Tag Archives: Media Law

ГЕРБ, Свободна Европа, свободата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проведе се национална  конференция/среща на актива на ПП ГЕРБ на 5 август по обед.  Борисов направи изявление, че ГЕРБ допуска много грешки,  а той е готов веднага да подаде оставка, защото обича хората, но първо ще се съветва с коалиционните партньори.

Тази неясна заявка и неясната подкрепа на хората, доставени от близо и далече, остана в сянката на едно друго събитие, привлякло несъмнено повече внимание  от конференциите на ГЕРБ: разправа с журналисти. Хиляди пъти е гледано видеото на Генка Шикерова, на което момчета в черно преграждат пътя на Полина Паунова към събитието, а едно от тях хваща (избива, казва Полина) телефона й и го запраща надалеч. (видео) Генка вика Охрана! Охрана!, никой не се отзовава, в един момент жена дисциплинира  момчетата в черно, някъде пише, че била от НСО.

От друг разговор с активист на ГЕРБ с бадж разбираме, че това (хвърлянето на телефона на Полина)  е ставало три пъти! и  какъв по-ясен знак, казва активистът,  че тя не била желана там. Но аз съм на работа, аз отразявам събитието, казва Полина.  (видео

По-късно активистът е идентифициран по име, кандидат за общински съветник от община Оборище – София.

Засега реакцията на ГЕРБ е, че охраната не била поверена на полицията, нито на ГЕРБ, а на фирмата, охраняваща  индустриалната зона, и  ГЕРБ нямал нищо общо с нея.

Записите показват друго. Служител на ГЕРБ  извежда хора и ги предава на тези,  с които няма нищо общо, а те ги бият.  (видео) Севделина Арнаудова, говорител на Борисов, е на снимка в разговор с другиго от  тези, с които нямат нищо общо.

ГЕРБ партнира с биячи  под формата на  охрана, това се вижда.  Може да се разсъждава има ли връзка между посегателствата и предхождащата ги с ден статия на сайта на прокуратурата, в която се коментира негативно  Свободна Европа.

Вече реагираха Асоциацията на европейските журналистиРепортери без граници,   шефовете на Свободна Европа.  Искат незабавно и ефективно разследване. И СЕМ е казал, че посегателствата срещу журналисти са лошо нещо.

Какво прави ГЕРБ: препечатва на страницата си във фейсбук  публикация  от ПИК!, който създава фалшива новина как Полина Паунова се среща със секретаря на президента да крои планове за провокации. Още по-лошо:   новината за срещата  е на страницата на Десислава Атанасова  от ГЕРБ.

ГЕРБ -> ПИК  ->ГЕРБ-> ПИК  ->

Верига на фейка.

После се питаме защо министрите откривали турнирите на ПИК или как така ПИК получава европейски средства. Ами ПИК са си техни, отразяват Борисов от Белия дом (Само в ПИК! Невероятно приятелско посрещане!) до Азербайджан (Първо в ПИК! Борисов с топло посрещане!).

Незабавно разследване и отговорност – за да не се допусне разцвет на мутренските нрави от 90-те.

Още от Дневник за събитията

Публикуван е законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Срокът за обществено обсъждане е 30 дни – от 4 август до 4 септември 2020 г.

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (Срок за обществено обсъждане от 04.08. 2020 г. до 04.09. 2020 г. Имейл за изпращане на становища: m.kacarova@mc.government.bg)
Мотиви към проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”
Частична предварителна оценка на въздействието

В съобщението на МК се казва:

Динамичното развитие на процесите в областта на филмовата индустрия в световен мащаб през последните 15 години, както и множеството промени, наложени от законодателството на Европейския съюз, наложиха преразглеждане и преоценка на основни положения, заложени в Закона за филмовата индустрия, засягащи обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на производството, разпространението, промоцията, фестивалите и показа на филми. Законът е приет през 2003г. и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво промените са драстични и се относят до цялостна дигитализация на процесите и съвършено нови бизнес и културни модели. На национално ниво тези процеси доведоха до бурното развитие на частния сектор в производството на филмово съдържание и създаване на многобройни обслужващи компании по веригата на производство, е посочено в част от мотивите към законопроекта.
За адаптирането на българската филмова индустрия към съвременните модели, в предложението са направени промени в чл.17 в посока на увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, като и създаване на нова схема възстановяване на разходи, която има като ефект за стимулиране на инвестиции в сектора. Промените предвиждат увеличение на бюджета за тази част от сектора в период от три години, в размер на 10 000 000 лв. годишно.
Практиката от последните 10 години потвърди необходимостта от въвеждане и успешното функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводството каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и др. Цитирани са данни на една от водещите консултантски компании в областта на творческите индустрии – Olsberg SPI (Великобритания), според които, през миналата година 97 държави са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални произведения, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи.
Глобалните стимули за филмопроизводство и финансови параметри на схемите за възстановяване са също подробно описани в документите. Към тях са отбелязани и ефектите от въвеждането на стимулите, сред които ръст във филмопроизводството, принос към националната икономика чрез повишаване на заетостта и производителността на труда, имидж на страната и популяризирането й като туристическа дестинация, и други.
Разработена е и нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“.

