Стана известно решението по делото C-788/24 | Anne Frank Fonds с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 8 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 14 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело Anne Frank Fonds срещу Anne Frank Stichting и др.Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.
Ане Франк е водила личен дневник (Дневникът на Ане Франк). След смъртта ѝ в концентрационен лагер, баща ѝ, Ото Франк, единственият оцелял в семейството, създава фонда „Ане Франк“ с цел да разпространява идеалите, завещани на света в Дневника на Ане Франк.
След смъртта на Ото Франк фондът на Ане Франк е станал носител на правата върху творбите на Ане Франк. Част от тези произведения е, както става ясно от окончателно решение на Районен съд, Амстердам, Нидерландия от 23 декември 2015 г., защитена в Нидерландия до 2037 г.
В други държави-членки, включително Кралство Белгия, тези произведения вече са обществено достояние.
Безплатно научно издание на ръкописите на Ане Франк е публикувано на уебсайт, чието име на домейн е собственост на Асоциация, регистрирана в Белгия. Достъпът до този сайт е ограничен от система за геоблокиране, която не позволява достъп до уебсайта, ако потребителят се опита да се свърже с него от държава членка, в която ръкописите все още са защитени с авторски права.
Завежда се дело и при тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„(1) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет трябва да се разглежда като публично съобщаване в определена държава, само ако публикацията е адресирана до обществеността в тази държава? Ако е така, какви фактори трябва да се вземат предвид при оценката на това?
(2) Може ли да има съобщение до обществеността в определена държава, ако чрез (най-съвременно) геоблокиране се гарантира, че уебсайтът, на който се публикува произведението, може да бъде достъпен от обществеността в тази държава само чрез заобикаляне на блокиращата мярка с помощта на VPN или подобна услуга? Дали степента, до която обществеността в блокираната държава желае и има възможност за достъп до въпросния уебсайт чрез такава услуга от значение в това отношение? При отговора на този въпрос има ли някакво значение дали освен мярката за геоблокиране са предприети други мерки за възпрепятстване или възпиране на обществения достъп до уебсайта в блокираната страна?
(3) Ако възможността за заобикаляне на мярката за блокиране води до съобщаване на произведението, публикувано в интернет на обществеността в блокираната държава по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], това съобщение, направено от страната, която е публикувала работата в интернет, въпреки че знанието за това съобщение изисква намесата на доставчика на въпросната VPN услуга или подобна услуга?“
Съдът:
На първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведение, което е станало обществено достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка и е публикувано безплатно на уебсайт, на който има приложена мярка за блокиране на географски принцип, целяща да блокира достъпа до този сайт за интернет потребителите, които го посещават от тази държава членка, не е обект на „публично разгласяване“ в последната държава по смисъла на тази разпоредба, когато мярката за блокиране е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, тъй като е „най-съвременната технология“, дори тези интернет потребители да могат да я заобиколят, като използват VPN или подобна услуга.
На третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато публикуването на уебсайт на произведение, което е станало публично достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка, представлява „публично разгласяване“ в тази държава членка, тъй като въведената на този уебсайт мярка за блокиране на достъпа на географски принцип не е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, за отговорно за такова разгласяване трябва да се счита лицето, публикувало произведението на уебсайта, а не доставчика на VPN или на подобна услуга, който е позволил на ползвателя на тази услуга да заобиколи тази неефективна мярка.
Заключението на ГА Rantos
Към въпроса за отговорността: юристите коментират, че VPN доставчиците могат да си отдъхнат, но издателите трябва да внимават. VPN доставчиците ще приветстват потвърждението на CJEU, че не носят отговорност за улесняване на достъпа. Но издателите да имат предвид, че ако избраната от тях мярка за блокиране на географски принцип не е ефективна, произтичащото от това нарушение е тяхна отговорност. Това изглежда ще доведе до необходимост от поддържане и актуализиране на технически мерки с течение на времето, тъй като технологията се развива стремително.
