Може много фантастични и фентъзи романи да минават през очите и душите ни, много измислени светове да се напластяват, да се разстилат сюжетите на битки, да се завихрят магии, да огласяват сънищата ни драконови криле. Някои от книгите и героите бързо забравяме. Но сред всички тях има един свят, който не може да се забрави, нито да се сбърка с друг. Неповторим именно с едно от нещата, с които не всеки писател-фантаст се справя - да стопи разликата във времето. Урсула ле Гуин за мен се отличава именно с това, че пише така, сякаш е била пряк свидетел на събитията. Сякаш всичко това се случва тук и сега, пред очите ни! Това, наред с типично женската чувствителност, с която вае образите си, детайлни, пълнокръвни, истински, с този финес, присъщ на описанията и, и това неповторимо съчетание на динамично действие с дълбок размисъл за човешкия избор и мисия, прави романите и толкова реалистични и незабравими.