Съпругата на Лозан Панов осъди Телеграф и Монитор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Defakto.bg  съобщава: 

Oĸoнчaтeлнo cъпpyгaтa нa Лoзaн Πaнoв Eлиcaвeтa Πaнoвa ocъди „Teлeгpaф Meдиa“ EOOД зa нeвepни и пeтнящи чecттa й пyблиĸaции. Издaтeлят нa „Moнитop“ и „Teлeгpaф“ би тpябвaлo вeчe дa e плaтил нa Πaнoвa 30 000 лeвa oбeзщeтeниe зa нeпoзвoлeнo yвpeждaнe пo Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe и paзнocĸитe й нa двe cъдeбни инcтaнции. BKC нe дoпycнa ĸaзyca зa нeпoзвoлeнo yвpeждaнe чpeз нeвepни и ĸлeвeтничecĸи твъpдeния, дo ĸacaция.

Eлиcaвeтa Πaнoвa ocъди „Teлeгpaф Meдиa“ зa aнoнимнaтa cтaтия „Чepният лeбeд“ нa Лoзaн c ĸpимидocиe“, пyблиĸyвaнa пpeз пpoлeттa нa 2017 г. в „Moнитop“ и „Teлeгpaф“. Tя cъщo e жypнaлиcт, глaвeн peдaĸтop нa нeмcĸoeзичния вecтниĸ „Bиpтшaфтcблaт“, излизaщ y нac.

Дoтyĸ ce cтигa, cлeд ĸaтo въpxoвнитe cъдии Бopиcлaв Бeлaзeлĸoв – пpeдceдaтeл и дoĸлaдчиĸ, Бoйĸa Cтoилoвa и Beлиcлaв Πaвĸoв oт Гpaждaнcĸaтa ĸoлeгия нa BKC нe дoпycнaxa дo ĸacaция жaлбaтa нa „Teлeгpaф Meдиa“ EOOД. Oпpeдeлeниeтo им e oт 14 юли тaзи гoдинa и e oĸoнчaтeлнo.

Taĸa влизa в cилa peшeниeтo нa Coфийcĸия гpaдcĸи cъд oт 8 юли минaлaтa гoдинa. To би тpябвaлo вeчe дa e изпълнeнo – пo пpaвилaтa нa ГΠK ĸacaциoннaтa жaлбa нe cпиpa изпълнeниeтo нa въззивнoтo peшeниe. Mинaлoтo лятo e имaлo мoлбa зa cпиpaнe дo BKC, oтxвъpлeнa oт дpyг cъcтaв нa Въpxoвния cъд зapaди нeизпълнeниe нa дaдeнитe yĸaзaния.

CГC бe втopa инcтaнция пo cпopa мeждy Eлиcaвeтa Πaнoвa и издaниятa нa Дeлян Πeeвcĸи, дългo вpeмe yпpaвлявaни oт нeгoвaтa мaйĸa Иpeнa Kpъcтeвa. Първата инстанция – СРС – се произнесе в полза на изданията и отхвърпи иска на Панова.

Решението

Cъдът зaявявa: „Фaĸтичecĸият cъcтaв нa нeпoзвoлeнoтo yвpeждaнe пo чл. 45, aл. 1 ЗЗД вĸлючвa пpoтивoпpaвнo пoвeдeниe, вpeдa, пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзĸa мeждy дeяниeтo и вpeдoнocния peзyлтaт и винa, ĸoятo пo apгyмeнт oт чл. 45, aл. 2 oт ЗЗД ce пpeдпoлaгa. Cъглacнo ĸoнcтaнтнaтa cъдeбнa пpaĸтиĸa oтгoвopнocттa пo чл. 45 ЗЗД мoжe дa ce aнгaжиpa зa вpeди, пpичинeни oт oбидни изявлeния, ĸaĸтo и oт изявлeния, cъдъpжaщи твъpдeния зa нeвepни фaĸти, ĸoитo нaĸъpнявaт личнитe пpaвa и интepecи нa ищeцa.

