Пост-истина  е термин, който получи широко разпространение през 2016.  Един опит за очертаване на характеристиките на пост-истината, който направих пред  две години –

още за Ницше истината е „подвижна армия от метафори“ (Poole 2018), но независимо от това съвременните медийните стандарти изискват информиране, основано на факти. В света на постистината фактите оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение от оценките и емоционалните изказвания. Дебатите са призив към емоциите на хората и не са свързани с фактите. Размива се границата между факт и мнение. На фактите и експертните мнения се придава второстепенно значение. Относителната тежест и влияние на мненията спрямо фактите се увеличава. Уважаваните източници на фактическа информация и експертни анализи са постоянен обект на атака и доверието в тях се срива. Във времето на постистината няма авторитети.

За президента Тръмп постистината бeше норма и ежедневие. Washington Post Fact Checker е проект, проследяващ неверните или подвеждащи твърдения на президента Доналд Тръмп.  Според данните от проекта констатирани са  30 573 неистини за мандата или  средно по 21  на ден. 

Медиите бяха затруднени да намерят начин за реакция.  Те участваха: създадоха и поддържаха цял виртуален свят  – доколкото   смятаха за свой дълг да отразяват поведението на президента. Проверката на фактите доказано не се оказа ефективна за различаване на света на фактите от света на политическите фантазии, доктрината “всички гледни точки” – често сведена до “той каза” – “тя каза”  – практически осигури равноправие на истината и лъжата.

И така се стигна до изборите 2020. Тук медиите, тези врагове на народа според Тръмп, последваха примера на платформите и защитаваха фактите. Но само някои медии.

Други медии имаха по-сложна траектория. Fox в частност. Изглеждаше, че въпросът кой е спечелил изборите може да се поддържа като открит в дневния ред в духа на традициите на постистината.

Но нещата се променят. Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, е завела дело срещу Fox, водещи във Fox  и адвокатите  на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл.  Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара.  В 280 страници се твърди, че адвокатите  са започнали, а   Fox  са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на  Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер.

Делото предстои и то ще е интересно, но това, което привлича вниманието, е работата на адвокатите на Smartmatic – те ни казват: Времето на постистината свърши. Има факти.

Земята е кръгла. Две плюс две е равно на четири. Джо Байдън и Камала Харис спечелиха изборите за президент и вицепрезидент на САЩ през 2020 г. Изборите не са  откраднати, нагласени или подправени. Това са факти. Те са доказуеми и неоспорими.

Подсъдимите винаги са знаели тези факти. Те знаеха, че Джо Байдън и Камала Харис печелят изборите за 2020. Знаеха, че изборите не са откраднати. Знаеха, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели тези истини, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.

Подсъдимите не са искали Джо Байдън и Камала Харис да спечелят изборите. Те искат президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Майкъл Пенс да спечелят преизбиране. Подсъдимите бяха разочаровани. Но те също така видяха възможност да се възползват от популярността на президентаТръмп, като измислят история. Подсъдимите решиха да кажат на хората, че изборите са били откраднати от президента Тръмп и вицепрезидента Пенс.

Обвиняемите имаха очевиден проблем с тяхната история. Нуждаеха се от злодей. Трябваше да обвинят някого. Обвиняемите решиха да направят Smartmatic злодей в историята си.

Идеята за постистината набра скорост от едни президентски избори (2016) в САЩ.

Един от ефектите на загубата на Тръмп на едни други президентски избори (2020)    изглежда ще е навлизането в етап на  пост-постистината, когато медии, бизнес и граждани ще настояват за реабилитация на фактите, на науката, на авторитетите – и, очаквам* – срещу равностойното право на живот на истината и лъжата в медиите и платформите. 

*Специално в САЩ има произнасяне на ВС на САЩ,  че лъжата  – вярно, при определени обстоятелства  – е защитено слово, така че нещата не са самоочевидни. Делото е за един,  който лъжел, че има медали за храброст, а нямал – съдът казва “е, нека си лъже, няма пострадали”.

