Още една серия от събития проследяващи иначе тривиален казус, който илюстрира по-голям проблем в надзора и отклика на сигнали за градската среда. Може да прочетете аналогичен за озеленяването на нова сграда. Подобен случай бях съобщил преди почти четири години, който поне беше покрит някак.

15-ти септември

Първи учебен ден. Получавам съобщение от гости на квартала от чужбина, че са забелязали отворено табло на трафопост. Питат как е позволено това и кой следва да го оправи. Намирам го до 105-то СУ в Дианабад – точно по пътя, където всеки ден минават десетки ученици. Съвсем лесно може някое дете да отиде там и да пипа вътре. Подавам сигнал по call.sofia със снимки. Минават два дни и поради липсата на реакция подавам сигнал директно в Електрохолд, които общават да вземат мерки.

25-ти септември

Минават десет дни от сигнала. Минавам да видя как са го оправили и наистина е затворено… с камък. От таблото все така стърчи кабел вързан директно към открити пластини с напрежение и минаващ през клоните на дърветата до близкото заведение. Подавам втори сигнал барем нещо се случи.

30-ти септември

Две седмици след първия ми сигнал кметът на район Изгрев пише по двата сигнала на Електрохолд с молба да се поправи.

4-ти октомври

Ново писмо към Електрохолд от районния кмет.

5-ти ноември

Минах отново да видя какво се е случило. Има натрупани клони върху и пред таблото. Не е заключено или подсигурено срещу достъп или вода. Кабелът все така си стърчи в посока заведението. Макар да е малко по-трудно да се стигне до таблото заради сухите клони, вероятността да се запалят създава много по-голям риск, особено ако някой тръгне да ги гаси с вода.

Тук проследявам описание на класически проблем с озеленяването в София в две части.

4-ти ноември 2024

Понякога дяволът е в детайлите и на вид дребни неща разкриват системни проблеми. Ето още нещо такова.

Преди време забелязах, че на няколко новостроящи се обекти и други вече пуснати в експлоатация в район Изгрев задължителното озеленяване е бутафорно, а скоро след пускането дори бутафорното се бетонира. Подадох няколко сигнала до районното кметство. Отговорите варираха от „като го построят ще видим“ до „вече е построено и не може да направим нищо“. Имаше санкция за конкретен случай, но не и за „определени“ строителни фирми.

Такъв обект, където озеленяването е вече паркоместа, а където го има не отговаря на изискванията, е една от скорошните сгради на Артекс. При сигнала районния кмет д-р Георгиев първо е искал плана за озеленяване и навярно разбирайки, че трябва все пак да вземе мерки, излезе с извинението, че са минали две години гаранционен срок и каквото било – било. Всъщност, този гаранционен срок е за купувачите. Общината в негово лице има задължение до 5 години след пускане е експлоатация да проверява дали озеленяването е в същите параметри.

При бетонирането на няколко зелени алеи се видя, че на останалите има едва 10 см. пръст, а дърветата са във вкопани кашпи. Така Артекс декларират степен на озеленяване на бъдеща корона на дърветата, които никога няма да пораснат най-малкото, защото нямат изисканите по наредба почва и отстояние. Отделно почвата на други места е около 15 см. както стана ясно при течащото сега изравяне с цел бетониране на зелена площ (снимките). Изискванията са за много повече.

Следва строителят да възстанови зеленината, но няма кой да ги накара. Както писах преди, проблемът е масов и не е защото някой му харесва да е зелено, макар и това да е фактор за градската среда. Изискванията са за предотвратяване на наводнения, ерозия на почвата, намаляване на шума и замърсяване на въздуха.

Идентичен проблем вече се вижда в новата ию сграда, строителството на която си подсигуриха с машинации от екипа на Фандъкова. Рекламират я като изключително зелена с много дърветата по терасите и в двора. В последния обаче се лее бетон на нивото на улицата, няма планове за издигнат двор, което значи, че задължителните 1.2 метра почва за дърветата няма да ги има и тук.

София е опасана от сгради с бутафорно и направо комично озеленяване. Именно районните кметове имат задължение да го санкционират, а специалисти в администрациите им – да не пускат акт 16 на първо време. Аналогично, районните кметове подписват заповедите за сеч на дървета в районите им и някой от администрацията им следва да присъства, за да гарантира, че се сече само позволенито, а от това има протоколи. Длъжни са да публикуват и всички тези документи на страниците им, но даже по ЗДОИ е трудно да се получат, понякога защото ги няма.

Конкретната градинка може би попада в категорията „това ли е баш най-големия проблем“. Но поведението, допускането и отказът от отговорност довела до нея е системен проблем с ефекти умножени в цяла София. Та ако се чудите защо има дървета под стрехи, градинки се бетонират, пръчки забодени в педя земя или подвижна кашпа се водят за озеленяване, а наводненията и въздухът се влошават, това е една от основните причини.

18-ти ноември 2024

Когато виждате реклами на бъдещи „елитни“ строителни обекти окъпани в зеленина, сетете се за това.

Преди точно две седмици писах за нещо приемано за тривиално и до болка познато – бетониране на зелена площ. Проблемът е случая е, че става дума за част от задължителното озеленяване на сграда, където както при много други, и без това се виждат проблеми с просто око.

Та развитието е следното – август тази година е имало на мястото дърво, което е участвало в оценката за озеленяване, за да може да мине въобще акт 16. Септември вече няма дърво и храсти отзад. В края на ноември изгребват пръста, която се оказва само 10 см. със закопани малки кашпи колкото да не паднат дърветата, бетонират пространството и слагат плочи за паркинг. Отдолу няма пръст, а направо бетон, но често тази комбинация с малко пръст в дупките се използва като „озеленяване“, когато си имаш човек в районната община да ти се подпише.

След подаден сигнал, районната община първо иска плана за озеленяване, но после се извинява, че били минали две години от строежа и не били длъжни да проверяват. Всъщност, говорят за гаранцията на озеленяването за собствениците, а задължението за районния кмет по ЗУТ е 5 години. Въпреки първоначалния бърз отказ, последвалите въпроси включително тук остават без отговор.

Ефект обаче има, макар не желаният. Изглежда по неведоми пътища строителите са разбрали, че има риск от проверка и освен, че точно ден след отговора на районния кмет са боцнали едно допълнително дърво отзад на сградата, но са покрили паркинг плочите с три сантиметра пръст и трева, за да не се вижда какво са сътворили отдолу. Като мине проверката ще може спокойно да си паркират коли и там, тъй като проверките явно са бутафорни като озеленяването и никой не следи дълбочината на почвения слой.

Отново – това е капка наглост в блатото, но е показателно как отделни чиновници в местната власт мижат за проблемите. През подобно мижене често минават огромни строежи, злоупотреби и дори корупция. Проблемът е структурен и на прозрачност и далеч не е само в Изгрев или София.