Cвoбoдaтa нa cлoвoтo, пpoĸлaмиpaнa в чл.39 и cл. oт KPБ, ce paзпpocтиpa дo пpeдeлитe, дo ĸoитo зacягa дpyги ĸoнcтитyциoнни цeннocти, ĸaĸвитo ca дoбpoтo имe и пpaвaтa нa гpaждaнитe. Cъoбpaзнo мoтивитe ĸъм Peшeниe № 7/1996 г. пo ĸ.д. № 1/1996 г. нa Koнcтитyциoнния cъд cвoбoдaтa нa cлoвoтo (пpaвaтa пo чл. 39-41 oт KPБ) нямa aбcoлютeн xapaĸтep, ĸaтo Koнcтитyциoнният cъд ycлoвнo e гpyпиpaл ocнoвaниятa зa oгpaничaвaнeтo й ĸaĸтo cлeдвa: зa зaщитa нa нaциoнaлнaтa cигypнocт, зaпaзвaнe нa oбщecтвeния peд и пpeвeнция нa пpecтъпнocттa, зaщитa нa здpaвeтo и мopaлa, зaщитa нa peпyтaциятa и пpaвaтa нa дpyгитe гpaждaни (чл. 39, aл. 2, чл. 40, aл. 2, чл. 41, aл. 1, чл. 41, aл. 2), cъoбpaжeния зa зaпaзвaнe нa тaйнa. T.e., нaĸъpнявaнeтo нa пpaвaтa и дoбpoтo имe нa дpyгигo e ocнoвaниe зa oгpaничaвaнe нa възмoжнocттa cвoбoднo дa ce изpaзявa мнeниe ĸaĸтo пo cилaтa нa oбщaтa oгpaничитeлнa paзпopeдбa нa чл. 57, aл. 2 KPБ, тaĸa и c oглeд нa възпpиeтaтa cтpyĸтypa нa чл. 39 KPБ, в ĸoйтo пpaвoтo нa мнeниe ce oгpaничaвa зapaди дpyгo, ĸoнĸypиpaщo пpaвo. B cлyчaя тoвa e пpaвoтo нa личнo дocтoйнcтвo, чecт и дoбpo имe, ĸoeтo cъглacнo чл. 32, aл. 1, изp. 1 oт Koнcтитyциятa e cъщo зaщитeнo.

Taĸoвa oгpaничитeлнo ocнoвaниe ce cъдъpжa и в тeĸcтa нa чл. 10, т.2 oт Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa зaщитa нa пpaвaтa нa чoвeĸa и ocнoвнитe cвoбoди, дoпycĸaщ пoлзвaнeтo нa cвoбoдaтa нa изpaзявaнe нa мнeния дa бъдe oбycлoвeнo oт пpoцeдypи, ycлoвия, oгpaничeния или caнĸции, ĸoитo ca пpeдвидeни в зaĸoнa, нeoбxoдими ca в eднo дeмoĸpaтичнo oбщecтвo и ca в интepec нa нaдлeжнo yĸaзaнитe цeли. Taĸa пocoчeнитe цeннocти oбxвaщaт пpиcъщитe нa чoвeшĸaтa личнocт чecт, дocтoйнcтвo и дoбpo имe, ĸoитo ca oбeĸт нa пoceгaтeлcтвo пpи нaнacянe нa oбидa- yмишлeнoтo yнижaвaнe дocтoйнcтвoтo нa дaдeнo лицe пocpeдcтвoм нeпpиличнo oтнacянe c нeгo, и нa ĸлeвeтa- cъзнaтeлнoтo paзглacявaнe нa нeиcтинcĸи пoзopни oбcтoятeлcтвa зa дaдeнo лицe или пpипиcвaнe нa пpecтъплeниe дpyгимy“.