Организация на професионалните журналисти се обръща към президента Байдън с искане да преразгледа отношенията между медиите и администрацията, като отмени ограниченията за контакти. Анализи на неправителствени организации показват, че ограниченията противоречат на Конституцията. Към това се добавя необходимостта от информация по време на пандемията от коронавирус.

В обръщението се казва още, че този режим е неподходящ и за президентската институция, защото без медиите обществото, но и президентът няма да знаят какво се случва в тези затворени структури.

След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.

Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент.  Това е ясно и ефективно послание.

Може да се прочете и проектът  на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с   оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и  подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и   конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите. 

Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и  съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той  няма право да блокира критика –  Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).

Но вън от това  изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и  незащитено слово. Решението  Brandenburg v. Ohio (1969)  дефинира три критерия – (1) дали лицето действително  използва думи, които насърчават хората  да предприемат незаконни действия,  (2) дали опасността   е непосредствена – а не в неопределено бъдеще  и (3)  дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва  насилие.

Впрочем Тръмп   и друг път е бил съден за призоваване към насилие  –  –Nwanguma v. Trump през 2016 заради  “Get ’em out of here”  като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.

Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие,  но като пряк резултат следва  смърт на участници в събитията.

Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.

В обичайни условия дали критериите са изпълнени  решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.

Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.

Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.

Търси се третият път.

Процедурите по предаване на властта в САЩ следват своя ход, гласовете са преброени, вицепрезидентът Майк Пенс обяви, че Байдън е получил 306 гласа от Изборната колегия при необходими за избор 270.

Но това е в ранната утрин на 7 януари, а предходният ден ще остане в историята като урок в много отношения. Това е характерен момент в отношението между Тръмп и избраните от него комуникационни канали, които той наложи за общуване с американските граждани и дори с институциите: известно е, че и висши служители са уволнявани с туит. Тръмп заобиколи традиционните медии и избра Twitter за бързо и директно изпращане на посланията си до милиони последователи, като в някои дни броят на съобщенията му надминава сто.

Друг момент е, че ако Тръмп публикува видео, особено по важен политически въпрос, телевизиите го включват в институционалните си новини. Така възможността за граждански контрол и интерактивност чрез журналистиката отпада, а медията Тръмп не се съобразява с никакви журналистически стандарти и е доказан източник на дезинформация.

Какво обаче се наблюдава в края на президентството:

Традиционните медии

В такъв контекст традиционните медии и главно качествената журналистика бяха изправени пред дилемата да отразяват ли или не фантазиите и пропагандата с източник Тръмп. Проверката на фактите – последваща и често отдалечена във времето – не доведе до очаквания резултат, хората не се мотивираха от обясненията, че Тръмп не се основава на факти, а си измисля и прави пропагандни внушения. Изборите през ноември показаха нов и по-ефективен подход, заимстван от социалните мрежи – традиционните медии етикетираха, вземаха отношение към истинността още в заглавието: “Тръмп без доказателства каза, че печели Джорджия”. Вместо – както беше дотогава: “Тръмп обяви, че печели Джорджия” да бъде последвано от проверка на фактите в отделен материал.

Внимателна оценка изисква въпросът кои гледни точки трябва да имат достъп до аудиторията и има ли такива, които не следва да бъдат отразявани, вж по този повод бележката на Ню Йорк Таймс .

Платформите

Платформите предприемат мерки,  по-решително реагира Twitter, мерки наложиха Facebook u Instagram, и  YouTube, и останалите мрежи. Ню Йорк Таймс обобщава обстановката:  Президентът губи платформите си (7 януари)  и Twitter действа след Facebook, Snapchat, Twitch и другите (9 януари).

Дори Tik Tok, където Тръмп по известни причини няма профил,   заличава клипове от безредиците във Вашитгтон и призиви към насилие .

