Category: photography

С новата 2009 сме в пълна хармония досега! Допада ми начина, по който започна… някак спокойно и тихо… Не бях стъпвал в офиса две седмици и днес сутринта чак вече ми липсваше като се запътих натам. И го намерих така тих и спокоен, както може да бъде само в първия работен ден на Новата година и след дълги празници. Само час по-късно вече не беше така…

През мързеливите почивни дни се опитах да се намързелувам - май успях… Почти скалъпих цяла фотолаборатория за черно-бял химичен процес, останаха две-три нещица само да намеря. И се чудя дали все пак да не се погрижа и за E-6, макар почти да се бях отказал да снимам цветно на филм. Поснимах с Коледната си играчка - едно страхотно средноформатно телеметрично автофокусно Fuji с чуден широк обектив. Всъщност в темпото на моята 2009-та филмовия старт ми пасна повече от цифровия.

Може много фантастични и фентъзи романи да минават през очите и душите ни, много измислени светове да се напластяват, да се разстилат сюжетите на битки, да се завихрят магии, да огласяват сънищата ни драконови криле. Някои от книгите и героите бързо забравяме. Но сред всички тях има един свят, който не може да се забрави, нито да се сбърка с друг. Неповторим именно с едно от нещата, с които не всеки писател-фантаст се справя - да стопи разликата във времето. Урсула ле Гуин за мен се отличава именно с това, че пише така, сякаш е била пряк свидетел на събитията. Сякаш всичко това се случва тук и сега, пред очите ни! Това, наред с типично женската чувствителност, с която вае образите си, детайлни, пълнокръвни, истински, с този финес, присъщ на описанията и, и това неповторимо съчетание на динамично действие с дълбок размисъл за човешкия избор и мисия, прави романите и толкова реалистични и незабравими.

Сега след като са угаснали бенгалските огньове, най-сетне са прибрани трапезите и си отдъхваме блажено от “тежки” празници, вече мога с усмивка да се върна към един много приятно преминал неделен ден. По-скоро вечер. Винаги много се радвам, когато се разберем да се видим с приятели, да излезем да поснимаме заедно и в повечето случаи вечерта продължава в среща на бира и на сладка приказка. Така беше и миналата неделя, въпреки че къде заетост, къде студ попречи на фото-агитката да се събере в целия си блясък. Нищо, денят расте, пролетта ще ни полази (доста по-рано отколкото си мислите ) и следващия път няма да се приемат никакви оправдания за отсъствия!