Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита.
Приятно четене:
Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни
край Варна
Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охранявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен.
2, Aksakovo Municipality, Bulgaria
Карел Шкорпил, който споменава местността с приказка за великани- строители, пренасящи колони за градежа на първата българска столица Плиска.
Никой не знае какъв точно е произходът на каменните блокове. За тяхната поява съществуват само легенди или хипотези, върху които години наред учените спорят: дали камъните са природен феномен или са артефакти- дело на човешка ръка. Няма нито едно доказателство за която и да е от хипотезите. Ето защо право на личен избор е приемането на която и да е от тях за своя истина; избор невъзможен без докосване до причудливите каменни колони.
В местността Побити камъни обаче ме отведе една друга легенда, свързана с чудодейната сила на лековитата вода от една чешма, която се захранва от местен извор. И в търсене на тази чешма в най- горещата част от деня, платихме по 3 лв. такса вход, за да разгледаме и причудливите каменни постаменти.
Непосредствено до входа има музей, в който може да се прочете всичко за каменната гора на няколко езика, да се купят сувенири или да се ползват услугите на местен екскурзовод. Но пък и всеки може да се разходи и свободно из местността, да снима, да обсъжда своята хипотеза, стига да не вреди на причудливата експозиция на открито.
До местността се стига лесно с влак или с автомобил. През местността преминават туристически екскурзионни маршрути, има обозначения и за пешеходци. Общата площ на каменната гора е 253 хектара, които едва ли биха могли да бъдат обходени за един ден.
Пустинен пейзаж без растителност, сякаш камъните държат зеленината настрана да не ги разруши. Такава е местността Побити камъни край Варна, разказана с едно изречение. Много от посетителите считат, че това е разрушен древен град, обвит в мистика. И наистина, мястото е с особена енергия, излъчва спокойствие и безвремие. Почва тук няма, навсякъде е пясък и камъни. От 1937 год. местността се води защитена и днес е част от Натура 2000.
Като уникален геоложки феномен
Каменната гора или българският Стоунхендж,
са включени и в каталога на Юнеско точно с това обяснение- природен геоложки феномен, като предположенията за тяхното образуване са две: на принципа на сталактитите в пещерите или че това са коралови рифове.
Преди 50 милиона години всичко тук е било дъно на море, чиито мълчаливи стражи са били точно тези каменни колони. Устояли са на капризите на времето благодарение на здравите си основи, които стигат до 40 метра в дълбочина в земята. Всички каменни късове са с еднакъв варовиков състав, но с много различни форми. Това е и причината някои от каменните колони да си имат и имена, в зависимост от това, на какво наподобяват: слон, камила, трон и т.н.
Аз до своята истина не стигнах, нито пък приех някоя от хипотезите, но с удоволствие се разходих из периферията на Каменната гора; просто ден за една разходка в миналото. В очите ми се блъскаха само скали, вятър и слънце, в наши дни морето е далеч от това място. И не се вижда. Не се вдишва или усеща по някакъв начин. И е част от хипотезите, част от паметта на времето, част от генеалогията на камъните- загадъчни и многобройни, които ще будят интерес и догадки още много време.
Автори: Янита Николова
Даниела Георгиева
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Черно море – на картата:
Черно море