Tag Archives: Media Law

Барба Ганьос и журналистическото изключение (чл.85 GDPR)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Aleko

Интересен казус за правото се е получил с публикуването на класическото произведение Бай Ганьо на гръцки език, Барба Ганьос. От есента на 2019 книгата е в продажба в Гърция. А на корицата е Бойко Борисов като Бай Ганьо.

Както сега обяснява преводачът Костас Барбутис, става дума за грешка в лицето –

снимката на корицата е трябвало да бъде на починалия (през декември 2012) голям български артист Георги Калоянчев в ролята на Бай Ганьо, а не на министър-председателя Бойко Борисов – и именно такова е позоваването вътре в изданието;
колажът е на Иво Ангелов (от 2013) и е достъпен онлайн.

Въпросите, свързани с тази корица, са интересни и могат да илюстрират с какво се сблъскват издателите.

Авторско право

Не става ясно от обяснението на Барбутис искано ли е разрешение за използване на произведението от автора Иво Ангелов. Барбутис казва в писмото си до Дневник “Грешката е изцяло моя и се дължи на непознаване на самия колаж и историята му, това е снимка, взета от Google и избрана лично от мен”. Снимка не може да се вземе от Гугъл и да се използва на корица на книга без разрешението на автора, освен ако не е със свободен лиценз, в който случай името на автора отново трябва да бъде посочено по подходящ начин. А може би авторът не би бил недоволен да види колажа си на корица, не знаем това.

Лични данни

Използват се снимки – автентичното намерение е за използване на снимка на Георги Калоянчев (починало лице) и – в резултат на грешката – използвана е снимка (в колаж) на Бойко Борисов.

Според практиката на КЗЛД използването на снимки е обработване на лични данни. Разпространението на снимка в печатно издание е обработване на лични данни.

Общият регламент за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) засяга поне два аспекта на казуса:

първо, има разлика между достъп и използване на лични данни на граждани и на починали лица. ЗЗЛД, който въвежда регламента, не се прилага за обработването на лични данни на починали лица, освен в случаите по чл. 25е. (чл.1 (6)ЗЗЛД)

Чл. 25е. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес.
(2) Администраторът осигурява при поискване достъп до лични данни на починало лице, включително предоставя копие от тях, на наследниците му или на други лица с правен интерес.

второ, релевантно за случая е т.нар. журналистическо изключение (чл.85 GDPR – чл.25з ЗЗЛД)

По българското право журналистическото изключение е въведено в чл.25з ЗЗЛД:

Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:
1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;
2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място не се прилагат чл. 6, чл. 12 – 21, чл. 30 и 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

По гръцкото право уредбата е подобна – обработката на лични данни за академична, художествена или литературна изява и журналистически цели е разрешена, когато субектът на данните е дал съгласието си или сам ги е разгласил и когато обработката е необходима, за да се гарантира свободата на изразяване и информация. Глави II-V, VII и IX, с изключение на чл. 5, 28-29 и 32 GDPR, не се прилагат, когато личните данни се обработват за горепосочените цели.

Добро име

В конкретния случай не става дума за намерение да се засегне доброто име на другиго, а за грешка. Книгата вече е изтеглена от мрежата, не искам никого да осмивам, казва преводачът. Иначе такъв риск принципно съществува, с колажи и пародии може да бъде засегнато доброто име. Все пак се взема предвид, че всеки има право на лично мнение и лична оценка, включително на критично отношение – особено по отношение на публичните фигури, които са с нисък праг на защита.

Министър-председателят е приел извинението.

Етично поведение на българските магистрати: решение на ВАС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Из Решение на ВАС №17627 от 20 декември 2019 г.

“Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал.1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС по Протокол № 21 / 18.07.2018 г. по предложение на органа по чл. 312, ал.1, т.3 от ЗСВ/ ИВСС/ за налагане на дисциплинарно наказание, като е определен чрез жребий дисциплинарен състав. С Решение № ВСС 2785 /27.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 24 / 2018 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на прокурор П. Смолички от Софийска районна прокуратура дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.3, т.3 от ЗСВ. […]

В Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/се посочва, че той е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, т.е.независимо от мястото им в йерархията, локалния признак и делата/ преписките/, които са предмет на тяхната юридическа дейност. Сред основните принципи, залегнали в Кодекса, освен независимост, безпристрастност, справедливост, прозрачност, са и принципите на вежливост и толерантност, на почтеност и благоприличие. Тези изисквания към магистратите се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Принципът на почтеност и благоприличие, обективиран в Кодекса, определя правила за поведение, които имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Приетият с решение на ВСС Кодекс формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими.
Отнесени към поведението на наказания магистрат, принципите в КЕПБМ безспорно са сериозно нарушени. Словесните излияния на П. Смолички, изразяващи грубо и неприязнено отношение , вулгарните изрази и обиди към други магистрати, изразени на публично място, станали достояние на достатъчно хора и останали в съдебния протокол по делото, не могат да бъдат възприети като моментна грешка или изолиран случай, защото показват недопустимо поведение, непровокирано от никого и позиция на магистрат, нетърпящ възражение и несъобразяващ се с процесуалната етика и правила / „Казах да не се приема експертизата! Целият народ е за лудницата“/, което, взето в съвкупност, представлява деяние с форма на вината- пряк умисъл.

Неговото поведение предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и самият той; действията му компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ.
Административното нарушение по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ е резултатно. За да бъде осъществен неговият фактически състав е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, т.е. да е настъпил този противоправен резултат, и конкретното действие или бездействие, включително нарушаването на КЕПБМ, да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора.
Тези предпоставки са налице.[…]

Настоящият състав намира допуснатото дисциплинарно нарушение за тежко по своя характер, защото засяга основни ценности- достойнството и престижа на съда и неговите представители, и защото е извършено в съдебна зала, пред герба на РБългария и в присъствието на граждани- страни и участници в процеса. Моралното и нравствено поведение на един магистрат, придружено с необходимата етика и стремеж към професионално отношение в работата, трябва да го съпътстват през цялата му кариера.

Те не могат да бъдат инцидентно „изключвани“ /каквато теза се домогва да докаже жалбоподателя/ , тъй като това би се изтълкувало като допустимо поведение, при определени обстоятелства, за останалите членове на това съсловие и несъмнено би предизвикало в обществото чувството за безпринципност, безнаказаност и липса на справедливост, последната категория от които е и основна ценност в юриспруденцията.
В този смисъл, следва да се отбележи, че е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона.”

Съд на ЕС: авторско право и мода

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото C‑683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.

Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът G‑Star иска закрила за:

„моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и
„[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.

Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.

Преюдициалните въпроси

Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО , направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО, направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?

Генералният адвокат:

Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.

Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.

Струва ми се обаче, че характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.

Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

Съдът:

Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.

Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50

Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като произведения по смисъла на Директива 2001/29. 55

Следователно Директива 2001/29 не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.

Freedom House 2020: годишен доклад за състоянието на политическите права и гражданските свободи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на Freedom House

Според доклада от оценените държави 83 са свободни, 63 частично свободни и 49 са несвободни. България е в дъното на свободните държави – запазва 80 място.

За повече подробности ще почакаме още известно време, дотогава може да се види предишният доклад.

Поредно съдебно решение срещу Блиц

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 28 януари 2020 г. състав на СГС се е произнесъл с решение по делото между Емил Джасим и Блиц.

Издателите искат отмяна на решението на СРС от 2019 г., спечелено от Джасим, по повод статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“. Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД и с посочен автор – И.К..

В жалбата се твърди, че съдът не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията. Постъпила е и насрещна въззивна жалба на Джасим,

Съдът:

“Повод за публикувания материал е изказване на ищеца, направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.[…]

С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според въззивният съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен „изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.

По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.

За това виновно противоправно поведение на автора на статията, последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.”

Клеветническата кампания:

СГС коригира обезщетението, присъдено от Районния съд, като описва една обхватна клеветническа кампания, срещу която Джасим успешно води дела:

“Процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни ел. медии, вкл. и тази. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.

