Tag Archives: Споделено

Выхожу один я на дорогу…

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC5167_rtbw


Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустыня внемлет богу,
И звезда с звездою говорит.

02_PICT5111bw

В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сиянье голубом…
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? жалею ли о чем?

03_DSC5029_rtbw

Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!

04_DSC03237_bw

Но не тем холодным сном могилы…
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь;

05_DSC5191_rtbw

Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.

/…заедно с Борис Штоколов/

“We All Write”: боички с дъх на водорасли

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT6604_rt

Не, не, не съм за завиждане все още. Не съм там (ясно е къде е това там, сигурно няма втори такъв фар като Ахтополския). Но покрай необходимостта да седя повече вкъщи, да пиша отчет и одитни таблици, взе съвсем да ми личи, че морето ми е избило и от поричките. То е така – свърши се аромата на липи и следващия, който усещаш без изобщо да си там .. е дъх на водорасли.

02_PICT6536_rt

Това ме накара да поразровя архивите и се сетих, че не съм пуснала в целия им блясък графитите на Ахтопол отпреди 5 години. Нали с моя късмет пак попаднах тогава тъкмо след като графити-сборището “We All Write 2017” беше преминало и оцветило града.

02_PICT6690_rt

Все колоритни майстори от България и отвъд се бяха събрали да създадат това бижу. Целият град беше гъсто осеян с рисунки! Всякакви теми, големини, размах, цветове и техники, във всяко възможно кътче, вкл. кейовете! Първата ми изненада дойде от 140-ideas и техния “Рибар”, който замислено подръпваше мрежите си на стената на хубавата къща на леля Мария (там бяхме на квартира преди 14 години, аз още разцъквах Дейна с кеф).

04_PICT6540_rt

Основните монументални изпълнения се бяха плиснали по главния пешеходен маршрут по новите къщи на баирчето, откъдето всяка вечер дебнех залеза. И като се тръгне по пътечката, дъха ти спира на всяко от тези неща!… Девойката с пеликана (автор Tretze)

05_PICT6553_rt

“На море с октопод” и с Arsec & Erase…

06_PICT6556_rt

Малкият гмуркач – естествено че JahOne!!! Тогава, през 2017 изобщо не познавах почерка. Но сега вече, след няколко Граффопоста (ще им дойде времето и на тях…), вече познавам стила на художника. Няма друг, който така уникално да пресъздава мокра, блестяща, почти люспеста кожа! А и тия живи цветове!

07_PICT6569_rt

“Морякът” на Esteo:

08_PICT6571_rt

На стената на един супермаркет се мъдри паното “Гарваните” – съвместна творба на GLOW, Tretze и Corte Art Works. И да не знае човек имената им, не може да сбърка това птиче ОКО! И тук, и при пеликана… Tretze!

09_PICT6533_rt

Рисунки имаше и по скалите, и по сгради от кейовете… Това са “Мидите” на GLOW

10_PICT6676_rt

В интерес на истината, останаха за обработка графитите от стената покрай рибарския пристан. В София колите се пречкат като се снимат графити. Е, на морето – лодките ;) Ще им дойде времето (може да пусна втора част).

Продължаваме навътре из уличките. Едно също монументално творение на Pyrotechnix Crew, аз си го кръстих Момичето със сепията…

11_PICT6657_rt

Близо до улицата, която води към плажа, дрънкат шпаги и шпори – “Конниците” на Manolo Mesa…

12_PICT6543u

А това е сигурно най-любимият ми графит – Deep waters на Corte Art Works. Привечер, по залез, тази огромна рисунка излъчва такова невероятно сияние, че можех да стоя и да я съзерцавам с часове. Естествено, бяха се и постарали да са осветени графитите по възможно най-подходящ начин. Изобщо – чудо!

13_PICT6612u

Това пък е фрагмент от “Native Americans” на Trasher ART. За съжаление, пак коли… и нямам останалата част :(

14_PICT6763_rt

Пръснати тук и там по малките улички, надничат пъстро и слънчево изпод дланите на смокини, мустачки на диви лози или.. просто се съчетават прекрасно с екстериора (или интериора?) на специфичната градска среда на курорта. Отражението…

15_PICT6746_rt

… “Shark summer” на Lazy Eve.

