Законно и незаконно подслушване и мерки за контрол

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Напоследък темата с незаконните подслушвания пак става актуална. Затова ще обобщя информация за методите за подслушване, които са на разположение на държавните органи, а част от тях – и на частни субекти.

Започвам с уточнението, че подслушването може да бъде законно, за целите на наказателното преследване при тежки престъпления и на защитата на националната сигурност, а Конституцията го разрешава в определени от закона случаи. Частните субекти, обаче, не трябва да могат да използват нито един от долните механизми, поради липсата на какъвто и да било контрол. Ето възможните начини:

1. Подслушване чрез технически устройства, напр. чрез поставяне на подслушвателно устройство в кабинет/жилище; насочени микрофони към прозорец; записващи устройства, носени от лица (напр. свидетели) (чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства)
2. Прихващане на телефонни разговори и съобщения чрез фалшива мобилна клетка в близост до мобилното устройство (отново приложим е чл. 6 от ЗСРС)
3. Подслушване на смартфон чрез шпионски софтуер като Pegasus или Predator (също предполагам приложим е чл. 6 от ЗСРС)
4. Подслушване на телефонни разговори и съобщения чрез прихващащи интерфейси в ДАТО и ДАНС, които се „закачат“ директно към телекомите (чл. 304-310 от Закона за електронните съобщения)

Подслушвателните устройства са дълга тема, която не засяга мобилните устройства, за разлика от останалите три, затова ще я оставия настрана.

Прихващане на мобилна комуникация чрез фалшива клетка (т.нар. cell-site simulator / IMSI-catcher / Stingray) е нещо, от което не можем да се предпазим, но можем да засичаме по косвени белези (поради което наскоро споделих едно приложение, което с екип доброволци разработваме). Ако си изключим 2G поддръжката от телефона, тези атаки стават по-трудни и започват да разчитат на изтичане на криптографски ключове от телекоми. Дали това се случва в България – не знам.

Подслушването със шпионски софтуер е скъпо, поради което само цели с много висок интерес биха попаднали в обхвата му. Там има два вида атаки: 0-click (когато просто ти „превземат“ телефона без да разбереш, но които не винаги работят, защото 0-click уязвимостите са рядкост) и 1-click (които разчитат на това жертвата да натисне линк). Не ми е известно българската държава да използва такъв софтуер, но има слухове за частни клиенти. Двата популярни (Pegasus и Predator) са в черните списъци на САЩ, а лица, свързани с тях влизат в санкционни списъци. Тук интересното е, че дъщерно дружество на NSO Group (производителят на Pegasus) функционира в България и изнася софтуер и хардуер за подслушване към трети страни, с разрешения от съответния държавен орган, а санкционирани лица покрай Predator имат/са имали фирми в България.

Последният начин е най-лесен за службите – т.нар. законно прихващане (legal interception) включва задължение на всеки оператор да предостави „прихващащ интерфейс“ към службите (ДАТО и ДАНС), които, образно казано, могат да започнат да слушат разговорите и sms-ите на всеки, чийто телефонен номер бъде въведен „в системата“, като телекомите не получават информация за това. Това е уредено в чл. 304 до 310 от Закона за електронните съобщения в далечната 2007 г. Този подход не може да бъде засечен и по косвени белези, както фалшивата клетка. Това засяга единствено гласовата комуникация и не може да се използва за криптирани приложения като Signal.

Законът приравнява това прихващане на специално разузнавателно средство, т.е. за да се извърши, трябва или предварително разрешение от съд, или в случаи на неотложност – одобрение в рамките на 24 часа след започване. Т.е. на теория, имаме защита срещу неправомерно подслушване по този начин. Това, обаче, има две слабости.

Първата е, че разрешенията за СРС се дават от дежурен административен ръководител или негов заместник, т.е. доста е ограничен кръга на лицата, които разрешават, а те пък се избират от Висшия съдебен съвет. Т.е. ако имаш влияние върху административните ръководители, имаш и бланкетни, понякога незаконосъобразни разрешения за подслушване.

Втората е, че в живия живот правилата и реалностите се разминават. Ако има техническа възможност да подслушаш нечии разговори, е необходим значителен контрол, за да го правиш винаги само със съдебно решение, особено ако това след това няма да се ползва за целите на наказателното преследване, а за компромати и изнудване.