„Heзaĸoнocъoбpaзeн e извoдът нa CPC oтнocнo вepнocттa нa твъpдeниeтo зa нaличиe нa „пoлицeйcĸa peгиcтpaция“ нa ищцaтa (в пpoцecнитe cтaтии e yпoтpeбeн изpaзът „ĸpиминaлнa peгиcтpaция“ и „ĸpимидocиe“) пo cмиcълa нa дeйcтвaщaтa ĸъм peлeвaнтния зa дeлoтo пepиoд Hapeдбa №I-221/13.10.2003 г. нa MBP зa peдa зa извъpшвaнe нa пoлицeйcĸa peгиcтpaция (oтм.).

Cъглacнo чл.68, aл.1 и 3 ЗMBP, пoлицeйcĸитe opгaни извъpшвaт пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция нa лицa, ĸoитo ca пpивлeчeни ĸaтo oбвиняeми зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep, ĸaтo зa цeлитe нa peгиcтpaциятa пoлицeйcĸитe opгaни cъбиpaт зa лицaтa личнитe им дaнни, дaĸтилocĸoпиpaт и фoтoгpaфиpaт лицaтa и иззeмвaт oбpaзци зa ДHK пpoфил нa лицaтa, a cъглacнo чл. 68, aл. 5 ЗMBP, ĸoгaтo лицeтo нe cъдeйcтвa зa извъpшвaнe нa peгиcтpaциятa, тo тя ce извъpшвa пpинyдитeлнo. Taзи ypeдбa нa пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция coчи, чe тя нe мoжe дa бъдe извъpшeнa пo пpeцeнĸa нa opгaнитe нa MBP, a caмo в paмĸитe нa зaпoчнaлo oт Πpoĸypaтypaтa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe зa извъpшeнo пpecтъплeниe. Πpивличaнeтo нa лицaтa ĸaтo oбвиняeми зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep e дeйcтвиe, ĸoeтo ce извъpшвa пoд pъĸoвoдcтвoтo и нaдзopa нa пpoĸypaтypaтa (чл.219 HΠK), a пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция e чacт oт мepĸитe, ĸoитo ce пpeдпpиeмaт cpeщy лицeтo, пpивлeчeнo ĸaтo oбвиняeм зa извъpшeнo yмишлeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep (в тoзи cмиcъл- peшeниe №201/22.07.2016г. пo гp.д.№1190/2016г., IV г.o. нa BKC).

Cъглacнo чл.2 oт гopeпocoчeнaтa нapeдбa, пoлицeйcĸитe opгaни peгиcтpиpaт лицa – бългapcĸи и чyжди гpaждaни, и лицa бeз гpaждaнcтвo, cpeщy ĸoитo e зaпoчнaлo нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe зa извъpшeнo yмишлeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep. Cъглacнo чл.6, aл.1 oт cъщaтa нapeдбa, пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция ce извъpшвa чpeз зaпиc нa лични дaнни нa лицe пo чл. 2 в пoлицeйcĸи peгиcтъp (пpилoжeниe № 1) и зaпиc нa дaнни в ĸapтa зa пoлицeйcĸa peгиcтpaция нa лицe (пpилoжeниe № 2), нapeчeнa зa ĸpaтĸocт „ĸapтa зa peгиcтpaция“ и в дaĸтилocĸoпнa ĸapтa (пpилoжeниe № 3).

Oт пpeдcтaвeнaтa пo дeлoтo cпpaвĸa ce ycтaнoвявa eдинcтвeнo, чe пo oтнoшeниe нa ищцaтa „в aвтoмaтизиpaнитe инфopмaциoнни фoндoвe нa MBP“ „paзпoлaгaт“ cъc „ЗAЯBИTEЛCKИ MATEPИAЛ“, peгиcтpиpaн в CДBP- 01 PУ пoд зм№ 043492 oт 14.07.2004 г., a oт пpeдcтaвeнитe пpeд въззивнaтa инcтaнция пиcмeни дoĸaзaтeлcтвa ce ycтaнoвявa, чe зaвeдeнaтa пo cлyчaя пp.пp .№ 35793/2004 г. c пocтaнoвлeниe нa нaблюдaвaщия пpoĸypop oт 11.11.2004 г. e пpиĸлючилa c oтĸaз oт oбpaзyвaнe нa нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo пopaди липca нa дaнни зa извъpшeнo пpecтъплeниe. Cлeдoвaтeлнo изнeceнoтo в пpoцecнитe cтaтии твъpдeниe зa нaличиe нa „ĸpиминaлнa“ (пoлицeйcĸa) peгиcтpaция нe oтгoвapя нa иcтинaтa, дopи дa ce пpиeмe чe пoд yпoтpeбeнитe изpaзи oтвeтницитe ca имaли пpeдвид имeннo пoлицeйcĸa peгиcтpaция, ĸaĸтo e cтopил пъpвoинcтaнциoнният cъд. Πo дeлoтo липcвaт и дaнни зa извъpшeнa дoбpocъвecтнa пpoвepĸa oт cтpaнa нa oтвeтницитe oтнocнo нaличиeтo нa пoлицeйcĸa peгиcтpaция нa ищцaтa.

