Служител от администрацията на президента, отговаряща за работа с медиите (deputy White House press secretary, T.J. Ducklo), има връзка с репортерка от изданието Axios, отразяваща работата на президентството.

Репортерка от Politico се готви да огласи тази връзка, но преди това получава заплашително обаждане от въпросния служител г-н Дъкло. Има свидетели на разговора. По темата излизат две статии във Vanity Fair u People. Публикацията излиза и в Politico – в нея се казва, че изданието Axios позволява на репортерка да продължи да отразява Белия дом, докато се среща с член на администрацията.

Същевременно от Politico изразяват загриженост относно заплашителните реплики от Белия дом. „Нито един журналист в Politico – или каквато и да е друга публикация или мрежа – не бива да бъде подлаган на такива неоснователни лични нападки, докато върши работата си“, се казва в изявлението.

Още при встъпването си президентът Байдън каза, че няма да се поколебае да уволни служители, които са се държали неуважително. „Ако някога работите с мен и чуя, че се отнасяте с неуважение към друг колега, обещавам ви, че ще ви уволня незабавно“, предупреди г-н Байдън. „Няма ако, и или но. Всеки има право да бъде третиран с достойнство. Това липсва в голяма степен през последните четири години. “

Засега Дъкло не е уволнен, а само отстранен за една седмица без заплата. Случаят е широко отразен в медиите, които приветстваха заявения от президента висок стандарт за ново отношение с медиите и журналистите.
Update. Оставката на Дъкло е приета в събота, 13 февруари.

Първите дни на втория импийчмънт на президента Тръмп. Заради ролята му в събитията в Капитолия от 6 януари т.г.

Америка наблюдава ефективността и бързината на реакциите на институциите и на платформите. Някои медии  твърдят, че Тръмп повече се бои от загуба на внимание, отколкото от импийчмънт.

Институционалната реакция

Разглеждането на импийчмънта в Сената е едва в началото, едва сега докладчиците излагат свидетелствата как президентът Тръмп “прекарва месеци в култивиране не само на  голямата лъжа, че изборите са  фалшифицирани, но подклажда яростта на   привърженици, които ясно дават да се разбере, че ще направят всичко – включително ще прибегнат  до насилие – за да му помогнат да остане на власт”, пише New York Times. Макар производството да е бързо, то ще завърши около два месеца след реакцията на платформите – при това вероятността за импийчмънт  не се оценява високо.

Платформите реагираха в рамките на първата седмица след 6 януари. Или поне някои, Twitter и Facebook. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024,     YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица, временно спира и канала на Джулиани, но няма информация какви са плановете занапред.  Facebook изпрати случая за разглеждане в Надзорния си борд.

По приетата от Facebook процедура гражданите имат срок да изпратят мнения и становища до Надзорния борд. Днес председателката каза, че до този момент са получили над 1000 писма. В мрежите се разпространяват становищата на много известни авторитети в правото и комуникациите, като това писмо, публикувано в Politico  (извадки):

Като учени и лидери, които отдавна изучават изборните закони, демократичната теория, Първото изменение на Конституцията на САЩ, американската политика и върховенството на закона, ние вярваме, че премахването на Доналд Тръмп от платформите на Facebook за неопределен период от време беше правилното решение.

Отстраняването на политически лидер от платформите трябва да бъде  крайна мярка предвид защитата на политическото и свързаното с изборите слово. Но действията на Тръмп оправдават стъпката за неограничена деплатформизация.

Като частно лице, регулирано от   законодателството на САЩ, Facebook има право да включва или изключва съдържание, както намери за добре, в съответствие със законодателството на САЩ. Като отговорен корпоративен субект, Facebook трябва да гарантира, че неговите форуми позволяват силни политически дебати.

Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може  да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи,  демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове  „Пожар!“ в претъпкан театър,  политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана.

Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.

Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха  случили. 

Ричард Л. Хасен, професор по право и политически науки в UC Irvine; Джулия Азари, доцент по политически наук; Дейвид Кей, клиничен професор по право, UC Irvine; Джак Лернър, клиничен професор по право, UC Irvine; Janai Nelson, асоцииран директор, NAACP-LDF; Cailin O’Connor, доцент по логика и философия на науката, UC Irvine; Норм Орнщайн, почетен стипендиант, Американски корпоративен институт; Бертрал Рос, професор по право, UC Berkeley; Алекс Стамос, директор, Обсерватория в Станфорд; Джеймс Оуен Уетерал, професор по логика и философия на науката, UC Irvine

Дойдохме си на думата: “Пожар! в претъпкан театър”, съдията Холмс през 1919 година, точно преди сто години. От сто години е ясно, че няма защита за думи, създаващи ясна и непосредствена опасност.

Facebook твърди, че ще разглежда решенията на борда като задължителни.

Helle Thorning-Schmidt (председателка на Надзорния борд, бивш премиер на Дания) каза още нещо интересно: че прилагат общностните стандарти и международното право на правата на човека, но не местното право на държавата, в която са засегнатите лица.

Една компания, ангажирана с изборни технологии, съди Fox News, лицата на телевизията и двама адвокати на президента Тръмп за 2.7 милиарда долара. Вън от големия интерес дори за САЩ, правният спор е важен заради отношението към истината и свободата на изразяване.

Подаден  на 4 февруари, искът на Smartmatic за 285 страници описва подробно това, което се знае:   без доказателства Лу Добс, Мария Бартиромо и др.  насърчават гости като адвокатите на Тръмп Руди Джулиани и Сидни Пауъл да  представят конспиративните си теории за  изборна измама.  Тезата на компанията  Smartmatic е,  че за тиражирането на лъжи се нови отговорност.

