Category Archives: фотография

Среща при фонтаните

от Гергана Василева

Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.

Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.

А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.

Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…

- Трябваше да я вдигна тая коса!… Ся ще се измокри!
- А, що бе, екстра е! Тамън малката ще те гепи, докато и даваш шишето…

- Еее, най-сетне! Що закъсня, бе, брат? Фанелката ли си глади?
- Е ми… фотосесия, пичове!

- Донесе ли оная джаджа?
- Е, как! … Само да се сетя ся как се слагаше, че не ми е waterproof iPhon-a…
- Остана само пресни картофи… Добре, че взех тоя чадър, че за другия няма място…

- Аре малко вляво!… Абе ваше ляво! Дръж така… Бетон сте!

- Мнооо отдолу стана тоя кадър!
- Верно, ще стана…
- Абе, брат, мани ги тия ръце от там! Нема да ни бият дузпа, я?
- Земи млъкни и пусни .. дамите! Да минат!

- Хм, селфистикчета,… батковци трета група детска градина! Я да ходя да видя гълъбите…

- Гълъбо, моя Гълъбо! Океаните за теб ще прекося!… Я, ко’й тва? Червей!??!

- Ама чакай,.. има припев! Глей я как марширува, като морски пехотинец!

Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци

Morio-Zen

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Изпревариха ме с нови попадения на Moriо (адмирациите са за Сан Антонио). Отново се убеждавам какво страхотно съчетание на графика и мисъл ни дава Morio. Не можеш да подминеш негов графит ей, така. Не е просто рисунка на стената. Тръгваш си … разчоплен някак. Разтворен, изваден от черупката си.

Някои до такава степен биват разчоплени мозъчно, че ги избива на послепис или разнопис на вече написаното…

А в други случаи, преминаваш през цял катарзис, докато се опитваш да решиш “Какво е искал да каже авторът?”

Нещо като дзен-графити…

“Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо – когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безсловесна истина, могат да се случат доста странни неща.” (Дейвид Шилър, “Дзен — джобен пътеводител“)

Ще ми е интересно да споделите – вие, които намирате минутка да наминете насам – как тълкувате последната картина?

Сладолед

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Ухаят липи
Озон, мед и бързолет
Юни!… сладолед?

Юни

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…

До онзи ден сняг, сега гледаме да сме по-близо до водичка…

Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни!

Беборани засмяни се пуснаха по голи петички (ох, да ми падне някое… по-наблизо 😛)…

А младите майки… по сламени шапки…

Сутрините са още свежи, следобедите – жарки! Мислите и усмивките – сребристо сини…

Дядовците – разсеяни! Каска – налична, колелото – вкъщи

… а някои си карат и гонят гълъбите!

Привечер ухае на мед,.. на липи. Цъфнаха храсталаци, къпинаци и шипоци!

А “Езерото на феите” никога не е било толкова наситено с живот, цветове и красота…

Юни!…

По щрихите на Morio

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Може да го срещнете най-ненадейно иззад някой ъгъл. Необикновен, уникален, злободневен. И някак небрежен в щрихите си, сякаш виждаш уголемена рисунка от ученическа тетрадка…

Обаче, това е само на пръв поглед. После осъзнаваш, че няма какво да добавиш и няма какво да махнеш. Нито от рисунката, нито от афоризмите,… нито от идеята!

Това е Morio! Анонимният художник, който оставя уникален отпечатък по стените на София… И в мислите ни. Няма как да не се замислиш като видиш негова рисунка.

Спираш, усмихваш се, повдигаш вежда и продължаваш по пътя си. А образите продължават да витаят в съзнанието ти, облечени в думи. Или пък думите, в рамка от щрихи. един цитат от интервю с Morio:

„Човешката памет работи по този начин. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но ако ти кажа определена мисъл и се случи някакво събитие заедно с нея, чисто психологически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е свързана по този начин с текста. Повечето от нещата, които правя са точно така, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и след това рисувам рисунката, като залагам много на абсурдни моменти, сатирични.“

И върху негови рисунки се опитват да се упражняват вандали. Сякаш могат да попречат на идеята да се пускат такива малки, словесни и душевни бомби в забързания ни живот. Това е изчистения графит. Как е вандализиран може да видите в галерията на Сан Антонио (линк).

Май от миналата година с него се състезаваме кой ще събере повече графити на Morio в колекцията си. Е, Древният пак ме води – засега с 2 рисунки Но не губя надежда да го задмина. Ето още неща на Morio, които може да се видят главно из центъра на столицата (заснети от Сан Антонио):

Този не сколасах да изчистя, а и реших че е твърде показателно все пак да си остане с вторичните мъдри писания по него… Още повече пасват на контекста на графита идеално

А ето и линкове към две интервюта с художника:
- БНР
- фрогнюз

Продължавай да твориш, Morio! Да човъркаш умовете, да радваш, да възпроизвеждаш визуални и ментални взривове, които да ни карат да се почувстваме отново мислещи същества. А ние ще следваме щрихите ти…

Just lazy sunny afternoon

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Минаха матурите, слънцето напече, извадиха се фанелки и шорти. Някои хукнаха по купони… Други почнаха набези над магазини… Балове идат!

Трети мислят за футбол или още повече – за някоя компютърна игра. Или как да издебнат съседчето и да го поканят на сладолед (без майка му).