Това означава, че трябва да има пълна проследимост, с невъзможност за изтриване на следи, на всяко „включване“ на прихващащите интерфейси, където номера на разрешението на съда да е задължителен параметър. Освен това трябва да има външен контрол, който по принцип се осъществява от Националното бюро за контрол на СРС. То контролира прилагането на всички СРС-та, но пък няма правомощия по Закона за електронните съобщения, поради което съм изпратил запитване дали и как осъществяват външния контрол върху тази процедура. Припомням, че освен Пеевски, санкции по Магнитски получи и Илко Желязков, известен като един от „лейтенантите на Пеевски“ – до освобождаването му след попадането му под санкциите, той е бил заместник-председател на бюрото за контрол (или вероятно, в неговия случай, за „замитане“).

Отделно от това зададох писмен въпрос на премиера Главчев (който отговаря и за двете агенции – ДАТО и ДАНС), какви вътрешни механизми за предотвратяване на злоупотреби се прилагат. Защото ако тези механизми не работят, или могат да се заобикалят по някакъв начин, и някой (напр. Пеевски), има влияние върху ключови служители в някоя от двете агенции, то това би значело, че има устойчив източник на компромати, с които да увеличава влиянието си в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Отговорите от Главчев и от бюрото за контрол на СРС ще пристигнат вероятно следващата седмица, като ще ви информирам за това дали има адекватен вътрешен и външен контрол върху прихващането по Закона за електронните съобщения. С цялата получена информация – както сега, така и покрай убийството на „Нотариуса“, ще поправим дупките в законите, които позволяват злоупотреби с подслушване.

Материалът Законно и незаконно подслушване и мерки за контрол е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

СРС: “Аз с нищожества не контактувам” съдържа оценка, а не твърдение за факт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директорът на Народния театър Васил Василев води наказателно дело, заедно с това е подаден граждански иск за 100 000 лв., срещу Александър Морфов по повод изказването му при получаването на наградата “Аскеер” за най-добър режисьор през 2023 г. Тогава режисьорът казва: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента.”.

От своя страна Александър Морфов води дело по КТ срещу дисциплинарното си уволнение. Софийският районен съд се е произнесъл на 14 октомври 2024 г. в полза на Александър Морфов.  Част от решението се отнася до претенцията за засягане на доброто име  на работодателя:

Относно нарушението “уронване на доброто име на работодателя”:

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/ 15.03.2017г. по гр. дело №112/ 2016г. на ІV г.о.; решение № 232/18.05.2012 г. по гр. дело № 41/ 2012г. на ІV г.о.;решение № 229/ 30.10.2017г. по гр. дело № 215/ 2017г. на ІV г.о. и решение № 80/26.10.2010г.по гр. дело № 4679/ 2008г. на ІІ г.о., доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудоватадисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засягасъществено интересите на работодателя.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на театъра надписите “ДПС ректор”, “официален офис на ДПС”, “ДПС”. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства- разпечаткана интервю на ищеца пред сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г. и от веществените доказателства- видеозаписи от камерите в театъра и на интервю на ищеца в предаването “Тази неделя”, излъчено по BTV на 05.03.2023г. В случая се установява, че в дадените интервюта ищецът е признал, че е написал посочените надписи. Тези изявления, касаещи неизгоден за ищеца факт, преценени по реда на чл. 175 ГПК, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание. През призмата на изложеното съдът приема, че авторството на ищеца на процесните надписи е установено по безспорен начин. В този смисъл настоящият състав не кредитира показанията на св. А.К. и св. Т. Т. в частта, в която същите твърдят, че не си спомнят ищецът да е писал по вратата на кабинета на директора на театъра.

В постоянната си съдебна практика ЕСПЧ приема, че разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ предоставя свобода на упражняване на правото на изразяване. В т.см. Appleby and Others v. United Kingdom, Taranenko v. Russia, Handzhiyski, v. Bulgaria Sinkova v. Ukraine. В определени случаи правото на свобода на изразяване може да бъде ограничено. Предприетите мерки обаче следва да бъдат пропорционални и следователно необходими в едно демократично общество.

Преценявайки действията на ищеца през светлината на изложеното, съдът счита, че те представляват артистично изпълнение, целящо да изрази протеста на същия срещу действията на директора на театъра. Той не е упражнил форма на насилие, нито е увредил имуществото на работодателя. В контекста на изложеното, този акт на ненасилствен протест е покрит от принципа на необходимостта в едно демократично общество.

При преценката осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение “уронване на доброто име на работодателя’ чрез израза “Аз с нищожества не контактувам” (по адрес на директора на Н.Т.) следва да бъде извършено разграничение дали процесното твърдение е фактическо или представлява оценка, респ. дали фактическите твърдения са неверни, респ. опозоряващи доброто име.

Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресатаи са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.

Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията. При клеветата не се дава личностна оценка, а се  разпространяват позорни обстоятелства за честта, които не са истински или се приписва престъпление, което не е извършено. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.

Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не  представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл е съдебната практика (решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/ 2011г., ІV г.о., на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010г. по гр.д. № 92/ 2009г., ІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ІV г.о. на ВКС и др.).

Процесният израз представлява оценъчно твърдение. Заеманата публична и обществено- значима длъжност от страна на директора на Н.Т. съставлява основание за проява на по- висока толерантност от негова страна по отношение на подобен тип изказвания спрямо личността му, тъй като заеманата от него длъжност е с голямо обществено значение.

Изложеното обуславя извод, че поведението на ищеца не е противоправно, съответно не представлява нарушение на трудовата дисциплина и не осъществява състава на нарушението “уронване на доброто име на работодателя”. В обобщение, ищецът не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същия, съответно за основателност на предявения иск за отмяна на уволнението.

Съдът отменя уволнението и възстановява Морфов на длъжност главен режисьор. Към момента длъжността не съществува повече.

Решението не е окончателно. Ръководството на НТ е заявило, че  ще обжалва акта.

Решение на СРС – уволнение на Александър Морфов 

Просто… есен

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC05672_dt

Просто сезонът е такъв – нито е хептен есен, да си сложиш палтото и да знаеш, че няма да си като сварена скарида в собствен сос следобяд… Нито е лято, да знаеш, че може да ходиш бос и вятърът няма да ти хапе месцата и да ти напомня правилото за буквата “Р”…

DSC05700_dt

Но пък един от тези сезони, когато въздухът става бистър (за разлика от мислите ти), а взорът си избира измежду хилядите нюанси на жълто и зелено, обсипали пътечките вселенски.

DSC05706_dt

А може и да е сезонът, в който обикновено боли. За загубен близък, за изгубен вкус към живота, за погубена надежда, за изгубено търпение, или просто за чувството да си … изгубен.

DSC05679_dt

Добре, че все се намира по някоя добра душа, която да те погали с венчелистче-дума, с цветче-усмивка, с лъч-мисъл насочена единствено и само за теб – нещо, което винаги ти е липсвало, нещо което си изгубил в най-безценния миг. Защото затова са приятелите.

DSC05757_dt

Да ти напомнят, че имаш да посрещаш и следващите пролетни напеви и цветове. Животът е хубав!

Как се пише: архитектурно-строителен или архитектурностроителен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – архитектурно-строителен, също и архитектурно-строителна, архитектурно-строително, архитектурно-строителни. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си (между тях може да се вмъкне съюзът и: архитектурен и строителен < архитектура и строителство). Архитектурно-строителният бранш се обедини около седем приоритета за устойчивото развитие на сектора. […]

Как се пише: апокалипсис или апокалипс?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише апокалипсис. Думата е заета от гръцки – ἀποκάλυψις. Авторът на бестселъри Том Кланси забърква взривоопасен коктейл с недвусмислени внушения за възможен ядрен апокалипсис. В Апокалипсиса на Йоан се говори за небесен прозорец (или врата), през който Бог му показва Своето светилище. (В това изречение думата е собствено име – название […]

Върховенство на закона чрез системни реформи

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Апелативният съд вчера е преценил, че Конституцията и две решения на Конституционния съд не са приложими към задържането на Ибрямов, а от това последваха доста негативни реакции.

Да, неприемливо е съд да каже „Конституцията не я гледайте“. Но със сигурност парламентът и политиците не сме трета инстанция и решението е окончателно. Въпросът е какво можем да направим – не заради Ибрямов, и не заради имунитета, а заради принципа на правовата държава. В миналото от неправомерни мерки за неотклонение са страдали много хора без имунитет, които са станали обект на атака от мафията в съдебната власт, както става ясно от разследванията на АКФ.

Парадоксът е, че дори да е извършил престъпление, Ибрямов вероятно ще бъде оправдан, заради незаконосъобразни процесуални действия. Но за Пеевски няма значение какво ще реши последната инстанция след 4-5 години. Важно му е Ибрямов да е в ареста сега. Не му е важно правосъдието, важно му надмощието в партийните борби и в борбата за запазване на власт.

Не може парламентът да отменя мерки за неотклонение – дори да се свика извънредно заседание, то би било безпредметно, още повече, че едва ли би имало мнозинство за каквото и да било, което не допада на Пеевски – в този парламент, видимо от неслучилата се оставка на Антон Славчев (КПК), Пеевски има мнозинство.

