Наскоро в групите в район Изгрев, София се отвори тема за ремонти с публични средства направени изглежда приоритетно пред новия хотел на 4-ти километър. Писал съм за това преди. Районният кмет отрича да има връзка, но нов асфалт на навярно най-разбитата улица в района е положен буквално до гаражите на сданието, а парк в края на района до булеварда беше направен скоростно точно след като заработи хотела при множество проблемни детски площадки и паркове до училища и градини из целия район.

Има съмнения за доста проблеми около разрешенията на самия хотел, озеленяването му и огромния билборд, който са направили. Обърнаха се към мен обаче в една група с принципен въпрос – как се очаква с толкова ниски местни данъци да се оправят градинки, паркове, детски площадки и цялата инфраструктура.

Отговорът ми се получи доста изчерпателен и тъй като не обичам да обяснявам едно и също на много места, ще го поместя тук с дребни корекции, за да препращам към него в бъдеще. Сложих и няколко линка към стари статии, в които съм разгледал в детайли аспекти от темата.

---

Новото строителство има задължителна озеленяване, което трябва да се поддържа. Често не се прави въобще или недостатъчно или не по изискванията или просто 2 до 5 години каквото има като зеленина се бетонира за паркоместа. Отговорност на районният кмет е да не го допуска, но не го прави. Подавал съм много сигнали за такива проблеми, но или ги заравя, или зачерква без реални проверки.

Ако се поддържа въобще, както е в комплексите, това идва от таксата на сградата. Решава се от блока, но като цяло не отиват повече от 5 до 20 лв. на месец. Това обаче е само за прилежащата зеленина към имота.

В квартала, където живеех във Франкфурт, нямаше такава такса, каквато говорите. Имаше си такса към блока отново за прилежащата зеленина. Парковете и зеленината в квартала се поддържаха от данъка на жилищата. Всеки град в Германия има различни политики и такси. Често по квартали е различно дори, особено в историческите части. Във Франкфурт имаше дори обществени съвети по квартали, където да се обсъждат и поставят такива теми. Понякога и да се налагат местни такси за определена цел. В някои села, поне в Хесен, карат живеещите според зоната да плащат част от разхода за ремонт на пътища, тротоари и зеленина. Не е пожелателно и стига десетки хиляди. Чел съм за случаи, в които хора продават къщите си заради такива наложени такси.

В София всичко на общинска собственост се поддържа от бюджета на общината. Той идва както от данъците на жилищата, така и от доста други проходи като такси за строителство, продажба или наеми на общински имоти за сгради, търговски площи и билбордове и прочие. Голяма част идва директно от държавния бюджет, както и конкретни целеви програми – предимно за инфраструктура. От същият бюджет идва чистенето на улиците, махането на снега и прочие.

Дали софиянци биха се съгласили на нова такса е спорно. Повечето по-скоро не, защото не смятат, че ще се използва рационално. Пример са таксите и глобите за паркиране, които трябваше да отиват за оправяне на тротоари и пътища, но потъват предимно в частни ръце заради ръководството на ЦГМ.

В този смисъл проблемът си остава управлението на сегашните приходи и да се покаже на жителите на града, че ако дават повече, ще получават повече. Отделно го има политическия аспект, че СОС в сегашния си формат може и да приеме вдигане на данъците, но предвид историята му ще ги натика в общински фирми с лошо управление, за да изтекат, а вината за това ще прехвърли на общината. Разбира се, харченето на публични средства в полза на няколко едри инвеститори, а не мнозинството живеещи в един квартал, каквито съмнения има нерядко, също разрушава доверието, че се използват целесъобразно. Не на последно място в зависимо какъв данък се вдига, вероятно ще трябват законодателни промени, за да се предвиди новата схема от ставки и намаления за първо жилище и/или необитавани такива.

Определено данък жилища е много нисък. Говори се отдавна за вдигане на процентът от данъчната оценка, особено за второ и трето жилище и такива, в които не се живее. Не бяха приети предложенията, а Конституционният съд излезе преди години с доста странно и изпълнено със съмнения за лобизъм решение, че не можело данъка да зависи от използването на даден имот. Миналата година имаше инициатива да се преизчислят данъчните оценки на реални пазарни цени, защото сега са многократно по-ниски, но беше блокирано отново от икономически интереси. Местните данъци и много други такси се изчисляват на база данъчна оценка. Та има много законодателни и нормативни инициативи за това, но се блокират по политически или лобистки причини в СОС и НС.

Друг важен детайл е, че в София много зелени площи всъщност са частни, а не държавни. Особено междублокови пространства. Затова направих карта на известната собственост в 25 български града, за да може всеки от нас да провери. Общината няма задължение, а в известен смисъл и право, да поддържа тези площи. Понякога хора от квартала се хващат и ги оправят, включително с пейки и алеи. След това се появява собственика, загражда и строи. Има отново редовно инициативи да се изкупят тези пространства, както и аналогични в паркове, но са нужни милиарди евро за целта. Имаше шанс да струват стотици милиони и по-малко ако по времето на Фандъкова бяха използвали възможност в закона преди повече от 5 г., но отчасти нарочно не беше направено.

Иначе детските градини и инфраструктура се плащат често от държавния бюджет или европрограми. Компенсациите за неприемане на дете в градина или ясла, например, са от държавния бюджет. Има и доста държавни имоти, за които отговаря държавата или държавни фирми, но буренясват.

