Tag Archives: Digital

ЕС: План за действие в областта на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 ЕК прие съобщение COM(2020) 760 final “За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС. План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС”. Някои извадки от текста:

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в създаването на единен пазар за интелектуалната собственост, който донесе много ползи за икономиката на ЕС. Налице е набор от инструменти за предлагане на иновативни решения на обществото, но съществуват и много пропуски и слабости в начина, по който дружествата от ЕС защитават интелектуалната собственост.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и от заинтересованите страни, ЕК определя пет ключови приоритетни области, заедно с конкретни предложения за предприемане на действия с цел:

  • подобряване на системата за защита на ИС,
  • поощряване на използването и внедряването на ИС, особено от МСП,
  • улесняване на достъпа до нематериални активи и споделянето им, като същевременно се гарантира справедлива възвръщаемост на инвестициите,
  • осигуряване на по-добро правоприлагане в областта на ИС, и
  • насърчаване на еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб.

В интернет възникнаха нови форми на нарушаване на правата като например незаконна телевизия през интернет протокол (IPTV) и други форми на незаконен (пряк) стрийминг. Те пораждат особени предизвикателства за производството, творческата и културната индустрии, както и за сектора на спорта.

ЕК вече обяви, че до края на годината отговорностите на онлайн платформите ще бъдат изяснени и увеличени с помощта на нови правила, чрез които ще се премахнат възпиращите фактори за доброволни действия от страна на онлайн платформите за борба с незаконното съдържание (стоки или услуги), за което предлагат посреднически услуги. Предстоящото предложение за законодателен пакет в областта на цифровите услуги ще има за цел да хармонизира набор от специфични, обвързващи и пропорционални задължения за цифровите услуги, чието спазване ще бъде осигурено чрез подобрена рамка за наблюдение.

Това е –   а за повече ще изчакаме до 9 декември – за да видим този въпросен законодателен пакет.

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

Цифровото образование е предпоставка за продължаващото образование и обучение и ученето през целия живот и създаване на възможности за висококачествено и приобщаващо образование и обучение за всички. Поради това е важно да се вземе предвид неговото обществено измерение и то да се разбира като част от една дълбока културна трансформация – с цел да се даде на всички възможност да използват данни, цифрови технологии и инфраструктури уверено и безопасно, като спазват правилата за защитата на данните, както и да им се даде възможност да участват активно в политическите решения, развитието на обществото и пазара на труда.

Цифровото образование следва да допринася за развитието на осведоменост за гражданството, включително цифровото гражданство, чрез насърчаване на гражданските компетентности. Те включват критичен подход към информацията, така че гражданите да могат да се ориентират в един цифров свят и да развиват разбиране за основните ценности на демокрацията и свободата на изразяване.

Съветът приканва държавите:

  • Да утвърждават внедряването на цифрови образователни технологии и придобиването на цифрови компетентности с цел подобряване на преподаването, обучението и ученето във всички видове и равнища на образование и обучение, както и от гледна точка на ученето през целия живот.
  • Да насърчават оценяването, осигуряването на качеството и валидирането на учебните резултати при иновативните начини на учене, включително цифровите компоненти.
  • Да обмислят педагогическите модели и образованието и обучението на учителите, обучителите и преподавателите и другите педагози, за да се възползват по-добре от различните възможности, предлагани от цифровите образователни технологии.
  • Да създадат възможности и да мотивират учители, обучители, преподаватели и други педагози, например подготвящите преподаватели, да предприемат начално и продължаващо професионално развитие, така че да развиват и усъвършенстват собствените си цифрови умения и компетентности и основни знания за ИКТ до ниво, което ги прави способни да работят уверено с цифрови образователни технологии и да предоставят висококачествено образование и обучение. По този начин те следва да получат възможността да участват в създаването на иновативни и ориентирани към учещите методи на преподаване и обучение и на приложна дидактика, които стимулират критичното и творческото мислене, както и да създават безопасна висококачествена и приобщаваща учебна среда и съдържание. Добре обучените учители, които могат да използват цифровите технологии по съдържателен и съобразен с възрастта и принципа за равенството между половете педагогически начин, са ключов фактор за създаването на висококачествено и приобщаващо цифрово образование за всички.
  • Да насърчават приобщаването на всички учещи, преодоляването на социалните неравенства и цифровото разделение, както и осигуряването на равен достъп до подходящи възможности и среди за цифрово обучение за всички.
  • Да обмислят инвестиции в цифрово образование чрез използване на възможностите на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост, по-специално водещите инициативи „Свързване“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“, така че да допринесат за възстановяването чрез модернизиране и укрепване на висококачественото и приобщаващо образование и обучение. Да обмислят също така използването на други възможности за финансиране от Съюза, например „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, Механизъм за свързване на Европа II, InvestEU, ЕФРР и ЕСФ+.

Вж и План на ЕК за цифровото образование

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Конституционен съд: Решение 15/2020 за достъпа до трафични данни по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
 
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
 
 
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
 
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
 
Решение №15/  17.11.2020 г.  Решението следва българската конституционна практика и практиката на Съда на  ЕС.
 