В деня на подаване на иска  Fox News отмени шоуто на Лу Добс.

На 7 февруари в съда вече е постъпил отговорът на Fox News.

Тезата е, че Първата поправка позволява на новинарските медии да бъдат домакини на  адвокатите на Тръмп, независимо какво казват и дори ако тези гости измислят скандално неверни  твърдения: според медията е undeniably newsworthy, несъмнено заслужаващ  отразяване, въпросът “дали неконвенционалните усилия на тогавашния президент Тръмп да оспори резултатите от изборите ще успеят“.

Защитата, която Fox News са избрали, е т.нар.  neutral reportage:  когато президентът обвинява Smartmatic,  медията  отразява:   т.е. това е  информиране  за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.

Освен това Fox News твърдят, че Smartmatic има статус на публична фигура и поради това – нисък праг на защита срещу критика. Нещата изглеждат малко обърнати, точно както когато Цветан Цветанов като вицепремиер твърдеше – и пловдивският съд /съдия Роглекова прие – че съдия Мирослава Тодорова е публична фигура, а вицепремиерът  я критикува като гражданин. Жалко, че Цветан Цветанов по-нататък се възползва от имунитета си, спорът щеше да е интересен.

Пост-истина  е термин, който получи широко разпространение през 2016.  Един опит за очертаване на характеристиките на пост-истината, който направих пред  две години –

още за Ницше истината е „подвижна армия от метафори“ (Poole 2018), но независимо от това съвременните медийните стандарти изискват информиране, основано на факти. В света на постистината фактите оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение от оценките и емоционалните изказвания. Дебатите са призив към емоциите на хората и не са свързани с фактите. Размива се границата между факт и мнение. На фактите и експертните мнения се придава второстепенно значение. Относителната тежест и влияние на мненията спрямо фактите се увеличава. Уважаваните източници на фактическа информация и експертни анализи са постоянен обект на атака и доверието в тях се срива. Във времето на постистината няма авторитети.

За президента Тръмп постистината бeше норма и ежедневие. Washington Post Fact Checker е проект, проследяващ неверните или подвеждащи твърдения на президента Доналд Тръмп.  Според данните от проекта констатирани са  30 573 неистини за мандата или  средно по 21  на ден. 

Медиите бяха затруднени да намерят начин за реакция.  Те участваха: създадоха и поддържаха цял виртуален свят  – доколкото   смятаха за свой дълг да отразяват поведението на президента. Проверката на фактите доказано не се оказа ефективна за различаване на света на фактите от света на политическите фантазии, доктрината “всички гледни точки” – често сведена до “той каза” – “тя каза”  – практически осигури равноправие на истината и лъжата.

И така се стигна до изборите 2020. Тук медиите, тези врагове на народа според Тръмп, последваха примера на платформите и защитаваха фактите. Но само някои медии.

Други медии имаха по-сложна траектория. Fox в частност. Изглеждаше, че въпросът кой е спечелил изборите може да се поддържа като открит в дневния ред в духа на традициите на постистината.

Но нещата се променят. Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, е завела дело срещу Fox, водещи във Fox  и адвокатите  на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл.  Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара.  В 280 страници се твърди, че адвокатите  са започнали, а   Fox  са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на  Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер.

Делото предстои и то ще е интересно, но това, което привлича вниманието, е работата на адвокатите на Smartmatic – те ни казват: Времето на постистината свърши. Има факти.

Земята е кръгла. Две плюс две е равно на четири. Джо Байдън и Камала Харис спечелиха изборите за президент и вицепрезидент на САЩ през 2020 г. Изборите не са  откраднати, нагласени или подправени. Това са факти. Те са доказуеми и неоспорими.

Подсъдимите винаги са знаели тези факти. Те знаеха, че Джо Байдън и Камала Харис печелят изборите за 2020. Знаеха, че изборите не са откраднати. Знаеха, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели тези истини, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.

Подсъдимите не са искали Джо Байдън и Камала Харис да спечелят изборите. Те искат президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Майкъл Пенс да спечелят преизбиране. Подсъдимите бяха разочаровани. Но те също така видяха възможност да се възползват от популярността на президентаТръмп, като измислят история. Подсъдимите решиха да кажат на хората, че изборите са били откраднати от президента Тръмп и вицепрезидента Пенс.

Обвиняемите имаха очевиден проблем с тяхната история. Нуждаеха се от злодей. Трябваше да обвинят някого. Обвиняемите решиха да направят Smartmatic злодей в историята си.

Идеята за постистината набра скорост от едни президентски избори (2016) в САЩ.

Един от ефектите на загубата на Тръмп на едни други президентски избори (2020)    изглежда ще е навлизането в етап на  пост-постистината, когато медии, бизнес и граждани ще настояват за реабилитация на фактите, на науката, на авторитетите – и, очаквам* – срещу равностойното право на живот на истината и лъжата в медиите и платформите. 

*Специално в САЩ има произнасяне на ВС на САЩ,  че лъжата  – вярно, при определени обстоятелства  – е защитено слово, така че нещата не са самоочевидни. Делото е за един,  който лъжел, че има медали за храброст, а нямал – съдът казва “е, нека си лъже, няма пострадали”.

Организация на професионалните журналисти се обръща към президента Байдън с искане да преразгледа отношенията между медиите и администрацията, като отмени ограниченията за контакти. Анализи на неправителствени организации показват, че ограниченията противоречат на Конституцията. Към това се добавя необходимостта от информация по време на пандемията от коронавирус.

В обръщението се казва още, че този режим е неподходящ и за президентската институция, защото без медиите обществото, но и президентът няма да знаят какво се случва в тези затворени структури.