16_PICT6748_rt

Желираните “Риби – чудовища” на Esteo… Ами на мен си ми приличат на желирани бонбони :roll:

17_PICT6749+59_sm

И още един творец, за когото през 2017 не бях чувала, но сега знам отлично къде са пръснати негови графити из София – Алекси Иванов. Още ще има да пиша за него – неподражаем, адски креативен, разпознаваем от километри! И много оригинално успява да съчетае елементите от сгради и фасади с рисунките си… “Водолазът”:

18_PICT6753_rt

И още две неща от него, които пак аз ги накръщавах… Кафе-експрес

19_PICT6755_rt

… и Майстор Сръчко

20_PICT6754_rt

И едно разгънато пано на SUNSHINERS & 140ideas, което оставям на фантазията на читателите да му дадат име ;)

21_pano_graffiti_03

Всеки ден зарязвах домочадието да спи и обикалях. По карта, разбира се! Хиляди благодарности на хората, които я бяха направили! Обикаляне, снимане с тая замаяна щастлива усмивка! Двойно щастлива – и като фотограф, и като човек, който е рисувал 7-8 години активно. Нямах насита да гледам, да търся детайли, които не съм видяла вчера или онзи ден… И най-вече всеки ден и светлината е различна.

23_PICT6694_rt

И пак виждам сега, че имам няколко изтървани, но … основното, неповторимото, атмосферата вярвам вече е тук – на сигурно място…

И да не мислите, че лодките са се отървали ;)

22_PICT6634_rtilook

По щрихите на Morio

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC1978_rt

Може да го срещнете най-ненадейно иззад някой ъгъл. Необикновен, уникален, злободневен. И някак небрежен в щрихите си, сякаш виждаш уголемена рисунка от ученическа тетрадка…

02_DSC_20220511_105500_rt


Обаче, това е само на пръв поглед. После осъзнаваш, че няма какво да добавиш и няма какво да махнеш. Нито от рисунката, нито от афоризмите,… нито от идеята!

03_DSC2732_rt

Това е Morio! Анонимният художник, който оставя уникален отпечатък по стените на София… И в мислите ни. Няма как да не се замислиш като видиш негова рисунка.

04_DSC3588_rt

Спираш, усмихваш се, повдигаш вежда и продължаваш по пътя си. А образите продължават да витаят в съзнанието ти, облечени в думи. Или пък думите, в рамка от щрихи. един цитат от интервю с Morio:

„Човешката памет работи по този начин. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но ако ти кажа определена мисъл и се случи някакво събитие заедно с нея, чисто психологически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е свързана по този начин с текста. Повечето от нещата, които правя са точно така, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и след това рисувам рисунката, като залагам много на абсурдни моменти, сатирични.“

И върху негови рисунки се опитват да се упражняват вандали. Сякаш могат да попречат на идеята да се пускат такива малки, словесни и душевни бомби в забързания ни живот. Това е изчистения графит. Как е вандализиран може да видите в галерията на Сан Антонио (линк).

05_DSC2314_rtclean

Май от миналата година с него се състезаваме кой ще събере повече графити на Morio в колекцията си. Е, Древният пак ме води – засега с 2 рисунки :roll: Но не губя надежда да го задмина. Ето още неща на Morio, които може да се видят главно из центъра на столицата (заснети от Сан Антонио):

06_graffities 2022.985_rt_healing

07_graffities 2022.1011_rt

Този не сколасах да изчистя, а и реших че е твърде показателно все пак да си остане с вторичните мъдри писания по него… Още повече пасват на контекста на графита идеално :roll:

08_graffities 2022.1032_rt

А ето и линкове към две интервюта с художника:
- БНР
- фрогнюз

09_graffities 2022.1031_rt

Продължавай да твориш, Morio! Да човъркаш умовете, да радваш, да възпроизвеждаш визуални и ментални взривове, които да ни карат да се почувстваме отново мислещи същества. А ние ще следваме щрихите ти…

Тест 2: рододендрони

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC3529_rt

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

02_DSC3533_rt


Има нещо хипнотично в съвършената подредба на цветчетата, в подканящата извивка на тичинките…

03_DSC3537_rt

В предизвикателната лепкава повърхност и виртуозното разположение на листа и цветове, така че да покажат най-добре великолепието си…

04_DSC3536_rt

07_DSC3538_rt

На такъв ефирен и красив фон дори муха месарка стои като брошка. За съжаление, бомбусите още си вчесваха елеченцата, докато аз се надбягвах със слънцето…

06_DSC3517_rt2

Добре, че по-дребните, но не по малко чаровни азалии бяха много обилно наквасени от дъжда, та нямаше начин да бъдат пропуснати…

05_DSC3527_rt

08_DSC3579_rt

Гроздове, изящно потрепващи мустачки, като ята пеперуди, играещи си със светлината…

09_DSC3535_rt

А като се плисна от екрана ей това великолепие, вече бях напълно влюбена… в тези цветове и бокето! Кой ти гледа колко тежи и дали и как влиза в раницата! Любов е това…

10_DSC3528_rt

И този тест голямата бира превзе на абордаж, без да се запъне. Супер голяма изненада за мен (като се има предвид колко си обичам другата бира и си виках “Е, не може да е по-добър, ай ся!”). Да видим следващите дни дали ще ми дойдат на фокуса патки и водни кокошки! Пазете се пернати, крилати и космати, раирани и нефризирани, членестоноги и веслоноги създания! Идем! ;)