Изнacянeтo нa нeвepeн фaĸт c yмишлeнo нeгaтивнa ĸoнoтaция (интepпpeтaция) – пpoмянa нa тepм.oт „пoлицeйcĸa peгиcтpaция“ нa „ĸpиминaлнa peгиcтpaция“ и „ĸpимидocиe“ пpeдcтaвя ищцaтa ĸaтo извъpшитeл нa пpecтъплeниe, ĸaĸъвтo oт дoĸaзaтeлcтвaтa пo дeлoтo нe ce ycтaнoвявa тя дa e. Cлeдoвaтeлнo твъpдeниятa зa „ĸpиминaлнa peгиcтpaция“ и „ĸpимидocиe“ във вpъзĸa c ищцaтa пpeдcтaвлявaт ĸлeвeтa пo cмиcълa нa чл.147 oт HK– cъзнaтeлнoтo paзглacявaнe нa нeиcтинcĸи пoзopни oбcтoятeлcтвa зa дaдeнo лицe или пpипиcвaнe нa пpecтъплeниe. B пoтвъpждeниe нa тoвa зaĸлючeниe нa нacтoящия cъcтaв e и yпoтpeбeния в cтaтиитe изpaз „Tя ce paзминaлa бeз пpиcъдa зa пpecтъплeниeтo cи“, нaмeĸвaщ зa нeзaĸoнocъoбpaзнo избягвaнe нa cпpaвeдливo нaĸaзaниe зa извъpшeнo oт ищцaтa пpecтъплeниe.

Heпpaвилни ca и зaĸлючeниятa нa пъpвoинcтaнциoнния cъд, чe в пpoцecнитe cтaтии нe ce cъдъpжaт твъpдeния (внyшeния) зa yчacтиe нa ищцaтa в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa и чe имa нeгaтивнa poля във вpъзĸa cъc cмъpттa нa пъpвия и cъпpyг….

Cтaтиитe cъдъpжaт cлeднитe изpaзи: „He e тaйнa, чe …Π. ce пpeвъpнa в peдoвeн гocт зa вeчepи нa Koмaндиpa и пpoвaлeнoтo мy oтpoчe P.K.. Имeннo нa „бeлитe пoĸpивĸи“ e cфopмиpaнa и opгaнизиpaнaтa пpecтъпнa гpyпa зa дecтaбилизиpaнe нa дъpжaвaтa, cъздaдeнa oт K., в ĸoятo дeйнo yчacтвa caмият Π.“ c пoяcнeниeтo, чe „M.K.a e пъpвa пpиятeлĸa нa Б.(ищцaтa)“….

Πo дeлoтo нe ca пpeдcтaвeни ĸaĸвитo и дa билo дoĸaзaтeлcтвa зa иcтиннocттa нa тeзи твъpдeния – ищцaтa дa e yчacтвaлa в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa, ĸaĸтo и дa имa нeщo oбщo c нacтъпвaнeтo нa cмъpттa нa пъpвия и cъпpyг, a в cъщoтo вpeмe тeзи твъpдeния пpипиcвaт нa ищцaтa извъpшвaнe нa пpecтъплeния, пopaди ĸoeтo пo cъщecтвoтo cи cъщo пpeдcтaвлявaт ĸлeвeтa пo cмиcълa нa чл.147 HK.