На настоящия въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а именно за публикация в ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД и за статия, съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело за публикуване в интернет сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения.”

Пълният текст на решението

На 12 февруари 2019 г. състав на Софийския градски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков. ПИК Нюз е осъден –

Пълният текст на решението om 2019

Съдът: измислено интервю в таблоид нарушава законови права

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не сте чували за Таблоид? Сигурно, но през 2020 г. има решение, осъждащо издателя на таблоида да заплати 20 000 лева за засягане на честта, достойнството и доброто име.

Таблоид е наследник на Всеки ден, както Весислава Антонова се е погрижила да проследи:

Пред “Капитал” управителят на “Ню медиа груп” – компанията, издател на “Всеки ден”, Мартин Радославов обясни, че всекидневно издание със сензационно съдържание трудно може да издържи на пазара. “През последните години “Всеки ден” генерираше загуби и така дърпаше назад останалите издания в групата. Затова решихме да го закрием”, коментира Радославов. Според него седмичник с подобно съдържание по-лесно се издържа, събира реклама и печели основно от коричната си цена. Идеята на компанията е “Таблоид” да е по-евтиният вариант на “Уикенд” – най-силното издание в “Ню медиа груп”. Новият вестник ще излиза в понеделник с цена 1 лв., а “Уикенд” – в четвъртък за 1.49 лв.

Таблоид публикува несъществуващо интервю с реален известен човек под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“

Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г., възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително негативно върху него

Публикацията има вълна от републикации – запомнете тези издания –

в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг, Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.

Мотивите информират по-подробно за кампанията –

“Изнесеното чрез изявлението в процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото понятие за чест или пък с неговото положение.

Когато източник на деликта е клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им оповестяване е в обществен интерес.

Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установил при пълно и главно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица, за хомосексуално поведение на ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя, а в друга част – изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни от личния живот на ищеца К.Т..

Доказаното по делото разпространение на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага, които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл неимуществени вреди […]”

Обсъждаме понякога какви могат да бъдат твърденията, с които се засяга доброто име, и дали чрез приписване на хомосексуалност може да се засегне доброто име. Съдът приема, че да.

<Peшението на СГС

Главният редактор на Клуб Z осъди Блиц и Пик

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Софийски градски съд потвърди решението на районния съд, че публикациите в Блиц и Пик са нанесли неимуществени вреди на Светлана Джамджиева, включително здравословни, а оправданията им, че просто са използвали „цветист език“ – клеветейки и обиждайки я – което не било наказуемо, са несъстоятелни.

Информацията е от Клуб Z

Правилно съдът е изложил подробно в мотивите си относно Блиц, че

фактическите твърдения, публикувани в медиите, подлежат на проверка за тяхната достоверност, а в случай че се окажат неистински, издателят на медията и автора, носят отговорност по реда на чл. 49 съответно чл. 45 от ЗЗД, освен ако се установи, че е направена добросъвестна проверка преди публикуването на материала, от която е могло да се заключи, че фактическите твърдения са истина. Правилно е посочено от съда и че няма нормативни правила за това коя проверка следва да се счита за добросъвестна, но те са изведени от практиката и етичните правила на журналистиката, като съобразно последните авторът на материала е следвало да провери информацията, която публикува при поне два независими източника и едва ако и от тях се установя, че тя отговаря на истината, да я публикува. Въззивникът не е ангажирал и дори не е направил твърдения, че е провел такава добросъвестна проверка на публикувана информация, поради което правилно съдът е приел, че същият като безспорен издател на процесния сайт, следва да носи отговорност, доколкото по делото е установено, че публикуваните фактически твърдения не отговарят на обективната истина, като същевременно водят и до накърняване на доброто име на въззиваемата в обществото и в професионалната й среда, засягайки и чувството й за лично достойнство и чест.

