Ти – преобразяваща се и вечна
С хилядите лица във всяка капка
С хилядите чертози от вълни
С хилядите преспи
Победителко на канари
Господарката на пещери и ледници!
Дай ми твоята сила
Пречисти ме в твойта прегръдка
С мен скочи от урвите
Отнеси и плавеите, и калта
С пяната ти да отпия глътка
Да отмия на живота пепелта
Имам нужда от нещо топло, плътно, ярко и запомнящо се, като края на лятото… Затова – отново код жълто. Enjoy! 
Смокините зреят отново
Отново пищят бързолети
Всеки порта кована е спомен
Вплетен в шепота на Морето…
Не, не, не съм за завиждане все още. Не съм там (ясно е къде е това там, сигурно няма втори такъв фар като Ахтополския). Но покрай необходимостта да седя повече вкъщи, да пиша отчет и одитни таблици, взе съвсем да ми личи, че морето ми е избило и от поричките. То е така – свърши се аромата на липи и следващия, който усещаш без изобщо да си там .. е дъх на водорасли.
Това ме накара да поразровя архивите и се сетих, че не съм пуснала в целия им блясък графитите на Ахтопол отпреди 5 години. Нали с моя късмет пак попаднах тогава тъкмо след като графити-сборището “We All Write 2017” беше преминало и оцветило града.
Все колоритни майстори от България и отвъд се бяха събрали да създадат това бижу. Целият град беше гъсто осеян с рисунки! Всякакви теми, големини, размах, цветове и техники, във всяко възможно кътче, вкл. кейовете! Първата ми изненада дойде от 140-ideas и техния “Рибар”, който замислено подръпваше мрежите си на стената на хубавата къща на леля Мария (там бяхме на квартира преди 14 години, аз още разцъквах Дейна с кеф).
Основните монументални изпълнения се бяха плиснали по главния пешеходен маршрут по новите къщи на баирчето, откъдето всяка вечер дебнех залеза. И като се тръгне по пътечката, дъха ти спира на всяко от тези неща!… Девойката с пеликана (автор Tretze)
“На море с октопод” и с Arsec & Erase…
Малкият гмуркач – естествено че JahOne!!! Тогава, през 2017 изобщо не познавах почерка. Но сега вече, след няколко Граффопоста (ще им дойде времето и на тях…), вече познавам стила на художника. Няма друг, който така уникално да пресъздава мокра, блестяща, почти люспеста кожа! А и тия живи цветове!
“Морякът” на Esteo:
На стената на един супермаркет се мъдри паното “Гарваните” – съвместна творба на GLOW, Tretze и Corte Art Works. И да не знае човек имената им, не може да сбърка това птиче ОКО! И тук, и при пеликана… Tretze!
Рисунки имаше и по скалите, и по сгради от кейовете… Това са “Мидите” на GLOW
В интерес на истината, останаха за обработка графитите от стената покрай рибарския пристан. В София колите се пречкат като се снимат графити. Е, на морето – лодките Ще им дойде времето (може да пусна втора част).
Продължаваме навътре из уличките. Едно също монументално творение на Pyrotechnix Crew, аз си го кръстих Момичето със сепията…
Близо до улицата, която води към плажа, дрънкат шпаги и шпори – “Конниците” на Manolo Mesa…
А това е сигурно най-любимият ми графит – Deep waters на Corte Art Works. Привечер, по залез, тази огромна рисунка излъчва такова невероятно сияние, че можех да стоя и да я съзерцавам с часове. Естествено, бяха се и постарали да са осветени графитите по възможно най-подходящ начин. Изобщо – чудо!
Това пък е фрагмент от “Native Americans” на Trasher ART. За съжаление, пак коли… и нямам останалата част 
Пръснати тук и там по малките улички, надничат пъстро и слънчево изпод дланите на смокини, мустачки на диви лози или.. просто се съчетават прекрасно с екстериора (или интериора?) на специфичната градска среда на курорта. Отражението…
… “Shark summer” на Lazy Eve.
