Пътуването на Андрей по реките на Германищ преминава към река Мозел, след като плавахме из долината на Рейн предишния път. Приятно четене:
Винената перла – Мозел
част втора на
Реките на Германия – красота и вино
След малък престой в Трир реших да оползотворя връщането си с
пътуване по Мозел
Реката е най-големият ляв приток на Рейн (втори по големина въобще след Майн), като извира от Вогезите (на френски: Vosges, „Вож“) и протича през Франция, Люксембург (само по границата) и Германия, за да се влее в Рейн при Кобленц. Дълга е 544 километра и е плавателна за големи речни кораби (1500 тона) от Мец във Франция до Кобленц, като за целта са построени 28 шлюза – 16 във Франция, 2 между Германия и Люксембург и 10 в Германия). Най-известният град по реката е Шенген в Люксембург, който обаче съвсем не е най-голямото селище по нея.
Долината на реката
не е толкова стръмна като тази на Рейн, но почти
по цялата ѝ дължина се отглеждат лозя за вино
Поради това е и много обичана отсечка за туристически пътувания. Възможно е да се направи тур за цели осем дена по цялото плавателно течение със спирки на различни места. Някои от корабите навлизат и по десния ѝ приток – Саар, който също има малка красива долина. Моето пътуване започна сутринта с наблюдението на един феномен, който не можах да заснема добре – издигащата се рано сутрин над Мозел мъгла.
Пристигнах с автобус до
двойния град Бернкастел-Куес (Bernkastel-Kues),
(Бернкастел е на десния, южен бряг, Куeс – на северния ляв), който имах възможност да пообиколя. Селището е разположено в една странична долина и предлага множество гледки с красиви стари къщи и погледи над покривите към реката.
Както се вижда, и тук лозите се използват като украса на улиците, а до кораба ми имаше достатъчно време за една кратка разходка. За жалост, повечето магазини и ресторантчета не бяха отворили още и градчето Бернкастел беше заспало. За разлика от Рейн, тук на кораба имаше основно германци, основно семейни двойки или малки компании, и основно желаещи да си попийват по пътя.
Забелязах обаче, че корабът пропуска някои спирки, обявени в разписанието, а тръгването понякога е от по-далечни кейове и това налага да се пристига винаги предварително. Още след отпътуването, веднага попаднахме в рая на лозаро-винарите.
Мозел е третият по големина винарски регион в Германия,
като над 80 % от лозята са от сорта
ризлинг
Ризлингът е особено бяло вино, което първоначално няма много силен вкус, но само след секунда в устата разкрива невероятен букет от полуприкрити аромати. Годен е за дълго отлежаване, но младият ризлинг е най-ароматен. Германците го правят в три варианта – сух, полусух и сладък, като аз пия почти само полусухият. В долините на Рейн и Мозел гроздето се бере относително късно, за да може една „благородна плесен“ по него да отстрани водното съдържание от отделните плодове и така да повиши захарността. Освен това е популярен процесът на производство на т.нар. „ледено вино“ – гроздовете се оставят да замръзнат по лозите, за да се подсили аромата и да се получи леко стафиден вкус. Това пък е типичен малък винарски чифлик.
Малко по-надолу се намира
идиличното селище Велен (Wehlen),
където се намира поредният мост над Мозел (за разлика от Рейн, тук мостовете са честа гледка).
(снимка Moseltal 7 – Велен)
(снимка Moseltal 8 – Велен)
Селцата пък могат да се определят не като толкова драматични, колкото като идилични – закътани сред лозята, далеч по-малки и сякаш по-компактни. Корабоплаването също е с по-малка интензивност и районът минава за прекрасно място за спокойна почивка.
Следващото село е
Целтинген,
чиято църква се вижда отдалеч.
Тук преминаваме и първия
шлюз на Мозел,
където корабът ни се смъква с 6 метра за десет минути. Интересно е, че в шлюза корабите трябва да стоят вързани, а на всеки 50 см има ново място, където човек от екипажа трябва да държи въжето, докато водата се изпомпва/запълва шлюза.