Като се има предвид практиката този тип издания да заимстват едни от други клеветнически текстове, трябва да е известно, че според съда всяко издание самостоятелно носи редакционна отговорност:

Неоснователно е твърдението за липса на противоправно поведение у този въззивник (Пик Нюз), доколкото той само е взел статията от първия, без да я променя и да внася нова информация в нея, като е посочил изрично и че статията е написана от първия въззивник. […] не са представени и доказателства за извършена добросъвестна проверка от страна на автора на статията, преди нейното публикуване. Съответно отново е налице противоправно поведение и на втория ответник. […] този въззивник също носи отговорност да направи своя добросъвестна проверка на информацията, която е взел от друг издател, преди да я публикува и да спомогне целенасочено за разпространението й. Освен това във втората статия са пресъздадени и посочените горе обидни изрази, използвани целенасочено да накърнят достойнството и професионалното име на въззивеамата.

Неоснователно се явява и възражението на този въззивник, че използваните от него изрази са цветущи и имат за цел да привлекат общественото внимание към публикацията, поради което не следва да се считат за противоправни. В тази връзка съдът намира, че изложеното горе досежно същите възражения на първия въззивник, е изцяло относимо и към възраженията на втория, поради което препраща към него.

ЗРТ в ремонт: парламентарна комисия, заседание на 13 февруари 2020

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Тоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:

Законопроект на Антон Кутев и др. законопроект 954-01-85 – 2019 година
Законопроект на Валери Симеонов и др. законопроект 054-01-17 – 2020 година
ЗИД ЗРТ – от РГ по въвеждане на ревизията на медийната директива
ЗИД на ЗРТ – от РГ по въвеждане на Съобщението за държавната помощ за обществените медии в уредбата на БНР и БНТ
Експертна група – група на Вежди Рашидов – за която се знае това. Жалко, че няма запис на проведената дискусия в БНТ – от нея тръгна въпросната група. Но пък в БНТ се водят разговори с експерти под заглавие “Каква обществена телевизия искаме” – записите са достъпни, вижте за какво става дума.

Има да се появява и План за развитие на медийната среда.

Документи: на сайта на Народното събрание вече е качена стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.

Стенограма (13_02_2020)

Обобщен доклад на експертната група не се забелязва на сайта на НС, когато се появи – ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.

Разпространението на печатните издания: първо ЛАФКА, сега Български пощи с подизпълнител

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не трябва да има монопол не само върху производството, но и върху разпространението на медиите – това се отнася за всеки вид медии, в частност за печатните.

Сама по себе си идеята не е добра, а у нас контролът върху разпространението на печатни издания се придружаваше и от вертикална интеграция между издателска дейност и разпространение, за Пеевски и майка му говоря.

От създаването на ЛАФКА беше ясно какво предстои – погром за малките на пазара на разпространението. “Цигари и вестници на всеки ъгъл.” Така и стана – ЛАФКА разчисти дребната конкуренция – да напомним благодарение на кого:

1) на КЗК, която разреши – нямало данни, но да стартирала дискусия, но операцията нямало “да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.” – е, видя се;

2) на общините – ЛАФКА навлезе там, където й разрешиха общините. Така е в София, така е в Стара Загора, така е в Пловдив:

Фирмaтa „Eлизa 1999“ кoнцecиoнирa 314 cпирки нa грaдcкия трaнcпoрт. Прeз 2012 г. фирмaтa „Eлизa 1999″ бeшe купeнa oт „Лaфкa Мaркeт“. Веднага след това е пoдпиcaн aнeкc c Oбщинa Плoвдив, кoйтo удължи дoгoвoрa зa 20 гoдини. Кoнцecиoнeрът ce зaдължaвaшe дa мoнтирa 314 зacлoнa и дa ги пoддържa, кaтo cрeщу тoвa oт кoмпaниятa щe плaщa 71 000 ЕUR гoдишнo и щe имaт прaвo дa cлoжaт дo 90 пaвилиoнa.

