Според Расмус Нилсен от Ройтерс пазарната оценка на акциите на Twitter е паднала с 2 милиарда от 27 май.
Twitter’s
decision to enforce its content moderation policies against some of
Donald Trump’s tweets have made lot of people (myself included)
happy.Wall Street? Not so much. TWTR market cap has
dropped $2 billion (8%) since morning of May 27.FB
down 4%. YT-owner Google stable— Rasmus Kleis
Nielsen (@rasmus_kleis) May
29, 2020
Вчера в парламентарната медийна комисия е отхвърлен на първо четене законопроектът на Сиди и др. за фалшивите новини. Разбира се, това не е окончателно препятстване на този текст, но е индикативно. Протоколът ще бъде качен ТУК, когато бъде публикуван. Това е проектът срещу шарлатаните и мародерите в интернет средата (според мотивите).
На сайта на НС може да се прочете
В същия ден според сайта на НС е постъпил друг законопроект от същия екип – Сиди и др., този път ЗИД на Закона за защита на личните данни.
За съжаление текстът е качен във вид, в който не може да се копира, а да се преписва точно този текст не е оправдано усилие. Не може ли Народното събрание да въведе изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим)?
В мотивите на законопроекта се обсъжда съдбата на законопроекта за фалшивите новини и се казва, че
Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация.
Поради това според новия ЗИД всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи, онлайн блогове оповестяват на видно място информация за себе си като администратор на лични данни(физическо или юридическо лице).
Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.
През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента, и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.
Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите до парламента и заседанията му. Отказан е достъп и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо на правителството още по-широки правомощия. Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение.
Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци. В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.
В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси, за парламентарния контрол и др. Освен това мерките, изключващи журналисти от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението на представителите. Тяхната защита на личния живот е ограничена (публични личности, ангажирани с политическа дейност).
Решението
Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели – а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)
Защитата, предоставена от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).
Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).
В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони – но когато се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата на Парламента.
Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които са в основата на концепцията за демократично общество.
Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.
Нарушение на чл.10.
Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.
За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива
Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията
Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно
Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.
Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да е цензор
Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.
В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.
Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено без предварителен съдебен контрол.
На тези опасения се противопоставяше аргумент – “но това е само за времето на извънредното положение, вижте §52 от Закона за извънредното положение” –
§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:………………………л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция
Дипломатическо изявление | 01/04/2020
В тази безпрецедентна ситуация държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.
Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.
Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.
Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.
А и е хубаво да знаем какво е декларирала дължавата ни.
Публикувана е оценката на Репортери без граници за 2020 – 2020 World Press Freedom Index. Класацията се оглавява от Норвегия, Финландия, Дания и Швеция.
България запазва 111 място за трета поредна година. България се среща на две места в обобщения доклад:
“В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.”
В цяла Централна и Източна Европа журналистиката в ефира е подкопавана от постоянните атаки на правителствата срещу редакционната независимост на обществените медии. Примери са БНР в България (111-то място), TVP в Полша (-3 до 62-ро място) и RTVS в Словакия (+22 до 33-то място).
А конкретната оценка за държавата България тази година се основава на факти като натиска върху БНР, уволненията в Нова телевизия, проправителствената БНТ по времето на Кошлуков, олигархизацията, тормоза върху независимите медии. С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски.
България
Черната овца на Европейския съюзВъпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г. През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България – NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собствеността. Скоро след сделкатата за Нова разследващите репортери Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. Редакционната политика на БНТ се промени от неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор. Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да разпределя финансиране от ЕС и обществени ресурси за медиите при пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите към проправителствено отразяване или към въздържане да отразяват някои проблематични теми. В същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.
Това казва RSF, сега интересно е да се проследи какво казва Нова телевизия:
България попада между Етиопия и Мали
Влошаване на свободата на медиите по света констатират от организацията “Репортери без граници”. Враждебното отношение и дори омразата към журналистите, изразявана от политическите лидери, прераства в по-чести и по-сериозни действия на насилие, посочва годишният доклад.
В класацията, която обхваща 180 страни, България остава на 111-о място. От „Репортери без граници” отбелязват за нашата страна, че тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са изключително разпространени.