Следващото село по пътя е
Юрциг (Ürzig),
което е един от най-големите винарски центрове в долината (по площи лозя, не по големи изби). Селото се намира на един красив речен завой.
След него по десния бряг на Мозел се намират
безкрайни лозя
Малко по-надолу се намира и
лозето „Стълбичката“ (Treppchen),
до което се достигало само с малки дървени стълби.
Малко по-надолу стигаме до поредния двоен град –
Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach)
Понеже по Мозел от средата на XIX век се строят мостове, тук двойните градове не са рядкост – след построяването на моста двата отсрещни града се сливал в един. Трарбах е по-старият от двата града на южния бряг, като над него има и замък, който в сегашния си вид е от XIII век.
Срещу него, на по-равнинния ляв бряг по течението на реката е Трабен – квартал с множество вили от XIX век.
Малко след като преминахме Трарбах реших да изпия поредната чаша ризлинг на кораба, както и да похапна. Оказа се, че гастрономията не е много успешна и яденето в градчетата по реката е доста по-добро. Впрочем, цените на храната в Германия ми направиха приятно впечатление, като са значително по-ниски от тези в съседна Франция, например.
Последва поредната порция от засети до върха с лозя склонове и поредното
миниатюрно селце – Енкирх
След мъничко преминаваме и покрай
Пюндерих (Pünderich)
Това село се намира до един от най-фотографираните меандри на Мозел почти в центъра на долината между Трир и Кобленц. Основният поминък и тук са лозарството и туризма, като това е и мястото, където жп линията отново излиза на брега на реката от високата равнина на север. За съжаление, не успях да заснема завоя, но снимки може да намерите в интернет. Самото село обаче показва превъзходни примери на типичната германска архитектура.
На снимката можете да видите също така как се транспортира трактор върху ферибот – именно тази пасторалност ме кара да харесвам Мозел толкова. Времето тук сякаш е спряло.
Срещu Пюндерих се намира
замъкът на Св. Богородица – Мариенбург (Marienburg)
Този замък всъщност е построен на мястото на стар манастир от XII век, който се издига на най-високата точка на един полуостров между два завоя на Мозел. Мога само да съжалявам, че нямах време да се изкача догоре за прекрасната гледка (снимки можете да видите в Wikipedia на https://de.wikipedia.org/wiki/Marienburg_(Mosel) ). Това е изглед отдолу.
Pünderich, Rheinland-Pfalz, 56862, DEТака корабът ми бавно се приближи към последната си спирка
винарският център Цел (Zell an der Mosel)
Това е един от градовете с множество известни изби, а рекордьор е
избата „Черната котка“ (Zeller schwarzer Katz),
която е известна в цяла Германия. Тук се провеждат празници на виното в началото на септември, а градчето предлага множество възможности за храна и разходка. И тук улиците са украсени от множество лози.
За съжаление, оттук ми се наложи да гледам долината от прозореца на влака. С последната снимка от
град Трайс – Карден (Treis-Karden)
се прощавам с долината на Мозел и приключвам този пътепис.
Какво пропуснах? Извън описаните тук места в района на долините на Рейн и Мозел си струват и още няколко места:
– Кобленц – градът, разположен при вливането на Мозел в Рейн има красиви крайречни улици, малък запазен средновековен център и 4 замък в околностите си, до част от които се достига с лифт;
– Трир – един от най-старите градове в Германия, Трир може да ви предложи великолепна средновековна катедрала, няколко римски руини и музея вродната къща на Карл Маркс;
– Майнц – също стар римски град с относително запазено средновековно ядро и един от най-големите карнавали по Рейн в началото на Великия пост (по католически).
Тях обаче оставям за бъдещи пътеписи.
Край Автор: Андрей Георгиев Снимки: авторътBooking.com Booking.com
Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:
Другата Германия и Андрей Георгиев
Booking.com