Но – както с мултиплексите, така и с разпространението на печатните издания сметката започна да не излиза. Факторът Национална лотария също си каза думата – ако се търси по термини “ЛАФКА + Национална лотария” излизат най-неочаквани връзки. Какво става сега с тези връзки, взаимодействия и сътрудничества е интересен въпрос.

А какво става с разпространението на печата? ЛАФКА фалира и започва да затваря обектите си – по сведения от медиите 1000 собствени и към 800 чужди.

Премиерът Борисов тези дни заявява, че държавата ще спасява разпространението.
Това е нова формулировка, след среща с Репортери без граници, после през есента на 2019 Борисов каза, че държавата поема разпространението в подкрепа на свободата на словото.
Борисов е казал и друго: че “всяко едно печатно издание ще стига до сергията без посредник”
Има и четвърти вариант, напомнен от Клуб Зет – държавата ще разсейва “усещането за монопол”:

Цитираното решение е на база на доклад на министъра на транспорта Росен Желязков, който е принципал на “Български пощи”. Самият доклад обаче не е е публикуван от правителството или министерството.

Освен това не е първият – още в края на октомври правителството взе протоколно решение – въз основа на друг доклад, бе взето решение пощите да влязат на разпространителския пазар, като се очакваше това да стане още през януари. Мотивът тогава бе, че държавата ще разсейва “усещане за монопол” и участието й ще е на пазарен принцип.

“Усещане за монопол”? Държавата ще разсейва? Докладите по темата не са публични.

Решението “Български пощи” да разпространява вестници и списания е взето с протоколно решение на правителството на 23 октомври 2019 по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на 27 февруари 2020 е решено, че от 1 март БП замества досегашния монополист.

III

Български пощи не искали да стават монополист. Но стават, казва министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков:

“Считано от 1 март, “Български пощи” се оказа единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика. Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това”

Държавата ще обяви държавна поръчка за търсене на подизпълнители на “Български пощи”, които да подпомогнат транспортната дейност, обявил още миинстърът.

Позиция на Капитал:

За да се “спаси” вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности тук).

Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на “Български пощи”) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.

Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдават серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте тук). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.

И тази публикация преди това.

А за случката от гледна точка на държавните помощи трябва да се пише отделно. Значи все пак държавата няма да диверсифицира, а ще изземе. Държавната помощ можела да бъде до 15 мил. без нотификация, казва министър Желязков пред БНТ (за услуга от общ икономически интерес до 15 млн евро –чл.2 т.1 б.а от Решението на ЕК за УОИИ от 2011 г.). Не е ясно как определиха размера на компенсацията по прозрачен и недискриминационен начин, но е ясно, че има един спасен бивш монополист.

Открит въпрос е кой ще компенсира издателите за изминалите дни с разстроено разпространение.

вж и Свободна Европа

Бъдещето на журналистиката

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Харесвам парламентарната традиция да се правят задълбочени изследвания в областта на предмета на законодателна дейност. Обединеното кралство е една от държавите – образец в това отношение.

Поредното обсъждане: как цифровите технологии променят производството и потреблението на журналистика, как журналистите могат да бъдат подпомагани да се адаптират към тези промени и как професията може да получи по-голямо доверие от широката общественост.

имаме достъп до новини на множество платформи и вече няма нужда да чакаме сутрешния вестник или вечерните новини за актуални новини. Социалните медии дават на хората по-голяма свобода сами да публикуват новини и анализи, което е предизвикателство за утвърдените доставчици.

Въпросите:

Как цифровите технологии промениха потреблението на журналистиката?
Как иновациите и сътрудничеството могат да помогнат на новинарските организации да поддържат устойчиви бизнес модели?
Имате ли журналисти достъп до възможностите за обучение, необходими за адаптиране към цифровия свят? Как публичната политика може по-добре да подкрепи обучението на журналисти?
Защо доверието в журналистите намаля? Как може да се повиши?
Защо професията журналистика не е по-представителна за населението?
Как журналистите могат да разберат по-добре и да предадат проблемите и приоритетите на хората, които не живеят в Лондон или други големи центрове?

Парламентарното обсъждане – на сайта на Парламента на ОК