Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.

Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.

Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.

Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.

През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

Все се говори за прозрачност и отчетност, но донякъде иронично остават доста мъгляви понятия. Писал съм за това доста през годините, например за фонда за лечение на деца, връзките на лекари с фарма компании и размислите на Радев дали е нужна прозрачност въобще. Тук опивам три малки примера какво се научава и какво можеш да направиш, ако имаш достъп, достъпност и поставени в контекст данни.

Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За съжаление, за София конкретно, тъй като във всички останали градове почти липсва информация.

В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Преди 5 години някой подава сигнал, констатира се нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и дирекции в общината докато накрая потъва. Сега имат нов сигнал за същото и отговорът от район Изгрев е общо взето „тогава строителен контрол каза, че няма нарушение и оставихме случая“. Обаче, ако някой намери стария сигнал и прочете какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.

Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че аналогични сигнали от различни хора от квартала има 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин открили нарушение и е дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храстчета, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.

Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето бяха предупредени от район Изгрев и не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвиден проекта и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.

Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство. Това включва подкупи за получаване на становище за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.

Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:

• isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
• Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
• Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
• call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
• Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
• Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
• Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
• Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.

Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.

Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.

В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.

Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.

За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.

Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.

Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.

Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.

Доста снимки в мрежата видяхме за паднали дървета в София. Още повече съобщения за спиране на тока в последните два дни. Видяхме и репортажи в медиите и за двете и дискусии какво се прави и какво следва да се прави по въпроса. За да илюстрирам както мащаба на проблема, така и колко е полезно да гледаме на тези неща с данни, извадих две справки от последните 48 часа.

Първата справка е директно от базата ми с данни от сигнали до столична община – CallSofia. Писах за това колко непрегледен е сайтът им и как трудно се намират стари сигнали. Затова направих удобен инструмент, с който да се преглеждат. В тези данни извадих справка за всички сигнали за проблеми със зелена система подадени на 25 и 26 ноември. Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130.

Разбира се, това далеч не са всички такива случаи, а само онези, за които е подаден сигнал. Такива обикновено са онези блокиращи пътното платно. Дори като се обезопасят дърветата, най-често се оставят на тротоара – също както снегът, който се избутва от пътя, където явно пречи най-много. Ще забележите също, че почти липсват сигнали за парковете, където несъмнено ще има доста повече. Въобще пешеходните зони са винаги второстепенни и по-скоро място за складиране.

Втората справка е от данни, които така и не ми е останало време да визуализирам по правилен начин. Опитах се, всъщност, в началото на година като експеримент. Преди време започнах да тегля всички аварии на ток, вода и парно в София. За тока събирам данни за целият регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия.

В последните два дни сайтът особено на ЕРМ падаше доста често. Затова имам доста дупки в данните. Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни най-малкото за всички продължителни. Навярно е имало още по-краткотрайни. Общо видях 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 мин. Колко имота или хора са засегнати обаче е невъзможно да се каже. Търсих такава справка по различни канали, но изглежда никой не си правил труда да разбере.

2.4% са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа. 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин. Тук ще видите конкретно София:

Тук може да отворите двете карти на нова страница – тази за сигналите за дърветата и тази за спиранията на тока.

От небезизвестните Артекс са използвали правото си на отговор към статията на Капитал за новата им кула в Дианабад. В него са пуснали редица подвеждащи твърдения и откровени лъжи, но не са пропуснали възможността да се пробват да си направят реклама, макар и в текст описващ очакваните проблеми на района и самата им сграда.

Първо, намекват, че проблемите с инфраструктурата в квартала засяха сградите на „други строители“. В действителност, именно Диамант 1, а и в новият Диамант 2, спира тока точно толкова, колкото другаде. В последните три месеца само в Диамант 1 е имало поне 6 спирания на тока от по средно час и множество други от под 15 минути.

Второ, описват като някакво решение изграждането на нов трафопост. Това е нещо, което всяка сграда в карето вече има и доказано не помага. Проблемът е, че мрежата е претоварена към самия квартал и новата сграда така планирана ще я претовари допълнително влошавайки подаването и на другите им две сгради. Същото важи и за топлата вода и парното, където разпределителят за съседните сгради е в Диамант 1 и заради лошото качество на изпълнение се получават редовно проблеми, включително спирания и сериозни вибрации.

Пропускат да споменат и че сегашните им сгради са все още строителна площадка. Толкова години след завършването ѝ Диамант 1 се довършва, особено градината. В описанието си колко е зелена сградата пропускат да споменат колко дървета изсякоха вече в имота, както и че е невъзможно строителството без да изсекат или поне осакатят дебелите дървета отсреща на улицата пазещи сянка на цялата улица.

Рекламират хубава гледка към парка, но премълчават, че цялата гора пред сградата им на юг от гара Юнак до Симеоново всъщност е маркирана като готвена за паркинг от същите техни приятелчета в НАГ отрязали всички ограничения и контрол над строежите им. По същия начин представителите им до преди две години не спираха да увещават купувачи, че пред Диамант 1 нямало да се строи високо, а сега същите ще си гледат в спалните вечер.

Не се говори за това, че в същия имот в порутените сгради в мизерни условия от години живеят техни работници, някои от които са имигранти. Не говорят и за съмненията за корупция позволила този и останалите им проекти прекарвайки промените в ПУП известни именно с тяхното име, подарените на безценица жилища на ключови фигури в управляващата столицата ГЕРБ и умишленото прикриване на плановете и нередностите свързани с проектите им и активното саботиране на обжалванията по тях в съда от страна на общината.

Тук далеч не става дума за проблем с прозрачността, защото такава отдавна няма, а за откровена корупция, подвеждане на клиенти и активното саботиране на обжалванията по тях в съда от страна на общината.

Забавно е и как наричат критикуващите „анонимни“, при условие, че в статията сме излезли с имената и снимките си. Разбира се, макар нищо да не е излязло като разрешение за строежа, очакваме да го получат преди местните избори, защото след това уговорките под масата със сегашния главен архитект я са актуални, я не.