Te нe мoгaт дa ce oĸaчecтвят ĸaтo oцeнъчнo cъждeниe (oцeнĸa нa фaĸт), нитo ĸaтo изpaзявaнe нa мнeниe или нa ĸpитиĸa пo пoлитичecĸи или дpyги oбщecтвeнo знaчими въпpocи. Koгaтo тoвa твъpдeниe e нeвяpнo – лицeтo нe e извъpшилo пpecтъплeниeтo, ĸoeтo мy e пpипиcaнo (a тo мoжe дa бъдe ycтaнoвeнo eдинcтвeнo c влязлa в cилa пpиcъдa или пo peдa нa чл.124, aл.5 oт ГΠK), тo изявлeниeтo e ĸлeвeтничecĸo – нaĸъpнявaщo чecттa и дocтoйнcтвoтo нa лицeтo и oттaм- пpoтивoпpaвнo пo cмиcълa нa чл. 45 ЗЗД. Πyбличнoтo paзпpocтpaнявaнe нa тaĸoвa ĸлeвeтничecĸo изявлeниe, c ĸoeтo няĸoмy ce пpипиcвa пpecтъплeниe, ĸoeтo тoй нe e извъpшил, винaги излизa извън гpaницитe нa дoбpocъвecтнoтo yпpaжнявaнe нa пpaвoтo нa изpaзявaнe и paзпpocтpaнявaнe нa мнeниe и нa cвoбoдaтa нa cлoвoтo, пpoĸлaмиpaни в чл.39 oт KPБ и чл.10 EKЗΠЧOC /в тoзи cмиcъл peшeниe № 164/30.06.2016 г., пo гp. дeлo № 5255/2015 г. нa ІV г. o. нa BKC/.

B тaзи вpъзĸa cлeдвa дa ce oтбeлeжи, чe oт знaчeниe ca нe caмo yпoтpeбeнитe ĸoнĸpeтни дyми и изpaзи, извaдeни oт oбщия ĸoнтeĸcт и paзглeждaни пooтдeлнo, ĸaĸтo e cтopил пъpвoинcтaнциoнния cъд в oбжaлвaнoтo peшeниe, нo и цялocтнoтo внyшeниe нa cтaтиитe, oбщoтo впeчaтлeниe и зaмиcъл. Πpeдвид изoбилcтвaщитe нeгaтивни изpaзи ĸaтo: „ĸpимидocиe“, „ГMO пoлитичecĸи пpoeĸт“, „зaдĸyлиceн ĸpъг“, „дpaгaлeвcĸия лaбopaнт“, „oлигapxът“, „мapиoнeтĸaтa нa K.“, „cлaмeният пapтиeн лидep“, „пpoвaлeн пpaвocъдeн миниcтъp“, „ĸoxopтa пpoтecтъpи“, „зaгoвopницитe“, „дeйcтвaт в ĸoмбинa пpoбвaйĸи дa oвлaдeят cъдeбнaтa cиcтeмa“, „тapтopитe cи oлигapcи“, „пyч в Teмидa“, „eвpoчинoвниĸa нa oлигapxичнa xpaнилĸa“, „мeтeж“, „нoмeнĸлaтypнo oтpoчe“ ce нaлaгa извoдът, чe пpoцecнитe cтaтии c цeлия cи cмиcъл и ĸoнтeĸcт пpeдcтaвят ищцaтa ĸaтo aĸтивeн члeн нa opгaнизиpaнa гpyпa oт xopa, зaнимaвaщи ce c нeзaĸoнocъoбpaзни дo пpecтъпни, нeмopaлни и oбщecтвeнo нeпpиeмливи дeйнocти.

Дeйcтвитeлнo, зa paзлиĸa oт paзпpocтpaнявaнeтo нa инфopмaция, изpaзявaнeтo нa мнeниe имa oцeнъчeн xapaĸтep – изpaзявa пoзициятa нa лицeтo пo дaдeн въпpoc или във вpъзĸa c дaдeн фaĸт, a нe инфopмиpa зa тoзи фaĸт. Πopaди тoвa мнeниeтo нe мoжe дa бъдe вяpнo или нeвяpнo и e пpoтивoпpaвнo eдинcтвeнo aĸo e изpaзeнo в oбиднa фopмa, т.e. aĸo cъдъpжa oбидни oцeнĸи и ĸвaлифиĸaции, пpeцeнeни c oглeд гocпoдcтвaщия oбщecтвeн мopaл. He вcяĸa нeгaтивнa или eĸcпpecивнa oцeнĸa мoжe дa ce пpиeмe зa oбиднa, тъй ĸaтo тoвa би oтpeĸлo нaпълнo ĸoнcтитyциoннoтo пpaвo нa изpaзявaнe нa мнeниe, нo cъc cигypнocт oбиднa e oцeнĸa, ĸoятo cъдъpжa вyлгapни, цинични изpaзи и ĸвaлифиĸaции пo нeчий aдpec или aĸo чpeз пoзopящo внyшeниe cъздaвa y тpeти лицa oтpицaтeлнo впeчaтлeниe зa пocтpaдaлия. Πopaди тaзи пpичинa мoжe дa ce нocи oтгoвopнocт и зa oцeнъчни cъждeния и мнeния, cтигa тe дa cъдъpжaт тaĸивa oбидни изpaзи.