Още информация по тази тема:

• Каква е собствеността на земята в България?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда

Покрай работата ми с данните за градоустройството в Столична община забелязвам доста неща, а и се свързват с мен хора с наблюдения, притеснения и сигнали. Винаги препоръчвам да се подават на call.sofia, за който направих и удобна визуализация и карта за търсене. Още по-добре е през електронно връчване с официална жалба, защото има по-добра следа и проследимост. Както обаче виждаме често, а и ще стане видно тук, немалко сигнали се прикриват или просто потъват. Най-често това е от местна власт или чиновници по служби прехвърлящи си топката. Перифразирайки част от разговора на Терзиев от последния Кошер на Тук-Там – има много аспекти от администрацията, които мъчно се изваждат от тресавещото на нехайството и корупцията.

Та тук искам да разгледам едно от нещата, на които обръщам доста внимание в последно време – озеленяването. Причините за изискванията за озеленяване не са естетически, макар и от това да има полза. Не е просто защото ни харесва да живеем в приветлива среда, а не бетонна джунгла. Причините са инфраструктурни и практически. Озеленяването намалява драстично шума и замърсяването, но също и вредителите. Най-вече действа като гъба задържайки вода при проливни дъждове вместо да се излива всичко по улици, мазета и подлези. Тук роля има както дебелия почвен слой, така и дървета и храсти. Доколкото канализацията и каналите на София са ограничени в капацитета си, прекомерното застрояване на София – особено с изцяло бетониране или павиране на повърхностния слой – води неизбежно до наводнения.

Според Надребата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община за да се смята нещо за зелена площ, трябва да има поне 120 см. почва, ако има дървета, 60 см. за храсти и не по-малко от 30-40 см за трева. Изменението е от края на юли 2023-та. Същото важи, впрочем, за любимите кашпи, с които строителите отбиват номера в озеленяването. Преди това правилото е било за минимум 60 см. почвен слой, а когато е 30 см., 80% от площта се счита към озеленяването. С други думи, всичко построено след юли миналата година трябва да има поне 1.2 метра почвен слой при дърветата и 60 см. другаде.

Наскоро подадох сигнал за почти привършен строеж, в който се вижда под метър почвен слой, където са предвидени дървета и под 30 см. където трябва да има храсти. На места направо бетонират кашпи за балконни цветя в земята. При сегашното изпълнение е невъзможно да изпълнят изискванията, а зарият ли с пръст, никой никога не си играе да рови и проверява. Отговорът от районната администрация в Изгрев е, че строежът не е готов и като е готов щели да видят дали ще видят.

На сигнал за друга сграда, където зелена площ е превърната в паркинг, а друго озеленяване с храсти има почва под 30 см. при тогавашни изисквания за значително повече, на поредното напомняне и подаване на сигнал все пак се сетиха да искат плана за озеленяване, та чакаме там. И без този документ се виждат лесно тези и други нарушения.

Както версията от 2021-ва, така и тази от 2023-та и преди това правят препратка към Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на МРРБ. В нея има установен стандарт за отстояния. Без да са спазени тези изисквания, нито един проект за озеленяване не може да бъде разрешен, а тъй като този индивидуален административен акт няма превес над нормативен акт, озеленяването неотговарящо на тези изисквания би следвало да е незаконно.

Ето няколко ключови изисквания по наредба за дърветата:

• Трябва да са на поне 5 метра от външни стени на сгради и съоръжения, както и трамвайни линии
• 70 см. до бордюри на тротоари и паркови алеи
• 2 метра от пътни платна и банкетни ивици
• 1 метър до откоси и тераси
• 3 метра до основата на подпорни стени

Само на моята улица има поне 10 дървета, които „спасяват“ коефициента на озеленяване на сградите си, но не отговарят на горните изисквания. Често се срещат възмутени коментари за откровени абсурди в озеленяването, което ще доведе до неизменно измиране на дървета и храсти. Въпреки това районната администрация и строителен надзор ги допускат безропотно.

Според горните изисквания, както и описаните за почвен слой, огромна част от озеленяването в София на новото строителство не отговаря на изискванията. Особено множеството споделени снимки на фиданки посадени под тераси и навеси. Доколкото плановете за озеленяване не са публични и трудни за сверяване с действителността, немалка част също изглежда са незаконни и вероятно подписани при съмнителни обстоятелства. Аналогично, от това изискване излиза, че когато дърветата са засадени в градинка, следва да имат поне 70 см. отстояние до тротоари и пътя, както и поне 60 см. почвен слой под тях за сгради преди миналото лято и 1.2 м. за тези след това.

Друг важен аспект тук е пълната липса на прозрачност. Освен, че плановете за озеленяване не са публични и усърдно се крият при искане по ЗДОИ, липсват и други документи. По наредба на общината всички решения, заповеди и протоколи на районната администрация във връзка със озеленяването трябва да се публикуват на сайтовете на районната община. Поне за Изгрев и няколко други, които проверих, няма такава публичност. При поискване по ЗДОИ районния кмет на Изгрев настоя, че няма задължение да ги публикува и отказа да даде протоколите, че той или упълномощен в администрацията е проверил на място какво всъщност се сече в един апетитен имот.

Ако видите зелена площ, която не отговаря на тези лесни за преценка изисквания, подавайте сигнали през call.sofia. Тъй като няма подходяща категория за това, може да използвате „Сгради/строежи ->  Незаконни строежи“. Така ще отиде на правилното място. Дори да е претупа, поне ще има следа, че нещо не е наред и е прикрито.

Ако сте запознат с планирането на подобни зелени площи и процесите, ще се радвам да споделите в коментарите, ако греша в прочита си на наредбите или съответно порочните практики в сектора. Сигурен съм, че имате и други примери за подобни своеволия. Всяка обратна връзка е добре дошла.

The post Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София first appeared on Блогът на Юруков.