Все пак има действия, с които да покажем, че върховенството на закона е висша ценност, без значение спрямо кого се извършват действията. Затова ще подготвим искане за тълкуване до Конституционния съд дали защитата от наказателно преследване се прилага и върху извънпроцесуални действия (преди образуването на досъдебно производство), по аналогия с вече съществуващо решение по отношение на президента и как следва да се тълкува изразът “заварено тежко престъпление” в случай, че е предхождано от извънпроцесуални действия – все неща, посочвани от експертната общност като проблеми при действията на органите на досъдебното производство и съда.

В същото време има доста органи, които имат правомощие да поискат от Върховния касационен съд да приеме тълкувателно решение при неправилно прилагане на закона (Народното събрание, съвсем правилно, не е сред тези органи).

Сигурен съм, че сега ще излязат партийни тролове и обикновени хейтъри и ще ме обвинят, че превръщаме Ибрямов и Доган в знаме на върховенството на закона, подчертавайки абсурдността на това. И то би било абсурдно, ако имената имаха значение. За закона името и партията нямат значение. И дори виновниците за настоящото състояние на съдебната система имат право на справедлив процес.

И макар по конкретния казус да не може да има политически решения, освен искането за тълкуване на правото от компетентните институции, има системни проблеми, които можем и трябва да решим в следващия парламент. Трябва да си поставим цели, така че да не може някой зад кулисите да командва наказателния процес.

Защо някой може да гарантира, че друг ще бъде подслушван, задържан, и всичко това ще бъде потвърдено на две инстанции? Със сигурност не могат да бъдат контролирани всички съдии и всички прокурори?

Защото при одобряване на СРС-та и на мерки за неотклонение, не се произнася случайно избран съдебен състав. При СРС-тата се произнася административен ръководител или негов заместник, а при мярката за задържане – дежурен, определен по график от административния ръководител. Втората инстанция е отново дежурен състав, т.е. може да бъде нагласян и най-вече – прогнозиран.

Ако пък в един важен съд има твърде много „неконтролирани“ съдии, административният ръководител може да си командирова някой от страната. Да му предложи бързо издигане, участие в някой клуб.

И така, ако контролираш само няколко съдии, но мнозинството от административните ръководители на съдилищата, имаш гаранции на кого ще попадне искането за СРС или марката за задържане и как ще се произнесе той.

А как „получаваш“ административни ръководители – като имаш мнозинство във Висшия съдебен съвет.

Неслучайно Методи Лалов разказа (и чест му прави това, че изнесе тази информация) за своя избор за административен ръководител и за влизането на Пеевски в срещата му с друг висш магистрат, съответно репликата на Пеевски „да не се отметне като Пенгезов“ – именно защото през административните ръководители се осигурява толкова много процесуална власт, ако искаш някой да бъде „ударен“ от прокуратурата и това удране да бъде узаконено от съда. И е “проблем”, когато някой административен ръководител “се отметне”. Чрез контрола на административните ръководители не можеш да гарантираш присъда, но както и в случая, това радко е целта.

Решаването на този проблем има поне три компонента:

1. Ограничаване на правомощията на административните ръководители по отношение на СРС-та, мерки за неотклонение и командироване: случайно разпределение за всичко, дори когато става дума за дежурни състави (напр. съставите на въззивната инстанция да се определят на случаен принцип от наличните съдии, защото там заседанието е в работно време); ограничаване на командироването.

2. Избор на Висш съдебен съвет с прозрачна процедура, така че да се гарантират качествата на кандидатите. Допускане на членове, които не са магистрати, като това важи в особена сила за прокурорската колегия.

3. Реформа на прокуратурата, защото единственият начин съдът да бъде прочистен от корумпирани съдии, е прокуратурата да ги обвини и вкара в затвора. В момента прокуратурата се използва, за да ги подчини чрез документиране на прегрешенията им, за да се ползват при нужда.

Всички тези неща изискват мнозинство. Понякога от 2/3. Което не може да включва Пеевски, по очевидни причини (вкл. защото едва ли още вярва, че подкрепяйки правилните неща, може да се отърве от санкциите по закона „Магнитски“).

За постигане на такова мнозинство е нужно на 27-ми да гласуваме. За нас горните мерки, като част от по-голям пакет за гарантиране на върховенството на закона, ще са условие за управление. Защото държава без върховенство на закона е организирана престъпна група.

