком наистина краткото разстояние и имахме време да се почудим колко дълъг е и този влак…

влакът стрела за Париж!

Влак Щутгарт – Париж – До Париж с влак от София

Влак Щутгарт – Париж

Той, разбира се, отново беше супермодерен като предишния. Вагоните бяха общи, а не разделени на купета, а в центъра им имаше екран, на който течеше последователно на немски, френски и и английски език интересна информация за пътуването, вкл. и скоростта на влака. А тя във втората половина на пътя, на френска земя, достигна 318 км/ч

Четири (?) часа на изумление,

през които прекосихме невероятно много земя, гори, реки, езера, градове и села, спирахме на няколко гари, сред които и в Страсбург, където пак се сетих да извадя апарата.

75010 Париж, Франция

Прекосихме Франция

за отрицателно време и пристигнахме на

гара Париж Изток (Paris Est)

точно навреме…

До Париж с влак от София

гара Изток, Париж 😉

Очаквайте продължението

Автор: Селин Сегундус

Снимки: авторът

Ако все пак изпуснете влака в Будапеща, и тява да пренощувате, ето изгодни варианти недалеч от Келети:



Booking.com

Други разкази свързани с Париж – на картата:


Париж

А ето и вариант, ако в Мюнхен, пази Боже, влакът не ви изчака:



Booking.com