Желираните “Риби – чудовища” на Esteo… Ами на мен си ми приличат на желирани бонбони 
И още един творец, за когото през 2017 не бях чувала, но сега знам отлично къде са пръснати негови графити из София – Алекси Иванов. Още ще има да пиша за него – неподражаем, адски креативен, разпознаваем от километри! И много оригинално успява да съчетае елементите от сгради и фасади с рисунките си… “Водолазът”:
И още две неща от него, които пак аз ги накръщавах… Кафе-експрес
… и Майстор Сръчко
И едно разгънато пано на SUNSHINERS & 140ideas, което оставям на фантазията на читателите да му дадат име
Всеки ден зарязвах домочадието да спи и обикалях. По карта, разбира се! Хиляди благодарности на хората, които я бяха направили! Обикаляне, снимане с тая замаяна щастлива усмивка! Двойно щастлива – и като фотограф, и като човек, който е рисувал 7-8 години активно. Нямах насита да гледам, да търся детайли, които не съм видяла вчера или онзи ден… И най-вече всеки ден и светлината е различна.
И пак виждам сега, че имам няколко изтървани, но … основното, неповторимото, атмосферата вярвам вече е тук – на сигурно място…
И да не мислите, че лодките са се отървали
Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.
Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.
А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.
Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…
Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци
Изпревариха ме с нови попадения на Moriо (адмирациите са за Сан Антонио). Отново се убеждавам какво страхотно съчетание на графика и мисъл ни дава Morio. Не можеш да подминеш негов графит ей, така. Не е просто рисунка на стената. Тръгваш си … разчоплен някак. Разтворен, изваден от черупката си.
Някои до такава степен биват разчоплени мозъчно, че ги избива на послепис или разнопис на вече написаното…
А в други случаи, преминаваш през цял катарзис, докато се опитваш да решиш “Какво е искал да каже авторът?”
Нещо като дзен-графити…
“Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо – когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безсловесна истина, могат да се случат доста странни неща.” (Дейвид Шилър, “Дзен — джобен пътеводител“)
Ще ми е интересно да споделите – вие, които намирате минутка да наминете насам – как тълкувате последната картина?
Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…
Може да го срещнете най-ненадейно иззад някой ъгъл. Необикновен, уникален, злободневен. И някак небрежен в щрихите си, сякаш виждаш уголемена рисунка от ученическа тетрадка…
Обаче, това е само на пръв поглед. После осъзнаваш, че няма какво да добавиш и няма какво да махнеш. Нито от рисунката, нито от афоризмите,… нито от идеята!
Това е Morio! Анонимният художник, който оставя уникален отпечатък по стените на София… И в мислите ни. Няма как да не се замислиш като видиш негова рисунка.
Спираш, усмихваш се, повдигаш вежда и продължаваш по пътя си. А образите продължават да витаят в съзнанието ти, облечени в думи. Или пък думите, в рамка от щрихи. един цитат от интервю с Morio:
„Човешката памет работи по този начин. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но ако ти кажа определена мисъл и се случи някакво събитие заедно с нея, чисто психологически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е свързана по този начин с текста. Повечето от нещата, които правя са точно така, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и след това рисувам рисунката, като залагам много на абсурдни моменти, сатирични.“
И върху негови рисунки се опитват да се упражняват вандали. Сякаш могат да попречат на идеята да се пускат такива малки, словесни и душевни бомби в забързания ни живот. Това е изчистения графит. Как е вандализиран може да видите в галерията на Сан Антонио (линк).
Май от миналата година с него се състезаваме кой ще събере повече графити на Morio в колекцията си. Е, Древният пак ме води – засега с 2 рисунки Но не губя надежда да го задмина. Ето още неща на Morio, които може да се видят главно из центъра на столицата (заснети от Сан Антонио):
Този не сколасах да изчистя, а и реших че е твърде показателно все пак да си остане с вторичните мъдри писания по него… Още повече пасват на контекста на графита идеално
А ето и линкове към две интервюта с художника:
- БНР
- фрогнюз
Продължавай да твориш, Morio! Да човъркаш умовете, да радваш, да възпроизвеждаш визуални и ментални взривове, които да ни карат да се почувстваме отново мислещи същества. А ние ще следваме щрихите ти…