Имах възможност да представя правно мнение.  Поддържам тезата за противоконституционност –
 
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.
 
Съдиите  Анастас Анастасов, Павлина Панова  са подписали решението с особено мнение.

Туитър: Официалните източници казват друго

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

https://platform.twitter.com/widgets.js

Ню Йорк Таймс:

Between Election Day and Friday afternoon, Twitter labeled about 34 percent of Mr. Trump’s tweets and retweets. “Twitter is out of control, made possible through the government gift of Section 230!” Mr. Trump tweeted last week, referring to a law that grants some legal protections to social media companies.

WWW: визията за универсална свързаност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

web30_581

Suppose all the information stored on computers everywhere were linked. Suppose I could program my computer to create a space in which everything could be linked to everything.’

Sir Tim Berners-Lee, inventor of the World Wide Web

“Да предположим, че цялата информация, съхранявана на компютри навсякъде, е свързана. Да предположим, че мога да програмирам компютъра си, за да създам пространство, в което всичко може да бъде свързано с всичко. “

Сър Тим Бърнърс-Лий, изобретател на глобалната мрежа

През 1989 г. най-голямата физическа лаборатория в света, CERN,  съхранява информацията си  на множество несъвместими помежду си компютри. Сър Тим Бърнърс-Лий проектира структура за свързване на информацията  и изготвя предложение, наречено „Управление на информацията: предложение“. До 1991 г. тази визия за универсална свързаност се превръща в World Wide Web.

Един туит на MIT напомня какво се е случило в средата на ноември преди 30 години:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Гениален учен, наш съвременик (род. 1955)  – сър Тим Бърнърс – Лий.

Едно изказване от 2010 г. по случай 20-годишнината –  пред Scientific American Magazine.

Историята

За или срещу тоталната дигитализация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не водя война за чистотата на езика.  Употребявам ретроспекция, юрисдикция и  дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.

Знам аргумента, че компютърната индустрия   идва с лексиката си  и че в свързания свят по-бързо се сещаш за  думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.

Но  говоря не за чистота на езика, а за ефективност  на правото.  Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на  думите. Смятам, че  дигитализация  няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите   дигитален  и дигитално  в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и  в правото  –  с паспорта на дума, която вече е установена в езика.

А не е установена:

  • Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”,  медиите – ще си спомните –  ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”.  Но наложи се формулировката на Европейската комисия  – и медиите нямаха избор:  в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”.  Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
  • Цялата политика на ЕС в този сектор  е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар,    Digital EU  става Европа, подготвена за цифровата ера,  а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК –  медийна грамотност в цифрова среда.
  • Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
  • Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7    за правата на детето в цифрова среда.
  • Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план. 
  • Дължим  благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност  (в частта, която наблюдавам)  на терминологията в  българската езикова версия на правото на ЕС.

Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика     се  прави теория – което все още може да се избегне.

Какво ми се струва важно точно сега:

  • Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре –   но да пазим актовете.  Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
  • Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт.  Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат  тази лексика   по отношение на хилядите ученици.  Дигиталното ще ни залее. А по същество предметът не е по -различен от  този на  Съобщението на ЕК:    медийна  грамотност в цифрова среда.
  • Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да,  нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е  втори въпрос.

По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е  правилният термин;  2) които налагат дигитализация  и дигитално-медийна грамотност  или пък казват “какво толкова” или  пък “и двете имат право на живот”  и 3)  които не са се замисляли:  написах горните редове именно за тях.

План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) очертава визията на Европейската комисия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. В него се призовава за действия за по-тясно сътрудничество на европейско равнище за:

  • извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
  • приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера.

Новият план за действие има два стратегически приоритета:

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование – което изисква:

  • инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване
  • ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности
  • компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение
  • висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация – което изисква

  • основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
    • цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
    • компютърно образование
    • добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
  • задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

И за терминологията

Това съобщение на ЕК и свързаните с него документи отново поставят въпроса за терминологията – както се вижда, ЕК предпочита да говори за цифрови техноогии, цифрови решения, цифрово образование и цифрова ера  – а не за дигитализация и дигитални технологии – лексика, която неоснователно започна да се промъква в политическите актове – само в политическите актове, още не в законите –  още не в законите благодарение на грижата за езика на лингвистите и юристите лингвисти.

Дигиталното не е като хардуер или мултиплекс или други подобни термини от изчислителната техника, за които в езика е нямало българска дума и те са си заели мястото. В случая с дигиталното и дигитализация българска дума съществува, тя е утвърдена, равностойна, предпочитана в нашите закони – цифров, цифровизация – и ако политиците упорито налагат дигитално, създават два паралелни термина без никаква съдържателна разлика – а вече се появиха дисертации на тема разликата! Разликата между цифровизация и дигитализация! По-специално в медиите няма  причина, която да налага използване на дигитални медии, дигитални технологии и – за бога – тотална дигитализация.

Правете я, не се налага да словообразувате.

Но това заслужава отделна публикация.