Tag Archives: mpm2026

Достъп до информация: технологиите за кибернаблюдение са от обществена значимост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В съобщение на Програма Достъп до информация се казва, че Административен съд София-град отменя частично решение на министъра на икономиката и индустрията, с което е отказан достъп до подробна информация за износ на изделия за кибернаблюдение от България.

Със заявление за достъп до обществена информация журналистката Мария Черешева иска копия от всички разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт на изделия за кибернаблюдение – включително номера на разрешенията, количествата, стойността, държавите-получатели, имената на износителите, вида и произхода на продуктите, както и информация за крайния потребител.

Министерството е предоставило само обобщени данни по години – брой разрешения, обща стойност и държави на местоназначение – но не и поисканите конкретни документи и подробности. Голяма част от държавите, купили изделия за кибернаблюдение, не са част от установените демокрации и за не малко от тях съществуват съмнения за нарушаване на правата на човека.

Съдия Зорница Дойчинова приема, че решението е незаконосъобразно, тъй като в него липсват ясни мотиви защо се отказва достъп до конкретната информация. Администрацията формално е предоставила част от данните, но реално е отказала достъп до основната поисканa информация, без да посочи конкретно правно основание за това.

В друго дело с подобен предмет, водено от Зак Кембъл, изследовател на Хюман райтс уоч (Human Rights Watch), подкрепено от ПДИ, съдът също застава на страната на заявителя и отмени немотивирания отказ на Министерството на икономиката и индустрията.

Окончателно: Лорер осъди Костадинов за реч на омразата във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Българския Хелзинкски комитет:

ВАС осъди лидера на пропутинската партия “Възраждане” за реч на омразата във фейсбук. Това е първото дело за реч на омразата от политик, което приключва с осъдителна присъда на последна инстанция. 

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди, че лидерът на пропутинската партия “Възраждане” Костадин Костадинов е упражнил тормоз и е използвал реч на омразата във “Фейсбук”, насочени срещу народния представител Даниел Лорер. Според съда Костадинов е сторил това както със свои публикации, така и чрез съзнателно бездействие спрямо последвалите подстрекателски и антисемитски коментари от негови последователи. 

Първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Даниел Лорер, представляван от Българския хелзинкски комитет. С окончателното си решение ВАС остави в сила изцяло решение на Административен съд – Варна, с което бе потвърдено по-ранното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В решението на КЗД се установява, че спрямо Лорер е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основата на произход, етническа принадлежност и религия, като на Костадинов бе наложено задължително предписание да премахне публикациите от “Фейсбук” профила си, както и да отстрани направените към тях дискриминационни коментари. 

В серия от публикации, разпространени през 2022 и 2023 г., председателят на ПП “Възраждане” отправя публични нападки срещу Лорер. Лорер бива изобразен като влечуго и наричан “българомразец”, “чужд агент”, “национален предател”, “превърнал държавата в колония”, “искащ българите и българската държава да изчезнат”, “субект”, “същество”, “лъжец”, “нелицеприятно същество”, “действащ нагло и с безумие” и други подобни квалификации. Въпросните постове провокират крайни коментари от последователи на Костадинов, сред които се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго”.

В своята защита Костадинов поддържа тезата, че разглежданите публични изявления представляват допустима политическа критика и като такава следва да се ползва със защитата на свободата на изразяване. Съдът обаче ясно посочва, че изказванията на Костадинов, свързани с произхода и етническата принадлежност на Лорер и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер, поради което не могат да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. 

ВАС отчита, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не може и не бива да се абсолютизира, дори и когато става въпрос за политически диалог. Правото, уредено в горепосочените разпоредби, следва да бъде ограничавано, когато трябва да се осигури защита на други конституционно признати права като правото на човешко достойнство, на добро име и на репутация. 

Според съда разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от ЕКПЧ предвижда, че ползването на свободата на мнение е съпроводено със задължения и в определени случаи с ограничения или санкции, необходими за постигане на баланс в едно демократично общество. Свободата на словото не може да се ползва с превес над останалите права, а напротив – следва да бъде упражнявана при съобразяване с техните предели на защита.

ВАС споделя виждането, че политикът Костадинов, собственик на профил в социалната мрежа, носи отговорност и за коментарите на стената: “Правилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на КЗД, че с оглед съдържанието на конкретните изявления и на провокираните от тях коментари на трети лица, по отношение на които К. е бездействал и конклудентно е толерирал, приемайки ги на собствения си профил в социалната мрежа Фейсбук, по несъмнен начин се доказва създаването на негативна среда на враждебност, отхвърляне и омраза към това лице, обект на публикациите и коментарите, на плоскостта на [произход] и принадлежността му към [общност] в България. Правилен е изводът, че с тези действия и бездействия обективно е постигнато като резултат създаването на враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда и е накърнено достойнството на коментираното лице. В допълнение публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни в профила във Фейсбук, без да предприети каквито и да е действия от негова страна за премахването или ограничаването на тези от тях, които съдържат обидни думи, епитети и закани било лично към Д. Л. или към [етническа принадлежност] като цяло, основани на произхода, религията и етническата им принадлежност.”

