Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

1. Условности и методология
2. Източници на данни
3. Техническо изпълнение
4. Конкретни казуси
5. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

The post Каква е собствеността на земята в България? first appeared on Блогът на Юруков.

Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.

Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявамк милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.

Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.

Имаше и твърдения за спряни проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чехмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.

Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е станно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.

Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:

• Триизмерна карта на бъдещото строителство в София
• Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Още документи от МС, АППК, ОВОС и ДНСК в GovAlert картата

The post След репортажа на БНТ за презастрояването first appeared on Блогът на Юруков.

На 28-ми март 2025 бях поканен от тогавашния и.д. главен архитект Аспарухов в Направление градоустройство и архитектура в община София да обсъдим как може да се подобри прозрачността и комуникацията на отдела. Срещата се оказа със съвсем друга цел, но в рамките ѝ докато обосновавах работата си по темата използвах на няколко пъти думата „презастрояване“. Бях контриран, че такъв термин няма, което ме подтикна да изложа пред пълната зала какво всъщност носи като значение.

Наистина, термин „презастрояване“ в градоустройството няма. Това не значи, че е лишен от смисъл. Аналогично, в медицината няма термин „оздравял“. Както повтарям неспирно в статии и интервюта, а и многократно ми беше изтъквано на срещата, аз не съм архитект, строителен инженер или какъвто и да е специалист в сферата. Аз съм жител на града и като такъв се интересувам какво се случва с него. В ежедневието си, обикновените граждани използваме думи, които обобщават позиции, настроения, усещания и желания. За целта може да заемем термини от някоя професионална сфера, може да използваме такива погрешно изменяйки смисъла им или да си измислим нова дума. В лингвистиката тези се наричат неологизми.

„Презастрояване“ е такава дума. В нея не се събират конкретни параметри на отстояние, височина, кинт и озеленяване, а усещането на живеещите в един град за уплътняване на пространството със сгради, бетониране на до скоро зелени и понякога диви площи, концентрацията на по-голямо население и трафик в определени части на града, липса на инфраструктура и като цяло влошаване на градската среда. Доколкото говорим за усещане, то неизменно е субективно, особено ще се отнася до елементи като височина и озеленяване. Практически всички обаче са единни в това, че липсва контрол и описаните процеси влошават условията за живот въпреки всички подобрения и инвестиции.

В този смисъл говорим за презастрояване не само като уплътняване на междублоковите пространства с нови жилищни сгради, не само като стената от почти залепени една до друга сдания по Черни връх, не само за кулите, които никнат със спорна и понякога откровено корупционна история на разрешение. Говорим за това как това строителство в иначе частни имоти се отразява на всички околни. Говорим за това, че над две десетилетия общината не е защитавала обществения интерес както изисква законът и да изземе част от частни парцели за пътища, училища и градини в кварталите в полите на Витоша. Затова сега рекламирани като „луксозни“ сгради тънат в кал по виещи се улици сякаш извадени от роман на Дикенс описващ мрачна чумава алея.

Това усещане не носи със себе конкретни параметри. Колкото има спор дали сегашните кули в София може да се квалифицират като небостъргачи, така няма единно мнение дали помагат или пречат на градската среда. Истината е, че могат да бъдат полезни, но разговорът спира само с етажност и кинт – може би защото те чакат подпис от общината. Биха били полезни, ако цялата останала площ не е изпълнена с шикозни бит-пазари или бутафорна зеленина, а са истински обществени площи като паркове. Ако са наистина достъпни и потребни на околните, а не просто красива фасада криеща дефекти и/или каквото някой е успял да изпере като пари. В противен случай независимо от височината, сградата единствено затормозява по всички важни критерии районна и е нормално засегнатите да търсят ограничаване.

Може би най-важното тук е, че това усещане за града се изменя през времето. Това става както с развитието на инфраструктурата и икономиката, така и на демографията и възможностите. Доста сякаш още очакват всички останали да им осигуряват безплатно паркоместо точно пред входа. Все повече обаче осъзнават, че да си купиш кола в голям град значи вече да имаш гараж. Аналогично хората свикнаха да карат децата си по-далеч на училище и градина и имат по-високи очаквания от градския транспорт. Промени в разпределението на живущите между кварталите, възрастовата структура, възможностите за работа от вкъщи и прочие също влияят на тази динамика и усещане. Следва да е така и трябва да говорим за това.