И още новини – Parler изглежда няма да може да стане новият дом на alt-right пропагандата, защото Google u Apple няма да допуснат това.  update 11 януари:  Parler e офлайн, досега е разчитал  на услугата  Amazon Web Services (AWS), но услугата е отказана, защото  “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”. Google и Apple премахнаха  Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията  за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е  заявил пред Fox News: ” има много проблеми, защото всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.

Ескалацията на реакциите е очевидна: Facebook  започна с временно ограничение, което премина в постоянно, а мерките на Twitter започнаха с  означаване, след това –  заключване и забрана за ретуит, докато накрая се стигна до  заличаване на профила.

After close review of recent Tweets from the @realDonaldTrump account and the context around them we have permanently suspended the account due to the risk of further incitement of violence.https://t.co/CBpE1I6j8Y

— Twitter Safety (@TwitterSafety) January 8, 2021

Основанието е приложено по отношение на по- широк кръг хора –

The rule is actually an impressively detailed document with heaps of carefully spelled out considerations!! Sort of feels against the spirit of that to just cite to it generically…https://t.co/1TzTiKUEpc

— evelyn douek (@evelyndouek) January 8, 2021

Ограниченията: въпросът не е черно – бял

Дискусиите, които сега имат повод да се разгърнат,  в специализирана среда текат вече няколко години. Сега въпросът е могат ли  да заличат профила на Тръмп, но рамковият въпрос е за отговорността на платформите за съдържание, предоставено от трети лица, съответно правото им да се намесват в съдържанието. В САЩ дискусиите се активизираха около Infowars, сега и около нежеланието на Тръмп да напусне политическата сцена.

Неизброими вече са поводите, по които  е обсъждана  отговорността на платформите, напр.  новата разпоредба на чл.17 в директивата за авторското право 2019/790, за правомерността на която Полша  води и дело пред Съда на ЕС, както казват – с изгледи да го спечели.

Естествената склонност на държавите е  интензивно да регулират съдържанието. Тръмп показа как властта може да се използва по напълно личен повод: Twitter означи негово съобщение, той в отговор каза, че “няма да позволи   шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния  дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати” и че те ще  носят отговорност като всеки традиционен редактор и издател. Трябваше в срок от 60 дни да започне ревизия на параграф 230, но няма информация това да е станало.  

Същевременно си пробива път убеждението, че платформите не са само транспорт. Защото не са. Води се  обсъждане  на параграф 230 в САЩ, очаква се приемане на DSA в Европа:  развръзките в нормативно отношение приближават.

От отговорността на платформите към въпроса за  демокрацията

Платформите несъмнено са технологии с възможна двойна употреба – с положителни и отрицателни ефекти. Вярно е, че човечеството прави и лоши избори – и платформите му помагат да ги прави.

Изглежда наблюдаваме, че човечеството е решило платформите да поемат отговорност за лошите избори, които то, човечеството, прави. Но големите платформи под американска юрисдикция днес са продукт на частна търговска дейност, те дори едва благодарение на Върховния съд на САЩ и едва отскоро са в някакви отношения с Първата поправка. Ето решение по такъв въпрос, Сотомайор пише особеното мнение.

Така че финалният въпрос е : как изобщо нещата са доведени дотам – от решенията на едни бизнесмени като Дорси и Зукърбърг да зависят драматично общественият ред, националната сигурност, демокрацията.

Натали Хелбергер пише в Twitter:

How can it be that we need to rely on Twitters Community guidelines to hold a president accountable for inciting (violent) disrespect of fundamental democratic processes & institutions? Never thought I say this but those rules seem to have more teeth than the laws in place.

— natalihelberger (@nhelberger) January 9, 2021

update 11 януари: Брайън Гарстън, професор в Йейл, поставя въпроса днес в Ню Йорк Таймс: Конгресът трябва да защити себе си