Увеличава се и съдебният тормоз, спрямо независими медии, както и натискът върху разследващите журналисти.
България попада между Етиопия и Мали, а далеч пред нас в класацията са съседите ни Румъния – на 47-о място, Гърция – на 65-то, Сърбия – на 90-то. На първите три места се нареждат Норвегия, Финландия и Швеция.
Разбрахте ли нещо за уволнените журналисти от Нова и за въплъщението Пеевски?
А сега за разликата между БНТ и БНР:
Търсачката в сайта на БНТ при търсене на “111” дава последен резултат “111 депутати подкрепиха избора на Емил Димитров за екоминистър”.
При търсене на “репортери без граници” последна новина е “Борисов се среща с Репортери без граници” – 2019 г.
БНР публикува на сайта си следното:
Пандемията от коронавирус засилва заплахата за свободата на словото по света, а авторитарни държави като Китай и Иран възпрепятстват информация за разпространението на болестта. Това посочва ежегодният доклад на базираната в Париж организация “Репортери без граници”.
България си запазва 111-о място в списъка от 180 държави.
В доклада се посочва, че пандемията е насърчила някои режими да се възползват от факта, че хората са в шок и са наложени мерки, които не биха били приети в нормално време. В класацията на Репортери без граница за състоянието на медиите в държавите има големи размествания в сравнение с миналата година.
Все още Скандинавските държави са начело на списъка с най-свободните медии, а изолирани държави като Туркменистан и Северна Корея за на дъното. Китай и Иран са съответно на 177-мо и 173-то място и са обвинени в налагане на цензура за разпространението на коронавируса.
В частта от доклада за нашата държава, озаглавена “Черната овца на ЕС” се посочва, че състоянието на медиите не се е подобрило въпреки големия международен натиск. Посочва се опитът за временно отстраняване на Силвия Великова от ефира на програма “Хоризонт”, принуждаването на журналисти от Нова ТВ да напуснат, а за Българската национална телевизия е записано, че редакционната политика се е променила от неутрална към проправителствена. България остава последна в Евросъюза в класацията. От европейските държави в списъка на “Репортери без граници” след България се нареждат единствено Русия, Беларус и Турция.
БНТ засега потвърждава написаното в доклада на RSF. Сами изберете от кого да се информирате.
Европейската комисия публикува насоки за разработването на нови приложения, които подкрепят борбата с коронавируса във връзка със защитата на данните. Важно е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и могат да ги приемат без страх.
Правилата на ЕС предоставят най-силните гаранции за надеждност, за да работят такива приложения и да изпълняват функциите си без непропорционално да навлизат в личния живот.
Информация
Guidance to ensure full data protection standards of apps fighting the pandemic
EU toolbox for mobile contact tracing and warning apps
Commission coronavirus response page
Digital technologies in response to coronavirus
General Data Protection Regulation
След дългите обсъждания дали платформите са медии, дали са чист транспорт или се произнасят по съдържанието – в който случай не могат да избягат от редакционна отговорност -едно наблюдение в The Atlantic:
I wrote about the internet’s emergency Constitution and what that teaches us about its regular order https://t.co/6itP6hd0bm
— evelyn douek (@evelyndouek) April 18, 2020
Без спекулация за дистопия – само факти:
Помните ли Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефовe на агенции. Премиерът не уточни колко, но добави: колкото е необходимо, толкова се слушат.
Помните ли министъра на земеделието: От 2009 всички министри бяхме подслушвани и знаехме.
Помните ли какво се случва след промяната на състава на Националното бюро за контрол върху СРС.
Помните ли параграф 41 от Закона за мерките по време на извънредно положение – за задържане и предоставяне на трафични данни.
В този контекст не е неуместно да се внимава за необходимостта и пропорционалността на мерките – в частност на новото приложение, с което се дава незабавен достъп до данните.
България е на картата на държавите, които използват мобилни технологии за проследяване / public Google Sheet:
Ето какво се твърди и за цифровите права –
Повече: covid-19-digital-rights-tracker/