Тези разговори са важни и е разбираемо защо архитекти и инвеститори не ги харесват. Първите, защото боравят с точни термини и параметри, но най-вече разбират колко трудно е да се кодифицират изисквания, които да отговарят на описаното усещане на живущите за града им. Вторите, защото се опитват всякак да спрат опити за ограничаване. Всъщност, точно Националната асоциация на строителните предприемачи настояваше, че такова нещо като презастрояване няма, че през социализма е било позволено нереалистично голямо пространство между блоковете, което сега може съвсем спокойно да се уплътни.

Всъщност критика към мен, че „такъв термин презастрояване няма“, беше отправена първо именно от архитекти притежаващи или работещи в такива инвеститорски фирми. Някои настояваха, че картата ми с 3D застрояването била манипулативна и София никога нямала да изглежда така. Те бяха причината да опиша в статия 20-те най-чести критики към проекта. В онази среща в НАГ Аспарухов във временната длъжност главен архитект изказа като свои дословно позициите на тези инвеститори, които следва да регулира. Намерих го за странно, но не учудващо.

Важното тук е, че доколкото наистина няма такъв професионален термин „презастояване“, той съществува като неологизъм обобщаващ масовото обществено недоволство от влошаването на градската среда породено от привидно безразборното, изпълнено с корупция и липса на контрол, планирано на парче и без инфраструктура, а понякога обективно опасно за жителите строителство. Като такова да, презастрояване в България има и то е повсеместно. На дона на демографската криза е и също абсурдно и спекулативно.

The post Що е то презастрояване и има ли почва у нас? first appeared on Блогът на Юруков.

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Всъщност се случва всяка година и ще се случва повече. Спомням си за едно подобно в Добрич преди години, а чета се случва идентично в момента пак там.

Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.

На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.

Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.

На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.

Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи.

Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.

За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.

The post Очакваните наводнения, неочакваното планиране и непланираните жертви first appeared on Блогът на Юруков.

Миналата седмица писах за законопроект на ИТН, който цели да вдигне възможната височина на строителство в София на места на 125 метра. Законопроектът е едно изречение и въвежда много странно изключение (на изключението) за имоти по Цариградско шосе. Всъщност, става дума за доста конкретни имоти и така формулирано предложението ме накара да се зачудя кои са те. Именно тях показах в предишната си статия. Както обещах, разгледах и останалите из София, макар там височината да се вдига „само“ с 25%.

За подробно описание какво предлага предложението на тримата депутати ще намерите в предишната ми статия. Най-общо обаче текстът, който искат да променят сега позволява 100 метра височина в Смф зоните (в сиво) на 400 метра от метростанции (в зелено) изключвайки централната част и четири района (в червено). Тук съм добавил бъдещите метростанции и съм махнал тези изцяло в изключените райони. Те вдигат 100 на 125 и добавят няколко имота в Младост по Цариградско. Ако ви изглежда крайно специфично, това е защото е. Практическата липса на аргументация, това че тримата депутати нямат нищо общо със София и как е формулиран законопроектът ме накара да се разровя.

Първо, ще добавя двете карти, които направих. Те са по подобие на другите ми за държавните имоти за продажба от списъка на Желязков и 3D картата на застрояването на София. Те показват имотите отговарящи на горните критерии, които открих. Изключих общинските и държавните имоти, въпреки че, както се разбра, може да бъдат продадени без много шум. Изключих най-малките под 500 кв. макар би могло да се обединят с други по-големи, за да се застоят високо. Махнах метростанциите, около които няма Смф или не намерих имоти. Остават тези на картата. Възможно е да съм пропуснал някои предвид, че данните за собствеността в КАИС и iSofMap не са непременно актуални все още. Ако натиснете върху парцелите ще намерите последните данни за вид и предназначение според КАИС.

Тази карта показва същите данни, но само с парцелите в обемен вид. В някои от откритите парцели вече има построени сгради и повечето надали ще бъдат съборени, за да се възползва някой от новата височина. Тук виждате състоянието на застрояването до преди две години, тъй като тогава последно е 3D заснемането, което използва. Повече за това тук.

Отделно, размерът на имота и съседните има значение, защото има редица други изисквания като отстояние и разгърната площ. Те могат да се преценят при предложен проект, какъвто сега няма или нямам достъп за всеки от тези имоти. Затова маркирам само онези, които са засегнати по този един параметър обсъждан във внесеното предложение.

Може да отворите двете карти на цял екран тук и тук.