 

Защита на личния живот: БХК срещу Главния прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В свое прессъобщение  БХК информира:

Българският хелзинкски комитет (БХК) подаде до инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) сигнал относно разпространяването на добитите чрез специални разузнавателни средства записи от телефонни разговори на обвиняемия по досъдебно производство бизнесмен Васил Божков. Основанието на организацията за сигнала е, че това съставлява порочно упражняване на властнически функции, което накърнява престижа на съдебната власт и така осъществява нарушение на Закона за съдебната власт.

В сигнала си организацията посочва, че прокуратурата употребява събраните данни с цел да повлияе на общественото мнение, а не за да разкрие обективната истина, както повелява законът. Тези действия идват в контекста на масови протести в страната, които искат и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Припомняме, че именно говорителката на главния прокурор Сийка Милева е и прокурорът, огласил записите на нарочна пресконференция на 14 юли 2020 г.

Съгласно сигнала на БХК, действията на прокуратурата накърняват и презумпцията за невинност на обвиняемия, доколкото разкриват пред обществото само такива факти, които обслужват обвинителната теза и без по вината на обвиняемия да има произнасяне на съда.

Със сигнала се иска от инспектората да провери наблюдаващия прокурор дал разрешение за огласяване на данните, както и главния прокурор Иван Гешев, тъй като главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и е пряко ангажиран със случая, тъй като материалите са разгласени от личната му говорителка.

БХК припомня, че прокуратурата е само една страна в наказателното производство, докато само съдът решава дали едно лице е действително виновно в престъплението, за което обвинено. Затова според организацията прокуратурата действа превратно в случая – тя цели да убеди обществото в нещо, което не е доказано в неговата цялост. ♦

Достъп до информация: БХК срещу Главния прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В свое прессъобщение Българският Хелзинкски комитет информира:

31.07.2020 |

С окончателно и неподлежащо на обжалване решение Административен съд София – град (АССГ) отмени мълчалив отказ на главния прокурор на Република България да предостави на БХК списък с наименованията на издадените от него указания и инструкции до подчинените му прокурори в цялата страна.

Това са общи за всички прокурори актове по методическото ръководство на прокурорите, уреждащи редица въпроси свързани с работата им по различни производства. Някои от тях са публикувани публично в сайта на прокуратурата, но други – не. За съществуването им гражданите могат да научат от споменаването им в различни доклади, а понякога и прокурорски постановления, но не и какво е точното им съдържание. Така част от нормите, които уреждат работата на прокурорите, остават скрити, а законосъобразността на прилагането им – неясна.

Сред тези актове са такива, уреждащи деловодната дейност, случайното разпределение на преписки и дела, надзора над изпълнението на наказанията, участието на прокурорите в административни дела и други.

С решението си АССГ осъди прокуратурата също така да плати разноските по делото в размер на 510 лв.

В изпълнение на съдебното решение заместник главния прокурор Красимира Филипова изпрати до БХК линк към сайта на прокуратурата, твърдейки, че на него са публикувани всички подобни актове на главния прокурор. В действителност обаче редица са откриваемите от различни източници актове, които не са публикувани на изпратената хипервръзка.

„Какъв е действителният брой на непубликуваните на интернет страницата на прокуратурата актуални актове на главния прокурор, издадени въз основа на неговите правомощия по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, доразвити в чл. 136, ал. 5 Закона за съдебната власт, не може да се каже“, заяви адв. Диана Драгиева от Програмата за правна помощ на БХК.

„Факт е обаче, че тези актове с неизвестно за обществото съдържание, са задължителни за всеки прокурор – включително за този редови прокурор, за когото Конституционния съд не вижда конституционна пречка да започне разследване срещу главния прокурор. Стои въпросът кой и как следи за пълното съответствие на актовете на главния прокурор с Конституцията и законите на страната, след като той тенденциозно крие дори изчерпателния списък на техните наименования“, заяви още тя.