Интересно е, че в решението няма нито една препратка към практиката на ЕСПЧ, макар че се споменава Конвенцията. Точно по този въпрос – отговорност на политик за коментари, съдържащи реч на омразата, има решение на ЕСПЧ по делото Санчес срещу Франция.

“Правилна е констатацията на АС – Варна, че публикациите, предмет на производството, не съдържат конкретни забележки, предложения или критики към определени политики и действия на Д. Л. в обществения сектор, а единствено личностни нападки, обидни квалификации и изрази, които по своето естество засягат достойнството на лицето, към което са насочени, и внушават усещане за враждебност, отхвърляне и омраза спрямо него. Съдът обосновано е счел, че предвид публичността и достъпността им на официалната Фейсбук страница на касатора – политически лидер и обществена фигура с хиляди последователи, процесните изявленията имат потенциала да достигнат до значителен и неограничен кръг от хора, оказвайки активно въздействие върху начина им на възприемане и изразяване по отношение на коментираното лице. Правилно е посочил че последвалите множество негативни коментари под процесните публикации, голяма част от които с откровено антисемитско съдържание и ксенофобски нагласи, подробно пресъздадени и коректно цитирани в решението на съда и на Комисията, показват, че изказванията на жалбоподателя по адрес на ответника са въздействали на аудиторията, като са мултиплицирали неприязненото и унизително отношение, въплътено в т.н. реч/слово на омразата.”

В решението си ВАС приема, че публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни във “Фейсбук” профила на Костадинов, без той да предприема каквито и да е действия за премахването им. Поради това бяха потвърдени и задължителните предписания към Костадинов, според които той трябва да премахне дискриминационното съдържание и активно да модерира коментарите, съдържащи език на омраза.

По съображения за пълнота добавям препратка към решението по делото, водено от съдия Цариградска срещу ПИК.

Костадинов е първият политик осъден на последна инстанция от български съд за реч на омразата, завършва публикацията си БХК.

Подслушвано правосъдие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”

“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.

Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”

Съдбата на сатиричната страница “Копейкин”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ГДБОП опитва да установи IP адресите, използвани за управление на сатиричната страница във Фейсбук “Копейкин” с 46 000 последователи, която редовно публикува статуси, колажи, снимки и т.н. срещу управляващите. Това се вижда от отговор на вътрешния министър в оставка Даниел Митов на депутатски въпрос на Стоян Таслаков от “Възраждане”, информира електронното издание Сега.

Това не е първият случай на интерес към страница в социална мрежа, “сайтът ни novonachalo.com бе свален след директно позвъняване по телефона от ГДБОП до хостинг доставчика”, пише съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев под поста на Копейкин. Въпросният сайт пародираше санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, вж тук и тук.

Подобна съдба имаше и страницата на Правосъдие за всеки.

АССО остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно становището на Административен съд – София Област, изразено в Определение 208/ 18 февруари 2025 г. Следвайки решението на ВАС, АССО приема, че е налице необжалваемост на решеието на СЕМ от 15 юли 2025 г.

Административният съд – София Област – I състав, съдия ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА, разгледа административно дело № 20257020700863 / 2025 г.. по жалба от Е. И. К./ Кошлуков срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кошлуков да се прогласи за нищожно, а евентуално да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.

С определение №1105 от 26.08.2025г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ. С определение №10569 от 29.10.2025г. на ВАС на РБ е отменено определението на АССО и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение №1419 от 12.11.2025г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1029/2025г., образувано по жалба на С. С. Й./Сашо Йовков срещу същото решение на СЕМ. Искането на С. Й. е да се обяви за нищожно решението на СЕМ, направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт.

С определение №1432 от 13.11.2025г. на АССО, съдът е спрял изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии до решаване с влязъл в сила акт на спора по настоящото дело. Съдът е постановил спиране на настоящото дело до приключване на адм. дело №850/2025г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ и с определение №1668 от 13.02.2026г. е обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и вместо него е оставено без разглеждане искането на С. Й. за спиране на изпълнението. Определението на АССО е отменено в частта, с която е спряно производството по делото и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с определение №76 от 19.01.2026г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1011/2025г., образувано по жалба на И. Д. В./Ирина Величкова срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и с искане за спиране на решението до влизане в сила на решението по адм. дело №850/2025г. по описа на АССО.