Засегнати райони из цяла София

Първо, в близост до горната част на Цариградско виждаме голям участък, който попада в хипотезата на този законопроект. Тези имоти се намират точно на границата на район Младост. Този най-вляво промени проекта си поне веднъж, а преди месец беше на комисия в НАГ с други предложения. Вдясно виждаме доста отделни сгради и към настоящия момент някои от празните парцели вече са запълнени. Получих дост сигнали за озеленяването там и колко е бутафорно.

Друг интересен парцел е този до районната община в Слатина. Той също попада в описаните критерии и е още на виза за проектиране. Има проект до 75 метра. Над това, както и при другите такива, трябва гласуване в СОС. Спорно е обаче колко има желание да се спират такива проекти, както и дали няма гласуване за подобни сгради да бъде из търгувано за подкрепа за други проекти, в парламента или просто за асансьори. Виждали сме и от трите. Не бих могъл да твърдя такова нещо за конкретния парцел. Давам просто пример за такава възможност след промените. Докато за 8 етажа повече може би не биха се занимавали, за 16 или 50 метра отгоре – биха.

Следващите имоти са малки, но показателни. Един от тях се вижда вече застроен – NV Tower. При нея имаше един интересен казус преди години – осветяваше целия квартал като дискотека нощем. После се оказа, че според отговор на ДНСК артистичното осветление беше незаконно и спряха. Съседният парцел е изцяло жилищна сграда в Смф (уж смесен) имот. Питайте Здравков защо. До тях се виждат няколко частни имота, които са отредени към този момент за многоетажен гараж. Попадат в хипотезата за 125 метра небостъргачи и предвид местоположението изглежда отстоянията им ще достатъчни.

На това кръстовище се вижда метростанцията Г.М. Димитров и това показва ключов проблем с този законопроект. Интересен факт тук е, че сградата отсреща на обсъжданите парцели е построена от инвеститорска компания с едноименна поправка предшестваща и наподобяваща обсъждания законопроект. Живущи в сградата на горни етажи се оплакват отдавна от неприятни вибрации и клатене когато минава метрото. При това говорим са само 50 метрова сграда. Този ефект ще е значително по-голям при по-високо строителство. От това следва, че би трябвало да се намалява етажността, а не да се уличава. Имало е, разбира се, ограничения за т.н. „вибрационна зона“ около метрото, както и изисквания за луфтове и конкретни елементи. За съжаление, според архитекти, доста от тези са отпаднали незнайно как в голяма част от града. Резултатът е видим, както казваше един партиен лозунг.

Продължаваме на юг с незастроени парцели до Студентски парк и Симеоновско шосе. Отново – на границата на районите с ограничения. Някои от тях са застроени, а други се подготвят за това и нямат започната процедура. Тук е полезно да се отбележи скандалната кула, която ще бъде забучена по очертанията на парцела на автокъщата в Студентски парк. Изискванията по ЗУТ и ЗУЗСО са специфично направени, за да са възможни такива опасни неща. А са опасни, защото тази отсечка от пътя е навярно най-опасната в Студентски град. Затова ще бъде отрязано още от парка, за да се направи нов булевард – специално за тази 60 метрова сграда. Очакваме същото за други подобни засегнати от този законопроект, независимо, че вносителите настояват, че промените им не пречат и не засягат никого и няма да има допълнителна тежест или разходи за общината.

Доколкото Черни връх е изключен от списъка, там има други проблеми, включително 215 метровата кула и стената от сгради по горната част от булеварда, някои от които според главния архитект незаконно са настроили етажи, но това е било прието от Здравков и ДНСК. Има обаче няколко парцела от другата страна, където сега има складове и един магазин Фантастико. Някой ден някой може да реши да инвестира там и тази промяна ги засяга.

На запад из Овча купел има няколко парцела, но ще обърна внимание на тези по булевард Цар Борис. Някои са застроени, а други – не. Това ще стане възможно с планираните спирки на метрото стигащи Южната дъга.

В северната част на София има доста имоти, особено до Надежда в индустриалните части. Правят впечатление обаче имотите до и зад гарата. Особени тези от северната част на линията. Там вече има застроени масивни комплекси, но ще има още много. Отстоянията няма да са им проблем и отново ще могат да стигнат 125 метра с малко машинации в СОС.

Новото метро донася този проблем този проблем и в квартал Левски. Някои от отбелязаните парцели са вече застроени, други не са и дори нямат виза за проектиране.

Какво следва?

Утре, 17-ти септември ще има обсъждане на законопроектът в комисия в парламента. Един от вносителите в заместник председател на ИТН в тази комисия. С липсата на аргументи на този проект не виждам как може да мине. В сегашната политическа среда и изтъргуване на лобистки поправки срещу подкрепа за други гласувания – като вето на недоверие – не изключвам да мине през гласуването доста бързо и необезпокоявано.