Материалът Върховенство на закона чрез системни реформи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Покрай работата ми с данните за градоустройството в Столична община забелязвам доста неща, а и се свързват с мен хора с наблюдения, притеснения и сигнали. Винаги препоръчвам да се подават на call.sofia, за който направих и удобна визуализация и карта за търсене. Още по-добре е през електронно връчване с официална жалба, защото има по-добра следа и проследимост. Както обаче виждаме често, а и ще стане видно тук, немалко сигнали се прикриват или просто потъват. Най-често това е от местна власт или чиновници по служби прехвърлящи си топката. Перифразирайки част от разговора на Терзиев от последния Кошер на Тук-Там – има много аспекти от администрацията, които мъчно се изваждат от тресавещото на нехайството и корупцията.

Та тук искам да разгледам едно от нещата, на които обръщам доста внимание в последно време – озеленяването. Причините за изискванията за озеленяване не са естетически, макар и от това да има полза. Не е просто защото ни харесва да живеем в приветлива среда, а не бетонна джунгла. Причините са инфраструктурни и практически. Озеленяването намалява драстично шума и замърсяването, но също и вредителите. Най-вече действа като гъба задържайки вода при проливни дъждове вместо да се излива всичко по улици, мазета и подлези. Тук роля има както дебелия почвен слой, така и дървета и храсти. Доколкото канализацията и каналите на София са ограничени в капацитета си, прекомерното застрояване на София – особено с изцяло бетониране или павиране на повърхностния слой – води неизбежно до наводнения.

Според Надребата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община за да се смята нещо за зелена площ, трябва да има поне 120 см. почва, ако има дървета, 60 см. за храсти и не по-малко от 30-40 см за трева. Изменението е от края на юли 2023-та. Същото важи, впрочем, за любимите кашпи, с които строителите отбиват номера в озеленяването. Преди това правилото е било за минимум 60 см. почвен слой, а когато е 30 см., 80% от площта се счита към озеленяването. С други думи, всичко построено след юли миналата година трябва да има поне 1.2 метра почвен слой при дърветата и 60 см. другаде.

Наскоро подадох сигнал за почти привършен строеж, в който се вижда под метър почвен слой, където са предвидени дървета и под 30 см. където трябва да има храсти. На места направо бетонират кашпи за балконни цветя в земята. При сегашното изпълнение е невъзможно да изпълнят изискванията, а зарият ли с пръст, никой никога не си играе да рови и проверява. Отговорът от районната администрация в Изгрев е, че строежът не е готов и като е готов щели да видят дали ще видят.

На сигнал за друга сграда, където зелена площ е превърната в паркинг, а друго озеленяване с храсти има почва под 30 см. при тогавашни изисквания за значително повече, на поредното напомняне и подаване на сигнал все пак се сетиха да искат плана за озеленяване, та чакаме там. И без този документ се виждат лесно тези и други нарушения.

Пример за озеленяване на 30 см. от улицата без почвен слой.

Както версията от 2021-ва, така и тази от 2023-та и преди това правят препратка към Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на МРРБ. В нея има установен стандарт за отстояния. Без да са спазени тези изисквания, нито един проект за озеленяване не може да бъде разрешен, а тъй като този индивидуален административен акт няма превес над нормативен акт, озеленяването неотговарящо на тези изисквания би следвало да е незаконно.

Ето няколко ключови изисквания по наредба за дърветата:

  • Трябва да са на поне 5 метра от външни стени на сгради и съоръжения, както и трамвайни линии
  • 70 см. до бордюри на тротоари и паркови алеи
  • 2 метра от пътни платна и банкетни ивици
  • 1 метър до откоси и тераси
  • 3 метра до основата на подпорни стени

Само на моята улица има поне 10 дървета, които „спасяват“ коефициента на озеленяване на сградите си, но не отговарят на горните изисквания. Често се срещат възмутени коментари за откровени абсурди в озеленяването, което ще доведе до неизменно измиране на дървета и храсти. Въпреки това районната администрация и строителен надзор ги допускат безропотно.

Озеленяване при сградата на Бъсков, където нито едно изискване не е спазено

Според горните изисквания, както и описаните за почвен слой, огромна част от озеленяването в София на новото строителство не отговаря на изискванията. Особено множеството споделени снимки на фиданки посадени под тераси и навеси. Доколкото плановете за озеленяване не са публични и трудни за сверяване с действителността, немалка част също изглежда са незаконни и вероятно подписани при съмнителни обстоятелства. Аналогично, от това изискване излиза, че когато дърветата са засадени в градинка, следва да имат поне 70 см. отстояние до тротоари и пътя, както и поне 60 см. почвен слой под тях за сгради преди миналото лято и 1.2 м. за тези след това.