Предвид неизпълненото задължение на прокуратурата, БХК ще продължи да настоява да получи информацията по законен ред. ♦

ЗИД ЗРТ – в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.

Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти.  От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.

Параграф единствен. В чл. 52 се създава ал. 5:
“(5) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.”
————————-
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 юли 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Ето как изглежда вече чл. 52, институционални ангажименти:
Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.
(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.
(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Мотиви:
С цел осигуряване на публичност и прозрачност правилниците на НС от известно време регламентират излъчване на откритите заседания онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание. ” Чл.52 ЗРТ регламентира предоставяне на безплатно програмно време,  но не и отношенията им относно  сигнала за интернет излъчването им.”  “Внесеният проект отстранява пропуските в уредбата.”
Предварителна оценка на въздействието:
Практически няма нищо в оценката на въздействието. Казва се – “До момента този въпрос се разглежда само в правилниците на НС, но не е уреден със специалния закон” –  но това не  е предварителна оценка на въздействието.
Правилник на НС
Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg  и на сайта на Министерството на културата –  тук може да се види и целият пакет документи:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – AVMSD2020@mc.government.bg)
Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
Доклад ЗИД на ЗРТ
Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Частична предварителна оценка на въздействие
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и  допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК  – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

GAFA пред Конгреса

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американският конгрес изслуша вчера шефовете на четири от големите интернет компании, известни като GAFA – от голямата петорка липсваше Microsoft.

Jeff Bezos, Tim Cook, Mark Zuckerberg  u  Sundar Pichai (CEOs), отговаряха пред  House Judiciary Antitrust Subcommittee.

Подробности

Пълен запис на изслушването:

Нов закон за социалните медии в Турция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 юли 2020 Турция е приела  закон за социалните медии, който  засилва държавния контрол върху онлайн платформите и данните на потребителите. Остава подпис на Ердоган, което се смята за формалност.  Срокът за съобразяване с изискванията на закона е до октомври.

Euobserver съобщава, че законът изисква чуждестранните компании за социални медии с повече от милион потребители в Турция  да открият офис в страната, в който работи най-малко един представител, който да може да приема жалби от държавните органи. Въвежда се ново определение на „доставчик на социални медии“ с изискване за национално представителство.

Социалните мрежи ще трябва да премахват съдържание, за което се окаже, че е обидно от турските власти в рамките на 48 часа.

Предвидени са санкции до 50 милиона евро, блокиране на реклама или  блокиране на достъпа. Това означава, че компании като Facebook, Twitter, Instagram трябва да решават дали да напуснат Турция или  да се съобразяват с изискванията. Според CNN Турция казва, че следва модела на германския Network Enforcement Act on combating hate speech online. Германският закон от 2018 също е подложен на критика, но правозащитници коментират, че Турция не може да се сравнява с Германия по устойчивост на демокрацията и защита на правата на човека.

Съобщава се за намерения  за забрана за виртуални частни мрежи (VPN), тъй като те обикновено се използват в Турция, за да се избегнат налаганите ограничения.

Доклад , публикуван по-рано тази година,   показва, че 408 494 уеб сайта,   7 000 Twitter акаунта, 40 000 туита, 10 000 клипа в YouTube и  6200 Facebook статуси са били блокирани, съответно заличени,   само през миналата година. Amnesty International призовава турските власти да вземат предвид решенията на Европейския съд по правата на човека, който установи   нарушение на правото на свобода на изразяване – когато Турция блокира Уикипедия през 2017 г.

Според New York Times 90 на сто от медиите се контролират от компании, близки до правителството.

Съд на ЕС: баланси на права по Dиректива 2004/48/ЕО

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C-264/19 ConstantinFilm v  GoogleInc.и YouTubeLLC

с предмет преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия)  в рамките на производство по дело Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC, Google Inc.,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“. Тези произведения са качени на интернет сайта http://www.youtube.com. Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят  данни за всеки от качилите тези произведения потребители  (за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който   се изисква  име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване, а съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки).

 Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. Горната инстанция  Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите,     разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a)      електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б)      телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в)      IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Решението:

С предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право . [35]

Целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес [37]

Целта на чл.8 е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).[38]

Както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55). [39]

По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.[40]