На 17.02.2026г. е постъпило искане от Е. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, счита че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Съобразявайки се със становището на ВАС на РБ, изразено в определение №1668 от 13.02.2026г. първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии не притежава белезите на общ административен акт, нито на индивидуален административен акт. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ. Налице е недопустимост на оспорването. В тази връзка недопустими са и исканията за спиране на изпълнението на процесното решение.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. В. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Е. И. К., С. С. Й. и И. Д. В. срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №863/2025г. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

ЕСПЧ: Кофи срещу България (чл.3 ЕКПЧ, насилие с расистки мотиви)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Koffi v Bulgaria.

Жалбоподателят, Леон Франсоа д’Асисес Кофи, е роден през 1970 г. и живее в Шефилд (Обединеното кралство). На 29 септември 2018 г., след футболния мач между ЦСКА София и ПФК Левски София на Националния стадион в София, Кофи се разхождал с двама приятели по ул. “Генерал Паренсов” край сградата на МВР. Голяма група фенове на Левски (оценявана на 150–200 души от полицаи) се движела по улицата, последвана от полицейски микробус със седем офицери. Няколко членове на групата нападнали жалбоподателя, ритайки го в главата и тялото. Случката продължила по-малко от две минути. Запитващият е получил сътресение, фрактура на челюстта, загуба на зъби, хематоми и ожулвания.

Разследването е започнало своевременно, но полицията не е успяла да осигури доказателства на мястото на инцидента; свидетелите са разпитани с неоправдани закъснения; записите от камерите за видеонаблюдение не са адекватни към случая и пет години и половина по-късно никой не е обвинен.

ЕСПЧ подчертава, че положителните задължения по член 3 включват: а) задължение за въвеждане на законодателна и регулаторна рамка за защита, б) задължение за предприемане на оперативни защитни мерки и в) задължение за провеждане на ефективно разследване.

Съдът установи, че не са положени конкретни усилия за разследване на потенциални расистки мотиви. Първоначално разследването е образувано за причиняване на умерена телесна повреда и само две години по-късно е модифицирано, за да включва хулиганска мотивация — без обаче изрично да се изследва расисткият мотив.

Решението е част от поредицата дела срещу България относно расистко насилие, след Абду срещу. България (2014) и Ангелова и Илиев срещу. България (2007). Докато в Абду акцентът е бил върху неразследването на расисткия мотив, Кофи добавя измерението на полицейските масови спортни събития, като едновременно с това прилага теста на Осман и свързаната с него линия на съдебната практика относно „общата защита на обществото“ (както е формулирано, наред с другото, в Mastromatteo v. Италия [GC]) в контекста на насилието на феновете.

Кофи срещу. България представлява важен прецедент, изясняващ минималните стандарти за ефективно разследване в случаи на расистко насилие от страна на частни лица в контекста на спортни събития. Посланието до държавите-членки е ясно: невъзможността за идентифициране на извършителите не освобождава органите от задължението за провеждане на разследване по същество, докато неразглеждането на расистки мотиви представлява нарушение на член 14 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Зелен Алианс срещу България (нарушение на член 8 ЕКПЧ)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решение по делото Зелен алианс v. България (заявление No 6580/22) Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) на Европейската конвенция за правата на човека.

Делото се отнася до разпоредби, които позволяват на българската ДАНС – Държавна агенция за национална сигурност  – да внедрява информатори в частни организации.

Съдът установява, че разпоредбите, регулиращи използването на такива информатори не отговаря на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреби, изисквани по член 8 ЕКПЧ: точно определяне на функциите, времеви ограничения,    гаранции, че ще се използват само когато “е необходимо в едно демократично общество”, гаранции за ефективен надзор, защита по отношение на за тяхната незаконна или неоправдана употреба.

Зелен алианс е НПО,  базирана в Костенец (България). През октомври 2018 г. Зеленият алианс иска от ВАС  отмяна на въпросните разпоредби поради противоречие с чл. 8 ЕКПЧ, но безуспешно. Организацията се обръща към ЕСПЧ. Съдът установява, че    всяка  НПО  в България може да бъде засегната от тези разпоредби.  Същевременно ДАНС  систематично е отказвала да разкрие каквато и да е информация по темата и административните съдилища последователно потвърждават тези откази за достъп.  Според ЕСПЧ  разпоредбите за внедряване на информатори  не отговарят на изискванията за минимални гаранции срещу произвол и злоупотреби  по член 8 ЕКПЧ.

Нарушение на член 8 от Конвенцията.