Друг важен аспект тук е пълната липса на прозрачност. Освен, че плановете за озеленяване не са публични и усърдно се крият при искане по ЗДОИ, липсват и други документи. По наредба на общината всички решения, заповеди и протоколи на районната администрация във връзка със озеленяването трябва да се публикуват на сайтовете на районната община. Поне за Изгрев и няколко други, които проверих, няма такава публичност. При поискване по ЗДОИ районния кмет на Изгрев настоя, че няма задължение да ги публикува и отказа да даде протоколите, че той или упълномощен в администрацията е проверил на място какво всъщност се сече в един апетитен имот.

Ако видите зелена площ, която не отговаря на тези лесни за преценка изисквания, подавайте сигнали през call.sofia. Тъй като няма подходяща категория за това, може да използвате „Сгради/строежи ->  Незаконни строежи“. Така ще отиде на правилното място. Дори да е претупа, поне ще има следа, че нещо не е наред и е прикрито.

Сграда в Изгрев с практически нулево отстояние от тротоар и външни стени

Ако сте запознат с планирането на подобни зелени площи и процесите, ще се радвам да споделите в коментарите, ако греша в прочита си на наредбите или съответно порочните практики в сектора. Сигурен съм, че имате и други примери за подобни своеволия. Всяка обратна връзка е добре дошла.

The post Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София first appeared on Блогът на Юруков.

Пълна дигитализация на болничните листове

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Нещо отдавна закъсняло, с което се заех в предния парламент и ще продължа: пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват.

Данните за болничните вече се обменят електронно между институциите и НОИ ги получава автоматично. Но не така стоят нещата с работодателите, които все още трябва да ги получават и съхраняват на хартия от служителите.

Казусът опира до това как по сигурен начин работодателят да получи електронния болничен лист, за да бъде надлежно уведомен. И отговорът, който аз давам е: чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление, ако работодателят е регистриран там.

Размених кореспонденция с институциите и е нужна още работа по изчистване на процеса и граничните случаи (напр. служител с двама работодатели, от които единият няма профил в системата), но това може да бъде свършено за няколко месеца, заедно с надграждането на системите на НОИ.

За да дигитализираме докрай и този процес, който засяга милиони служители. Още повече, при наличието на телемедицина, която приехме наскоро, болничен лист ще може да се издава и от разстояние.

Материалът Пълна дигитализация на болничните листове е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Единна входна точка за финансови отчети

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В следващия парламент ще предложим отново единната входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място, максимално автоматизирано.

Това се чака от бизнеса от повече 10 години, за да се подават отчетите само на едно място – в НСИ, и оттам част от данните да отиват автоматично в структуриран вид в Търговския регистър (и в НАП). Така се постигат три неща:

1. облекчение за бизнеса (вкл. ще може данните да се екапортират от счетоводен софтуер и да се качват директно),

2. наличност на данните във вид, удобен за анализ и визуализация, а не криво сканираните замазани отчети, които се качваха досега,

3. без повече ръчна обработка в Агенция по вписванията и съответно спестяване на такси за бизнеса.

Работихме по законопроекта с работодателските и с професионалните организации, както и с НСИ, които имат готовност и желание да го изпълнят.

Материалът Единна входна точка за финансови отчети е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Дигитализация на строителния процес

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Вчера беше денят на архитектурата. На откриването на „улица 26“ снощи при мен дойде български архитект, който цял живот е живял в Швеция и разказа как е там и защо не е работил в България.

Подходящ контекст за т.5 от приоритетите: „Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и печати, които се изискват за всяка построена сграда.“

В 49-тия парламент подготвихме и внесохме изменения в Закона за устройство на територията, с който целият процес, необходим за получаване на разрешение за строеж, за одобрение на промени в подробните устройствени планове и т.н. стават електронни.

Навсякъде премахваме думите „хартиен носител“ и „печат“, като се облекчават всички участници, намалява се административната тежест и се ограничават корупционни практики. И няма нужда да гледаме към Швеция – в Сърбия и Северна Македония отдавна това е електронно.

МРРБ трябва вече да изгражда единния регистър по устройство на територията, за който осигурихме финансиране по плана за възстановяване преди над 2 години и с който ще може да бъде реализиран в пълнота закона.

Материалът Дигитализация на строителния процес е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.