Ще следим какво ще се случи на комисията утре. Би трябвало да се излъчва на живо и ще разберем дали ще бъдат изнесени някакви аргументи и обяснена липсата на такива към законопроекта или ще бъде задушена всякаква дискусия и критика по темата.

The post Кого конкретно обслужва законопроектът на ИТН в останалата част на София? first appeared on Блогът на Юруков.

На 7-ми септември в. Сега писа за законопроект на трима депутати от ИТН, с което се вдига ограничението на височина на застрояване на конкретни части в София. Предложението е внесено на 5-ти септември от Венцислав Асенов, Христинка Иванова и Танер Тюркоглу. Първият се бори активно в последно време с „меренето на средната скорост“ видимо като част от лобизма срещу мярката. Втората стана известна със скандали и изтекли записи показващи разцепването на партията. Третият се споменава с това, че има спорни бизнес връзки с други в партията и дъщеря му има задължения към НАП. Тримата искат да се изключат от ограниченията за височина урегулираните поземлени имоти с лице към Цариградско шосе и позволената височина да се вдигне на 125 метра. Законопроектът е едно изречение, но с голям ефект.

Сегашното положение на ЗУЗСО посочва в точка 5.3 на приложението към чл. 3, ал. 2, че в урегулирани поземлени имоти в СМФ зони с лице към голяма улица и които са на 400 м. от метроспирка може да се застрояват до 100 метра. Има обаче изключение изрично за райони Триадица, Лозенец, Младост и Изгрев, където ограничението е както във всички други СМФ зони – 75 метра. Затова кулите на Артекс, тази на 4-ти км. на Булфарма със огромния билборд със спорна законност, както и останалите в Младост, по булевардите Симеоновско, Черни връх и България са до 75 метра. Визуализация на тези зони и колко високо стигат над сегашните сгради може да видите на картата с ПУП-овете на Столична община. Натиснете бутонът с картата вляво, за да смените изгледа.

Какво точно се променя и къде?

Първо, предложението на ИТН е объркано – искат да променят точка 5.1 от приложението, а там не се споменава Младост. Т.е. в този си вид дори да се приеме няма да може да се приложи. Ако се споразумеят с НН ГЕРБ/ДПС да мине в зала, лесно може да го коригират като техническа грешка. Първо ще влиза в комисия с председател от ГЕРБ и където Асенов сам е зам. председател. Не изглежда да е бил обсъждан на заседанието на 10-ти септември.

По-важното обаче е, че освен да вдига от 100 на 125 метра ограничението за тези СМФ зони около метро спирки, маха от изключението конкретни имоти с лице към Цариградско шосе. С други думи, в цяла Младост ще може до 75 метра, но за определени имоти ще може до 125. Стана ми интересно кои са те и кой ги държи. Открих 46 имоти, които са частни, в регулация, с лице към Цариградско, в Младост (в зелено), на 400 метра от метроспирка (в синьо) и в СМФ зона. Отбелязал съм ги в червено. Има един в светло червено, който е собственост на БАН. Не е в списъка с имотите на Желязков за продаване, но от опита с паркове и градини на други места в София може да съдим, че институтът борави с държавната собственост повече като строителна компания, отколкото като средище за науката.

Тук виждате същата карта, но със сателитна снимка. Около метро спирката на арена София от страната на Младост има само държавни и общински имоти.

Кои са облагодетелстваните?

Фокусирайки се върху конкретните имоти виждаме, че повечето са малки или вече имат построени сгради. На спирка ИЕЦ/Цариградско се виждат няколко парцела, които с малко въображение и овладяване на СОС може да се прокарат изключения за разгърната площ и да се стигнат 125 метра. Това обаче е малко вероятно. Единствено първият вляво има по-голям шанс и е подал документи за ОВОС за собствен водоизточник описвайки сграда с подземни гаражи. Разбира се, имотът където се намира Метро има най-голям потенциал за комплекс с множество сгради от 125 метра. Макар да не стигат така височината на Скай Форд, ще уплътнят значително пейзажа с подобни на Капитал Форт. Няма индикации за такова желание към този момент, но промяната ще го направи напълно възможна.

Сред имотите до новата спирка след 4-ти километър попада The Mall и офис сградите около него, Бриколаж и складовете наоколо. Не се забелязват планове за по-сериозни строежи там, с изключение на една кула до паркинга на мола.