Още повече яхнаха колела и тротинетки. Харесвам тая мода, що не. Стига да не ми връхлитат, докато снимам на велоалеята.

По-рано дошлите в парка вече ги е напекло… И гледат леко заканително.

С първите жеги пуснаха пролетните принцеси! Тази може и лятна да е, с тая опашчица на русалка

Принцесите едно време са ги учели да танцуват менует, да се хранят изискано (ако въобще…), и да яздят! Сегашните нахлупват каски и яхат мотори още преди да са напуснали втора група в детската градина.

Важното е, че всичко им е в тон pink – и каската, и звънчето, и фанелката…

… настроението най-вече
Ама то си имаше реална причина! Коя принцеса ще понесе някакъв фръцльо с яркочервен мотор (и яркожълто по човката), да се прави на интересен, че може да паркира на заден!

С мотор всеки може! Я пробвай да паркираш мирна сянката си…

“Водя те с почти две сенчести дължини, шефе! Спечелих си бисквитка!”

Намигване

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

Тест 2: рододендрони

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

Има нещо хипнотично в съвършената подредба на цветчетата, в подканящата извивка на тичинките…

В предизвикателната лепкава повърхност и виртуозното разположение на листа и цветове, така че да покажат най-добре великолепието си…

На такъв ефирен и красив фон дори муха месарка стои като брошка. За съжаление, бомбусите още си вчесваха елеченцата, докато аз се надбягвах със слънцето…

Добре, че по-дребните, но не по малко чаровни азалии бяха много обилно наквасени от дъжда, та нямаше начин да бъдат пропуснати…

Гроздове, изящно потрепващи мустачки, като ята пеперуди, играещи си със светлината…

А като се плисна от екрана ей това великолепие, вече бях напълно влюбена… в тези цветове и бокето! Кой ти гледа колко тежи и дали и как влиза в раницата! Любов е това…

И този тест голямата бира превзе на абордаж, без да се запъне. Супер голяма изненада за мен (като се има предвид колко си обичам другата бира и си виках “Е, не може да е по-добър, ай ся!”). Да видим следващите дни дали ще ми дойдат на фокуса патки и водни кокошки! Пазете се пернати, крилати и космати, раирани и нефризирани, членестоноги и веслоноги създания! Идем!

spiritual …

от UrbanStyle

лиценз CC BY-SA

Къде ли ми е фотоапаратът…

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Напоследък съм без фотоапарат. Първо не забелязах как стана и къде изчезна, после си казах, че ако е някъде вкъщи, непременно трябва да го намеря и накрая май се примирих, че може би някой от майсторите, дето идваха миналата година, го е откраднал. И бормашината. И винтоверта. А, и очилата на Светлин никъде не ги намирам, детето преди четеше постоянно, пък сега почти не поглежда книга. Търсих навсякъде, най-вече всъщност търсих очилата, но засега без успех. Съмнително е, ще кажете, така да изчезнат толкова неща, пък и кой би крал очилата на детето? Не знам, помня, че миналата година на морето снимах (“за Великден Гюро си капа купува̀…”), после вече все ходя с мобилния и да си кажа – прехвалена работа са това телефоните, става за “отбелязване” на места и моменти, но нищо не е като (d)SLR-а.

От доста време се опитвам да снимам пак. Наскоро на WordCamp (за това отделно повече) видях Йовко, не се бяхме виждали от векове, добра среща, и успяхме да разменим кратки разговори, един от тях, естествено, по любимата наша тема за снимането. Последно побутване да вляза в релси и пак да започна да снимам. Е, да кажеш е лесно, но какво да сторя, като последното преравяне вкъщи пак не откри стария istDL? Огледах се в мрежата – готиното днес е, че има много, много фотоапарати и огромна част от тях са чисто нови и със супер-дупер копчета и автоматики. Доброто в това за такива като мен е, че не са ми нужни най-новите джаджи в апаратите, а съответно цената втора ръка на прекрасни модели отпреди 10 или дори 4-5 години е много, много достъпна. Направо да се изкуши човек да си вземе нещо с 15-16 мегапиксела, 1/8000 и ISO някъде над 10000, пък може и да има видео, за зор-заман… Все космически неща за стария ми апарат, ох абе къде ли е, да не би да съм го “подредил” по някое време и сега да не го “намирам” като “изгубен”… няма да ми е за първи път…

Гледам Pentax, явно защото съм праволинеен, мързелив и кон с капаци… шегувам се, защо да търся друга система, като модели като K-30, K-50, че дори и K200d (далечен правнук на моя istDL) са си супер? K-5 е по-добре, а пък сега се сетих, че когато излезе K-3, реших, че това е най-якият апарат, нищо че някои хора не го харесваха, че им бил “ръбат”. Пък и няма да сменям, нали си имам още пентакски обективи, даже Pentax SMC DA 50mm F/1.8 така и нямах време да го разцъкам като хората.

По-рано тази година, някъде по топлото време, се видях с Велин, Гери и Ники (момчета, къде са ви фотоблоговете?), и с тях не се бяхме виждали от години, пихме кафета и бири и си казахме, че трябва пак да започнем фоторазходките. Е, трябва, ама първо снаряжаването – после развод на караула. То затова и няма снимки към този текст, как да има. :)