Category: photography

Едва ли има някой, на който изобщо да не въздейства този призрачно блед лик, набеден заради (не)случайната подредба на петната си, за излъчващ неизерима, тиха тъга… Или съзерцание, отдалеченост, хлад, и най-вече – тайнственост. Кой ли пък няма там нейде в главата си по един таен или по-изразен Лунатик (някои ги имат и по няколко) за черни безлунни дни. Когато му потрябва (на кой ли не му е трябвало) да избяга, да остане насаме със себе си, да потъне в чувствата и настроенията, които поражда Луната, далеч не само, когато я види да изплува – огромна и с цвят на разрязан розов грейпфрут.