Тук попадаме на най-големия печеливш от тази схема – новият жилищен и търговски комплекс на мястото на ИПК Родина. Той беше от първите, които добавих на картата ми със застрояването още когато беше в пилотна фаза преди почти две години. Повече за него и историята му свързана с Пеевски, източването на КТБ и прочие може да прочетете в Капитал, които споделят визуализацията ми. Виждате го отново на втората снимка с височината му до 75 метра – колкото и другия проект на собствениците Булфарма отсреща на булеварда. Доколкото не може да твърдим, че има връзка между тях и законопроектът на ИТН, безспорно от всички имоти, които видях, те се облагодетелстват най-много в краткосрочен план. Достатъчно е само да изчакат да излезе в Държавен вестник и да внесат промени по проекта, които НАГ няма да може да откаже поради волята на законодателя. По принцип по каналния ред не могат да увеличат застроената площ от вече прекомерната заложената още през 2017, но дори само вдигането на височината увеличава печалбата на кв.м. драстично.

В горните снимки се фокусирам върху имотите около Цариградско шосе, защото в едното изречение на законопроекта личи, че там се целят. Тази промяна ще вдигне максималната височина и за строителство в Люлин, Надежда, Левски, Овча купел, Дружба, около летището и дори на отделни места в Слатина. В СМФ зоните там обаче вече е разрешено до 100 метра и промяната не е толкова драстична като обсъжданите горе. Все пак, ще се опитам да разглеждам и другите райони дали ще изскочи нещо.

Защо се прави това и какво да направим?

Законопроектът на тримата от ИТН е без реална аргументация. Според тях не влияе на околните, не предвижда „разходи за държавата и гражданите“ или административна тежест. Разбира се, не споменават тежестта на община София за инфраструктура и драстичното сваляне на цената на околните имоти. Доколкото естетиката е въпрос на лично мнение, в комбинация с останалата част от нормативната уредба ще доведе до влошаване на градската среда.

Всъщност, опитват се да изтъкнат, че бъдещите сгради щели да бъдат естествена преграда за шумовото и праховото замърсяване на Цариградско. Това не е подкрепено с каквито и да е източници. Най-малкото логиката говори за точно обратното – ако иска някой преграда, трябва да има ниски и дълги сгради, които да създават стена по продължението на булеварда. Също както виждаме в момента да се случва по Черни връх, където се позволиха долепена поредица от сгради с надвишени параметри благодарение на решения на Фандъкова, ГЕРБ в СОС и тогавашния главен архитект Здравков сега наместен в софийската РДНСК да контролира собствените си заповеди и да одобрява проектите, които е уредил. Има сведения обаче, че шумово и прахово замърсяване се намалява със зелени площи и особено гъста дървесна растителност. В проекта си обаче ИТН не увеличава тези изисквания за много конкретно подбраните имоти. Така или иначе контролирането на изпълнението и поддържането на задължителното озеленяване страда сериозно.

В аргументите им многократно се обяснява, че нечестно се ограничавали „възможностите“ на тези имоти. На база думите им, съмнения изтъкнати в медиите години наред за търговия с постове и влияние на партията им и така типичната за нас българите циничност, лесно може да се направи извод за реалните цели на предложението. Със сигурност един конкретен инвеститор ще спечели и от това определено няма да се намали замърсяването на булеварда. Предвид сигналите, че не е изпълнил дори задължителното озеленяване на другата си кула отсреща, надали може да разчитаме на нещо различно и тук.

Ако искате да спрете тази откровена злоупотреба, свържете се с депутатът, за който сте гласували във вашия район. Свържете се най-вече с депутатите от ИТН, чиито колети са пуснали този проект, да ги питате как е позволено това. Обърнете внимание и на темата с продажбата на държавни имоти – тя също ще се гласува скоро в парламента и ще има значение и в този контекст.

The post Кого конкретно обслужва законопроектът на ИТН за повече небостъргачи в София? first appeared on Блогът на Юруков.

Пролетна ваканция. Хотелче. Сауна. Жега. Опитваш се да абстрахираш от липсата на хигиенни навици у хората и шумните им разговори сякаш няма никой наоколо. Някои обаче правят трудно това абстрахиране – както от хигиената им, така и от разговорите.

Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.

Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.

Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.

Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.

Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.

The post За хората със схемите и дъх на мръсни чорапи first appeared on Блогът на Юруков.

Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

The post Нов бюлетин за строителството в София first appeared on Блогът на Юруков.

В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.

Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.

Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.

Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.

The post Не се отдавайте на нихилизма first appeared on Блогът на Юруков.